№ 1224
гр. Варна , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100501362 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по ВЖ вх.№275797/02.03.2021г., подадена от ДЕВНЯ
ТРЕЙД ЕООД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.Ц.А. от ВАК срещу решение
№260361/09.02.2021г., постановено по ГД №4839/2020г. на ВРС, 46 състав, с което е уважен
предявения като главен иск на „Джерамис интернешънъл“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, бул.“Евлоги Георгиев“ № 41, вх.А, ет.3, ап.7, за осъждане на Девня
трейд ЕООД да заплати на ищеца сумата от 5 808 лева, представляваща възнаграждение по
договор за извършване на лазерно нивелиране с професионална техника на обект
„Изграждане на футболно игрище в спортно -рекреационен парк в ПИ 11538.2.27, 11538.5.51
и ПИ 11538.501.191, гр.Св.Влас“, на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба 18.05.2020г. до окончателното изплащане на
задълженията, както и сумата от 1915,60 лева, представляваща сторени в производството
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за изготвяне на експертиза
и депозит за свидетел, както и разноски в обезпечителното производство по гр.д.
№15706/2020г по описа на СРС за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
1
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно и необосновано.
Твърди се, че съдът е достигнал до погрешни правни изводи по същество на спора.
Поддържат се всички оспорвания и възражения, направени с отговора на исковата молба.
Поддържа, че между страните не е налице договор за СМР, няма възлагане на поръчка за
извършване на лазерно нивелиране, няма изразено съгласие на ответното дружество по
отправена оферта от ищеца; не е налице нито формален, нито неформален договор по
смисъла на чл.266 ЗЗД. Твърди се, че ищецът не е доказал и точното изпълнение на
поръчката, съответстващо на възложеното, а оттам, че работата е приета от възложителя.
Твърди се, че съдът неправилно е приел, че приемо-предавателния протокол и фактическото
приемане на работата не е оспорено от ответника. Твърди се, че оспорване е налице още с
отговора на исковата молба. Отделно се твърди, че не е установена и стойността на
поръчката. Съдът не е обсъдил противоречията в показанията на свидетелите. Изводите на
съда, че поръчката е изпълнена съобразно възложеното и с нужното качество не се
подкрепят от събраните доказателства и в частност от заключението на вещото лице. Твърди
се, че нивелирането е извършено не от ищеца, а от друго дружество – Органик Сълюшънс.
Не е установено защо изпълнителят е започнал изпълнение при липса на внесен аванс от
ответника като такъв се твърди, че изобщо не е заплащан. Приемо-предавателният протокол
бил съставен за целите на процеса, което обстоятелство не било коментирано от съда в акта
му. Не била установена и полезността на извършената работа за ответното дружество. Не
били обсъдени в решението всички писмени доказателства, вкл. разминаванията между
двете приложени по делото проформа фактури. Поддържа се, че съдът е постановил
решението си при липса на фактическа установеност на релевантните факти по спора както
по отношение на договорното основание, така и по отношение на евентуалното по чл.61
ЗЗД. Претендира се отмяна на решението и вместо това отхвърляне на иска ведно с
присъждане на сторените деловодни разноски и адв.възнаграждение за двете инстанции.
В срока за отговор съгласно чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната
страна ДЖЕРАМИС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД чрез адв.Б. от САК, за неоснователност на
жалбата. Твърди се, че ищецът е провел пълно и главно доказване на всички предпоставки
на главния иск. Излагат се подробно съображения в тази връзка. Поддържа се, че
посредством събраните доказателства се установява възлагането на работата като част от
обществена поръчка, възложена от Община Несебър на Девня трейд ЕООД по „Изграждане
на футболно игрище в спортно рекреационен парк в ПИ №11538.2.27, …, гр.Св.Влас.
