Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от Държавно лесничейство - Крумовград против решение № 45/01.06.2006 год. по Н.а.х.д. № 20/2006 год. по описа на Крумовградския районен съд. В жалбата си касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно - необосновано. Твърди, че съдът неправилно бил приел, че не били налице безспорни доказателства, които да водят до категоричния извод за осъществено административно нарушение от ответника по касация по смисъла на чл. 84, ал.1 от ЗЛОД. Този извод не почивал на доказателствата по делото, тъй като било безспорно установено, че на 08.01.2006 год. в землището на с.Орешари Светлозар Веселинов Пеев от гр. Харманли, заедно с група ловци, е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 43, ал.3 от ЗЛОД. Твърди, че изводът на съда – че не бил налице пряк контакт между лицето и оръжието, което се намирало в момента на проверката в багажното отделение на джипа, не отговарял на свидетелските показания, от които се установявало, че между седалката и багажното отделение на джипа не е имало никаква преграда, т.е. лицето свободно е можело да вземе, премести или извърши други действия с ловното си оръжие. Съдът бил кредитирал показанията на свидетелите Манолов и Башев – служители в служба „КОС” при РПУ – Крумовград, съгласно които всеки от групата притежавал разрешително за носене на ловно оръжие, взимал е оръжието си от джипа и го представял за проверка, като някои от оръжията били в калъф, но е пропуснал да посочи в мотивите си, че от момента на установяване на нарушението от служителите на ДЛ – Крумовград до идването на посочените свидетели за извършване на проверка, било изминало достатъчно дълго време /повече от час/, през което време всеки от групата ловци е имал свободен достъп до джипа и е можел да постави оръжието си в калъф или да го разглоби. Нелогично било според касатора, група ловци в един и същи ден, по едно и също време, без редовно заверен билет за лов, да излезе в ловен район, по време на ловния сезон със сглобено оръжие, за да изпробва проходимостта на джипа, което можело да стане и при други обстоятелства. Неправилен бил и извода на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване на правото на защита на ответника по касация – липса на конкретизация на нарушението и пълното му описание, обстоятелствата, при които същото е извършено и непосочване на конкретни елементи от обективна страна и проявни форми на изпълнителното деяние, довели до невъзможност за упражняване на съдебен контрол по отношение на законосъобразността на обжалвания акт. В подкрепа на посоченото оплакване излага съображения, че в акта за установяване на административно нарушение била дадена конкретизация и пълно описание както на обстоятелствата, при които било извършено нарушението, така и конкретната проявна форма на изпълнителното деяние, обективирано по надлежен ред. Моли да бъде отменено обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, поддържа жалбата така, както е предявена, като моли след отмяна на обжалваното решение съдът да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно, обосновано и законосъобразно. Развива подробни съображения в подкрепа на становището си. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли да бъде потвърдено решението на Крумовградския районен съд. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в установения в закона срок, поради което е допустима. Релевираното от касатора касационно основание е това по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.III-то от ГПК, във вр. с чл.11 и чл. 39 от ЗВАС, а именно - неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост. Жалбата е неоснователна. С решение № 45/01.06.2006 год., постановено по Н.а.х.дело № 20/2006 год., Крумовградският районен съд е отменил наказателно постановление № 4/23.01.2006 год. на Директора на Държавно лесничейство – гр.Крумовград, с което нÓ Светлозар Веселинов Пеев от гр. Харманли, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл. 23, ал.3 от ЗЛОД, на основание чл. 84, ал.1 от ЗЛОД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 лева; и на основание чл. 94 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от 1 година. За да постанови решението си, районният съд е приел от фактическа страна, че на Пеев е бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 08.01.2006 год. в землище Орешари, местност „Дюшеме”, общ.Крумовград ловува, без да притежава редовно заверен ловен билет и писмено разрешително за ловуване, без убит дивеч, като актосъставителят е счел, че посоченото представлява нарушение по чл. 84, ал.1 от ЗЛОД. Приел е от фактическа страна също, че свидетелите – служители на ДЛ – Крумовград на посочените дата и място установили група лица, които се придвижвали с автомобил с висока проходимост, в багажника на който имало ловни оръжия, и които били спрени и проверени, при което се установило, че ловните им билети не били заверени и не представили писмено разрешително за ловуване, като обяснили на проверяващите, че се разхождат. За да направи правните си изводи, първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на св.Манолов и Башев – служители в служба „КОС” при РПУ – Крумовград, съгласно които при извършената проверка всички лица от групата имали разрешително за оръжие, като същите представяли оръжията си разглобени, като някои от тях били в калъфи. С оглед показанията на посочените свидетели и показанията на св.Кирилов, Канев, Исмет, Коларов, Александров, Манолов и Петков, съдът е приел за установено, че ловните оръжия в момента на проверката са били в багажното отделение на джипа, не е бил налице пряк контакт между оръжието и жалбоподателя в първоинстанционното производство, като съдът е намерил, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за ловуване от страна на ответника по касация по смисъла на чл.43 ал.3 от ЗЛОД, тъй като не било установено по безспорен начин същият да се е движил с извадено от калъфа и сглобено ловно оръжие. Направил е извода, че не са налице доказателства за осъществяване на вмененото на ответника по касация административно нарушение и от субективна страна, тъй като не било ясно въз основа на какви доказателства административнонаказващият орган е достигнал до извода за наличие на умисъл за осъществяване на административно нарушение. При постановяване на решението си съдът е посочил и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване на правото на защита на жалбодателя в първоинстанционното производство – неспазването от страна на административнонаказващият орган на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което водело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, както и правело невъзможно упражняването на контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В мотивите си съдът е посочил и нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което е обосновал с обстоятелството, че посоченият в НП административнонаказателен състав на чл. 84, ал.1 от ЗЛОД е бланкетна правна норма, а за понятието „ловуване” е дадена дефиниция в чл.43 ал.2 и ал.3 от ЗЛОД, като всяка от двете алинеи предвижда конкретни форми на изпълнително деяние, включващи различни елементи от обективна и субективна страна. Съдът е посочил, че в наказателното постановление не са посочени конкретни елементи от обективна страна и проявни форми на изпълнителното деяние, посочено бланкетно като „ловуване” в чл. 84 ал.1 от ЗЛОД, като по този начин е било нарушено правото на защита на ответника по касация. Направил е крайният извод, че недоказаността на извършването на вмененото на ответника по касация административно нарушение и допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващият орган, водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което е отменил същото изцяло. При тези данни настоящата инстанция намира направеният от жалбодателя в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б, ал.1, б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен. Това е така, тъй като необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като направените от съда фактически и правни изводи почиват изцяло на същите. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че на ответника по касация /жалбодател в първоинстанционното производство/ е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 0014702/08.01.2006 год. от служители на Държавно лесничейство – Крумовград, в който е посочено, че на посочената дата в землище Орешари, местността „Дюшеме”, е ловувал без редовно заверен ловен билет и без писмено разрешително за ловуване, без убит дивеч. Посоченото актосъставителят е квалифицирал в акта като нарушение по чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча. Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган е издал НП № 4/23.01.2006 год., в което е посочил същото описание на нарушението, което е квалифицирал като нарушение по чл. 23, ал.3 от Закона за лова и опазване на дивеча, като на основание чл. 84, ал.1 и чл. 94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 53, ал.1 от ЗАНН е наложил на Светлозар Веселинов Пеев от гр. Харманли, ЕГН ********** посочените по-горе наказания: на основание чл. 84, ал.1 от ЗЛОД - административно наказание „глоба” в размер на 250 лева; и на основание чл. 94 от ЗЛОД - лишаване от право на ловуване за срок от 1 година. При това положение, обоснован и съобразен със събраните по делото доказателства е извода на първоинстанционния съд, че при образуване и провеждане на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушаващи правото на защита на ответника по касация. Това е така, тъй като административнонаказателното производство започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /чл.36 ал.1 от ЗАНН/, като същият следва да има императивно определеното с разпоредбата на чл.42 ЗАНН съдържание. Последното има изключително важно значение за законосъобразното протичане на производството по ангажиране на отговорността на посоченото за нарушител лице, тъй като именно с акта за установяване на административно нарушение се очертава фактическия състав на деянието /действие или бездействие/ на нарушителя, правното основание за отговорността му, респ. предмета и обема на доказване във връзка с твърдяното нарушение. Поради изложеното и с оглед предоставяне на възможността на посочения за нарушител да реализира в пълен обем правото си на защита, неслучайно законодателят е предвидил изключително подробна регламентация в ЗАНН относно реда и начина на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдържанието му, подписването и връчването ýу на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и посочване на законните разпоредби, които са нарушени. Безспорно е установено в настоящия случай, че в акта за установяване на административното нарушение, за което се твърди, че е извършил ответника по касация, е посочена от актосъставителя като нарушена разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗЛОД, като за описание на нарушението е посочено, че Пеев е ловувал на посочените дата и място без редовно заверен билет за лов и без писмено разрешение за ловуване, без убит дивеч. Същото описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, е дал и административнонаказващият орган в обжалваното пред първоинстанционния съд производство наказателно постановление, посочвайки в последното, че с описаното е нарушен чл. 23, ал.3 от ЗЛОД, установяващ, че лицата, незаверили билета си за лов за календарната година, не могат да упражняват правото на лов през годината. Същевременно, нито актосъставителят, нито административнонаказващият орган са посочили в какво точно действие или бездействие се изразява вмененото на посочения за нарушител „ловуване”. В тази връзка следва да се има предвид следното: действително, санкционната разпоредба на чл. 84, ал.1 от ЗЛОД прогласява наказуемостта с предвидената в нея санкция на ловуване без притежание на редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за ловуване, или ловуване извън определените в разрешителното места, без да е убит или уловен дивеч. Позоваването обаче, от административнонаказващия орган само на разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление за твърдяно такова административно нарушение, не е в състояние да изпълни императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно който наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Това е така, тъй като чл.84, ал.1 борави с понятието „ловува”, легално определение на което е дадено в разпоредбите на чл. 43, ал.2 и 3 от ЗЛОД, т.е. същата е бланкетна и препращаща такава. Съгласно последните посочени разпоредби, ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици – обект на лов /ал.2/; както и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не /ал.3/. Или, с оглед множеството проявни форми на осъществяване на изпълнителното деяние на ловуването, както актосъставителя, така и административнонаказващият орган са били длъжни да опишат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление чрез коя точно проявна форма на понятието „ловуване” е осъществено административното нарушение, вменено на ответника по касация. Това е било необходимо, с оглед необходимостта посоченото за нарушител лице да знае извършването на какво точно административно нарушение му е вменено, с какви действия или бездействия същото е осъществено, за да може да организира защитата си още от началото на административнонаказателното производство по начин, който смята за най-ефективен за него. В тази връзка следва да се отбележи, че е недопустимо едва в съдебното производство нарушителят да узнава в какво точно действие или бездействие се изразява вмененото му административно нарушение, като в конкретния случай само от показанията на свидетелите – актосъставител и свидетели при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, може да се предположи, че административнонаказващите органи са имали предвид, че нарушението се изразява в движение извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. На същото основание, обаче, може да се направи предположение и за всяка от другите проявни форми на осъществяване на „ловуване”, изброени в чл. 43, ал.2 от ЗЛОД, за които не са налице каквито и да било данни по делото. Липсата на конкретна проявна форма на осъществяване на „ловуване”-то в акта и наказателното постановление, респ. липсата на описание на вмененото на ответника по касация нарушение и обстоятелствата, при които същото е извършено, безспорно нарушават правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което прави наказателното постановление незаконосъобразно и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Извън изложеното по-горе, настоящата инстанция споделя напълно съображенията на първоинстанционния съд и относно недоказаността по несъмнен начин на извършването на твърдяното административно нарушение от ответника по касация. Това е така, тъй като по делото са събрани две групи гласни доказателства, които са противоречиви – показанията на актосъставителя и свидетелите при съставянето на акта, от една страна, и показанията на св.Башев и Златко Манолов – служители на РПУ – Крумовград, и на св.Кирилов, Канев, Исмет, Александров, Коларов, Кирилов, Манолов и Петков, от друга страна. Всъщност, и в показанията на актосъставителя и свидетелите по акта са налице противоречия досежно обстоятелствата дали ловните пушки, установени в багажника на джипа са били сглобени, но в калъфи, или са били извадени от калъфите и сглобени. Така например св. Хандев твърди, че в джипа е имало седем ловни оръжия, без да уточнява дали са били сглобени и извън калъфите им, св. Добрев, че в багажното отделение на джипа имало седем пушки извън калъфите, сглобени, а св. Костадинов, че са видели оръжие, сглобено, извън калъфите, като в джипа имало един калъф за оръжие. В тази връзка следва да се посочи, че чл.84, ал.1 от ЗЛОД скрепява със санкция ловуването, в проявната му форма на престой или движение на лица извън населени места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие /с цялата условност на предположението на съда относно проявната форма на осъществяване на нарушението, коментирана по-горе в решението/, т.е. законът санкционира такова ловуване само ако са налице кумулативно тези две предпоставки. От друга страна, от показанията на втората група свидетели, вкл. и на служителите на РПУ – Крумовград, които са еднопосочни и непротиворечиви, може да се направи извода, че ловните оръжия на проверените лица, находящи се в багажника на джипа, са били разглобени /с изключение на ловната карабина и ловния автомат на две от лицата, които не се разглобяват по принцип/ и са били в калъфи. Или, при наличието на две групи противоречащи си доказателства, не би могло да се направи извод относно осъществяване от ответника по касация на твърдяното административно нарушение с изискуемата от закона несъмненост, като тежестта на доказването, е на административнонаказващия орган. Още повече, че по делото не са събрани категорични и несъмнени доказателства, че именно ответникът по касация се е движел извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, което не е и идентифицирано по никакъв начин. Следва да се посочи още, че твърденията на касатора, изложени в касационната му жалба – че твърдяните нарушители са имали достъп до оставените в багажника на джипа оръжия, като са можели свободно да ги вземат, преместят или извършат други действия с тях в достатъчното според касатора време до идването на служителите на РПУ – Крумовград, са некоректни и по съществото си представляват недопустими предположения, доколкото такива поведение или действия на посочените за нарушители лица, вкл. и ответника по касация в настоящото производство, не се установяват от никакви доказателства по делото, в т.ч. и от показанията на актосъставителя и свидетелите по съставяне на акта, които са присъствували на мястото на извършване на проверката през цялото това време. Не следва да бъде коментиран и довода на касатора относно обстоятелството логично ли било като намерение и като действие група ловци в един и същи ден, по едно и също време, без редовно заверен билет за лов, да излезе в ловен район, по време на ловния сезон, за да изпробват проходимостта на джипа, доколкото от отговора на този въпрос не биха могли да се правят каквито и да било правни изводи относно осъществяването или не на твърдяното нарушение от ответника по касация в настоящото конкретно производство. При това положение и с оглед изложеното по-горе, като е направил крайният извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него НП и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил обосновано решение, основано на събраните по делото доказателства и на правилата на формалната логика и мислене, т.е. не е налице възведеното с касационната жалба касационно основание по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.I-во от ГПК – неправилност на решението, поради необоснованост. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Крумовградския районен съд е правилно - обосновано, поради което следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното , и на основание чл. 40 ал.1 от ЗВАС , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45/01.06.2006 год. по Н.а.х. дело № 20/2006 год. по описа на Крумовградския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|