Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 27.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти
граждански състав, в открито
заседание на тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при
участието на секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4323 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.34 ЗС вр.чл.69 ЗН – за делба на съсобствен недвижим
имот, съединен с положителен установителен иск за собственост, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по делбата е във фазата по нейното допускане.
Ищцата Р.М.Ч. *** твърди, че с ответниците П.Т.С.,
Д.Т.С. и В.С.С.,***, са съсобственици при права 1/12 идеална част за ищцата, по
2/12 идеални части за В.С.С. и Д.С.С. и 7/12 идеални части за П.Т.С. на
недвижим имот, представляващ дворно място, образуващо парцел ХІІІ-59, в
квартал 9 по плана на гр.Русе, съгласно нотариален акт № 31, том V, дело № 1456/1966 г., а съгласно скица на поземлен имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 63427.2.4754 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Русе, одобрени със заповед № РД-18-18/16.05.2007 г.на изп.директор на АК, адрес па поземления имот:
гр.Русе, ***, с площ от 384 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при
съседи: 63427.2.5578, 63427.2.4643, 63427.2.4741, 63427.2.4740, 63427.2.4739. Твърди, че
с ответниците са съсобственици при права 1/6 идеална част за ищцата, по 1/6
идеални части за В.С.С. и Д.С.С. и 3/6 идеални части за П.Т.С. и на построената в дворното
място жилищна сграда, състояща
се от стая, кухня с ниша, хол и антре, две избени помещения, 1/2 ид.ч. от тавана, 1/2 ид.ч.
от всички общи части на
сградата, съставляваща самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.4754.1.1, който обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.4754,
на едно ниво с площ от 53.00 кв.м., с прилежащи части: две изби, 1/2 ид.ч.от тавана и 1/2 ид.ч.от общите
части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта - няма, над обекта –няма, заедно с цялата лятна кухня с площ от 18 кв.м., навес с клозет, както и гараж с площ от 15 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект идентификатор 63427.2.4754.4. Поддържа, че в дворното място, предмет на делба,
през
1980 г. бил изграден и друг гараж,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.4754.5,
с площ от 15 кв.м., който е лична нейна собственост, тъй като бил изграден
с вложени лични материали и труд, положен от нея, от нейния съпруг и техни
близки и приятели. Сочи, че с влагането на личен труд и материали е настъпила
транформация на вложеното имущество в лична собственост върху построения гараж.
В условията на евентуалност сочи, че е придобила гаража по силата на изтекла в
нейна полза придобивна давност като е упражнявала непрекъсната фактическа власт
върху имота, лично или чрез трети лица-наематели, от момента на построяването
му и понастоящем. Моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба
при посочените права гореописаните недвижими имоти, както и да признае по отношение
на ответниците, че ищцата е собственик на гаража с идентификатор
63427.2.4754.5.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответниците П.Т.С.,
Д.Т.С. и В.С.С., чрез процесуалния си представител, са депозирали писмени
отговори на исковата молба и на молбата-уточнение, в които признават предявения
иск за делба. Оспорват обаче положителния установителен иск като твърдят, че такава
трансформация на лично имущество не е настъпвала и не били ангажирани доказателства
за наличието на елементите от фактическия състав на придобивната давност. Молят
съда да постанови решение, с което да отхвърли установителния иск като гаражът
бъде допуснат до делба при права 3/6 идеални части за ищцата и по 1/6 идеална
част за всеки от тримата ответници. Претендират направените деловодни разноски
по иска по чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявеният иск за делба на съсобствени недвижими
имоти е основателен като правата на съделителите са правилно определени и се
установяват от представените писмени доказателства. Те не са и спорни между съделителите,
поради което имотите следва да бъдат допуснати до делба при правата, посочени в
депозираната от ищцата молба – уточнение с вх.№ 40734/18.10.2016 г. Спорът по
делото се концентрира по въпроса за собствеността на гаража с идентификатор 63427.2.4754.5,
предмет на установителния иск.
В исковата молба и молбата-уточнение ищцата
релевира две правни основания, от които извежда правото си на собственост върху
спорния гараж – трансформация на лично имущество и изтекла в нейна полза
придобивна давност.
Тук се налага едно терминологично уточнение. Следва да се отбележи, че преобразуването (трансформацията) на лично
имущество е институт на семейното право, намиращ отношение към имуществените
отношения между съпрузите – чл.23 от СК, а не при тези между собственика на
земята и лицето, построило сграда върху чуждата земя.
По същество ищцата твърди, че с влагането на личен
труд и материали при построяването на гаража същият е придобит отделно от
земята в нейна и на съпруга й собственост, а след смъртта на последния – в
нейна лична собственост. Както се приема обаче и в задължителната съдебна практика
– вж. решение № 456 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2008 г., II г. о., ГК, сам по себе
си фактът на построяване на сграда в чужд имот със средства на строителя не
представлява годен способ за придобиване право на собственост върху построеното
по смисъла на чл.77 от ЗС. Лицето, което е построило сградите, може да
придобие правото на собственост, само ако в негова полза надлежно е учредено
право на строеж от собственика на земята в изискуемата от закона форма – чл.18 от ЗЗД. В цитираното решение на ВКС се сочи също, че издаването
на строително разрешение на името на построилото сградите лице не съставлява
акт за учредяване право на строеж, нито представлява изявление, годно да
замести изявлението на собственика на терена за учредяване на такова право.
Така е и в разглеждания случай. Макар от
показанията на разпитаните по делото
свидетели да се установява, че спорният гараж е построен от ищцата и
нейния съпруг, с влагане на личен труд и материали, то това обстоятелство не
води до придобиване на построеното в тяхна лична собственост. Напротив,
собственици на гаража по силата на приращението, при липсата на надлежно
учредено в полза на ищцата вещно право на строеж, са станали собствениците на
дворното място – общите наследодатели на страните М. С. М. и В.Н. М.а. На името
на последната, а не на ищцата, е издадено и представеното разрешение за строеж №
262-А2/03.10.1979 г. По изложените съображения е безпредметно да бъде обсъждана
доказателствената стойност на депозираната нотариално заверена на 02.11.2001 г.
декларация от Велика М.а.
Съдът намира, че не са ангажирани и доказателства
процесният гараж да е бил придобит от ищцата по давност. След смъртта на
техните родители този имот е придобит по силата на наследственото
правоприемство от ищцата и покойния й брат – С. М.в С. (наследодател на
ответниците). Според задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1
от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, презумпцията на чл.69 ЗС
в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена,
ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва
съвладение, както е и при наследяването. По тази причина в диспозитива на
тълкувателното решение е прието, че презумпцията се прилага в отношенията между съсобствениците, но само когато
съсобствеността произтича от юридически факт, различен от наследяването. По
тези съображения и доколкото последната не може да се ползва от предположението
на чл.69 от ЗС в тежест на ищцата, при условията на пълно и главно доказване, е
да установи, че упражняваната от ответника В.С. фактическа власт всъщност
представлява владение в нейна полза чрез него, като държател (наемател), както
и че е манифестирала пред всички ответници намерението си да свои целия имот.
Такива доказателства по делото липсват. Действително се установява, че
ответникът В.С., чрез съпругата си М. С., е заплащал наем на ищцата за ползването
на спорния гараж. От това обстоятелство обаче не може да се направи
категоричния извод, че ищцата е владяла имота чрез ответника. На първо място
извлечението от банковата сметка на ищцата обхваща твърде кратък период - от
01.01.2015 г. до 12.07.2016 г., който не е достатъчен като продължителност за
придобиването на имота по давност. Липсват ангажирани доказателства, които да
оборват твърдението на ответника В.С., че той е заплащал наем само за
ползваната от него идеална част на ищцата. На практика подобно поведение на
ответника съставлява изпълнение на законовото задължение за заплащане на
обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, поради което в тежест на ищцата беше да
установи, че плащаната цена всъщност е за ползването на целия имот и чрез нейното
плащане посочения ответник признава нейните права като едноличен собственик на
гаража. Липсват и доказателства ищцата да е манифестирала намерение за своене
на имота пред останалите двама ответници. Разпитаните свидетели на последната не
установяват подобни обстоятелства. Така например св.Б. сочи, че последните му
впечатления от имота датират от 1995 г., а св.Б. подчертава, че знае за
плащания на ищцата наем от самата нея. Доколкото не се установява ищцата да е
едноличен собственик на гаража, предявеният положителен установителен иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а гаражът – допуснат до делба
при права ½ идеална част (т.е. 3/6 идеални части) за ищцата и по 1/6
идеална част за всеки от тримата ответници.
Действително в чл.355 от ГПК е предвидено, че по
присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78
от ГПК. Според чл.78, ал.3 от ГПК ответниците имат правото на направените
деловодни разноски по предявения срещу тях и отхвърлен с решението установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК. В представения договор за правна помощ обаче
заплатеното адвокатско възнаграждение от 800 лева е уговорено за защита по
делбеното производство като цяло, без от съдържанието на договора да може да
бъде направен извод за това каква част от възнаграждението е заплатена за
защита по иска за делба и каква – за защита по предявения положителен
установителен иск. По изложените съображения съдът намира, че разноски по този
иск в полза на ответниците следва да бъдат присъдени след определяне на и
съразмерно с пазарната стойност на допуснатите до делба имоти.
Така мотивиран и на основание чл.344, ал.1 от ГПК,
Русенският районен съд
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА
ДО ДЕЛБА между Р.М.Ч., с ЕГН **********,***,
П.Т.С., с ЕГН **********,***, Д.С.В., с ЕГН ********** и В.С.С., с ЕГН **********,***,
при права:
1/12
идеална част за Р.М.Ч., с ЕГН **********;
2/12
идеални части за В.С.С., с ЕГН **********
2/12
идеални части за Д.С.В., с ЕГН **********
7/12
идеални части за П.Т.С., с ЕГН **********,
следния недвижим имот: дворно място, образуващо
парцел ХІІІ-59
/тринадесет римско на петдесет и девет
арабско/, в квартал 9 /девет/ по плана на гр.Русе, съгласно нотариален акт №
31, том V, дело № 1456/1966 г., а съгласно
скица на поземлен имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 63427.2.4754 /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и
седем точка, две точка, четири хиляди седемстотин петдесет и четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Русе, одобрени със заповед № РД-18-18/16.05.2007 г.на изп.директор на АК, адрес па поземления имот:
гр.Русе, ***, с площ от 384 кв.м. /триста осемдесет и четири квадратни метра/,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м/, при съседи: 63427.2.5578, 63427.2.4643,
63427.2.4741, 63427.2.4740,
63427.2.4739.
ДОПУСКА
ДО ДЕЛБА между Р.М.Ч., с ЕГН **********,
П.Т.С., с ЕГН **********, Д.С.В., с ЕГН ********** и В.С.С., с ЕГН **********,
при права:
1/6
идеална част за Р.М.Ч., с ЕГН **********;
1/6
идеална част за В.С.С., с ЕГН **********
1/6
идеална част за Д.С.В., с ЕГН **********
3/6
идеални части за П.Т.С., с ЕГН **********,
следните построени в горепосоченото дворно място сгради: жилищна сграда, състояща се от стая, кухня с ниша,
хол и антре, две избени
помещения, 1/2 ид.ч./една втора идеална част/ от тавана, 1/2 ид.ч.
/една втора идеална
част/ от всички общи части на сградата, съставляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4754.1.1 /шестдесет
и три хиляди четиристотин двадесет и седем точка две точка, четири хиляди
седемстотин петдесет и четири точка, едно точка, едно/, който обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.4754, на едно
ниво с площ от 53.00 кв.м. /петдесет и три квадратни метра/, с прилежащи части: две изби, 1/2
ид.ч.от тавана и 1/2 ид.ч.от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж – няма, под обекта - няма, над обекта –няма,
заедно с цялата лятна кухня с площ от 18 кв.м. /осемнадесет квадратни
метра/, навес с клозет, гараж
с площ от 15 кв.м. /петнадесет квадратни метра/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
63427.2.4754.4 /шестдесет и три
хиляди четиристотин двадесет и седем
точка две точка, четири хиляди седемстотин петдесет и четири точка, четири/,
както и гараж с площ от 15 кв.м. /петнадесет квадратни метра/,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.4754.5 /шестдесет и три хиляди четиристотин
двадесет и седем точка
две точка, четири хиляди седемстотин петдесет и четири точка, пет/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.Ч., с ЕГН **********, против В.С.С.,
с ЕГН **********, Д.С.В., с ЕГН ********** и П.Т.С., с ЕГН **********,
положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик на построения в допуснатото до делба дворно място гараж, с площ от 15 кв.м., с идентификатор 63427.2.4754.5.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
След
влизането му в сила, делото да се докладва с оглед продължаване на делбата във
втората фаза.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/