/лазерното нивелиране представлява дейност, предхождаща монтажа на чимовете/ Поддържа
се както възлагането, така и извършването на работата, съответно приемането от
възложителя с двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 06.06.2019г. Поради
неформалния характер на договора, преценката за неговото сключване се прави въз основа
на всички доказателства по делото, а такива са ангажирани според ищеца в достатъчна
степен. Всички изпратени на ответника покани са били приети с мълчание от него, без
оспорване и възражения. Извършването на работата и стойността на поръчката са
установени както от свидетелските показания, така и от приетата СТЕ. /Т.Онцов/ Срещу
2
извършването на работата от ищеца ответникът не е въвел опровергаващи твърдения, че той
е извършил работата лично или чрез трето лице. По отношение на евентуалния иск по чл.61
ЗЗД, страната поддържа, че съдът не дължи произнасяне, тъй като не е налице вътрешното
процесуално условие за разглеждането му поради уважаване на главния иск по чл.266 ЗЗД.
Според страната, възраженията в жалбата са напълно неоснователни и несъвпадащи със
събраните по делото доказателства. Твърди се, че възраженията на ответника за липса на
представителна власт на този етап от производството е недопустимо. Поддържа се, че с
отговора на исковата молба не са правени възражения по качеството на изработеното, а
такива не са отразени и в приемо-предавателния протокол, поради което същите се явяват
преклудирани. Претендира се оставане без уважение на жалбата ведно с потвърждаване на
съдебното решение. Претендират се сторените във въззивното производство разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът редовно призован, не
изпраща представител, не изразява становище по жалбата.
Насрещната страна, чрез пълномощника си адв.С.Б., поддържа отговора и
становището за неоснователност на жалбата. Поддържа искане за отхвърлянето и
потвърждаване на съдебното решение.
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е образувано пред
РС –Варна по искова молба на „Джерамис интернешънъл“ЕООД, ЕИК *********, гр.София,
бул.“Евгоги Георгиев“ № 41, с която са предявени обективно евентуално съединени искове
срещу „Девня Трейд“ ЕООД ЕИК *********, Варна, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 808 лева, представляваща възнаграждение по договор за лазерно
нивелиране с професионална техника на обект „Изграждане на футболно игрище в спортно -
рекреационен парк в ПИ 11538.2.27, 11538.5.51 и ПИ 11538.501.191, гр.Св.Влас“, на
осн.чл.266, ал.1 от ЗЗД, евентуално за присъждане на същата сума по правилата на водене на
чужда работа без пълномощие, на осн. чл. 61, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба 18.05.2020г. до окончателното изплащане на
задълженията.
В исковата молба е очертана следната фактическа обстановка:
Твърди се, че „Девня Трейд“ ЕООД е възложило на ищеца да извърши дейности по
лазерно нивелиране с професионална техника на обект „Изграждане на футболно игрище в
спортно-рекреационен парк в ПИ 11538.2.27, 11538.5.51 и ПИ 11538.501.191, гр. Св. Влас“.
Изпълнението на посочената дейност на свой ред е възложено на ответника от Община
Несебър по силата на договор за обществена поръчка № 380/18.09.2015г. Съдържанието на
договорната връзка е уговорено между страните посредством ел. кореспонденция. При
запитване за изпълнение ответникът е приложил чертежи и КСС. На 17.05.2019г. в отговор
на запитването ищецът е предоставил оферта за лазерно нивелиране - 2 слоя с единична цена
от 2,20 лева без ДДС на кв.м. или 11 220 лева без ДДС общо. Поддържа се, че ищцовото
дружество е изпълнило договорените дейности в периода от 19.05.2019г до 06.06.2019г.,
3
като е извършило 2 слоя лазерно нивелиране на 2 200 кв.м с обща стойност 4 840 лева без
ДДС. На 06.06.02019г. между страните е подписан двустранен приемо- предавателен
протокол за възложената работа. За възложителя протоколът е подписан от техническия
ръководител на обекта. С покана за доброволно изпълнение от 19.03.2020г. ответникът е
поканен да заплати договорено възнаграждение в 5 дневен срок от получаване на поканата.
