РЕШЕНИЕ
Номер 952/23.12. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На единадесети декември Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар Роза Ризова
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 01890 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ), серия К, № 2554833 на ОД на МВР-Перник, с който на Ю.Й.Б., ЕГН **********, като законен представител на „*****” ЕООД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв (сто и петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.3, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят Ю.Й.Б. моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от процесуалния си представител адв. К.С. ***, който поддържа жалбата, допълвайки аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за нарушение на материалния закон. Твърди, че липсват доказателства, че моторното превозно средство е за обществен превоз на пътници, с оглед приложената санкционна норма на чл. 182, ал.3 от ЗДвП, като счита, че сама по себе си дейността, свързана с управление на автобуса не я превръща автоматично в обществен превоз на пътници, ако не е налице съответния лиценз или пък ако превозът не е извършван съгласно Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. Претендира за направени разноски по делото.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 19.02.2019 г. в 16:13 часа на ПП І-1, км 286+300, попадащ в рамките на с. Драгичево, общ. Перник, с посока на движение към гр. София, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0, заснело движещият се в посока към гр. София автобус „Ивеко“ с рег. № *****със скорост от 75 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч, валидна за населено място.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място бил изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 20.02.2019 г. с № 1158р-1424.
При направена справка в
централна база–КАТ било установено, че цитираният автобус, чиято скорост на
движение е отчетена, е собственост на „*****” ЕООД, ЕИК *********, чийто
законен представител е именно жалбоподателя. За констатираното нарушение против него е издаден от ОД на
МВР-Перник процесния ЕФ серия К, №
2554833, в който след приспадане
на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 72 км/ч, като било
посочено, че превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с
22 км/ч. За нарушаване на чл. 21, ал.1
от ЗДвП му е наложено на основание чл.
189, ал.4, вр. чл. 182, ал.3, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 150 лв (сто и петдесет лева). Жалбоподателят не се възползвал
от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да предостави в ОД на МВР Перник писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство, а обжалвал ЕФ с процесната жалба
пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база данни- КАТ, доказваща, че автобус „Ивеко“ с рег. № *****е собственост на „*****” ЕООД, ЕИК *********, което не се и оспорва от жалбоподателя. Съдебният състав кредитира към доказателствения материал и протокола от 19.02.2019 г. за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5125 от 07.09.2017 г. доказващо, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, протокол за последваща проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018 г. и приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система.
От правна страна:
Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, защото ОД на МВР-Перник е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, тъй като с.Драгичево попада в територията на община Перник.
Не е спорно, че автобус „Ивеко“ с рег. № *****е собственост на „*****” ЕООД, ЕИК *********, чийто законен представител е именно жалбоподателя Ю.Й.Б., поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
Безспорно установено е по делото, че процесното нарушение е заснето с преносима сиситема за контрол на скоростта на моторни превозни средства тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряла на съответните технически изисквания, предвид приобщения към доказателствения материал протокол за проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” към Българския институт по метрология, удостоверяващ последваща проверка за нейната годност съгласно чл. 38 от Закона за измерванията. Предвид изложеното по-горе съдът приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало при спазване на изискванията за техническата изправност на измервателния уред. По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Пълното наименование на използваната система е посочено в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номера на автоматизираното средство 11743d0. Именно последният е изписан и в обжалвания ЕФ. От съдържанието на кредитирания по делото като писмено доказателство протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който е официален документ, се установява по несъмнен начин, използването на автоматизираното средство именно на мястото на извършване на нарушението - път І-1, с. Драгичево, общ. Перник, като изрично е посочено и че се касае за населено място, където максимално разрешена скорост е от 50 км/ч. Същевременно и в самата разпечатка на изготвеното статично изображение с № 0061966 на която е заснет процесния автомобил са създадени автоматично данни, сочещи, че извършеното заснемането на нарушението с автоматизираното техническо средство е осъществено в с. Драгичево, което е населено място. Ето защо съдът приема за доказано, че ограничението на скоростта на процесното място е общоважимото такова за населено място – 50 км/час. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което и съдът прие за неотносими развитите в тази насока доводи от жалбоподателя.
Съдът намира за безспорно установено, че посочената скорост от 75 кв/ч в статичното изображение с № 0061966 (което представлява веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП), с която се е движел автобусът към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 72 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 22 км/ч. При тези констатации съдът прие за голословно направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че не била доказана каква е действително измерената скорост на процесното пътно превозно средство. Вярно е отбелязаното от повереника, че е налице несъответствие между вписания номер на създаденото статично изображение и границите, в които са били създадени такива в съставения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., но настоящият състав счита, че същото не води до недоказаност на нарушението, тъй като датата, точния час на нарушението и мястото на заснемане, които автоматично са създадени при заснемането, напълно съвпадат с обективните данни отразени в горепосочения официален документ и съответно в обжалвания фиш.
Въпреки всичко изложено по-горе, съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на защита на жалбоподателя и водещо до отмяна на процесния ЕФ, като съображенията са следните:
Не е спорно, че издателят на обжалвания акт е приел, че нарушението е извършено с моторно превозно средство за обществен превоз на пътници, с оглед санкционната разпоредба на чл. 182, ал.3, т.3 от ЗДвП, въз основа на която е наложил административното наказание на жалбоподателя. В § 6, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози (ДР на ЗАвтПр) е посочено, че обществен превоз е този, който се извършва с превозно средство срещу заплащане. Съгласно §1, т.3 от ДР на ЗАвтПр превоз на пътници е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Същевременно общественият превоз на пътници се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници. В процесния случай не е спорно, че в съдържанието на обжалвания ЕФ е посочен вида на превозното средство, като същото е индивидуализирано като автобус. В хода на административнонаказателното производство, обаче, не е приобщено нито едно доказателство, че същият е бил регистриран за превоз на пътници, тъй като приложената справка от централна база–КАТ не съдържа такива данни или пък доказателства, че е осъществявал обществен превоз по утвърдена транспортна схема съгласно Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. При това положение наказващият орган е санкционирал жалбоподателя на основание на санкционна норма, без да докаже обективен елемент от нейния състав, а именно, че нарушението е извършено с моторно превозно средство за обществен превоз на пътници, което дискредитира издадения ЕФ като правилен и законосъобразен, поради което и същият следва да се отмени.
По разноските:
Искането за присъждане на
разноски е направено своевременно в хода на съдебното производство от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид
изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл. 63,
ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От
съдържанието на приложения на л.66 договор за правна защита и съдействие от
06.12.2019 г. се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв (триста лева) жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат К.С. ***,
поради което и въззиваемата страна ОД на МВР Перник следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя Ю.Й.Б., като законен
представител на „*****” направени по-горе съдебни разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, № 2554833 на ОД на МВР-Перник, с който на Ю.Й.Б., ЕГН **********, като законен представител на „*****” ЕООД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв (сто и петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.3, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Ю.Й.Б., ЕГН **********, като законен представител на „*****” ЕООД, ЕИК *******сумата в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