Решение по дело №219/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение рег. № 60 от 25.04.2025 г., постановено по АНД № 32/2025 г. Районен съд – гр. Габрово (ГРС) е потвърдил Наказателно постановление (НП) № Р - 006253 от 14.11.2024 година на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68з, предл. второ във вр. с чл. 68и, т. 4 от ЗЗП, като правилно и законосъобразно. Съответно на изхода на делото е присъдил в полза на Комисията за защита на потребителите направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Недоволно от така постановеното Решение е останало дружеството – жалбоподател - „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, което в законния срок, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт П. Ш. (пълномощно на л. 5) го оспорва. В депозираната жалба се излага и в с.з. се поддържа, че решението на РС е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, наложеното наказание е явно несправедливо, както и алтернативно се навеждат доводи за приложимост нормата на чл. 28 от ЗАНН. Спори изводите на съда и АНО за осъществено от дружеството нарушение по чл. 68в във връзка с чл. 68з, предл. 2 във връзка с чл. 68и, т. 4 от ЗЗП и излага подробни съображения в подкрепа на това свое становище. В с.з. допълва жалбата с оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение - неспазване на тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН, касаещ периода от откриване на нарушителя до издаване на АУАН. Счита, че щом като е била налице жалба от потребителя, насочена срещу конкретно ТД, постъпила в КЗП на 15.03.2024 г. и въз основа на жалбата проверяващите на КЗП направили проверка в обекта на дружеството, то за проверяващите е бил известен нарушителя и ясно нарушението. Проверка била извършена на 21.03.2024 г. и приключила с издаването на КП от същата дата, т.е. най-късно към 21.03.2024 г. за актосъставителя е било безспорно ясно кой е нарушителят, а актът за установяване на административното нарушение (АУАН) бил издаден повече от три месеца св нарушение на горецитираната норма. По изложените съображения и по реда на настоящото производство търси отмяна Решението на въззивния съд и съответно на потвърденото с него НП, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Я. З., с пълномощно от първата инстанция.

Ответната по жалбата страна – Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) – чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. М. (пълномощно на л. 20 от делото) - в подробно писмено становище оспорва жалбата. Счита, че процесното нарушение е безспорно установено, като в НП било налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, вкл. и място на извършване. Навсякъде в АУАН и наказателното постановление били точно и ясно са изписани датата, мястото и обстоятелствата. При съставяне на АУАН и издаване на НП били спазени законовите разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Спазени били и сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП – което било сторено от компетентни органи. Излага доводи, че нарушението не представлява маловажен случай, като АНО направил преценка и за обществената опасност на деянието. По така изложените съображения отправя искане за оставяне в сила оспореното решение на ГРС. Търси и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда обжалваното Решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима – депозирана е в срок, чрез надлежен представител на легитимираното лице – страна във въззивното производство, за която оспореното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен състав счита, че същото е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в законен съдебен състав при липса на данни за нарушаване тайната на съвещанието и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

Решението на Районен съд – гр. Габрово е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол пред РС, в който смисъл не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в тази насока.

Съдът, като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение по смисъла на чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН намери касационната жалба за неоснователна, като съображенията за този извод са следните:

ГРС е приел, че А. Д. бил абонат на „А1 България” ЕАД по силата на договор № ********* от 02.03.2023 г., като с подписано на същата дата приложение му бил предоставен за ползване и допълнителен пакет телевизионни програми. На 08.01.2024 г. подписал и Анекс, въз основа на който действието на цитирания договор било удължено с още 24 месеца.

На 12.02.2024 г. подал заявление вх. № ********* за прекратяване на сключения с „А1 България” ЕАД договор № *********, което настъпило на 13.03.2024 г. с изтичане на уговореното в него едномесечно предизвестие. На същата дата от страна на дружеството - жалбоподател спрямо потребителя били издадени фактури: № ********** за сумата от 65,68 лева с основание „неустойки месечни такси”, № ********** за сумата от 112,00 лева с основание „неустойка отстъпка от цената” и № ********** за сумата от 23,98 лева с основание „неустойка” с посочен срок за плащане 13.03.2024 г.

На 14.03.2024 г., „А1 България” ЕАД изпратило на потребителя СМС с информация, че срокът за плащане на сумата по трите фактури е изтекъл и ако желае да му бъдат предоставени 3 допълнителни дни за ползване на услугите, описани в тях, следва да заплати 1,99 лева, която става дължима ако до 23:59 ч. на същия ден потребителят не заплати задълженията си или не откаже услугата „Достъп до услуги след просрочие”.

На същата дата А. Д. заплатил дължимите суми и по трите фактури, като на 15.03.2024 г., недоволен от поведението на оператора, подал и жалба до КЗП.

РС е приел и следната хронология на извършената проверка - след получаване на жалбата в КЗП с Констативен протокол, на 21.03.2024 година е извършена проверка в обекта на търговеца, находящ се на ул. „Янтра” № 1 в гр. Габрово. В протокола били описани горните обстоятелства и било изискано представянето на допълнителни документи. Последните били представени на 12.04.2024 г. На 15.04.2024 г. св. Д. Б. и Н. С. – служители на КЗП направили проверка в официалния сайта на „А1 България” ЕАД - www.a1.bg - досежно публикуваните там Общи условия.

При същата е констатирано, че в т. 37.5 от тях на всеки потребител е предоставен не по – къс от 15 - дневен срок след издаване на фактура за заплащане на посочената в нея сума, както и предвиденото (в т. 82), че при предсрочно прекратяване на договора абонатът дължи заплащане на всички неплатени суми, включително неустойки за предсрочно прекратяване.

При горните факти св. Бороджиева съставила против дружеството - жалбоподател АУАН № 006253/09.07.2024 г. за нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68з, предл. второ във вр. с чл. 68и, т. 4 от ЗЗП, изразяващо се в определяне на извъндоговорен необосновано кратък срок за заплащане на издадени фактури за начислена неустойка за прекратена предсрочно услуга по искане на потребителя, посочвайки във фактурата като срок за плащане датата на нейното издаване, както и изпращането на СМС - съобщение на следващия ден до потребителя, информиращ го, че срокът за плащане е изтекъл, която практика ограничава потребителя да упражни правото си по договора да заплати сумата в 15-дневен срок и е възможно съществено да промени икономическото поведение на средния потребител, включително да търпи санкции, и той да вземе решение, което не би взел без използването на тази практика.

Впоследствие въз основа на цитирания АУАН, при възприета от АНО идентична фактическа обстановка било издадено и атакуваното пред ГРС Наказателно постановление.

Ведно с това материалите по случая били изпратени на КЗП - гр. София, чиито Председател издал Заповед № 1268/25.07.2024 г, с която забранил на „А1 България” ЕАД да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68з, предл. второ във вр. с чл. 68и, т. 4 от ЗЗП, а именно в противоречие на условията на договора дружеството да принуждава потребителите да заплащат издадените месечни сметки/фактури в необосновано кратки срокове и по този начин да налага на потребителите извъндоговорни пречки, когато те желаят да упражнят правото си и да заплатят задълженията си в сроковете съгласно договора. Няма по делото данни за оспорването на тази Заповед.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което ГРС правилно ги е кредитирал.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, не се оспорва от страните и съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда.

Последният намира, че решението на ГРС е правилно, а издаденото НП е законосъобразно и обосновано.

Въз основа на така установената в хода на делото фактическа обстановка, РС е приел, че е доказано по категоричен и безспорен начин от страна на административно-наказващия орган, че е допуснато нарушението, за което е наложено административното наказание, което становище се споделя и от АС – гр. Габрово.

АУАН е съставен при спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като едва след установяването на всички относими факти и обстоятелства и съответно събирането на всички относими доказателства – в случая документи е възможно обосновано и законосъобразно да се формила и поддържа становище налице ли е процесното или каквото и да било нарушение на ЗЗП. Това РС в съгласие с фактите по делото, приел да е станало на 15.04.2024 година, когато завършила и проверката на ОУ на търговеца и издадения на 09.07.2024 година АУАН се явява издаден в коментирания тримесечен срок.

Съгласно чл. 68в от ЗЗП забранени са нелоялните търговски практики, като в чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП е дадена дефиниция за нелоялна търговска практика, а именно че "Търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители", а ал. 4 определя като нелоялни и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к.

Съобразно правилото на чл. 68и от ЗЗП при извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид:

1. периодът от време и мястото на използване на търговската практика, нейният характер и настойчивост;

2. използването на заплаха или обида - чрез думи или действия;

3. използването от търговеца на информацията, с която разполага, за нещастие или друго специфично обстоятелство за потребителя, което е в състояние да промени преценката на потребителя, с цел да му повлияе при вземането на решение по отношение на стоката или услугата;

4. налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец;

5. всяка заплаха за предприемане на действия, които противоречат на закона.

Като основание за налагане на административното наказание е посочена нормата на чл. 210а от ЗЗП, която касае нелоялната търговска практика, а наложената санкция е в минималния законовопредвиден размер, което я определя като справедлива.

Подробно обсъдено е и позоваването на чл. 28 от ЗАНН.

При така установеното неоснователно се явява оплакването, че районният съд не е изложил мотиви по направените във въззивната жалба възражения, доколкото в атакувания съдебен акт подробно е обосновано както защо съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, така и досежно съставомерността на санкционираното неизпълнение на задължение по приложения административнонаказателен състав.

Касационният състав напълно се солидаризира с мотивите на предходния съдебен състав, с които районният съд е приел, че дружеството е нарушило изискванията на чл. 68в от ЗЗП. Доводите изложени в решението на ГРС се споделят от АС – гр. Габрово. За да достигне до изводите в решението си съдът е подложил на задълбочен съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на предходния състав.

С касационната жалба по същество не се навеждат нови основания, които както се посочи и по-горе да не са коментирани от решаващия състав на РС – гр. Габрово, поради което съображенията по наведените и в двете инстанции възражения, с които те са приети за неоснователни, не следва да се преповтарят.

С оглед горните съображения жалбата се явява неоснователна и недоказана, а решението на РС – гр. Габрово е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя. Така определения размер на това възнаграждение отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото и на извършената от процесуалния представител работа.

Водим от горното, Административен съд – гр. Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег. № 60 от 25.04.2025 г., постановено по АНД № 32 по описа на Районен съд – гр. Габрово за 2025 година.

ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1 да заплати на Комисията за защита на потребителите направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.