Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..07.2020г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 116 по описа за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по постъпила въззивна жалба, подадена от ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, бул. Княз Александър Дондуков 68, срещу решение
№4817/08.11.19г., постановено по гр.д. № 5631/19г. на ВРС, 8 състав, с което е
осъден Дженерали
застраховане АД, ЕИК *********, да заплати на Б.П.М., с адрес ***
Освободител 150, сумата от 1176.28лв., представляваща
застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие на
15.02.2018г. по застраховка „Каско” по застрахователна полица №*****., за л.а.
марка Джийп, модел Командер, рег.№*****, изразяващи се в увреждане на 4 бр.
гуми, марка Kumho, модел I’Zen, размер 245/60R 18, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
09.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.405,
ал.1 КЗ.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния и процесуален закон. Твърди, че процесното събитие
не подлежи на обезщетяване по договора, като оспорва извода на съда за неравноправност
на клауза от ОУ, предвид доброволния характер на застраховката и приемането от
потребителя на така предлагания пакет покритие. Счита за приложимо в случая
основанието на т.58.2 от ОУ. Оспорва се и размера на вредата като завишен, като
счита, че обезщетението следва да е адекватно с оглед възраст, износеност,
овехтяване. Моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен иска.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна Б.П.М. ***, е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявен иск от Б.П.М. *** срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД,
с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 1176,28лв / с оглед извършено в с.з. изменение на иска по
чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имущ.вреди на лек автомобил марка Jeep, модел Commander с рег. № В 1444 НХ по застраховка ”Каско”, изразяващи се в увреждане на 4 бр.
гуми, вследствие на настъпило на 15.02.2018г. застрахователно
събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2019г. до
окончателното й изплащане.
В
исковата молба се твърди, че между страните била
налице валидно сключена застраховка КАСКО по полица №031217018701966 със срок на
действие от 16.11.17г. до 15.11.18г. Излага, че на 15.02.18г. паркирала собствения
си автомобил марка
Jeep, модел Commander с рег. № В 1444 НХ, пред детска градина Делфинче,
като при завръщането си установила, че гумите били срязани. Била подадена жалба
пред Трето РУ Варна и образувана преписка. Излага, че представител на
застрахователя извършил оглед на автомобила и била образувана щета
№*********/15.02.18г., като предоставил на ответника и всички необх.документи. Твърди,
че застрахователят отказал да му заплати претърпените от него вреди, изразяващи се в увреждане на четирите
гуми , позовавайки се на чл.7, т.7.31 и т.58.2 от ОУ. Счита, че от тези
разпоредби на ОУ не следва извода да е изключена отговорността на
застрахователя за щети по горепосочения детайл в хипотезата на злоумишлени
действия, като в договора следвало ясно да са определени ясно и недвусмислево
покритите рискове и изключенията от покритие.
В отговор на исковата молба ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва наличието на застр.договор между страните по
застраховка Каско на МПС. Оспорва твърдението да е налице покрит риск „
злоумишлени действия на трети лица“, както и че не е налице увреждане по някой
от покритите с полицата рискове. Сочи, че гумите,джантите и тасовете, подлежат
на обезщетяване само ако са увредени вследствие на ПТП. Оспорва иска по размер,
като счита, че е налице ограничение в размера по чл.58.2. от ОУ.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с
правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за процесуално допустим, поради което и дължи
произнасяне по същество на спора.
По делото между страните не е налице
спор относно наличието на договорно правоотношение помежду им за застраховка
Каско на МПС, както и относно факта на завеждането на щета при застрахователя
за това, по която е постановен отказ за заплащане на застр.обезщетение. Безспорно по делото се установява и факта на
настъпване на твърдените имущ. вреди.
Основният спорен момент между
страните, въведен с въззивната жалба, е налице ли е хипотезата на изключен от
застрахователя риск, позовавайки се на т.58.2 от ОУ.
Няма спор, че посочените
ОУ съставляват неразделна част от договора, като ищецът не оспорва
запознаването си с тях и тяхното приемане, поради което и те обвързват страните по силата на чл.20а
от ЗЗД. От представените по
делото Общи условия за застраховка Каско на МПС, е видно, че в раздел III Общи изключения детайлно са описани конкретните
хипотези, които не съставляват покрит застр.риск, като в т.7.31 е препратено и
към „други случаи, посочени в съотв.раздели“. В разпоредбата на чл.58.2, в
първото изречение е посочено, че застрахователят не дължи застр.обезщетение в
пълен размер при щети по гуми, джанти и тасове, а във второто е посочено, че
обезщетение се изплаща само в случаите на ПТП, като се обезщетяват само гуми, които
са стандартен размер за модела по VIN. При тази
формулировка на разпоредбата не може да се изведе извода, че щетите по гуми са
изключен риск, напротив изрично е предвидено тяхното обезщетяване в непълен размер. Предвиденото във
втората част ограничение е несъответно и влиза в колизия със смисъла, вложен в
самата разпоредба на чл.58, насочена към ограничаване отговорността на
застрахователя единствено относно размера на дължимото обезщетение, но не и
цялостното му изключване. В този смисъл клаузата на т.58.2 от ОУ противоречи и
на императивната норма на чл.345, ал.5, т.1 КЗ, изискваща ясното, недвусмислено и изчерпателно
определяне в договора както на покритите рискове, така и на изключенията от
покритие. Принципно допустимо е да е налице препращане към регламентирани в
отделни разпоредби изключения / както се твърди в случая/ , но последните
следва ясно да посочват съотв.изключение. Не такава е обаче клаузата на т.58.2
от ОУ, на която се позовава застрахователя. С оглед на това следва да се
приеме, че не е доказано наличието на изключен риск по ОУ, даващ право на
застрахователя да откаже изплащането на застр.обезщетение.
