П Р И
С Ъ Д А
№………
Гр. Сливен, 04.05.2012
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на четвърти май
през две хиляди и дванадесета, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
ЧЛЕН: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Е.К.
Х.Ч.
М.Ч.
с
участието на секретаря П.С. и окръжен прокурор
П.С. като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 40 по описа за 2012 година,
П
Р И С
Ъ Д И :
ПРИЗНАВА
подсъдимия Д.Х.Б. - роден на ***г***,
живущ ***, български гражданин, със средно специално образование, неженен,
работи, осъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че:
1. На 12.09.2011 г. в гр. Сливен отвлякъл
Й.Г.Д. ***, поради което и на основание чл. 142 ал.1 вр.
с, вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК му НАЛАГА наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА
И ШЕСТ МЕСЕЦА, като го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение за
престъпление по чл.143 ал. 3 т. 3 вр. с ал. 1 т. 2 и т. 7 пр. 1, вр.
с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК – за това, че
отвличането е извършено в съучастие като съизвършител
с Х.С.Б., с користна цел и към отвлечената е проявена особена жестокост;
2. На 12.09.2011 г. в гр. Сливен
в съучастие с Х.С.Б., като съизвършител
противозаконно лишил от свобода Й.Г.Д. ***, поради което и на основание чл.
142а ал.1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр.
ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б.”Б” от НК му НАЛАГА наказание ПРОБАЦИЯ,
изразяваща се в следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ
адрес *** за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично; ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен
служител за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 23 ал.1 от НК
ОПРЕДЕЛЯ на подс. Д.Х.Б. едно общо наказание, а
именно по-тежкото от двете - ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в
затвор.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК
ПРИСПАДА времето, през което подс.Д.Х.Б. е бил с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА”, считано от 13.09.2011 г. до влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 68 ал. 1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение наложеното на подс. Д.Х.Б. по НОХД № 459/2009 г. на СлРС
наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при
първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.
ПРИЗНАВА
подсъдимия Х.С.Б. - роден на *** г.
в гр. Сливен, живущ ***, български гражданин, със средно специално образование,
женен, работи, осъждан (реабилитиран) ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на
12.09.2011 г. в гр. Сливен в съучастие с Д.Х.Б., като съизвършител
противозаконно лишил от свобода Й.Г.Д. ***, поради което и на основание чл.
142а ал.1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр.
ал. 1 , вр. чл. 55 ал.1 т.2 б. „Б” от НК му НАЛАГА
наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес *** за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА с периодичност на
явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК
ПРИСПАДА времето, през което подс. Х.С.Б. е бил задържан
до довеждането му пред СлОС за вземане на постоянна
мярка за неотклонение, считано от 13.09.2011 г. до 16.09.2011 г., както и
времето през което същият е бил с мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ”,
считано от 17.09.2011 г. до постановяване
на присъдата.
ПРИЗНАВА
подсъдимия Х.С.Б. със снета по-горе
самоличност за НЕВИНОВЕН в това, че на
12.09.2011 г. в гр. Сливен в съучастие с Д.Х.Б., като съизвършител
отвлякъл с користна цел Й.Г.Д. ***, като към нея е проявена особена жестокост, И ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 142 ал.3 т. 3 вр.
ал. 2 т.2 и т. 7 предл. 1 вр.
ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
След влизане в сила на присъдата
веществените доказателства по делото: 1 бр. черна на цвят връхна дреха от
дантела с дълъг ръкав, скъсана на левия ръкав, зацапана с прах и с червени на
цвят петна наподобяващи кръв по подплатата; 1 бр. черна на цвят пола с прах по
нея и разпрана в долната задна част; 1 бр. черна на цвят жилетка с дълъг ръкав с
треви и прах по нея; 1 бр. черен на цвят потник с прах и треви по него; 1 бр.
черни на цвят бикини с прах и треви по тях и 1 бр. CD със запис на разговор от тел. 112 от 12.09.2011 г. ДА СЕ
УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.
ОСЪЖДА подс.
Д.Х.Б. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт направени
по делото разноски в размер на 105 лв.
ОСЪЖДА подс.
Х.С.Б. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт направени
по делото разноски в размер на 105 лв.
Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред
Апелативен съд – гр. Бургас в 15- дневен
срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
МОТИВИ
към присъда № … /04.05.2012г. по НОХД № 40 / 2012г.
на СлОС
Окръжна
прокуратура – Сливен е внесла обвинителен акт против
подсъдимите Д.Х.Б. и Х.С.Б. както следва:
- против подс. Д.Б. за това че: 1. На 12.09.2011 г., в гр.
Сливен, в съучастие с Х.С.Б. като съизвършител, отвлякъл с користна цел Й.Г.Д.,***, като към нея е
проявена особена жестокост - престъпление по
чл.142 ал.З т.З вр.ал.2 т.2 и т.7 предл.1
вр.ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК и
2. На 12.09.2011 г., в
гр. Сливен, в съучастие с Х.С.Б. като съизвършител, противозаконно лишил от свобода Й.Г.Д.,*** - престъпление по чл.142а ал.1 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 от НК.
- против подс. Х.Б.
затова, че: 1.На 12.09.2011 г., в гр.
Сливен, в съучастие с Д.Х.Б. като съизвършител, отвлякъл с користна цел Й.Г.Д.,***, като към нея е проявена особена жестокост
-
престъпление по чл.142 ал.З т.З вр.ал.2 т.2 и т.7 предл.1 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК и
2. На
12.09.2011 г., в гр. Сливен, в съучастие с Д.Х.Б. като съизвършител,
противозаконно лишил от свобода Й.Г.Д.,*** - престъпление по чл.142а ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът излага доводи, че отвличането на
пострадалата е извършено само от подс. Д.Б., тъй като
другият подсъдим само присъствал там, но не е участвал в самото отвличане; че
не била доказана и користната цел на отвличането; че не била проявена особена
жестокост, тъй като такава била проявена след лишаването от свобода на Й.Д., а
не при самото отвличане. Обвинение за
деяние по чл. 142, ал. 1 от НК прокурорът поддържа единствено срещу подс. Д. Х.Б..
Обвиненията срещу двамата подсъдими по
чл.142а ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК счита
за безспорно доказани, тъй като
пострадалата била лишена от възможност за свободно придвижване, което съгласно
практиката на съда представлявало противозаконно лишаване от свобода. Деянието
било извършено в съучастие от двамата подсъдими. Счита, че ако е имало някаква
жестокост или по особено третиране на жертвата, тази квалификация би следвало
да се включи за деянието по чл. 142 ал. 4 от НК, тъй като жестокостта била проявена след лишаването от свобода, но
такова обвинение липсвало. Пледира по
отношение на подс. Д.Б. за всяко от извършените от
него деяния да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер
от три години и след приложението на чл. 23 от НК, да бъде постановено
ефективното му изтърпяване. Съдът следвало да приведе в изпълнение и предходна
условна присъда, с която на този подсъдим е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца. По отношение на подс. Х.Б.,
който бил неосъждан и нямал лоши характеристични данни пледира за наказание
лишаване от свобода и приложение на чл. 66 от НК с по – дълъг изпитателен срок.
Защитникът на подс. Д.Б. в съдебно заседание поддържа съображенията на прокурора относно
престъплението отвличане, че не е доказана користната цел, както и особената
жестокост. Счита, че не е налице насилствена промяна на мястото на пребиваване
на пострадалата Д., защото дори и да е имало такова деяние, то предвид неговата
краткотрайност и развитие на събитията по-нататък е било явно малозначително. Счита също, че анализа на доказателствата
не водел до извода за противозаконно
лишаване от свобода, тъй като пострадалата
имала възможност да извършва
каквито желае действия в автомобила и моли съда да оправдае подс.
Д.Б. и за това престъпление. Прави алтернативно искане в случай, че съдът
прецени, че обвинителната теза е доказана, че са
извършени престъпления, т.е. не е налице
хипотезата на чл. 9 ал. 2 от НК и следва подсъдимият да бъде осъден, то при
определяне на наказанието съдът да приеме, че са налице едно изключително и
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и да приложи нормата на
чл.55 от НК, като му наложи наказания лишаване от свобода под размера на
минимума в рамките на една година с приложение на чл. 23 от НК и привеждане на
условната присъда.
Защитникът на подс. Х.Б. изразява съгласие със становището
на прокурора, че не поддържа обвинението
по чл. 142 ал. 3 от НК, но моли съда да признае подс.
Х.Б. за невиновен и по другото му обвинение - по чл. 142а ал. 1 от НК, тъй като от анализа на
събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
доказателства не можело да се направи категоричен извод, че той е извършил
престъпление, за което следва да носи наказателна отговорност.
Двамата подсъдими в съдебно заседание не се признават за виновни. Дават
обяснения по предявените им обвинения, в които излагат своя защитна версия. Подс. Д.Б. твърди, че не е искал да отвлича пострадалата Д.,
че не е имал користна цел, а е искал само да разбере кога семейството й ще им
върне парите, които дължали на банката и
с които се препитавали. Моли съда за справедлива присъда и иска да бъде
оправдан. Подс. Х.Б. моли за оправдателна присъда.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. Д.Х.Б. е
на 31 години, със средно специално образование, неженен, има едно малолетно дете, работи, син
е на подс. Х.С.Б.. Осъждан с влязло в сила
споразумение по НОХД № 459/09 г. на
Районен съд - Сливен за извършено на 16.03.2009г. престъпление по чл.142а ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три месеца, изпълнението
на което, на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3
години, считано от 23.03.2009г.
Подс. Х.С.Б. е
на 53 години, със
средно специално образование, женен, работи, неосъждан (реабилитиран). Той е
баща на подс. Д.Б..
С решение № 907 / 14.11.2008г. по НАХД № 1737 / 2008г.
на СлРС двамата подсъдими са освободени от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на по 500 лв. на
всеки от тях за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
Двамата подсъдими имали неуредени имуществени отношения с постр. Й.Г.Д., която им дължала голяма парична сума
от тяхна съвместна търговска дейност. Във връзка с връщането на тази сума, те
се опитвали да намерят пострадалата или някой от двамата й сина, но те се
укривали – продали жилището си, нямало връзка с техните телефонни номера. На 12.09.2011
г., двамата подсъдими разбрали от свид. Р.Н., че
същия ден в 12:00 часа той и свид. Б.М. имат
среща с пострадалата Д. пред офиса на „Сибанк” АД на главната улица в гр. Сливен. Двамата отишли
да чакат на паркинга зад банката. Около обяд пострадалата Д.
пристигнала на същия паркинг заедно със свид. Н. и свид. М. и докато говорели, подс. Д.Б. слязъл от
автомобила, с който пристигнал на място - джип „Гранд Чероки"
с ДК№ СН 2041 КК отишъл при
тях и попитал свид. Д. кога ще му върне
парите и къде е синът й. Пострадалата започнала да бяга, но се спънала и
паднала на тротоара. Тогава подс. Д.Б. я взел на ръце и я вкарал в
джипа си през задната му врата и я затворил, след което се качил в същия
автомобил в който бил и баща му – подс. Х.Б.. Оттам двамата подсъдими потеглили с отвлечената свид. Д. из
града като искали от нея да им покаже къде семейството й е закупило жилище и с
какви средства, но тя им казалаче нямат пари, че спят
под мостовете и че не са купували нищо. Подс. Д.Б. се
ядосал и я ударил. С автомобила излезли в западна посока извън гр. Сливен
в гориста местност. Там двамата подсъдими я заплашвали, искали от нея информация къде се намира сина й и кога ще си получат парите. Подс. Д.Б.
вързал с въже пострадалата за краката, а
другата част на въжето завързал в задната част на автомобила и започнал да я
влачи с автомобила, като тя е била по гръб и по задни части. При влаченето Д. получила охлузвания по гърба, лакътните стави, предмишниците,
задната повърхност на дясното бедро,
двата глезена, ходилата и седалищните части. След като спрял влаченето, подс.
Д.Б. увил въжето около шията й и
започнал да я души. Пострадалата им
казала, че живеят в жилище до попския блок в гр. Сливен. След това двамата подсъдими накарали пострадалата
да се развърже от въжето и да се качи
отново в автомобила и потеглили обратно за гр. Сливен. Спрели автомобила пред блока, в който
пострадалата им посочила, че живее под наем. Подс. Д.Б.
взел от нея ключ и се качил в апартамента, а подс. Х.Б.
останал в автомобила с пострадалата. След
като подс. Д.Б. се върнал, двамата освободили
пострадалата и си тръгнали. Тя, в състоянието, в което се е намирала,
охлузена, със скъсана пола, тръгнала
към автогарата на гр. Сливен, откъдето с автобус се прибрала в с. Съдиево, общ. Нова Загора. Сигнал
за отвличането и противозаконно
лишаване от свобода подал свид. Р.И. на телефон „112", откъдето е бил свързан с дежурен служител ОДЧ при
ОД на МВР - Сливен и съобщил за
видяното. По този сигнал органите на полицията започнали да работят и установявайки извършителите и пострадалата,
около 16:00 часа, когато отишли в дома на пострадалата в с. Съдиево и пред които тя разказала подробно за случилото се. Пострадалата Д. доброволно предала дрехите, с които е
била облечена. Тя била освидетелствана
от съдебен лекар и от заключението на същия
по изготвената съдебно-медицинска експертиза
е видно, че Д. е получила разкъсно-контузни рани в тилно-теменната област на главата, болки и болезнени подутини в
областта на челото, теменните и
тилните области на главата, кръвонасядания в областта на челото, кръвонасядания
и охлузвания на кожата над тях в областта
на предната повърхност на шията и в областта на врата, наподобяващи плетка на въже с умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите; множество обширни и дълбоки
охлузвания и охлузни рани в областта на гърба, които обхващат целия гръб и поясните области, дълбоки и
обширни охлузвания и охлузни рани в
седалищните области и в областта на задната повърхност на дясното бедро и наличие на такива увреждания в
областта на задните повърхности на
двете лакътни стави и двете предмишници,
както и в областта на двата глезена
и в областта на ходилата. Описаните увреждания според вещото лице се дължат на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както и на предмети с широка и
неравна повърхност. Според вещото лице същите добре отговарят да са
получени вследствие нанасяне на удари в травмираните области на тялото с
такива предмети и тангенциално действие
на предмети с неравни повърхности по охлузените области на тялото и местата,
където се установяват охлузни наранявания. Кръвонасядането в
областта на челото добре отговаря да е получено вследствие нанасяне на ръка, свита в юмрук. Нараняването
в тилно – теменната област на главата добре отговаря да е получено при
влаченето на пострадалата по гръб и
удрянето на главата й по твърди тъпи и тъпоръбести
предмети от повърхността на терена. Масивните охлузвания и охлузните рани в областта на гърба, поясните области,
седалищните области, в областта на лактите и предмишниците, както и в областта на глезените и ходилата
добре отговарят да са получени при влаченето на пострадалата по гръб така,
както тя е разказала. Уврежданията в областта на шията отпред и отзад добре отговарят да са били
получени вследствие усукване на плетено въже около шията на пострадалата и
добре отговарят да са получени при
душене. Според вещото лице, всички
увреждания са получени при възникналия инцидент, по начин и време, както
е съобщила пострадалата, вследствие продължително въздействие на увреждащите
фактори по травмираните области на тялото. Причиняването на уврежданията е било
придружено с изпитване на мъчителни болки и страдания от страна на пострадалата
и предвид начина на тяхното причиняване, заключението на съдебния лекар е, че спрямо
пострадалата е проявена особена жестокост. Установените увреждания сами по себе
си са причинили на пострадалата „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота”.
Така
описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка
настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен
начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства,
съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността
си - обясненията на двамата подсъдими; показанията на свидетелите Й.Д., Д.Д., Р.Н., Б.М., Р.И., П.Д., В.П.,
М.Г.; приетото в
с.з. заключение на съдебномедицинската
експертиза, изготвено от вещото лице, в чиято компетентност и безпристрастност
съдът няма основание да се съмнява;
писмените доказателствени материали - протокол за доброволно предаване;
удостоверение от ОД на МВР – Сливен рег. № 10967 / 29.09.2011г. за кражба на на флаш памет, съдържаща фирмени
документи на на ЕТ „Стар и. Д.” и ЕТ „Атком Г. Д.”; писмо от дирекция „Национална система 112”
„Районен център 112” – Бургас; справка за образувани преписки и досъдебни производства
с жалбаподатели Й.Д., Д.Д.,
Иван Д. и Г. Д.; протокол за претърсване и изземване на автамобилджип
„Грант Чероки” с рег. № СН
2041К;, одобрен по съответния процесуален ред; свидетелства
за съдимост, декларации за семейно и материално положение
и имотно състояние и характеристични справки на
двамата подсъдими, както и изпратените от РП – Сливен преписка вх. №
3089/ 2011г., образувана по жалба на Й.Д. против Р.Н., прекратена с постановление от 27.09.2011г за отказ да се образува
наказателно производство и преписка вх. № 3004 / 2011г., образувана по жалба на
Р.Н. против Й.Д., прекратена с постановление от 19.09.2011г.. При изграждане на своите
фактически констатации съдът се съобрази и с вещите, приложени като веществени
доказателства по делото: 1 бр. черна на цвят връхна дреха от дантела с дълъг
ръкав, скъсана на левия ръкав, зацапана с прах и с червени на цвят петна
наподобяващи кръв по подплатата; 1 бр. черна на цвят пола с прах по нея и
разпрана в долната задна част; 1 бр. черна на цвят жилетка с дълъг ръкав с
треви и прах по нея; 1 бр. черен на цвят потник с прах и треви по него; 1 бр.
черни на цвят бикини с прах и треви по тях и 1 бр. CD със запис на разговор от
тел. 112 от 12.09.2011 г..
Съдът
внимателно анализира обясненията на двамата подсъдими изхождайки
от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения
представляват и основно средство за защита,
още повече, че подсъдимите Д. и Х. Башалови в
най-голяма степен са заинтересувани
от изхода на делото, а и не носят наказателна отговорност в случай, че изнесат факти, които не отговарят на действителността. Най – общо на кратко версията на двамата
подсъдими изложена в съдебно заседание пред настоящия състав е следната:
Пострадалата и синовете й дължали на двамата подсъдими голяма парична сума,
вследствие на неуредени финансови взаимоотношения от съвместна търговска дейност.
Подсъдимите не можели да осъществят контакт с тях и от свид.
Н. разбрали за мястото и часа на срещата му с пострадалата Д. на 12.09.2011г. и
отишли на паркинга зад „Сибанк” АД, за да я попитат
кога ще им бъдат върнати парите. Там започнали да се карат с нея, казали й че ще пуснат жалба в
полицията, тя хукнала да бяга, но се спънала и паднала, а подс.
Д.Б. я вдигнал от земята. Двамата подсъдими и предложили да им покаже къде
живее и тя сама се качила в джипа, след което тръгнали, завели я пред блока, в който живеела. Тя дала
ключ от апартамента на подс. Д.Б., който се качил сам
в апартамента и след като се уверил, че
вещите вътре действително са на пострадалата, слязъл, върнал й ключа, оставили я пред блока и си
тръгнали.
Тази защитна позиция се
подкрепя отчасти от събрания доказателствен материал.
Тя е в унисон с доводите, изложени от защитниците на двамата подсъдими в хода
на съдебните прения и цели тяхното оневиняване. Поради съществени противоречия
между обясненията на двамата подсъдими, дадени в хода на съдебното следствие,
след като са имали достатъчно време да осмислят защитните си позиции и част от
обясненията, дадени от тях на досъдебното производство, по предвидения в НПК
ред бяха прочетени тези обяснения. В обясненията, дадени на досъдебното
производство от подс. Х.Б. на следващия ден след
инцидента, той твърди, че когато пострадалата го видяла, хукнала да бяга,
спънала се и паднала, подс. Д.Б. я грабнал за крака и
тя започнала да вика да помощ, но той я качил в джипа. Двамата искали от нея да
посочи, къде е закупила апартамент и да им каже телефонния номер на сина си. Подс. Х.Б. също се качил в джипа и тръгнали из града. Тъй
като пострадалата ги лъжела, че не са купували нищо, подс.
Д.Б. се ядосал и й ударил шамар. В обясненията на подс.
Д.Б. дадени в хода на съдебното следствие той твърди, че пострадалата сама
поискала и сама се качила в джипа, докато на досъдебното производство той
обяснява, че тя тръгнала да бяга, спънала се, паднала, отново се опитала да
избяга, но той я хванал и я вкарал в джипа. Съдът кредитира така дадените
обяснения от двамата подсъдими на досъдебното производство, тъй като те
кореспондират с показанията на свидетеля - очевидец Р.И., който не познава
подсъдимите и пострадалата и случайно е бил по същото време на същото място и
според който „жената падна на тротоара …момчето я взе на ръце и я каче в джипа,
мисля че през вратата, която е отзад”.
Пострадалата Д., която също
е заинтересована от изхода на делото в хода на производството променя
показанията няколко пъти. Всички дадени от нея показания на досъдебното
производство съдът приобщи към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им по предвидения в НПК ред. Съдът
кредитира показанията й в частта, в която твърди, че не се е качила доброволно
в джипа на подс. Б., тъй като те кореспондират с показанията на свид.
Р.И., който виждайки ставащото се обадил на тел. 112 и с коментираните
обяснения на подс. Б., дадени на досъдебното
производство. Съдът кредитира показанията на свид. Д.
и в частта относно начина и мястото на
причиняване на телесните й увреждания, тъй те се потвърждават не само от състоянието
на дрехите с които е била облечена и, които са веществените доказателства по
делото - скъсванията, зацапванията с
прах и треви, установените червеникави петна, наподобяващи кръв, но и от заключението на вещото лице, изготвило
съдебно – медицинската експертиза, според което „всички увреждания са получени при възникналия инцидент и същите добре
отговарят да са получени по начин и време, както съобщава и самата
освидетелствана”. Установените
телесни увреждания недвусмислено сочат, че пострадалата не се е качила
доброволно в процесния автомобил и не е избрала
доброволно компанията на двамата подсъдими.
Съдът не кредитира показанията на свид. Д., дадени в съдебно заседание, че процесните наранявания са причинени от съпруга й при
скандал „предната вечер”, тъй като според вещото лице, не е възможно да са
получени тогава, а пък съпругът й – свид. Д.Д., твърди, че в деня на инцидента по обяд ударил с юмрук свид. Д. „някъде по лицето”. Показанията му в тази им част
не кореспондират с останалите доказателства. По делото безспорно се установи,
че на обяд в деня на инцидента пострадалата е била в гр. Сливен и съпругът й не
е бил с нея. Съдът кредитира показанията на този свидетел само в частта, в
която твърди, че не знае преди 12.09.2011г. някой да е упражнявал физическо
насилие над жена му.
От показанията на свидетелите Н. и М. се
установява, че на инкриминираната дата те и пострадалата са били на паркинга
зад „Сибанк”АД и подс. Д.Б.
е дошъл при тях, започнал е да се разправя с пострадалата. Свид.
Н. е видял, че подс. Д.Б. посяга към рамото на
пострадалата като „със сигурност това посягане не е било за прегръдка” след което той и свид.
М. си тръгнали от паркинга. Тъй като
между показанията на свид. М., дадени в съдебно
заседание и тези, дадени от нея на досъдебното производство са констатирани
съществени противоречия и свидетелката не си е спомнила някои обстоятелства, за
които е свидетелствала, съдът прочете част
показанията й по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 и 2 от НПК. Съдът кредитира прочетените показания на свид.
М., в частта им относно това, че подс. Д.Б. е качил пострадалата в
джипа си и то не по нейна воля, тъй като те кореспондират с коментираните
по – горе показания на свид. Р.И., на свид. Д. и обяснения на подс. Х.Б..
Съдът не приема за достоверно обяснението на тази свидетелка, че е подписала
протокола за разпита си на досъдебното производство без да го прочете, тъй като
била притеснена за съпруга и детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 131 от НПК
протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в НПК са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са
извършени и за събраните доказателства. Всички предвидени в НПК изисквания, на
които трябва да отговаря протокола за
разпит на тази свидетелка са изпълнени, поради което съдът няма основание да
пренебрегва неговото съдържание, в прочетената по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК..
Съдът
кредитира показанията на свидетелите П. и Г.ев
които са посетили дома на пострадалата в с. Съдиево, непосредствено след като
тя се е прибрала там от гр. Сливен. Според същите свидетели пострадалата е била
уплашена и се притеснявала, разказала им
е за преживяното и е показала част от
нараняванията си.
Съдът даде
вяра и на показанията си свид. П.Д., който
свидетелства за получения сигнал на тел 112 и за проведените във връзка с него
оперативно – издирвателни мероприятия.
Съдът даде вяра и на всички посочени по – горе писмени доказателства, събрани както на
досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, предявени на
страните по съответния поцесуален ред и неоспорени от
тях.
При
така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените
и коментирани доказателствени материали, настоящият съд
направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянията си от описаната
фактическа обстановка двамата подсъдими са осъществили от обективна и
субективна страна съставите на следните престъпления:
Подс. Д.Х.Б. - на престъплението по чл. 142 ал.1 от НК,
тъй като на 12.09.2011 г. в гр. Сливен отвлякъл Й.Г.Д. *** и на престъплението
по чл. 142а ал.1 вр.
с чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на
12.09.2011 г. в гр. Сливен в съучастие с Х.С.Б., като съизвършител,
противозаконно лишил от свобода Й.Г.Д. ***.
Подс. Х.С.Б. е осъществил състава на престъплението по
чл. 142а ал.1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, тъй като на 12.09.2011 г. в гр. Сливен в съучастие с Д.Х.Б., като съизвършител
противозаконно лишил от свобода Й.Г.Д. ***.
От събраните доказателства безспорно се установи, че подс.
Д.Б. е осъществил състава на престъплението чл.
142, ал. 1 от НК, тъй като отвлякъл пострадалата Д..
Отвличането се изразява в принудително променяне на досегашното
местопребиваване на лицето обект на принудата и е престъпление, при което
деецът чрез принуда отвежда на друго място пострадалия. До преди последното
изменение на НК (ДВ бр. 26 / 2010г.) отвличането съставляваше престъпление по
чл. 142 от НК само ако има за цел лишаване на отвлеченото лице от свобода и
липсата на тази специална цел правеше
извършеното несъставомерно по този текст от закона.
Редакцията на законовата разпоредба към момента на извършване на деянието вече
не изисква наличието на специалната цел
- пострадалият противозаконно да бъде лишен от свобода. Безспорно се
установи, че подс.
Д.Б. принудително и противно на волята й е качил свид.
Д. в автомобила си. В резултат на тези действия на подс. Д.Б., пострадалата е била лишена и от възможността сама да избира
своето местопребиваване. Престъплението
е довършено с принудителното
напускане от пострадалата на мястото, на което се е намирала - паркинга зад
намиращия се на главната улица в гр. Сливен офис на „Сибанк”
АД. На какво разстояние впоследствие е била откарана и по какъв начин е без
правно значение за съставомерността на деянието отвличане. Продължителността на отвличането
също не е от значение за съставомерността на
деянието. В този смисъл съдът не споделя доводите на защитника на подс. Д.Б. за явна малозначителност
на деянието предвид неговата краткотрайност.
По делото не се доказа, че при осъществяване на самото отвличането на
пострадалата, към нея е проявена особена
жестокост по смисъла на чл. 142, ал. 3, т. 3, от НК. Не се установи отвличането да е осъществено с
користна цел, а именно получаването на имотна облага. По делото не се доказа и
участие на подс. Х.Б. в отвличането на пострадалата Д..
За да може да се обоснове твърдяната форма на съучастие, следва да бъде установено
обективно, че с дейността си подс. Х.Б. е участвал в
самото изпълнително деяние, както и да се установи субективната връзка между
него и другия извършител, изразяваща се в умисъл за задружно осъществяване на
конкретното престъпление. В случая не се събраха безспорни доказателства, които
да сочат подс. Х.Б. да е допринесъл по някакъв начин
за осъществяване на отвличането на свид. Д. с
користна цел, той да има отношение към проявена към пострадалата особена
жестокост, нито са налице факти, които да обосноват извод за наличие на общност
на умисъла между него и сина му за осъществяване на това деяние.
Инкриминираните от обвинението факти, които са подкрепени от събраните
доказателства, не сочат на поведение на подс. Х.Б.,
осъществяващо от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2, т. 2
и т. 7, пр. 1, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Инкриминираните и обосновани
факти са за това, че подс. Д.Б. самостоятелно е
извършил действия по отвличането на свид. Д.. В този
смисъл, не се установява съучастие на двамата подсъдими в осъществяване на тази
престъпна деятелност, във формата на съизвършителство.
Деянието не е извършено от две лица. Освен това, по принцип правната
квалификацията на обвиненията против двамата подсъдими за престъплението
отвличане на може да съдържа едновременно и квалифициращия признак по ал.2, т.
2 на чл. 142 от НК – деянието да е
извършено от две лица и квалификация по чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, както е в случая (макар, че в диспозитива
на обвинителния акт не се съдържа текстово посочване на квалифициращото обстоятелство - деянието да е
извършено от две лица), тъй като в самата по-тежка квалификация се съдържа
осъществяването на деянието в съизвършителство и
специалната норма поглъща общата за съучастие. Настоящият състав не е счел, че
този недостатък нарушава правото на
защита на подсъдимите, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт се
съдържат факти за извършване на деянието от две лица, подсъдимите са се
защитавали по тези факти, а и е посочена правната квалификация на деянието по
т. 2 на чл.
142, ал. 2 от НК.
Предвид изложеното съдът призна подс. Х.Б. за
невиновен и го оправда изцяло по обвинението да е извършил престъпление по
чл. 142 ал.3 т. 3 вр.
ал. 2 т.2 и т. 7 предл. 1 вр.
ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, а подс. Д.Б. оправда по предявеното му
обвинение за престъпление по чл. 142,
ал. 3,т. 3, вр. ал. 1, т. 2, и т. 7, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК. Не могат да бъдат възприети като основателни доводите в обясненията на подс. Д.Б., базирани върху това, че той е целял уреждане на
паричното задължение, което е имала пострадалата и синовете й, а не отвличането
й. Предприетите от него действия, коментирани преди това в мотивите, не са
нормални, обичайни и съответни действия, които хората предприемат при уреждане
на паричните си взаимоотношения, а напротив - чрез действията на подс. Д.Б. пострадалата е бил лишена от правото си да бъде
на място, което тя е избрала и възможност за собствено целенасочено поведение,
с което е реализирано изпълнителното деяние на престъплението отвличане.
Извършените след това действия от страна вече на двамата подсъдими
съставляват противозаконно лишаване от свобода по чл. 142а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК. Противозаконното лишаване от свобода може да бъде реализирано навсякъде.
Достатъчно е за неговата съставомерност пострадалата
да няма свободен избор на движение по свое усмотрение, както това е в
разглеждания случай. С действията си по
транспортирането на пострадалата принудително и противно на волята й от мястото,
където се намирала в гр. Сливен до
гориста местност и обратно в гр. Сливен до блока, пред който я оставили, след
като е била лишена от възможността да напусне по собствена воля автомобила,
двамата подсъдими са ограничили правото й на свободно придвижване и са я
възпрепятствали да извършва волеви целенасочени действия. Тя е била лишена от възможността сама да избира
къде да се намира и какво да прави. Продължителността на противозаконното
лишаване от свобода може да има значение само като отегчаващо вината
обстоятелство. Нанесените телесни увреждания на пострадалата докато е била
противозаконно лишена от свобода, подробно изследвани в заключението на
назначената съдебно – медицинска експертиза са несъставомерни
за престъплението, за което на двамата подсъдими е повдигнато обвинение и в
случая имат значение само като отегчаващо вината обстоятелство. Те са
квалифициращ признак и предполагат по – тежко наказание по чл. 142, ал. 4 от НК, но на двамата подсъдими няма повдигнати
обвинения по този текст.
Двамата подсъдими са действали като съизвършители при извършването на престъплението по чл.
142а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, за което са им повдигнати
обвинения и съчетаните им прояви са
довели в своята цялост до осъществяването му. Двамата подсъдими са съзнавали,
че участват заедно в осъществяването му. Според съдебната практика общността на
умисъла на съизвършителите може да бъде резултат не
само на предварително и изрично уговаряне, но и на инцидентно мълчаливо
координиране на проявите (както е в случая) и за умисъла следва да се правят
изводи не само от обясненията, които дават двамата подсъдими а и от обективно
установените факти, а те сочат, че през цялото време подс.
Х.Б. е бил в колата със сина си, по никакъв начин не се е противопоставил на
неговите действия, а когато подс. Д.Б. се е качил в
апартамента на пострадалата, подс. Х.Б. е останал да
я пази в колата и не й е позволил да
излезе.
От субективна страна отвличанетопо чл. 142, ал. 1 от НК е осъществено от подс. Д.Б. с пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и неговите
последици и е целял настъпването им. Умисълът за осъществяване на деянието се
извежда от установените обективни факти по делото, а не от показанията на
заинтересовани от изхода на правния спор лица. Твърдението на подс. Д.Б., че не е искал да отвлича пострадалата, а само
да се разберат с нея кога ще им върне техните пари е част от неговата защитна теза.
От субективна страна престъплението
по чл. 142а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК също е осъществено с пряк умисъл – двамата
подсъдими са съзнавали общественоопасния му характер
и неговите последици и са целяли настъпването им. Фактическите данни по настоящото дело несъмнено сочат,
че двамата подсъдими с оглед на възрастта си, житейски опит, физическо и
психическо развитие и съдебно минало са разбирали, че извършват нещо нередно,
недопустимо и непозволено от закона.
При индивидуализацията на наложените на двамата
подсъдими наказания, съдът се съобрази с принципите за тяхната законоустановеност и индивидуализация. За да определи вида
и размера на наказанията на всеки от подсъдимите, съдът прецени смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на деянията и
дейците и съотношението между тях, за да се постигне оптимална съразмерност
между действията на двата субекта и противодействието на държавата.
Обществената опасност на деянията в конкретния
случай не е по висока от характерната за този вид престъпления, но начинът на
извършване на престъпленията
характеризира двамата подсъдими като личности, склонни към
саморазправа. Поведението им,
продиктувано от желанието да си върнат парите
не е адекватно. Като смекчаващи
вината на подс. Д.Б. обстоятелства, съдът прецени младата му възраст, наличието
на малолетно дете, за което полага грижи, трудовата му ангажираност преди
задържането, частичните самопризнания, това, че след извършване на деянията не
се е укрил от органите на полицията. По отношение на подс.
Х.Б. освен частичните самопризнания, трудовата ангажираност, обстоятелството,
че не се е укрил от органите на полицията, като смекчаващо вината му
обстоятелство съдът прецени и чистото му съдебно минало (реабилитиран). Като
отегчаващо вината обстоятелство по
отношение на двамата подсъдими съдът прецени недобрите характеристични данни, а
по отношение на подс. Д.Б. – и предишното осъждане и
проявената по отношение на пострадалата жестокост при извършване на престъплението
противозаконно лишаване от свобода. Като изключително, смекчаващо отговорността
и на двамата подсъдими обстоятелство съдът прецени това, че предпоставка за
всичко станало на инкриминираната дата е голямото паричното задължение, което
имали към двамата подсъдими пострадала и синовете й, и поведението на
последните, с което създавали предпоставки парите да не бъдат върнати на
подсъдимите.
При
наличието на посочените едно изключително и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
прецени, че и най-лекото предвидено в
закона наказание за конкретните престъпления се явява несъразмерно тежко,
поради което при определяне вида и размера на наказанията на двамата подсъдими
приложи разпоредбата на чл. 55 от НК
За извършеното от подс. Д.Б. престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години. За да се постигне резултатно репресиране на
този подсъдим за коментираното
престъпление, съдът прецени, че е достатъчно да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода под минималния предвиден в закона размер, а именно за срок
от една година и шест месеца, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
За престъплението по чл. 142а, ал. 1 от НК в закона
е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години. Спазвайки
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, съдът счете че на всеки от
двамата подсъдими за престъплението по чл. 142а, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК следва да наложи
наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ПО десет месеца с периодичност на
явяване и подписване пред пробационен служител два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от по десет месеца.
На основание чл. 23 от НК съдът определи на подс. Д.Б. едно общо наказание за двете престъпления, а
именно по тежкото – лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца, което според правилата на ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Нормата на чл. 24 от НК в случая
е неприложима, тъй като двете наказания включени в съвкупността не са от един и
същи вид.
Така наложените по вид и размери наказанията на
всеки от двамата подсъдими са достатъчни за постигане целите на генералната и
специалната превенции като се има предвид възрастта им, тяхното семейно
положение. При определяне на наказанията съдът прецени и краткия срок, за който
пострадалата е била противозаконно лишена от свобода; обстоятелството, че двамата подсъдими са я върнали в гр. Сливен и
оставили пред блока, в който се е намирал наетия от нея апартамент;
коментираното поведението на пострадалата, което е предизвикало пък престъпното
поведение на двамата подсъдими .
На
основание чл. 59 ал. 1 от НК, от определеното общо наказание лишаване от
свобода, съдът приспадна времето, през което
подс. Д.Б. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража”, считано от 13.09.2011 г. до влизане в сила на
присъдата.
На
същото основание, от наложеното на подс. Х.Б.
наказание „пробация” съдът приспадна времето, през
което той е бил задържан до довеждането му пред СлОС
за вземане на постоянна мярка за
неотклонение, считано от 13.09.2011г. до 16.09.2011г., както и времето през
което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 17.09.2011г. до
постановяване на присъдата, когато мярката му за неотклонение е била изменена в
„подписка”.
Тъй като деянията по настоящото дело са извършени
от подс. Д.Б. в изпитателния срок, определен му по НОХД № 459/2009 г. на СлРС, на основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение наложеното на същия подсъдим наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, което съгласно чл. 59, ал. 1 и чл.
61, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от открит тип.
Съдът
постанови след влизане в сила на присъдата веществените
доказателства по делото - 1 бр. черна на цвят връхна дреха от дантела с дълъг ръкав, скъсана на левия
ръкав, зацапана с прах и с червени на цвят петна наподобяващи кръв по
подплатата; 1 бр. черна на цвят пола с прах по нея и разпрана в долната задна
част; 1 бр. черна на цвят жилетка с дълъг ръкав с треви и прах по нея; 1 бр.
черен на цвят потник с прах и треви по него; 1 бр. черни на цвят бикини с прах
и треви по тях и 1 бр. CD със запис на разговор от тел. 112 от 12.09.2011 г. да
се унищожат като вещи без стойност.
Съгласно
правилата на процеса всеки от двамата подсъдими беше осъден да заплати в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт направени по делото разноски в
размер на по 105 лв. Разноските по делото общо в размер на 210 лв. са направени
за съдебно – медицинска експертиза, с която са установени причинените на
пострадалата увреждания докато е била противозаконно лишена от свобода –
престъплението за което и двамата подсъдими са осъдени, поради което следва да
заплатят по равна част от направените разноски.
Ръководен от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: