№ 221
гр. Плевен , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Стефан Ас. Данчев
Мариан В. Иванов
като разгледа докладваното от Стефан Ас. Данчев Въззивно гражданско дело
№ 20214400500598 по описа за 2021 година
С разпореждане изх.№22086/22.06.2021г. ЧСИ T.K. постановила ,че приема
като разноски по делото предявения от адвокат И.С. от САК адвокатски
хонорар в размер на 600лв. за процесуално представителство по изпълнително
дело 155/ 2020г. ,съгласно чл. 10 т.2 от наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,издадена от Висшия
адвокатски съвет.
Това разпореждане е било връчено на длъжника по изпълнителното дело-
ЕТ“*****************“ на 06.07.2021г.
Срещу това разпореждане на ЧСИ Т.К. е подадена на 13.07.2021г. жалба от
ЕТ“*****************“,чрез пълномощника и адв. А.Г. ,като са прави
искане да бъде отменено като незаконосъобразно процесното разпореждане ,
а при условията на евентуалност се прави искане да бъде уважено възражение
за прекомерност на приетите от ЧСИ разноски за адвокатски хонорар за
оказано безплатно процесуално представителство на взискателя ,като бъде
определено възнаграждение в размер на 266 лв.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК , от надлежна страна
чрез упълномощения от нея процесуален представител ,подписан е от него
,внесена е дължимата държавна такса за нейното разглеждане ,с оглед на
което се явява редовна и допустима и подлежи на разглеждане по същество. В
т.вр.и по повод направеното от взискателя по делото ,чрез пълномощника му
1
адв.И.С. възражение , следва да се посочи ,че нормата на чл. 435,ал.2 т. 7 от
ГПК позволява на длъжника директно да обжалва пред съда разноските по
изпълнението/ в т.ч. и тези за адвокатско възнаграждение / ,без да е
необходимо преди това да прави възражение до ЧСИ и едва след това да
обжалва евентуално постановен от ЧСИ отказ за намаляване на тези разноски
в частта им за адвокатско възнаграждение.
В подаденото от взискателя чрез пълномощника му адв.Стойчев възражение
освен становището за недопустимост на жалбата ,поради това че не било
подадено възражение до ЧСИ за намаляване размера на адвокатския хонорар
,се развива и становище по същество в смисъл ,че претендираното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно предвид множеството справки за
имущественото състояние на длъжника и големия брой изпълнителни
действия ,поискани по делото.
ЧСИ Т.К. е изложила мотиви по обжалваните действия ,които обаче освен
хронологично изреждане на извършените изпълнителни действия и цитиране
на правни норми , фактически не съдържат конкретно обяснение за това
какво точно е мотивирало съдебният изпълнител да приеме деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в посоченият размер от 600лв. В
мотивите се сочи това ,че по същото изп.дело има присъединен взискател –
Държавата с вземане в размер на 5033,80лв. ,както и накрая се сочи , че
задължението по изпълнително дело към 23.07.2021г.е в размер на 9957,32лв.
от което косвено може да се предполага ,че ЧСИ счита ,че при определяне
размера на разноските за адвокатско възнаграждение следва да съобрази
вземането не само на конкретния взискател Б.Н. , но и общият размер на
вземанията за които се води изпълнителното дело, в т.ч. и на присъединения
взискател –Държавата след като сочи тези обстоятелства изрично. Ако при
посочената неяснота на мотивите на ЧСИ К.,която изисква тяхното тълкуване
от съда , условно се допусне ,че ЧСИ поддържа такова едно становище , то
разбира се, е категорично неправилно.
В случая се касае за оказана безплатна адвокатска помощ от адв. И.С.
,преупълномощен от адв. Н.П. на лице по чл. 38, ал. ,т.3 от Закона за
адвокатурата – взискателя по изпълнителното дело Б.К.Н. ,което
обстоятелство е удостоверено пред ЧСИ и пред съда с представения по
изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие от 18.01.2021г.
В такъв случай очевидно не се касае за реално извършени от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение,които да бъдат предявявани пред
ЧСИ по начина по който това е сторено с молбата от 09.06.2021г. от адв. И.С.