На следващо място спорен е и въпроса относно
размера на дължимото за причинените щети обезщетение.
С
оглед на безспорно установеното настъпване на покритото от договора
застр.събитие за застрахователя е възникнало задължението да заплати
уговореното застр.обезщетение в размера , определен по правилото на чл. 386,
ал. 2 КЗ. Последната предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като доказването на вредите
е в тежест на застрахования.
Видно от приложеното по делото искане за оценка на вреди ищецът е избрал в
съответствие с договора начин на обезщетяване по експертна оценка, т.е.
съгласно действащата Методика на застрахователя. Видно от изслушаното по делото
заключение по допуснатата САТЕ вещото лице дава размер на действ.претърпените
вреди от 837,22лв към датата на настъпване на застр.събитие, определено
съобразно методиката. Зачитайки договорното правоотношение между страните, при което застрахования по своя преценка е приел да сключи договора при
предложените от застрахователя параметри, съдът намира, че дължимото
обезщетение следва да се определи в размер на 837,22лв, което е в
рамките на договорената застр.сума и съставлява действ.стойност на увреденото
имущество съгласно условията на договора. Ето защо решението на ВРС в частта, в
която е присъдил обезщетение за разликата над 837,22лв до 1176,28лв, възлизаща
на 339,06лв, е неправилно и следва да се отмени.
В
съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва да се ревизира и
по отношение на присъдените на страните разноски. Съобразно уважената част от
предявения иск дължимите на ищеца разноски по
съразмерност на уважената част на иска за
първата инстанция са в размер на 355,88лв. Дължимите на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част за първа инстанция възлизат на 43,23лв.
С оглед
обжалвания с подадената въззивна жалба размер на осъдителното решение и
установената от въззивния съд частична основателност на въззивната жалба,
разноските за въззивното производство, които по съразмерност се следват за
въззивника са 54,77лв-ю.к.възнаграждение,
д.т. и разноски за в.л. Предвид направеното искане на възз.страна
също се следват разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, които възлизат на 295,38лв-адв.възнаграждение
и разноски за в.л.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №4817/08.11.2019г.
на Варненски районен съд, 8 състав, постановено
по гр.д. №5631/2019г. на ВРС,
в частта му, в която ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, бул. Княз Александър Дондуков 68,
е осъдено на основание чл. 405, ал.1 КЗ да заплати на Б.П.М., ЕГН **********, с адрес *** Освободител №150, сумата от 339,06лв, съставляваща
горницата
над 837,22лв до размера от 1176,28лв,
представляваща застрахователно
обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие на 15.02.2018г. по
застраховка „Каско” по застрахователна полица №*****., за л.а. марка Джийп,
модел Командер, рег.№*****, изразяващи се в увреждане на 4 бр. гуми, марка
Kumho, модел I’Zen, размер 245/60R 18, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на постъпване на исковата молба в съда – 09.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта му, в
която са присъдени разноски в полза на Б.П.М. на основание чл.78, ал.1 от ГПК за горницата над 355,88лв до 500лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.П.М., ЕГН **********,
с адрес *** Освободител №150, против ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, бул.Княз Александър Дондуков 68, иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане
на сумата от 339,06лв, съставляваща
горницата над 837,22лв до размера от 1176,28лв, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени имущ.вреди на лек автомобил марка Jeep, модел Commander с рег. № В 1444 НХ по застраховка ”Каско”, изразяващи се в увреждане на 4 бр.
гуми, вследствие на настъпило на 15.02.2018г. застрахователно
събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2019г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4817/08.11.2019г. на
Варненски районен съд, 8 състав, постановено по гр.д. №5631/2019г. на ВРС, в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Оборище, бул. Княз Александър Дондуков 68, ДА
ЗАПЛАТИ
на Б.П.М., ЕГН **********, с адрес *** Освободител №150, сумата от 295,38лв, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.П.М., ЕГН **********,
с адрес *** Освободител №150, ДА ЗАПЛАТИ на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Оборище, бул. Княз Александър Дондуков 68, сумата от 98лв, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: