Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260431/11.11.2022г.; гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***,
10-и състав, на четиринадесети октомври две хиляди
двадесет и втора година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: П. Т.
при секретаря Х.Х., като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско
дело № 16307 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 ГПК и следващите, във фаза на извършване на делбата.
Образувано е по предявена искова молба
от М.Н.Х. срещу Т.Н.Г., с искане да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде допусната делба на следните имоти:
- Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***по
КККР, одобрени със Заповед номер РД 18-64 от 16.05.2008г. на ИД на АГКК, с
предназначение жилище, апартамент, намиращо се в сграда с ид.
номер ***, ведно с прилежащото избено помещение, както и 1,4567% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ПРИ
РАВНИ КВОТИ;
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед номер
РД – 18 – 92 от 14.10.2008г. на ИД на АГКК, с предназначение жилище,
апартамент, намиращо се в сграда с ид. номер ***,
ведно с прилежащото избено помещение с номер 46, с площ от 3,85 кв.м., при
граници на избата – абонатно помещение, избен коридор, изба номер 47, както и
0,7592 % ид.ч. от общите части на сградата, ПРИ РАВНИ
КВОТИ.
В първата
фаза на производството по допускане на делба настоящият съдебен състав е допуснал до делба следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по КККР, одобрени
със Заповед номер РД 18-64 от 16.05.2008г. на ИД на АГКК, с предназначение - жилище,
апартамент, последно изменение в КККР от 18.06.2020г. с адрес в гр. ***, район
„***“, ж.к. „***“, ***, ***, ***, ***, намиращо се в сграда с ид. номер ***, със ЗП от 58,52 кв.м., ведно с прилежащото
избено помещение, при граници на избата – ***и ***и коридор, както и 1,4567% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, между съсобствениците
и при квоти в съсобствеността за всеки от тях,
както следва:
-
½
ид.ч. за М.Н.Х., ЕГН **********, с адрес ***;
-
½
ид.ч. за Т.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***.
Освен това
съдът е допуснал до делба и следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по КККР, одобрени
със Заповед номер РД – 18 – 92 от 14.10.2008г. на ИД на АГКК, с предназначение -
жилище, апартамент, последно изменение в КККР от 18.06.2020г., с адрес в гр. ***,
район „***“, ул. „***“ *,
***, ***, ***, ***, намиращо се в сграда с ид. номер ***,
със ЗП от ***
кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с номер 46, с площ от *** кв.м., при граници на избата –
абонатно помещение, избен коридор, изба номер **, както и 0,7592 % ид.ч.
от общите части на сградата, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от
тях, както следва:
-
½
ид.ч. за М.Н.Х., ЕГН **********, с адрес ***;
-
½
ид.ч. за Т.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***.
Ищцата М.Х. е предявила искане по
сметки за осъждане на ответницата Т.Г. да й заплати обезщетение за ползването
на ид.ч. от самостоятелен обект с идент.
номер ***по КККР. Претендирана е сумата от 5000,00
лв. за периода от 03.07.2020г. до 03.02.2022г., както и сумата от 800 лв. –
сбор от мораторната лихва върху всяка вноска от
датата на дължимостта до 03.02.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от 03.02.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
М.Х. е направила и искане за възлагане
по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на следния недвижим имот, допуснат до делба, а
именно имот с ид. номер ***.28. Посочила е, че не
притежава друго жилище и е живяла в него към момента на откриване на
наследството.
Ответницата Т.Г. сочи, че претенцията
за заплащане на обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на единия от
имотите, допуснати до делба, е неоснователен. Признава, че е била поканена с
нотариална покана от 03.07.2020г. доброволно да се реши спорът помежду им,
както и да заплаща обезщетение в размер на по 330,00 лв. месечно за лишаването
й от ползването на имота. Поканата е била получена на 19.07.2020г. Оспорва се
ищцата да е била лишавана от ползване на имота. Достъпът й до него по никакъв
начин не е бил възпрепятстван. В условията на евентуалност се сочи, че дължимостта на обезщетение е от 19.07.2020г. Оспорва се
размерът на претенцията. Излага се, че е твърде завишен. Ответницата не се
противопоставя на искането за възлагане в полза на М. на имот с ид. номер ***.28. Паралелно с това е направено искане за
възлагане в собственост на Т.Г. на недвижим имот с номер ***.5.46.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото бяха
допуснати няколко СТОЕ, като от заключението на вещото лице Ш.Х. се установява
следното: И двата имота, допуснати до делба, са неподеляеми.
Пазарната стойност на имот с номер ***е 71
000,00 лв. Пазарната стойност на имот с номер ***е 135 000,00 лв. Дължимият наем за имот с номер ***за периода на
претенция, а именно от 03.07.2020г. до 03.02.2022г. е в размер на 11 600,00 лв.
или 5800,00 лв. за ½ ид.ч.
За пълнота на доказателствения материал съдът допусна повторна СТОЕ, като
я възложи на инж. М.. В своето заключение вещото лице посочва следното:
„Апартамент 46, с ид. номер ***е реално неподелям при
посочените квоти. Стойността на имота към момента на извършване на експертизата
е 137 200,00 лв.
В съдебно
заседание на страната на ищцата бе разпитан св. Веселин Хараламбиев,
съпруг на М.Х.. Същият посочи, че от 2019г. със съпругата си нямат достъп до
апартамента на ул. „***“. Нямат ключ за него. Не могат да се свържат с
другата съделителка. Не са искали ключ за
апартамента.
В открито съдебно
заседание бе разпитан св. Л. И., син на ответницата Т.Г.. Същият посочи, че
страната живее от малка в имота на ул. „***“, като продължава да живее и към
настоящия момент. Не му е известно леля му да е желала да посещава имота. Не му
е известно да са предявявани претенции за ползване на имота. Не е бил търсен
нито той, нито страната, с искане да се предостави ползване на имота. Т.Г. не
се е противопоставяла М. да ползва имота.
Съдебната делба
замества непостигнатата доброволна делба, като по волята на един и независимо
от волята на другите участници в имуществената общност, тя се прекратява. Втората
фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон, следва да се извърши
в предметната рамка на решението по допускане на делбата, т.е. за имотите,
допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни
законни правоприемници. Съсобствеността в делбеното
производство се прекратява посредством теглене
на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане
по реда на чл. 349 ГПК или
чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броят
на реалните дялове съответствa на броя на съделителите
и доколко стойността на реалните дялове съответствa на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има
обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове
от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите
относно начина на нейното извършване. Основният принцип при извършване на
делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав намира, че следва да уважи и двете претенции на всяка от
страните за възлагане на неподеляемо жилище. Установи
се от заключенията на вещите лица, че и двата имота, предмет на делбата, са неподеляеми, както и това, че всяка страна притежава квота
от ½ в съсобствеността. Най – удачният начин за извършване на делбата е
възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Следователно в собственост на М.Х.
следва да се възложи имот с номер ***.28, а в собственост на Т.Н.Г. следва да
се възложи имот с номер ***.5.46. За уравняване на дяловете съдът използва
дадените заключения от вещите лице за стойността на двата имота. Следва да се
отбележи, че в производството, независимо, че и двете страни имат качество на
ищец и на ответник, единствено М.Х. участваше активно в процеса, а от друга
страна Т.Г. възпрепятстваше решаването на спора на един по – ранен етап,
въпреки че съдът й съдейства, осигурявайки й правна помощ. Именно поради това
следва да се цени заключението на вещото лице Х. за имота с номер 165.1.28 и
заключението на вещото лице М. за имот с номер 36.5.46. Имотът, възложен на М.Х.,
е с пазарна стойност от 71 000,00 лв., а имотът, възложен на Т.Г., е с пазарна
стойност от 137 200,00 лв. Следователно стойността на всеки дял от ½ е
104 100,00 лв. За уравняване на дяловете Т.Г. следва да заплати на М.Х. сумата
от 33 100,00 лв.
Претенцията
за осъждане на Т.Г. да заплати в полза на М.Х. обезщетение за лишаване от право
на ползване на съсобствен имот по реда на чл. 31, ал.
2 ЗС е неоснователна. Съсобствеността е правно състояние, при което едновременно
съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица
върху една и съща вещ поражда специфични вътрешни отношения между
съсобствениците. Едно от тези отношения е забраната да не се пречи на другите
съсобственици да упражняват правото си на собственост спрямо съсобствената вещ. Ползващият съсобственик почва да пречи,
когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е
доведено до знанието на първия и той не
е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е
предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В настоящия
случай не се събраха доказателства, че Т.Г. не е отстъпила частта,
съответстваща на дела на М. или не й е предоставила възможност да ползва общата
вещ. В случая, в колизия влизат свидетелските показания на двамата
свидетели, разпитани от двете страни, които следва и да се ценят съобразно чл.
172 ГПК, поради тяхната заинтересованост. Следователно претенцията остана
недоказана. Съдът не може да вади своите изводи въз основа на процесуалното
поведение на страните за това дали даден иск е основателен или не, каквото
искане направи процесуалният представител на ищеца в последното съдебно
заседание. В интерес на истината следва да се посочи, че всяка от страните е
ползвала изцяло съсобствения имот, който обитава.
По разноските:
В чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е уредено, че по дело за
делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете. Следователно всяка страна следва да
бъде осъдена да заплати в полза на съда сумата от по 4164,00 лв.
С
оглед на обстоятелството, че в делбеното производство
страните имат качество едновременно на ищец и на ответник, съдът намира, че
сторените разноски за адвокатско възнаграждение и вещо лице следва да бъдат
оставени така, както са направени от страните.
Отделно от това М.Н.Х.
следва да бъде осъдена да заплати в полза на съда държавна такса по предявената
искова претенция по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС в общ размер на 250,00 лв.
Т.Г. следва да бъде
осъдена да заплати в полза на съда сумата от 500,00 лв., дължима за
възнаграждение на вещите лица, тъй като частта на Т.Г. е била заплатена от
сметка на бюджета на съда.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
На основание чл. 349, ал. 2 ГПК възлага в
собственост на М.Н.Х., ЕГН **********,
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед номер
РД 18-64 от 16.05.2008г. на ИД на АГКК, с предназначение - жилище, апартамент,
последно изменение в КККР от 18.06.2020г. с адрес в гр. ***, район „***“, ж.к.
„***“, ***, ***, ***, ***, намиращо се в сграда с ид.
номер ***, със ЗП от 58,52 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение, при
граници на избата – ***и ***и коридор, както и 1,4567% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж.
На основание чл. 349, ал. 2 ГПК възлага в
собственост на Т.Н.Г., ЕГН **********,
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед номер
РД – 18 – 92 от 14.10.2008г. на ИД на АГКК, с предназначение - жилище,
апартамент, последно изменение в КККР от 18.06.2020г., с адрес в гр. ***, район
„***“, ул. „***“ 9, ***, ***, ***, ***, намиращо се в сграда с ид. номер ***, със ЗП от 87,80 кв.м., ведно с прилежащото
избено помещение с номер 46, с площ от 3,85 кв.м., при граници на избата –
абонатно помещение, избен коридор, изба номер 47, както и 0,7592 % ид.ч. от общите части на сградата.
ОСЪЖДА Т.Н.Г., ЕГН **********, да заплати в полза на М.Н.Х., ЕГН **********,
сумата от 33 100,00 лв. (тридесет и
три хиляди и сто лева), представляваща уравнение на дяловете, предвид
стойността на възложените в собственост на всяка страна недвижими имоти.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от
М.Н.Х., ЕГН **********, по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД, с искане да
бъде осъдена Т.Н.Г., ЕГН **********, да заплати в полза на М.Н.Х., сумата от 5000,00
лв., представляваща обезщетение за ползването на ид.ч.
от самостоятелен обект с идентификатор ***по
КККР, одобрени със Заповед номер РД – 18 – 92 от 14.10.2008г. на ИД на АГКК, с
предназначение - жилище, апартамент, последно изменение в КККР от 18.06.2020г.,
с адрес в гр. ***, район „***“, ул. „***“ 9, ***, ***, ***, ***, за периода от 03.07.2020г.
до 03.02.2022г., както и сумата от 800 лв. – сбор от мораторната
лихва върху всяка вноска от датата на дължимостта до
03.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.02.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т.Н.Г., ЕГН **********, да заплати в
полза на Районен съд – ***, по сметка на съда сумата от 500,00 лв., представляваща дължима сума за изплатено възнаграждение
на вещите лица по делото от бюджета на съда, на осн.
чл. 77, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Н.Г., ЕГН **********, да заплати в полза на Районен съд – ***, по
сметка на съда сумата от 4164,00 лв.,
представляваща дължима държавна такса, равняваща се на 4% от стойността на
полагащия се на страната дял в съсобствеността.
ОСЪЖДА М.Н.Х., ЕГН **********, да заплати в полза на Районен съд – ***, по
сметка на съда сумата от 4164,00 лв.,
представляваща дължима държавна такса, равняваща се на 4% от стойността на
полагащия се на страната дял в съсобствеността.
ОСЪЖДА М.Н.Х., ЕГН **********, да заплати в полза на Районен съд – ***, по
сметка на съда сумата от 250,00 лв. –
дължима държавна такса по предявения иск по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС и чл.
86 ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в
двуседмичен срок от получаването му, пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................