Р Е Ш Е Н И Е №260050
Гр. София, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Даниела Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 84 по описа за 2020 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Х.С.Н. е предявил срещу „О. – З.“ АД обективно
съединени искове за плащане на сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при
ПТП, настъпило на 15.02.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 19.03.2020 г. - датата на
подаване на исковата молба, до окончателното плащане. Твърди в исковата молба,
че на 15.02.2019 г. настъпило ПТП, при което му били причинени телесни
увреждания, описани в исковата молба, в резултат на които търпял болки и
страдания, описани като вид, характер и интензитет в исковата молба. ПТП, при
което ищецът пострадал като пътник в лек автомобил „Понтиак“, било причинено по
вина на водача на автомобила – А.М.. Тъй като относно управлявания от него лек
автомобил имало сключен с ответника и действал към датата на ПТП договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ се предявяват настоящите искове за
обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, след като по
предявената от ищеца извънсъдебна претенция за обезщетение застрахователят не
определил удовлетворяващ ищеца размер на обезщетението, а определил такова в
размер на 10000 лв.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение.
Оспорва механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на водача на МПС,
както и наличието на причинна връзка между неговото поведение и твърдените като
търпени вреди. Твърди, че в случая не са налице елементите на непозволеното
увреждане, а е налице случайно деяние. Твърди още, че непосредствената причина
за търпените от ищеца страдания са негови предходни заболявания, но не излага
конкретни фактически твърдения в тази насока. Навежда възражение за
съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е пътувал без поставен
обезопасителен колан, съответно получените от него увреждания са в резултат на
свободното движение на тялото му в автомобила и съприкосновението му с частите
на автомобила, както и поради това, че не е изпълнил лекарските предписания и
предписаното му медикаментозно лечение. Навежда и възражение за прекомерност на
търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства – констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и протокол за оглед на местопроизшествие, се
установява, че при описаните в исковата молба обстоятелства е настъпило ПТП с
участник лек автомобил „Понтиак Торент” с рег. № СО2366СС, управляван от А.М.,
при което пострадал Х.С.Н.. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ в констативния
протокол е отразено „Несъобразена скорост с пътните условия“.
От показанията на свидетеля Григоров се установява
следното: Свидетелят посетил ищеца няколко дни след ПТП в УМБАЛСМ „Пирогов”,
където ищецът бил настанен в отделение по неврохирургия. Известно време след
връщането му на работа се случил инцидент - през м. август 2019 г., влизайки в
общата им с ищеца кантора, свидетелят видял ищеца „като припаднал“ и
неадекватен, а на въпрос на свидетеля какво му е ищецът обяснил /но не могъл да
го спори веднага/, че може би от жегата му е станало лошо. През м. декември
2019 г. ищецът отново бил приет в УМБАЛСМ „Пирогов” и казал на свидетеля, че
вече има уточнена диагноза - посттравматична епилепсия, след като имал припадък
в магазин. Според свидетеля при ищеца е
налице видима промяна в поведението, реакциите, жизнеността, имало очевидна
разлика и в емоционалното и психическото му състояние, вече не бил „този човек
с необходимия разсъдък, темперамент“.
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: Установява се на първо място следният механизъм на ПТП: На 15.02.2019 г. към 19.50 ч. - тъмната част на денонощието, в зоната на километър 21-ви от второкласен път № 81 от републиканската пътна мрежа в посока от гр. Костинброд към гр. М. със скорост около 67 км./ч. се движел лек автомобил „Понтиак Торент” с рег. № СО2366СС, управляван от А.М.. Платното за движение в този участък било двупосочно с три ленти за движение, като за посоката на процесния автомобил били предназначени две пътни ленти, отделени една от друга посредством единична прекъсната линия M3 и вляво на тях - лента за движение в посока от гр. М. към гр. К., отделена от останалите пътни ленти с единична непрекъсната линия М1. Всяка лента за движение била с широчина по 3.50 м. Вляво на левия край на платното за движение се намирал оформен пясъчно-каменист банкет, разположен на нивото на асфалтовото покритие с широчина 2.20 м. и вляво на него се намирала отводнителна канавка с широчина 1.40 м. Вляво на отводнителната канавка се намирал скат на изкачване откъм платното за движение с растящи по него храсти и дървета. В зоната на ПТП участъкът бил прав. Според заключението в зоната на ПТП в посоката на движение на автомобила не е имало действащи пътни знаци /тъй като не са описани такива в материалите по делото/. Придвижвайки се по горепосочения начин, лек автомобил „Понтиак