/ вложена на л. 96 от изп.дело / , а именно в произволно определен от самия
взискател размер , а е следвало да се направи искане от взискателя ,респ. от
неговия пълномощник , до ЧСИ ,който да определи в хипотезата на чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал.1 т.3 от ЗА размера на адвокатското възнаграждение
.Поради това, като е приел безкритично посоченият в молбата с вх.№ 19600/
09.06.2021г. от адв.И.С. произволно определен от него размер на
адвокатското възнаграждение ,които не е обоснован нито с посочване на
2
конкретни обстоятелства ,касаещи правната и фактическа сложност на делото
,нито дори с приложимите конкретни правни норми от наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдебният изпълнител е действал незаконосъобразно.От неговото
разпореждане изх.№22086/22.06.2021г. се налага извод, че ЧСИ не е
осъществил законосъобразно правомощието ,произтичащо от чл. 38, ал.2 от
ЗА да определи сам възнаграждението на процесуалния представител на
взискателя , а е приел безрезервно заявеният от самия процесуален
представител размер на адвокатското възнаграждение ,който както беше
посочено по-горе не е обоснован по никакъв начин.
Поради това Плевенски окръжен съд намира ,че атакуваното разпореждане
на изх.№22086/22.06.2021г. на ЧСИ T.K. следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.Плевенски окръжен съд намира,че след отмяната на
атакуваното разпореждане не се налага връщане на делото на ЧСИ за да
упражни отново законосъобразно това свое правомощие , а следва Плевенски
окръжен съд да се произнесе като определи размера на разноските за
адвокатско възнаграждение,като съобрази изрично заявеното със жалбата
възражение за прекомерност на тези разноски . Съдът приема тезата на
жалбоподателя ,че адвокатското възнаграждение в конкретния случай следва
да се определи по правилата на чл. 10 т.2 във вр. с чл. 7ал.2 т. 2 от наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,но счита ,че жалбоподателят при извършените от него
изчисления не е съобразил действителният материален интерес на взискателя
по изпълнителното дело,който не е 4307,43лв. както се сочи в жалбата , а
всъщност е 5304,43лв. Това е така, защото по делото са представени два
изпълнителни листа в полза на взискателя –първият от 10.01.2020г. за сумата
4307,43лв.и вторият от 09.01.2020 г. за сумите 486,15 лв.-разноски по
заповедното производство и 510 ,85 лв. –разноски по исковото производство
в резултат на което общият размер на вземането на първоначалният взискател
К.Н. ,който е цедирал вземането си впоследствие на Б.Н. , става 5304,43лв.
Именно на тази база следва да се определи какъв е минималният размер на
адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредбата и този размер е
601,31лв. , половината от което възнаграждение пък съгласно чл. 10 т. 2, се
равнява на 300,65 лв. Според Плевенски окръжен съд конкретното
изпълнително дело от гл.т. на извършените от процесуалния представител на
взискателя действия не разкрива някаква особена фактическа и правна
сложност ,нито тези действия са в такъв обем,че да обосноват двойно
надвишаване на минималния размер на адвокатското възнаграждение и то да
бъде в размер на претендираните от взискателя 600лв.
С оглед този изход на делото,следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя направените от него деловодни разноски за настоящото
производство.Такива съдебни деловодни разноски ,обаче се явяват само
заплатената от жалбоподателя д.т. по сметка на ПлОС в размер на 25 лв.,както
и заплатеното адвокатско възнаграждение за адв.А.Г. в размер на 200лв.
Останалите ,посочени в списъка на разноските ,представен от жалбоподателя
3
,суми : в размер на 48 лв.- такса ЧСИ за администриране на жалбата , както и
24лв.- такса ЧСИ за препис от изпълнителното дело,съдът счита ,че не
попадат в хипотезата на чл. 78, ал.1 от ГПК и не следва да бъдат
присъждани.
Поради това ,Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното от ЕТ“*****************“,чрез пълномощника и
адв. А.Г., разпореждане изх.№22086/22.06.2021г. на ЧСИ T.K. с което тя е
постановила ,че приема като разноски по делото предявения от адвокат И.С.
от САК адвокатски хонорар в размер на 600лв. за процесуално
представителство по изпълнително дело 155/ 2020г. ,съгласно чл. 10 т.2 от
наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ,издадена от Висшия адвокатски съвет , като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА : ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. с чл. 10 т.2 и във вр.с чл. 7,ал.2 т.2 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната на взискателя
Б.К.Н. безплатна правна помощ на осн. чл.38,ал.1 т.3 от ЗА , сумата от
300,65 лв. ,която да се включи в разноските по изпълнителното дело,дължими
от ЕТ“*****************“,.
ОСЪЖДА Б.К.Н. , с ЕГН- ********** от с.**************
,*************** да заплати на ЕТ“*****************“,представлявана от
Л.С.А. , с ЕИК- *********** ,със седалище и адрес на управление гр.Плевен
,********** направените в това производство деловодни разноски в размер
на 225лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4