Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260003
гр. Ботевград, 02.02.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия ***** гражданско дело No 757 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правна квалификация чл. 108 вр. чл. 111 вр.
чл. 56 от Закона за собствеността /ЗС/.
Ищецът- Ц.Й.Е. *** твърди, че по
силата на Нотариален акт ***** на нотариус *****, с рег. No 371 на НК, бившият
й съпруг *****, починал на 12.01.2011 г., продал на дъщеря й В.Е.В. недвижим
имот, представляващ *****., заедно с построените в имота жилищна сграда и две
стопански постройки, при граници: от две страни улици, *****Твърди, че имотът е
придобит по време на брака на В.Е.В. с К.Д.В. в режим на съпружеска имуществена
общност. Поддържа, че по силата на посочения нотариален акт, на нея й било
учредено правото на безвъзмездно ползване на имота докато е жива. От
прехвърлянето на имота продължава да живее в него, като ползва единствено една
пристройка, неотразена в нотариалния акт. Твърди, че ответниците са й отнели от
години ползването на целия имот, като тя може само да преминава през дворното
място за достъп до пристройката, където живее. Въпреки многократните й
разговори с ответниците, същите категорично й отказват да ползва имота. Поради
това моли съда да постанови решение, с което признае за установено правото й на
ползване върху имота и да осъди ответниците да й предадат ползуването
и държането върху същия.
Ответниците- В.Е.В.
и К.Д. ***, в депозиран в срока
по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорват иска като
неоснователен. Твърдят, че от прехвърлянето на имота на 03.10.2005 г.
ищцата и съпругът й *****, починал през 2011 г., макар със запазено право на
ползване, не са ползвали двора, жилищната сграда и двете стопански постройки, а
обитавали лятната кухня в имота. В останалите сграда дори не влизали, защото
признавали, че са на ответниците. След смъртта на ***** положението не се
променило, а ищцата нямала каквито и да е претенции относно ползването на
имотите извън лятната кухня. Заявяват, че от 2000 г. и до настоящия момент само
двамата ответници ползват жилищната сграда, стопанските постройки и двора около
тях. От 03.10.2005 г. и до сега те упражняват необезпокоявано владение върху имота,
без лятната кухня, а ищцата не е извършвала никакви действия по упражняване на
фактическа власт върху имота, с изключение на лятната кухня, нито е имала
намерение да го свои. Сочат, че конфликтите, които са имали с ищцата, не са
били във връзка с ползването на имота. Двамата ответници са заключили жилищната
сграда и двете стопански постройки, ползват ги като свои и ищцата няма достъп
до тях и не ги е ползвала от 2000 г. От датата на покупката на имота ищцата не
е ползвала двора, жилищната сграда и двете стопански постройки, а същите се
ползват единствено от ответниците и тяхното семейство. Твърдят, че правото на
ползване на ищцата се е погасило още на 03.10.2020 г. с неупражняването му
продължение на 5 години, като погасителната давност не е прекъсвана през целия
период от 03.10.2005 г. до датата на получаване на исковата молба. Предвид това
оспорват ищцата да е носител на правото на ползване върху процесния имот към
датата на предявяване на иска, с изключение на лятната кухня, която не е
предмет на иска. Претендират присъждане на разноски.
В хода
на производството по делото ответникът К.Д.В. е починал, като на основание чл. 227 от ГПК съдът е
конституирал като страни по делото на негово място наследниците му по закон В.К.В.
и М.К.В..
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото безспорни между
страните са обстоятелствата, че в полза на ищцата е било учредено право на
ползване на процесния недвижим имот, представляващ *****., заедно с построените
в имота жилищна сграда и две стопански постройки, при граници: от две страни
улици, *****, по силата на договор за продажба, сключен с Нотариален акт *****, като при сключване на договора за продажба на
имота ответниците В.Е.В. и К.Д.В.
са имали сключен граждански брак и имотът е придобит от тях в режим на
съпружеска имуществена общност. Като безспорно по делото е отделено и
обстоятелството, че от прехвърлянето на имота на 03.10.2005 г. ищцата и
съпругът й са живеели в лятна кухня, изградена в имота, неотразена в
нотариалния акт.