Последвали още няколко опита за доброволно уреждане на отношенията между страните.
Понастоящем дължимото възнаграждение не е заплатено. Евентуално ако се приеме, че
между страните не е възникнало облигационно отношение, процесната сума се претендира
по правилата на водене на чужда работа без пълномощие. В тази връзка се навежда
твърдение, че процесните СМР са изпълнени със знанието и без противопоставянето от
страна на ответника, който е одобрил и приел резултата от работата. Въз основа на
изложеното се настоява за уважаване на така предявените искове.
Ответникът депозира писмен отговор, в срока по чл.131 ГПК, в който релевира
доводи и неоснователност на претенциите. Ответникът оспорва наличието на валидно
облигационно отношение, възникнало между него и ищцовото дружество по договор за
изработка. Оспорва да е превеждал авансово възнаграждение по договора. Оспорва и
евентуалната претенция, основана на твърдения за водене на чужда работа без пълномощие,
като се възразява въпросните видове СМР да са изпълнени от ищеца както и приемането на
работата от възложителя. Евентуално се възразява, че строителните дейности са извършени
в имот на Община Несебър, поради което и последната е единствено легитимирана да
отговаря по иска. В заключение страната настоява за отхвърляне на исковете, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, въз основа на твърденията и доводите на страните, приетите доказателства, в
пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът намира постъпилата ВЖ за редовна и производството по нея допустимо.
Същата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, в преклузивния срок, при редовно администриране. На тези изисквания
отговаря и постъпилият отговор.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими. Предметът на въззивното производство съвпада с този на първата инстанция,
която изцяло е уважила предявения иск.
От изложените оплаквания във въззивната жалба е очевидно, че пред въззивната
4
инстанция е поставен въпроса относно наличието на договор за поръчка и неговата
изпълнение от страна на ищеца, съотв. възникнало задължение на ответника да заплати
приетата без възражения, работа.
По отношение направените едва с жалбата възражения по качеството на извършената
работа, доколкото такива твърдения не са направени в отговора и първоинстанционното
производство, съдът ги намира за преклудирани. Ответникът оспорва всяко едно от
събраните доказателства – свидетелски показания, експертиза и писмени доказателства, вкл.
електронни документи /ел.поща/, но не е ангажирал убедителни доказателства за
опровергаване на установената от първата инстанция фактология по спора.
Предмет на въззивното производство е вземането на ищеца като изпълнител по
договор за изработка /лазерно нивелиране/, сключен с изпълнител по договор за обществена
поръчка –Девня трейд ООД.
Страните не спорят относно наличието на обществена поръчка, по която ответното
дружество е следвало да извърши по възлагане от Община Несебър „изграждане на
футболно игрище в спортно рекреационен парк в ПИ №№11538.2.27; 11538.5.51;
11538.501.191 в гр.Св.Влас, община Несебър. Договорът е сключен на 18.09.2015г. с
изпълнител Девня трейд ООД.
Видно от приложената кореспонденция, ответникът е отправил запитване за
извършване на лазерното нивелиране на обекта в Св.Влас до дружеството -ищец, на
14.02.2019г. с молба за изпращане и на оферта за материалите за игрално поле, съобразно
прикачен файл, а именно: изкуствено тревно покритие, лепило за слепване на отделните
платна, подложка, доставка и монтаж на пластмасови седалки с облегалки. На 17.05.2019г. е
върната на ответника оферта за лазерното нивелиране на терена с 2 слоя, за 5100 кв.м., по
2.20 лева на кв.м. без ДДС. В прикачения файл са посочени и условията на плащане на
поръчката. На 17.05.2019г. е изпратена на ответника проформа фактура за извършване на
предвиденото в условията авансово плащане за извършване на дейност за обект в Св.Влас,
на стойност от 6 732 лева без ДДС. По делото е приложен, неоспорен относно неговата
автентичност, подписан от двете страни, приемо-предавателен протокол от 06.06.2019г. за
приемане на работата по лазерно нивелиране на техника -2 слоя, за 2 200 кв.м. с изрично
отбелязване, че няма забележки. Приложена е проформа фактура №460/19.03.2020г. за
посочената в поканата за плащане цена от 4 840 лева без ДДС, а с ДДС – 5 808 лева.
Приложена е и покана за доброволно плащане, получена от представител на
ответното дружество Диана Стефанова, на 23.03.2020г., в която се описва идентични факти
и обстоятелства и се претендира сумата от 4840 лева без ДДС – цена за извършената работа.
На ответника е изпратен и имейл от пълномощника на ищеца адв.Б., с която е приканен
отново да заплати за извършената работа.
Отделно от това, пред ВРС са изслушани показанията на водени от страните
5
свидетели, с които се установява както твърдяното възлагане на работата, така
извършването от подизпълнител на ищцовото дружество и подписване на протокола за
приемане на работата от представители на двете дружества.
Макар във връзка с евентуално предявените искове ищецът е представил и
допълнителни писмени доказателства, които сочат косвено на фактическо извършване на
СМР, чрез организиране на транспорт на техника от трето лице Органик Сълюшънс ДЗЗД,
от гр.София до гр.Св.Влас. /на л.60 и сл. от първ.дело/ Между ищеца и третото лице е
подписан и приемо -предавателен протокол обр.19 за извършване на работата по превоз на
грейдер до Св.Влас както и лазерно нивелиране с професионална техника -2 слоя, за общо
сума от 5 232 лева с ДДС ведно с издадена от доставчика Органик сълюшънс ДЗЗД фактура
№4/02.10.2019г., в която е описана и процесната работа.
Показанията на изслушаните по делото свидетели се кредитират от съда като
обективни и непротиворечащи си като от същите се установява извършване на работа на
обекта в Св.Влас, при знанието и под техническия надзор на представителя на Девня Трейд
ООД, в присъствието на представители на страните. Установява се извършване на работа в
по-малък обем от първоначалното уговореното.
От заключението на изслушаната СТЕ /на л.145/ се установява изпълнението на
място на двуслойно подравняване на фракции от инертни материали с различен
зърнометричен състав като към момента на извършения от вещото лице оглед е
констатирано дори по-голямо от претендираното количество от 2 200 кв.м., заравняване на
терена на бъдещото игрище. В същото заключение вещото лице е посочило и две
алтернативни цени за определяне цена на извършената работа – по разходния метод, в
размер на 5232.00 лева с ДДС и по приходния метод – 5 808 лева с ДДС. Вещото лице в т-4
от СТЕ е посочило и целта и необходимостта от извършване на лазерното нивелиране с
автогрейдер.
При извършване съвкупен анализ на посочените доказателства, въззивният състав
достига до идентични на първата инстанция правни изводи. Предявеният главен иск е за
реално изпълнение на договор за изработка, предявен от изпълнител срещу възложител, за
заплащане дължимото възнаграждение съобразно извършената работа съгласно чл.264 ЗЗД.
Независимо от липсата на писмен договор за възлагане на работата, съдът намира, че се
установява наличието на правоотношение с характеристиката на чл.258 и сл. от ЗЗД. Когато
се касае за неформален договор, формата не е елемент от неговия фактически състав, а
единствено за доказването му. Съществуването на такъв договор подлежи на доказване с
всички допустими от ГПК доказателствени средства. Съдът намира, че това изискване е
спазено и ищецът посредством ангажираните доказателства – имейли с отправена и приета
оферта, проформа фактура, приемо - предавателен протокол, свидетелски показания и
експертиза – установява наличието на основанието за претендираното възнаграждение.
За да възникне валидно облигационно правоотношение, достатъчно е съвпадение на
6
волята на договарящите по съдържанието на правоотношението, тоест по насрещните права
и задължения. Тъй като в настоящия случай няма подписан договор, съдът извлича волята
на страните от разменената между тях ел.кореспонденция, в която е постигнато съгласие
относно количеството и цената на работата. В този смисъл се констатира, че по направено
конкретно запитване е постъпила оферта от ищеца с посочване на единична /за кв.м./ и
обобщена цена за работата като е прикачена и проформа фактура за авансово плащане на
60% от цената, съобразно оповестените в мейла условия. Независимо от липсата на авансово
плащане, приложеният приемо-предавателен протокол от 06.06.2019г., подписан от Стою
Велев в качеството му на представител на Девня Трейд ООД и от Александър Давчев като
управител на /погрешно посочено дружество Девня Трейд/ ищеца Джерамис интернешънъл
ЕООД, сочи на приемане на работата. Не се спори, а и съобразно задължението на съда по
чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че към този момент –юни 2019г. – управител на
дружеството ищец е именно Александър Давчев. Не е оспорен подписа на представителя на
Девня Трейд ООД. Нещо повече, съдът е изслушал същото лице Ст.Велев като свидетел /на
л.175/., от показанията на който се установява, че е подписал протокола за приемане на
работата от 06.06.2019г. в качеството му на техник –геодезист към Девня Трейд ООД.
Същият еднозначно сочи, че работата по обекта „изграждане на футболно игрище в
Св.Влас“ е извършена от Джерамис интернешънъл, които били на място с грейдера –
работата се състояла в подравняване на терена преди полагане на изкуствената настилка.
Свидетелят сочи, че наблюдавал и контролирал извършването на работата, а след
приемането следвало да се извърши плащане според обема на изработеното. Показанията
на този свидетел съвпадат изцяло с показанията на ангажираните от ищеца свидетели
В.Филипов и Ил.Янков. Последният посочва, че на обекта по време на извършване на
работата, като технически ръководител е присъствал Стою Велев. От страна на
подизпълнителя, нает от ищеца заради специфичната техника, на място присъствал
В.Филипов. /също изслушан като свидетел/ Последният при изслушването му сочи
конкретно и точно поетите от страните и третото лице –ДЗЗД, задължения по изграждане на
футболното игрище.
Въз основа на изцяло съвпадащите показания на тримата свидетели както и
изслушаната експертиза съдът достига до извод за доказване възлагането на работата по
обекта, извършването от страна на ищеца, вкл. чрез подизпълнител ДЗЗД Органик
сълюшънс и приемането от възложителя. Съгласно разпоредбата на чл.264 от ЗЗД,
приемането на изработеното при, при това без забележки, поражда задължение за
възложителя да заплати извършената съгласно договора /възложеното/ работа. Съдът
намира, че доколкото ответникът не е възразявал относно качеството на изработеното пред
първоинстанционния съд, недопустимо е обсъждане на направените едва с жалбата
възражения в количествено и качествено отношение, като преклудирани. Не е повдигано
възражение относно количеството на извършеното подравняване/нивелиране/, а и съдът
възприема в този смисъл обективираното в изготвения от страните и неоспорен частен
свидетелстващ документ, в който смисъл е и заключението на техническата експертиза. С
7
оглед на изложеното, предявеният иск се явява основателен до размера от 4 840 лева,
съобразно приетата оферта за единична цена от 2.20 на кв.м. и обема на изработеното. При
начисляване на ДДС в размер на 968 лева се достига до извод за основателност на
претенцията в пълния заявен размер от 5 808 лева.
Основателна се явява и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.
При този изход от спора, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна се следват сторените от нея разноски в размер на 700
лева адв.възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК. Представени са доказателства за
договарянето и реалното изплащане на хонорара.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260361/09.02.2021г., постановено по ГД №4839/2020г.
по описа на ВРС, XLVI състав.
ОСЪЖДА ДЕВНЯ ТРЕЙД ООД, ЕИК *********, Варна, да заплати на ДЖЕРАМИС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕИК *********, София, сумата от 700 лева, представляващи
разноски, сторени във въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8