Торент” се отклонил вляво от първоначалната си посока на движение, преминал през лентата за насрещно движение, крайпътния банкет и водосточната канавка и се ударил с челната си част в крайпътния скат. Според заключението това отклонение може да се дължи единствено на зададена траектория на движение с органите за управление /кормилния кръг/ от страна на водача на автомобила предвид правия участък в зоната на ПТП, асфалтовото покритие без нарушение на повърхностния слой и движението със скорост по-ниска с около 23 км./ч. от нормативно допустимата /която в зоната на ПТП предвид приетото за липса на действащи в зоната знаци и категорията на автомобила – В, е 90 км./ч./. Установява се още, че съгласно медицинската документация по делото в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: закрита травма на главата с теменна локализация, по средната линия, без счупване на костите на черепа и кръвоизлив в мозъчния ствол - моста. Първа медицинска помощ му е оказана в УМБАЛСМ „Пирогов”, където е приет в шокова зала в ясно съзнание, адекватен, с оплаквания от главоболие, без повръщане, без ясен спомен за инцидента, със стабилни жизнени показатели, без възбудна и отпадна неврологична симптоматика, без видими наранявания по главата, но с палпаторна болка теменно по средната линия. С КТ на главен мозък е установено наличие на прясна кръв в моста без уточняване размера и плътността на находката - дали е контузионно огнище или хематом. С останалите изследвания /рентгенова графия на шийни прешлени и ехография на коремни органи/, както и от консултацията с травматолог не са установени други травматични увреждания, а само данни за придружаващи заболявания от общ характер - уголемен и стеатозен черен дроб и кисти в бъбреци при запазена дренажна функция. Във връзка с КТ находката е приет за активно наблюдение в неврохирургична реанимация за 2 дни, където е коригиран електролитния дисбаланс /данни за хипокалиемия/, след което е преведен в неврохирургично отделение за продължаване на наблюдението до 10 дни. През целия болничен престой състоянието на ищеца е било стабилно, без развили се усложнения и неврологичен дефицит. В нито един момент не се е налагало прилагане на реанимационни процедури, свързани с инцидента. Изписан е с препоръка за провеждане на МРТ изследване на главен мозък 30 дни след дехоспитализацията с цел проследяване еволюцията на кръвоизлива. Според заключението двете твърдени припадъчни състояния с характеристика на епилептични /през м. август 2019 г. и през м. декември 2019 г./ са по-скоро с неуточнен произход /доколкото след втория пристъп ищецът е транспортиран от екип на СМП в УМБАЛСМ „Пирогов” за диагностично уточняване и при приемането за първи път е маркирана левостранна долна монопареза при нормален КТ образ на главен мозък /не е визуализирана посттравматична киста - морфологичен субстрат на епилептогенно огнище/ и нормално ЕЕГ, а по време на хоспитализацията не са наблюдавани епилептични пристъпи, а всичко това изключва травматична етиология на припадъчните състояния, тъй като за да се приеме заболяването епилепсия, е необходимо да има не по-малко от 2 непровокирани припадъка с повторяемост на пристъпите в бъдеще/. Единичните такива, възникнали поради някакво дразнене или травма на мозъка, не се смятат за епилептично заболяване. Поради липсата на обективни данни за нови епилептични пристъпи според заключението е неубедителен записът от ЕЕГ изследване от 05.02.2020 г. с данни за генерализирана пароксизмална активност от високоамплитудни остри вълни, наложил съответно повишаване на дозите на депакина, както и свидетелските показания за вече настъпили ментални и характерови промени, както и такива в социалното функциониране на ищеца /при анамнестични данни само за два пристъпа/. Подобни късни последици при травмена епилепсия се наблюдават при пациенти с чести пристъпи, резистентни на терапия и те се дължат на масивна загуба на неврони след всеки пристъп. Според заключението мозъчният кръвоизлив е възможно да е и болестно обусловен при лош контрол на кръвното налягане, при кризисното му повишаване /през м. декември 2019 г. е правена в тази връзка консултация с кардиолог при хоспитализацията в УМБАЛСМ „Пирогов”/, но дори да се приеме, че е с травматичен произход, то в нито един момент не е било състояние, обуславящо критериите на временна опасност за живота.