№ 2862
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20241100110181 по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] С. С. заявява в искова молба от 04.09.2020 г., че на 09.01.2024 г.
между 15:30 и 16:00 часа е вървял по ул. „Ришки проход“ с посока от бул.
„Никола Мушанов“ към Регионален център за социални грижи. Срещу бл.
210, вх. „г“ той е стъпил в дълбока дупка, образувана от липсващ асфалт,
паднал е и си е счупил лявата подбедрица. Вследствие на увреждането С. С. е
претърпял болки, страдания и неудобства, които оценява на 60 000,00 лева.
[2] За поддържането на пътя са отговаряли служители на Столична
община (Общината). Общината не е заплащала обезщетение на С. С.. Затова
С. С. моли съда да осъди Общината да му заплати 60 000,00 лева обезщетение
за неимуществени вреди (исковата молба, л. 3-7).
1
2. На ответника
[3] Общината е оспорила иска. Тя е заявила, че:
1. С. С. не се е наранил вследствие на попадане на крака му в дупка на
ул. „Ришки проход“, тъй като улицата е била в идеално състояние;
2. С. С. не е претърпял твърдените болки и страдания;
3. търсеното обезщетение е прекомерно;
4. С. С. не е положил дължимата грижа като пешеходец. Затова
Общината моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 24-263).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[4] Не се спори, че С. С. е бил роден на ********* г. На 09.01.2024 г.
около 16:00 часа С. С. е предприел пресичане на пътното платно на ул.
„Ришки проход“. Докато е пресичал платното, той е стъпил в дупка без асфалт,
която е била по-голяма от автомобилна гума, паднал е и е започнал да вие от
болка (показанията на свидетеля Величко, л. 74).
[5] От падането С. С. е получил закрито счупване на големия пищял на
лявата подбедрица в средната му трета, което не е било многофрагментно. Той
е постъпил в болница „Пирогов", където е бил лекуван консервативно, като
счупването е било наместено и е била поставена гипсова имобилизация. През
първите 45 дни от лечението С. С. е търпял интензивни болки, които
постепенно са затихнали до края на възстановителния период, който е
продължил осем-девет месеца.
[6] Към момента на прегледа му от вещото лице д-р С. С. С. е имал
ограничен обем на движенията в левите коленна и глезенна стави. Те са били:
в коленната става при свиване от 80 градуса при норма от 130 градуса; в
глезенната става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса при норма от
2
20 градуса и при сваляне на ходилото надолу от 20 градуса при норма от 45
градуса. Тези ограничения са с траен характер (епикризите, л. 9 и л. 14;
заключението и показанията на вещото лице д-р С., л. 65-69 и л. 73-74).
[7] Увреждането на С. С. е по-леко от това, предмет на обезщетяване на
решение на ВКС 60 092-2021-II Т. О. по т. д. 1 072/2020 г. По скала от едно до
пет, където едно е оценката за най-лекото подобно счупване, а пет е оценката
за най-тежкото подобно счупване, счупването на С. С. е с оценка две-три, а
това по решението на ВКС е с оценка три-четири (показанията на вещото лице
д-р С., л. 73-74).
[8] Не се спори, че Общината не е заплащала на С. С. обезщетение за
неимуществени вреди. С. С. е бил освободен от държавна такса
(определението, л. 15). Тoй е заплатил 400,00 лева за вещо лице (л. 61) и е бил
представляван безплатно от адвокат (л. 8). Общината е не е направила
разноски по делото и е била представлявана от юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[9] С. С. е предявил иск по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане.
1. По иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД
[10] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря
за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят,
като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Не се
изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е
необходимо на изпълнителя на работата.
3
[11] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. Общината да е възложила работа на трето лице;
2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице
виновно да е причинило вреда на С. С.;
3. Общината да не е изплатила на С. С. обезщетение за неимуществени
вреди.
[12] Общинските пътища са публична общинска собственост (чл. 8, ал.
3 от Закона за пътищата). Пътища са и улиците в населените места (§ 1, т. 1 от
ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата).
Следователно улиците в населените места са публична общинска собственост.
Подържаното на общинските пътища се извършва от общините (чл. 31 от
Закона за общинската собственост).
[13] В случая С. С. е паднал поради попадането му в необезопасена
дупка на ул. “Ришки проход”, която улица е публична общинска собственост,
за чието подържане е отговаряла Общината и тя е следвало да я подържа чрез
свои служители или трети лица, на които е възложила подържането. Налице е
първата предпоставка за уважаването на иска.
[14] Съдът установи, че служителите/лицата, на които Общината е
възложила поддържането на ул. “Ришки проход” са допуснали на нея да има
необезопасена дупка. С. С. е стъпил в дупката и е паднал. От падането той е
получил счупване на големия пищял на лявата си подбедрица. Налице е и
втората предпоставка за уважаването на иска.
[15] Съдът установи, че Общината не е заплатила на С. С. обезщетение
за вредите, които е претърпял. Налице е и третата предпоставка за
уважаването на иска.
[16] Съдът трябва да определи размера на обезщетението за
4
неимуществени вреди и, за да го направи, съдът следва да изясни към кой
момент следва да определи обезщетението. От 2009 г. насам, съдебната
практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е
датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи
промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т.
д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението
за неимуществени вреди към датата на ПТП - 09.01.2024 г.
[17] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението.
[18] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:
1. характерът на увреждането;
2. начинът на извършването му;
3. обстоятелствата, при които е извършено;
4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;
5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т.
II от ППВС 4/1968 г.);
6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т.
т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);
7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в
период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на
ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)
[19] Съдът установи, че към момента на падането С. С. е бил на 32
години.
5
[20] От падането С. С. е получил закрито счупване на големия пищял
на лявата подбедрица в средната му трета, което не е било многофрагментно.
Той е постъпил в болница „Пирогов", където е бил лекуван консервативно,
като счупването е било наместено и е била поставена гипсова имобилизация.
През първите 45 дни от лечението С. С. е търпял интензивни болки, които
постепенно са затихнали до края на възстановителния период, който е
продължил осем-девет месеца.
[21] Към момента на прегледа му от вещото лице д-р С. С. С. е имал
ограничен обем на движенията в левите коленна и глезенна стави. Те са били:
в коленната става при свиване от 80 градуса при норма от 130 градуса; в
глезенната става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса при норма от
20 градуса и при сваляне на ходилото надолу от 20 градуса при норма от 45
градуса. Тези ограничения са с траен характер.
[22] Увреждането на С. С. е по-леко от това, предмет на обезщетяване
на решение на ВКС 60 092-2021-II Т. О. по т. д. 1 072/2020 г., с което ВКС е
определил обезщетение от 40 000,00 лева за увреждане от 2016 г.[1]. По скала
от едно до пет, където едно е оценката за най-лекото подобно счупване, а пет е
оценката за най-тежкото подобно счупване, счупването на С. С. е с оценка
две-три, а това по решението на ВКС е с оценка три-четири (показанията на
вещото лице д-р С., л. 73-74).
[23] От 2016 г. до 09.01.2024 г. икономическата обстановка в страната
се е подобрявала. Така например минималната работна заплата (МРЗ) е била
[2][3]
420,00 лева през 2016 г., а през 2024 г. тя вече е била 933,00 лева.
Следователно увеличението на МРЗ е било 122 % от 2016 г., откогато е
увреждането по решението на ВКС, до 09.01.2024 г., когато е бил увреден С.
С..
[24] Съдът отчита всички обстоятелства, както и факторите, свързани с
определянето на обезщетението за неимуществени вреди. От една страна
съдът отчита, че настоящият случай е по-лек от този, предмет на цитираното
6
решение на ВКС, но същевременно е от година, когато МРЗ е била със
122,00% по-висока спрямо 2016 г., откогато е увреждането по решението на
ВКС. Затова съдът приема, че 50 000,00 лева е справедливо обезщетение за
неимуществените вреди, които С. С. е претърпял. Ето защо съдът осъжда
Общината да заплати на С. С. 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени
вреди, като отхвърля иска за разликата над 50 000,00 лева до пълния предявен
размер от 60 000,00 лева.
2. По разноските
[25] С. С. е направил разноски за 400,00 лева и е бил представляван
безплатно от адвокат.
[26] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 50 000,00 лева при
предявен иск за 60 000,00 лева. Затова съдът осъжда Общината да заплати на
С. С. 333,33 лева разноски по делото (400,00х50 000,00/60 000,00), а на
адвокат М. Д. 4 541,67 лева адвокатско възнаграждение ((60 000,00-
25 000,00х0,08+2 650,00)х50 000,00/60 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК съдът осъжда Общината да заплати по сметка на СГС 2 000,00 лева
държавна такса (50 000,00х0,04).
[27] Общината също търси разноски. Тя не е направила такива, но е
била представлявана от юрисконсулт.
[28] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 10 000,00 лева
при предявен иск за 60 000,00 лева. Затова съдът осъжда С. С. да заплати на
Общината 66,67 лева юрисконсултско възнаграждение (400,00х10 000,00/60
000,00). Ето защо съдът
[1] ВКС е установил, че вследствие на ПТП 27-годишният ищец е получил контузия на главата и гърдите;
мозъчно сътресение; открита фрактура на голямопищялната кост в долната част; дълбока разкъсно-контузна
рана на лявата подбедрица; изкълчване на дясната тазобедрена става. Фрактурата на голямопищялната кост е
7
причинила затруднение в движението на десния долен крайник за пет месеца, а изкълчването на тазобедрената
става - затруднение в движенията на крайника за шест месеца. След инцидента ищецът е бил приет в лечебно
заведение, където са му били направени изследвания, извършено е било спешно хирургично обработване на
раната на лявата подбедрица и под анестезия е била наместена изкълчената дясна тазобедрена става, след което
десният крак е бил поставен на екстензия. На 15.03.2016 г. ищецът е претърпял хирургична операция за открито
наместване на счупения голям пищял и стабилизиране на фрактурата с интрамедуларен пирон и на 24.03.2016 г. е
бил изписан от лечебното заведение. Лечението е продължило в домашни условия, като през първите четири
месеца ищецът е бил на постелен режим заради забраната да стъпва на десния крак и нуждата от възстановяване
на счупването на голямата пищялна кост. Общият период на лечение и възстановяване е продължил шест месеца,
като през първите два месеца след инцидента и по време на провеждане на рехабилитация ищецът е търпял
интензивни болки и страдания, които по-късно са имали спорадичен характер и са се проявявали при обща
преумора на крайниците и влошаване на времето. Раната на лявата подбедрица е зараснала за 15 дни, а счупената
голяма пищялна кост за четири месеца, като при прегледа вещото лице е установило, че не е бил премахнат
металния пирон, поставен за стабилизиране на костта, и че за целта е била необходима операция, свързана с нови
болки и страдания за 30 дни, след която отново е трябвало да се проведе рехабилитация. По време на прегледа
вещото лице е констатирало също, че движенията на лявата коленна и глезенна стави са били в пълен обем и сила
и ищецът се е придвижвал самостоятелно, без помощни средства. Дясната тазобедрена става също е зараснала, но
ищецът е изпитвал затруднения при клякане и продължително изкачване на стълби. В областта на дясната
подбедрица е бил видим груб кожен белег 4/5 см., покрит с пластика от кожа, взета от лявото бедро, и
представляващ траен козметичен дефект.
[2] ПМС № 375/28.12.2015 г.
[3] ПМС № 193/12.10.2023 г.
РЕШИ:
[29] ОСЪЖДА Столична община да заплати следните суми:
1. на С. Х. С.:
- 50 000,00 лева на основание чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД обезщетение
за неимуществени вреди от закрито счупване на големия пищял на лявата му
подбедрица в средната му трета, получено на 09.01.2024 г. от встъпване в
необезопасена дупка на пътното платно на ул. „Ришки проход“ в София плюс
законната лихва от 09.01.2024 г. до окончателното изплащане;
- 333,33 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;
2. на адвокат М. Д. 4 541,67 лева на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
адвокатско възнаграждение;
3. на СГС 2 000,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна
такса. С. С. е с адрес в гр. София, ж. к. „********* и съдебен адрес - адвокат
М. Д., гр. София, ул. *********. Столична община е с адрес в гр. София, ул.
„Московска“ 33.
[30] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД на С. С. срещу
Столична община за разликата над 50 000,00 лева до предявения размер от
60 000,00 лева.
8
[31] ОСЪЖДА С. Х. С. да заплати на Столична община 66,67 лева на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение.
[32] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[33] Ако Столична община обжалва изцяло решението, с въззивната си
жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1
000,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако тя обжалва частично
решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по
сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9