Видно и от заверено копие на
Нотариален акт за продажба на недвижим имот *****на нотариус *****, с рег. No
371 на НК по РНК, с район на действие РС- Ботевград, на 03.10.2005 г. между *****,
от една страна като продавач, и В.Е.В., от друга като купувач, е сключен
договор, по силата на който ***** е продал на В.Е.В. следния свой собствен
недвижим имот: *****30 по плана на с. Новачене, общ. Ботевград, с площ от 348
кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда и две стопански постройки,
при граници: от две страни улици, *****, като продавачът е запазил за себе си и
за съпругата си Ц.Й.Е. правото на ползване върху имота, заедно и поотделно,
безвъзмездно докато са живи.
Видно от заверено копие на
Препис-извлечение от акт за смърт от 10.09.2019 г., издаден в с. Новачене, общ.
Ботевград, ***** е починал на 12.01.2011 г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите *****От показанията на свидетелите
непротиворечиво се установява, че ищцата живее в лятна пристройка в процесния
имот, като построената в имота къща се ползва от дъщеря й В.В. и семейството й.
Установява се, че ищцата няма достъп до къщата и двете стопански постройки,
защото й е отнет от ответницата В.В.. На ищцата не е позволено да отглежда
животни в двора, гледа само кокошки в един навес, има и зеленчукова градинка
от 20-30 кв.м. зад къщата.
Свидетелят ***** Василев, син на
ищцата, в показанията си твърди, че баща му и майка му са живеели в къщата до
смъртта на баща му, а след това майка му продължила да живее доста години там.
От показанията на свид. *****, леля на ответницата В.В., се установява, че
след като брат й прехвърлил имота на В. и К., те направили ремонт на къщата,
която била стара, и живеели там. Ищцата и съпругът й, брат на свидетелката,
живеели в лятна кухня, която брат й направил, с баня и тоалетна, като ищцата и
досега си живее там. Сочи, че Ц. от 40 години живее в пристройката. Твърди, че ищцата
не е живяла в къщата след като била прехвърлена на В.. Посещава къщата само със
съгласието на дъщеря си. Свид. ***** излага, че
докато бил жив брат й, тя ходела в имота по три пъти на ден, после ходела при
ищцата. Излага, че В. ***, а през лятото в процесния имот.
От показанията на свид. *****се установява, че отв.
В. винаги е живяла в къщата, дори още докато била жива старата баба, а Ц. и Е. живеели в
лятната кухня откакто била направена, поне тридесет години, преди да почине Е.. Там направили и баня и тоалетна. Ищцата й
казвала, че не иска да живее в къщата, защото не иска да се качва по стълбите. В
къщата не е имало тоалетна, такава била направена преди 3-4 години. В лятната
кухня, в която Ц. и Ер. са живеели, имало баня и тоалетна. Свид. *****
излага, че веднага след като Е. им преписал къщата, те от лятото
започнали да правят ремонти на къщата. Счита, че Ц. няма ключове от къщата,
изводи за което прави от конкретни случаи. Сочи, че В. ***, а лятото идва да
полза къщата, като я ползва и през годината, когато си идват. От показанията й
се установява, че Ц. има задна градина, в която си отглежда зеленчуци, а в
предния двор има постройка, в която гледа кокошки.
Съдът не кредитира показанията на
свид. *****в частта им относно твърдението му, че
баща му и майка му са живеели в къщата в процесния имот до смъртта на баща му,
а след това майка му продължила да живее доста години там, тъй като в тази им
част същите противоречат както на останалите събрани по делото гласни
доказателства, така и на твърдението на ищцата, заявено в исковата й молба, че
от прехвърлянето на имота продължава да живее в него, като ползва единствено
една пристройка, неотразена в нотариалния акт. Същевременно, свидетелите *****
и *****са незаинтересовани от изхода на спора, като показанията им
кореспондират както помежду си, така и на твърдението на самата ищца в искова
молба, поради което и съдът им дава вяра.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС
урежда възможността собственикът на една вещ или имот, съответно носителят на
ограничено право на ползване по силата на чл. 111, ал. 1 от ЗС, да го иска от
всяко лице, което го владее или държи, без да има правно основание за това. За
да бъде основателна тази претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на
собственост, съответно на ползване, така и факта на владението, респ. държането
от страна на ответника, като то трябва да е без правно основание. Липсата на
която и да е от предпоставките има за последица неоснователност на иска.