Установява се още от заключението, че няма данни – и от техническа, и от медицинска гледна точка, дали ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, но счупването на челното панорамно стъкло на процесния автомобил предвид липсата на телесни увреждания в челната част на главата на ищеца не следва да се счита за непоставен предпазен колан. Това счупване на стъклото в случая е следствие на отварянето на десния аербег. Установява се още от заключението, че преди ПТП ищецът е страдал от артериална хипертония II ст., кисти на бъбреците, подагра, чернодробна стеатоза, цервикална остеохондроза и спондилоартроза на нива СЗ-4, С4-5, С5-6, С6- С7. В деня на инцидента при първичния преглед не е имало данни за декомпенсиране на тези заболявания, налице е бил само електролитен дисбаланс. Без данни за отпадна неврологична симптоматика възстановителният период може да се удължи и усложни при лош контрол на артериалното налягане. В конкретния случай няма данни ищецът да е диспансеризиран за заболяване епилепсия и да е приемал препоръчаните медикаменти в терапевтични дози, а за хипертоничната болест, която е с голяма давност, преди инцидента е препоръчвана антихипертензивна терапия, а след това и К-съдържащ медикамент във връзка с нарушения електролитен баланс в кръвта, налагащ проследяване, няма и данни в рамките на един месец и след двете дехоспитализации ищецът да се е явявал на задължителните два безплатни контролни прегледа. Не е проведено и МРТ изследване на главен мозък, препоръчано 30 дни след дехоспитализацията от УМБАЛСМ „Пирогов” за уточняване еволюцията на кръвоизлива. Проведени са амбулаторни прегледи /на 28.03.2019 г. и 25.04.2019 г./ от различни невролози по повод главоболие и болки в шията, във връзка с които е проведено МРТ изследване на шиен отдел на гръбнака /на 22.04.2019 г./. Със същото изследване са изключени травматични увреждания и са установени само начални дегенеративни промени на междупешленните дискове с хондрозни и спондилоартрозни промени на нива СЗ-4, С4-5,С5-6, С6-7.
От предствените по делото решения на ТЕЛК се
установява, че на 03.05.2019 г. на ищеца е определена 50 % трайно намалена
работоспособност за период от 1 година, а на 28.05.2020 г . - 60 % трайно намалена работоспособност за
период от три години.
Не се спори по делото относно наличието на сключен с
ответника и действал към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ относно управляваното от А.М. МПС.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането
им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени
вреди:
Искът е частично основателен – до размера от 50000 лв.,
до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер
от 150000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
Установи се от събраните по делото доказателства, че
са налице елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране
на отговорността на ответника. Доказа се по делото наличието на предпоставките
по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищеца са причинени телесни увреждания, които
са му причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело до
увреждане на ищеца, е извършено от А.М.. Установи се противоправността на това
деяние и причинната връзка между него и причинените на ищеца телесни
увреждания, довели до търпени болки и страдания. Установи се и вината на А.М. /презумпцията
за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните
доказателства установиха вината на водача/.
Установи се също така, че към момента на настъпване на ПТП е действал
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
относно управляваното от А.М. МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432,
ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 50000 лв. би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на търпените
от ищеца неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва да се
има предвид на първо място видът и характерът на получените от ищеца телесни
увреждания – закрита травма на главата с
теменна локализация, по средната линия, без счупване на костите на черепа и
кръвоизлив в мозъчния ствол – моста. Безспорно тези увреждания са причинили на
ищеца болки и страдания /макар по делото де не се установи за какъв период от
време/. Следва съответно да се отчете болничния престой - във връзка с КТ
находката ищецът е приет за активно наблюдение в неврохирургична реанимация за
2 дни, след което е преведен в неврохирургично отделение за продължаване на
наблюдението до 10 дни. Болничният престой е наложил ограничения и неудобства
за ищеца поради необходимостта от спазване на установен болничен режим и
ограничение на контактите, но следва да се вземе предвид, че тези ограничения и
неудобства не са били по-големи от обичайните за болничен престой поради
обстоятелството, че през целия болничен престой състоянието на ищеца е било
стабилно, без развили се усложнения и неврологичен дефицит, в нито един момент
не се е налагало прилагане на реанимационни процедури, свързани с инцидента. Не
се установи по делото ищецът в резултат на уврежданията да е развил
посттравматична епилепсия, съответно при определяне размера на дължимото
обезщетение съдът отчита само гореописаните увреждания и търпените от тях болки
и страдания, отнасяйки ги и към възрастта на ищеца – 48 г. към датата на ПТП,
която възраст не предполага по-тежко преживяване на случилото се или чисто
възрастово-обусловени трайни последици за здравето, отчитайки и трайно
намалената работоспособност на ищеца.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 50000 лв. би била справедлива, за да обезщети
ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни
увреждания /съответно е основателно възражението на ответника за прекомерност
на търсеното обезщетение/.
Неоснователни са обаче възраженията на ответника за
съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е пътувал без поставен
обезопасителен колан, както и поради това, че не е изпълнил лекарските
предписания и предписаното му медикаментозно лечение. По делото не се установи
дали ищецът е пътувал с или без предпазен колан, но съдът приема, че предвид
вида и характера на уврежданията - закрита травма на главата с теменна
локализация, по средната линия, без счупване на костите на черепа и кръвоизлив
в мозъчния ствол - моста, същите биха могли да се получат и в двата случая /и
при поставен колан и при липса на поставен такъв/, тъй като при ПТП коланът
ограничава движението на торса, но не и на главата. Не се установи и ищецът да
не е изпълнил лекарските предписания и предписаното му медикаментозно лечение
/доколкото се установи неизпълнение на предписанията за явяване на
задължителните два безплатни контролни прегледа и непровеждане на МРТ
изследване на главен мозък, препоръчано 30 дни след дехоспитализацията от
УМБАЛСМ „Пирогов” за уточняване еволюцията на кръвоизлива – не се установи
неизпълнението на предписанията за явяване на
задължителните два безплатни контролни прегледа да е повлияло по някакъв начин на
състоянието на ищеца, а непровеждането на МРТ изследване на главен мозък,
препоръчано 30 дни след дехоспитализацията от УМБАЛСМ „Пирогов” за уточняване
еволюцията на кръвоизлива касае установяването на посттравматична епилепсия,
каквато съдът приема, че не се установи по делото, съответно е ирелевантно/. Не
се установи и предхождащите ПТП заболявания на ищеца да са допринесли по
някакъв начин за търпените от него болки и страдания в резултат на причинените
при ПТП увреждания.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на главния иск:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата на главния иск също е частично основателен – следва да бъде
уважен за исковия период – от датата на подаване на исковата молба /доколкото
забавата на ответника е настъпила в по-ранен момент, но съгласно диспозитивното
начало в процеса следва да се присъди обезщетение за забава съобразно
претенцията на ищеца/ до окончателното плащане по отношение на уважения размер
на главния иск, а за разликата – по отношение на отхвърлената част от главния
иск, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното досежно
разноските:
Ищецът не е направил разноски по делото с оглед
освобождаването му от държавна такса и разноски, съответно не претендира такива
и не следва да му се присъждат разноски.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представените доказателства в размер на 300 лв. за възнаграждения на вещи лица и в
размер на 5436 лв. с вкл. ДДС за възнаграждение на адвокат, тези разноски се
претендират и с представения списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на делото на
ответника следва да се присъди сумата от 200 лв. за разноски за възнаграждения
на вещи лица съразмерно с отхвърлената част от исковете. С оглед изхода на
делото на ответника следва да се присъди сумата от 3624 лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ищецът е
направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от
ответника, което обаче е неоснователно, тъй като платеното и претендирано
адвокатско възнаграждение в случая е в минималния размер, определен съгласно
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата пълният размер на възнаграждението
съобразно цената на исковете при отхвърлянето им изцяло би бил такъв от 4530
лв. без ДДС, съответно 5436 лв. с вкл. ДДС /по делото са представени
доказателства за регистрация по ЗДДС, съответно е дължим и ДДС/, при което
дължимата на ответника за тези разноски сума съразмерно с отхвърлената част от
исковете е именно посочената по-горе такава от 3624 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото
върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 2000 лв., както
и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ съразмерно с уважената част
от исковете в размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „О. – З.“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., да
плати на Х.С.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 50000 лв. /петдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 15.02.2019 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 19.03.2020 г. - датата на подаване на исковата молба, до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.С.Н. с ЕГН ********** *** срещу „О. –
З.“ АД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., искове за плащане на сумата
от 150000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило
на 15.02.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 19.03.2020 г. - датата на подаване на исковата
молба, до окончателното плащане за
разликата над уважения размер на главния иск от 50000 лв. /петдесет хиляди
лева/ до пълния му предявен размер от 150000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази
разлика от 19.03.2020 г. - датата на подаване на исковата молба, до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Х.С.Н. с ЕГН ********** *** да плати на „О. – З.“ АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори А.
Л. и Р. Д., сумата от 200 лв. /двеста лева/, преставляваща разноски за
възнаграждения на вещи лица съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и
сумата от 3624 лв. /три хиляди шестстотин двадесет и четири лева/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „О. – З.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., да
плати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/,
представялваща държавна такса за производството по делото върху уважения размер
на исковете, както и сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща деловодни
разноски /възнаграждения на вещи лица/ съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: