РЕШЕНИЕ
№ 2515
гр. Бургас, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120104424 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.405, ал.1 от КЗ.
Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Ц. С. с
ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. ***, против „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ №89Б.
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил „Лексус ***“ с рег.
№***. Във връзка с посочения автомобил била сключена застраховка „Каско
плюс“ със срок на валидност от 11.03.2023 г. до 10.03.2024 г. По отношение на
същия на 28.02.2024 г. настъпило ПТП на паркинг, находящ се в гр. Б., ул. ***,
където било местоживеенето на ищеца. Сутринта на 28.02.2024 г., около 08, 00
часа, ищецът отишъл до колата си, заедно с двете си деца, за да ги закара на
училище, когато установява, че по автомобила имало нанесени вреди.
Установените щети били по Панел заден ляв, Задна лява врата, Лайсна преден
десен калник, Лайсна предна дясна врата долна и лайсна предна дясна врата
хром. Нанесена била щета и по Врата предна дясна, за която ищецът е
декларирал, че по отношение на нея увреждането е настъпило по време на
паркиране вследствие на маневра.
След установяване на щетите, ищецът завел претенция пред
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение
№***/06.03.2024 г., като застрахователят направил оглед на процесното МПС
и съставил Опис – заключение на нанесените щети, в които били вписани
както щетите, степента им и необходимите ремонтни дейности за
възстановяване на МПС. На 14.03.2024 г. ищецът получил писмо от
застрахователя, с което му се отказвало изплащане на застрахователно
1
обезщетение. Впоследствие на 25.03.2024 г. ищецът отново получил второ
писмо, във връзка с подадено от него искане за преразглеждане на отказа, с
което отново той бил повторен.
Счита, че в случая не били налице основания за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение в полза на ищеца. Посочва и аргументира, че са
налице предпоставките по чл.405, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение в
негова полза. Не били налице основанията по чл.408 от КЗ. Оспорва така
направения отказ от ответника за заплащане на застрахователно обезщетение
по заведената претенция..
Моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 1937, 02 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
№***/06.03.2024 г., предявена по договор за застраховка „Каско плюс“ на
МПС „Лексус ***“ с рег.№***, с период на действие от 11.03.2024 г. до
10.03.2024 г., вследствие настъпило на 28.02.2024 г. застрахователно събитие,
при което били причинени щети по панел заден ляв, задна лява врата, задна
броня, лайсна преден десен калник, лайсна предна дясна врата долна и лясна
предна дясна врата хром, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се разноски. Представя доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор
от ответното дружество, редовно уведомено на 28.08.2024г. по реда на чл.50,
ал.3 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до
извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника. Съображенията за този извод са следните:
Съобщението до ответника, изпратено до адреса на седалището на
дружеството (ведно с препис от исковата молба и приложенията), се е
върнало, като същото е било получено от служител на ответното дружеството.
В предвидения срок не е подаден отговор на исковата молба. От изложеното
може да се направи извод, че въпреки редовното връчване на книжата по
делото ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК.
За насроченото открито съдебно заседание до ответника е изпратена
призовка, която е била получена отново от служител на дружество. Съгласно
разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК връчването на търговци и на юридически
лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или
работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването
връчителят посочва имената и длъжността на получателя. В случая тези
изисквания са спазени от страна на връчителя, като във върнатия отрязък са
посочени трите имена и качеството на получателя – служител на дружеството.
Въпреки редовното си призоваване, представител на ответното
дружество не се явява в съдебно заседание, като не е депозирана по делото
молба за разглеждането му в отсъствие на такъв. Същевременно в писмено
становище, преди първото по делото съдебно заседание, ищецът е поискал
постановяването на неприсъствено решение. От тук следва, че са налице
2
всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК. При това положение съдът
достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответното дружество (като
за тези последици е било уведомено с редовно връченото разпореждане №
8933 от 14.08.2024г.).
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като
посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от
представените писмени доказателства – комбинирана застрахователна полица
№440123021006833 по автомобилна застраховка „Каско плюс“ от 08.03.2023
г., сключена между В. И. Ф. и ответното дружество по повод на товарен
автомобил с рег. №***, застрахователен сертификат към полицата, опис –
заключение по щета №***/06.03.2024 г., проформа фактура по посочената
щета, писмо с изх. №03-0258/14.03.2024 г. от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
до М. Ц. С., както и писмо с изх. №03-0267/25.03.2024 г. от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД до М. Ц. С., протокол №99257819 за оглед на МПС с
полица номер 440123021006833. Така описаните доказателства установяват
(по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическите
състави на предявения иск, за който е разпределена и доказателствена тежест
на ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно
основателен начин претенциите на ищеца за заплащането на сумата от 1937,
02 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение №***/06.03.2024 г.,
предявена по договор за застраховка „Каско плюс“ на МПС „Лексус ***“ с рег.
№***, с период на действие от 11.03.2024 г. до 10.03.2024 г.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответното дружество,
поради което предявените искове следва да се уважат изцяло.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски. Ищецът е направил разноски от общо 641, 18
лв. в исковото производството пред РС – Бургас за заплатена държавна такса
за исковото производство и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн.чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Ц. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. ***, сумата от
1937, 02 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение №***/06.03.2024 г.,
предявена по договор за застраховка „Каско плюс“ на МПС „Лексус ***“ с рег.
№***, с период на действие от 11.03.2024 г. до 10.03.2024 г., вследствие
настъпило на 28.02.2024 г. застрахователно събитие, при което били
3
причинени щети по панел заден ляв, задна лява врата, задна броня, лайсна
преден десен калник, лайсна предна дясна врата долна и лясна предна дясна
врата хром, ведно със законната лихва върху посочената главница ,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Ц. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. ***, сумата от
общо 641, 18 лв., представляваща направените в исковото производство
съдебно – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4