В конкретния казус не се спори
между страните, че отв. В.В. и съпругът й отв. К.В., починал в хода на производството, владеят имота,
с оглед на което и същите релевират възражение за
погасяване на правото на ползване на ищцата по давност.
По делото е безспорно също, че с
договор за продажба на недвижим имот, сключен с Нот. акт *****, съпругът на
ищцата - *****, е продал на В.Е.В. по време на брака й с К.В. процесния недвижим
имот, представляващ *****30 по плана на с. Новачене, общ. Ботевград, с площ от
348 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда и две стопански
постройки, при граници: от две страни улици, *****, като е запазил за себе си и
за съпругата си Ц.Й.Е. правото на ползване върху имота, заедно и поотделно,
безвъзмездно докато са живи. Не е спорно обстоятелството, че Е.Е. е починал на 12.01.2011 г. Следователно
липсва спор за това, че в ползва на ищцата е валидно учредено вещно право на
ползване на имота при извършеното от съпруга й през 2005 г. разпореждане с
правото на собственост на същия в полза на дъщеря им. Съдът намира обаче за основателно
възражението на ответниците за погасяване на правото на ползване на ищцата по
давност, поради неупражняването му в продължение на повече от 5 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 56
от ЗС вещното право на ползване включва правото да се ползва вещта според
нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя
съществено. Ограниченото вещно право на ползване представлява абсолютно
субективно материално право и като такова е противопоставимо
на всеки, включително на собственика на имота- същото изключва възможността на
собственика да упражнява правомощието си да ползва вещта. В чл. 59 от ЗС са
посочени хипотезите, при които правото на ползване се погасява, като в ал. 3 е
предвидено погасяване на правото на ползване, ако същото не се упражнява в
продължение на 5 години.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че от прехвърляне на имота в ползва на отв. В.В. по време на брака й с К.В. същите започнали да
правят ремонт на построената в имота къща, както и че ищцата и съпругът й *****
са живели в друга сграда, представляваща лятна кухня с баня и тоалетна в същия
имот. Установява се, че ищцата няма достъп до къщата и двете стопански
постройки в имота, като същият й е отнет от ответницата В.В.. На ищцата не е
позволено да отглежда животни в двора, а ползването на двора от нейна страна е
сведено до отглеждане на кокошки в един навес и зеленчукова градинка от 20-30
кв.м. зад къщата. Пак от събраните по делото гласни доказателства и конкретно
съдържащите се в показанията на свидетелите
***** и *****се установява, че както към момента на прехвърляна на правото на
собственост на имота от съпруга й ***** в полза на ответника В.В. и учредяване
правото на ползване на ищцата, така и след смъртта му през 2011 г. същата е
живяла в построена в имота сграда – лятна кухня с баня и тоалетна, която не е
включена в описаните в нотариалния акт сгради в имота, като не е живяла или
ползвала по друг начин къщата. Установява се още, че ищцата не ползва имота, с
изключение на малка зеленчукова градина и кокошарник, което й е позволено от отв. В.. По същество това се твърди и от ищцата в исковата й
молба – че ползва единствено една построена в имота пристройка, която не е
описана в нотариалния акт и не е предмет на исковата претенция. При това съдът
намира, че ищцата не е упражнявала правото си на ползване на имота в
продължение на повече от 5 години, поради което и на основание чл. 59, ал. 3 от
ЗС същото е погасено, като възражението на ответниците за това се явява
основателно.
Предвид изложеното предявеният ревандикационен
иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Въпреки изхода на спора и
направеното искане от страна на ответника В.В. искане за заплащане на
направените по делото разноски, такива не следва да се присъждат поради липса
на представени доказателства такива да са направени.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ц.Й.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.Е.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***, В.К.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, и М.К.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 вр. чл. 111 вр. чл. 56 от ЗС за признаване правото й на
ползване върху следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот *****по плана на с.
Новачене, общ. Ботевград, с площ от 348 кв.м., заедно с построените в имота
жилищна сграда и две стопански постройки, при граници: от две страни улици, *****, и осъждане на ответниците да й
предадат владението върху имота, като неоснователен.
Решението може да се
обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: