Решение по дело №73/2019 на Районен съд - Етрополе

Номер на акта: 37
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 17 юни 2019 г.)
Съдия: Цветомир Цаков Цветанов
Дело: 20191830100073
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   

 

  Етрополе,19.04.2019 г.

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЕТРОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в публичното заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТОМИР ЦВЕТАНОВ

 

при секретаря-Сияна Манчева, като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гражданско дело №00073 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по чл.19 ал.1 предл. 1-во и 4-то от Закона за гражданската регистрация.

Е.Ф.Н.,***, чрез адв.К. Данаджиева – САК, моли да бъде допусната промяна на презимето й от „Ф.“ на „Тонева“ в документа й за самоличност. Твърди, че е родена на *** година в гр.Етрополе. Майка й Ася Николаева Мишева, забременяла от тогавашния й приятел Фильо Минчев Русинов, който е биологичен баща на молителката. Въпреки, че същия искал майка й да прекъсне бременността си, тя решила, че иска да запази плодът. Предвид консервативните време, родителите на майка й, я задължили да сключи граждански брак с бащата на молителката, като не подозирали, че същата е подлагана на физически тормоз от него. Малко след като се родила, баща й напуснал майката, като бракът им бил прекратен със съдебно решение на ЕтРС. Родителските права били предоставени на майката, а бащата имал право на лични контакти. Въпреки това, той никога не се е интересувал от нея, никога не й е плащал издръжка. Твърди, че носи бащиното име на човек, когото не познава и който никога не се е интересувал от нея. Счита, че презимето й „Ф.“ е и осмиващо, т.к. в детска възраст, децата я наричали „филе“, което я натъжавало и се срамувала от това. От близки и съседи разбрала, че биологичният й баща бил агресивен и груб човек. След развода, майка й заживяла с Тони Христов Нинов, като през 1995 година, двамата сключили граждански брак. Счита, че Тони Нинов е нейния истински баща и винаги се е обръщала към него с обръщението „татко“. Чувства го като истински баща. Сочи, че той е човека, който я е отвел до олтара, когато сключвали граждански брак със своя съпруг, както и, че изразил истинска подкрепа в бъдещите й начинания. Тогава решила, че иска този човек да бъде нейния баща, защото заслужавал това. Искала да носи неговото име, като бащино, защото го заслужавал, защото той бил човекът, който я е отгледал и винаги й е помагал при необходимост. Счита, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19 от ЗГрР, които налагат промяна на бащиното й име. Твърди се, че такава е и практиката на ВКС, като в този смисъл е и разпоредбата на чл.8 ЕКПЧ.

В съдебно заседание молителката редовно призована се явява лично и с адв.Данаджиева, като поддържа молбата и моли да бъде уважена. Представя писмени бележки, като счита, че са налице безспорни доказателства за уважаване на молбата й.

     За Районна прокуратура-Етрополе, редовно призовани, представител не се явява и не взема становище по делото.

За Община-Етрополе, редовно призовани, представител не се явява и не представя становище по делото.

     Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на молителя в молбата, по реда на чл.235, ал.1 от ГПК, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

     От удостоверение за раждане от *** година, издадено възоснова на акт за раждане №132 от 14.08.1989 година, от Община-Етрополе се установява, че родители на молителката са – Ася Николаева Русинова и Фильо Минчев Русинов.

     От удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Балчик, възоснова на акт за сключен граждански брак №0138/18.08.2018 година се установява, че молителката Е.Ф. Русинова е сключила граждански брак с Цветомир Стефанов Николов, като е приела фамилно име след брака – Н..

     От свидетелство за съдимост, издадено от СРС с рег.№11108 от 05.02.2019 година се установява, че молителката Е.Ф.Н. не е осъждана, като за нейни родители са вписани Ася Николаева Мишева-Нинова-майка и Фатин Мюмюн Расим-баща.

     От удостоверение за сключен граждански брак, издадено възоснова на акт №31/19.08.1995 година на Община-Етрополе се установява, че майката на молителката Ася Николаева Мишева е сключила граждански брак с Тони Христов Нинов.

     От Решение №5/29.05.1995 година по гр.д.№334/94 година по описа на ЕтРС, влязло в законна сила на 06.06.1995 година се установява, че гражданският брак, сключен между Ася Николаева Русинова и Фатин Мюмюн Расим /Фильо Минчев Русинов/ е прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

     От показанията на св.Тони Христов Нинов се установява, че познава Е. от тригодишна възраст, т.к. тогава се запознали с майка й. Когато молителката била вече на четири години, той заживял с майка й на семейни начала. Сочи, че биологичният й баща никога не се е интересувал от нея. Дори когато дошъл в гр.Етрополе за бракоразводното дело, не поискал да види дъщеря си. Сочи, че я чувства като своя дъщеря, а себе си като неин баща. Установява, че винаги е съществувал проблем относно това, че те са едно семейство, но тя носи друго бащино име, а не неговото, каквото е било винаги, както нейното, така и неговото желание. Сочи, че като дете е била подигравана от съучениците си за това, че носи бащино име, което е различно от неговото. Всички приемали него като неин баща и само най-близкия им роднински кръг знаел, че бащата на Е. е друг. На втората седмица след като заживяли заедно с майката, чул детето да я пита, дали може да го нарича татко, което е скъп спомен за него. Винаги е споделяла, че не иска да носи бащиното име „Ф.“. Имала желание да смени и фамилното си име, като това станало, когато сключила граждански брак. Тогава искала да смени и бащиното си име, но не било възможно. Тогава решила, че по съдебен път ще иска да промени бащиното си име от Ф. на Тонева.

     От показанията на св.Стоян Петров се установява, че същия е дългогодишен приятел на молителката, като я познава от дете. Знае, че биологичния й баща никога не се е интересувал от нея, а тя се срамувала, че носи неговите имена.

     ОТ ПРАВНА СТРАНА:

     Предявената от молителката писмена молба с правно основание чл.19 ал.1 от ЗГрР е допустима, като депозирана от лице, имащо правен интерес, а именно да иска промяна на бащиното си име. Молбата е подадена пред компетентния съд, по постоянен адрес на молителя, предвид разпоредбата на чл.531 ал.1 от ГПК и обстоятелството, че производството по делото е охранително.

     Съдът намира молбата за неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена по следните съображения.

     От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че в акта за раждане на молителката, същата е записана с имената Е.Ф. Русинова, като неин биологичен баща е лицето Фильо Минчев Русинов. Бащиното и фамилно име на молителката са записани съобразно разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГрР, т.е. като бащино е записано името на биологичния й баща, а като фамилно, неговото фамилно име.

Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗГрР актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Съответно промяна на обстоятелства, отразени в тези актове, каквото е например бащиното име на едно лице, може да бъде търсена по реда на този закон.

     Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР, промяна на собствено име се допуска когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, така и когато важни обстоятелства налагат това.

     Молителката твърди, че бащиното й име „Ф.“ е осмиващо, а също така, че са налице други важни обстоятелства, които налагат то да бъде променено.

     Съдебният състав счита, че бащиното име „Ф.“ не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Това е така, т.к. такова бащино или фамилно име, в РБългария е често срещано, прието е от обществото и е съобразено с изискванията на закона.

     Твърдението на молителката, че са налице важни обстоятелства по смисъла на закона, поради които се иска бащиното й име да бъде променено от „Ф.“ на „Тонева“, също не се споделя от съдебния състав. Това е така, т.к. на първо място, в молбата й, е депозирано искане да бъде допусната промяна на презимето в документа й за самоличност – лична карта, заверено копие от която не е депозирано с писмената молба.

     По реда на този закон промяна на име може да бъде искана единствено, за да бъде отразена тя в някой от актовете за гражданско състояние на лицата - акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Документите за самоличност се издават възоснова на промяна в акта за раждане, или на основание промяна на фамилното име в акта за сключване на граждански брак. Т.е. не може да бъде искана промяна на бащино име, за да бъде отразена тя в документ за самоличност. Така депозирано искане води дори до недопустимост на молбата и производството по делото следва да бъде прекратено, но предвид обстоятелството, че е цитирана разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗГрР, съдът счита, че е сезиран с молба за промяна на бащино име, която да бъде отразена в акта за раждане на лицето, т.к. промяна на бащино име, която да бъде вписана в документ за самоличност е недопустима от правна страна.

     Съдебния състав счита, че не са налице други важни обстоятелства по смисъла на закона, които да налагат промяна на бащиното име на молителката в акта й за раждане. Това е така, т.к. на първо място не съществува спор относно това, че неин биологичен баща е лицето Фильо Минчев Русинов и съответно неговото име е вписано като нейно бащино име. Това обстоятелство не може да бъде променено.

     Съдебният състав споделя изцяло изложените в молбата доводи на молителката, които разгледани от морална страна са основателни. Доказа се по несъмнен начин, че биологичния баща на молителката, никога не е бил неин истински баща в живота, към когото тя да се обръща с думата „татко“. Доказа се, че единствения човек, когото тя приема за свой баща, когото обича и към когото се обръща с думата „татко“ е св. Тони Христов Нинов, който я е отгледал заедно с майка й, от най-ранна детска възраст и, който я е отвел до брачния олтар, но тези факти за едни чисти, човешки и истински взаимоотношения между баща и дъщеря, не могат да обосноват правна аргументация, която да допусне промяна на бащиното име на молителката.

     Не на последно място следва да се има предвид и това, че ВКС приема в практиката си, че името на едно лице не може да бъде променяно само поради желанието на лицето, без да има основателна причина за промяната.  Такава от правна страна не бе доказана в настоящото производство.

     Предвид горното молбата на Е.Ф.Н., с която иска бащиното й име в документ за самоличност – личта карта, да бъде променено от “Ф.” на “Тонева” следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

     По изложените съображения съдът

                                             

Р    Е    Ш    И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на Е.Ф.Н., с която моли на основание чл.19 ал.1 от ЗГрР, бащиното й име в документ за самоличност – личта карта, да бъде променено от “Ф.” на “Тонева”.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок, считано от връчване на съобщение за страните, пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 /ЦВЕТОМИР ЦВЕТАНОВ/