№ 137
гр. С.З., 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20215500501500 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „В.К.С.“ ООД,
представлявано от Управителя Я.К., чрез адв.П.Ж. против решение № 260294
от 31.03.2021г., постановено по гр.дело № 2335/2020г. по описа на Районен
съд – С.З., с което се осъжда „В.К.С." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр.С.З.,представлявано от Я.К., да заплати на П. Д. Д., на
основание чл. 200 КТ сумата в размер на 14 833.20 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.11.2019 г. в
производствена база на „В.К.С." ООД, находяща се в с. Б., общ. С.З., ведно
със законната лихва от 14.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата,
сумата от 4 185.37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -
за направени разходи за оперативно лечение, медикаменти и и транспортни
разходи, ведно със законната лихва от 08.07.2020 г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата от 1314.43 лв., представляваща направени
по делото разноски. Отхвърлен иска до претендирания размер, присъдени са
разноски и ДТ.
Въззивното дружество е недоволно от постановеното решение в частта,
1
в която е осъден да заплати на въззиваемия П. Д. Д. сумата от 14 833,20 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на
14.11.2019г. в производствената база на дружеството, сумата от 4 185,37 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 1 314,43 лева,
представляваща направени по делото разноски и лихви върху присъдените
главници. Счита, че обжалваното решение е изцяло необосновано,
немотивирано и неправилно, постановено при нарушение на материалния
закон. Излага подробни съображения. Твърди, че в грубо нарушение на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил и
не е взел под внимание представените от дружеството и приети по делото
доказателства, нито заключението на компетентно и добросъвестно
изготвените от вещите лица заключения на СИЕ и СМЕ, а кредитирал
напълно изцяло субективните възприятия само на самия въззиваем и на един
от свидетелите /г-жа Д.а/, както и на изцяло ирелевантни по отношение на
правния спор обстоятелства. Моли съда да отмени решението в обжалваната
му част, като бъде постановено ново, с което да отхвърли изцяло предявените
обективно съединени искове за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди и за лихви като необосновани, неоснователни и
недоказани. Претендира присъждане на направените разноски по делото пред
двете инстанции.
Въззиваемия П. Д. Д., чрез пълномощника си адв.Н.К. от АК – С.З. е
депозирал писмен отговор, в който сочи, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и обосновано,
постановено при строго спазване на материалния закон и процесуалните
правила. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. Моли
съда да остави въззивната жалба без уважение, а обжалваното решение в
сила, както и да присъди разноските за производството пред въззивната
инстанция.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ.
Ищецът П. Д. Д., твърди в исковата си молба, че от 26.09.2017г. до
2
24.06.2020г. работил на длъжност „снабдител- доставчик" във „В.К.С." ООД
гр. С.З.. На 14.11.2019 г. около 11 часа претърпял трудова злополука в
производствената база на предприятието на ответника в с. Б., общ. С.З..
Подробно описва как се е случила.
Работодателят съставил Декларация за трудова злополука №
118/19.11.2019г., като на основание чл.60, ал.1 от КСО с Разпореждане №
118/22.11,2019г. на ТП на НОИ С.З. злополуката била призната за трудова.
В резултат на злополуката се получило кръвоизлив в стъкловидното
тяло, отлепване на ретината с ретинална руптура в дясното око. Лечението на
окото изисквало спешна оперативна намеса. С Амбулаторен лист № 2960 от
14.11.2019г. на д-рИ.Д. бил насочен за оперативно лечение. Окото му било
оперирано в Медицински център за очно здраве „В." гр. П. на 19.11.2019
г., за което била съставена Епикриза ИЗ № 330 от 19.11.2019г. На 12.05.2010
г. била извършена втора оперативна интервенция /Епикриза ИЗ № 92 от
12.05.2020г./ за евакуация на силиконовата тампонада с водно-въздушен
обмен. Кухината на стъкловидното тяло на окото се изпълнила с газ и се
отстранили троакарите. Било предписано медикаментозно лечение, като
ищецът възстановил зрението си на 80 процента. Твърди, че изживял силни
болки и страдания. Нуждаел се от помощта на близките си в ежедневието,
придружаване до очната клиника в П. и обратно в С.З.. Ползвал
продължителен отпуск поради временна неработоспособност, разрешен с
болнични листове приложени по делото. Разходите по двете операции,
включително консумативите в Медицински център за очно здраве „В." гр. П.
заплатил от негови средства, като за първата операция получил служебен
аванс от ответника. Ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от настъпилата трудова злополука, в размер на 20000 лв., заедно
със законната лихва от настъпване на злополуката - 14.11.2019г., както и
обезщетение за имуществени вреди, в размер на 4185.37 лв., от които 4000 лв.
за двете оперативни лечения, 139.99 лв. транспортни разходи и 45.38 лв.
заплатени лекарства, заедно със законната лихва от предявяване на иска.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът „В.К.С." ООД гр. С.З., чрез пълномощника си, в
законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на
3
настъпилата трудова злополука. Твърди, че в противовес на всякакви правила
и логика, при настъпилия инцидент ищецът не е потърсил помощта на
работещите в непосредствена близост, по същото време, трима работници, а
сам извадил „куката от окото си". Едва след това на помощ на ищеца се е
притекъл работникът И.П., който закарал пострадалия на очен лекар.
Според изготвената след инцидента Декларация за трудова злополука,
потвърдена с подписа на ищеца, същият е пострадал, извършвайки
специфично действие „откачане на експандер при разтоварване на материали"
(т.25 от Декларацията), като факторът, причинил увреждането е „удар в окото
с кука на експандер". Според ответника, тези твърдения не кореспондират с
обективната истина.
Твърди също, че след настъпилата злополука дружеството положило
необходимите грижи. Оспорва твърдението на ищеца, че разходите по двете
операции, включително консумативите, са заплатени със средства на ищеца -
сумата от 2500.00 лева за имуществени вреди била заплатена от дружеството.
В случай, че ищецът е продължил работата в дружеството, последното би
изплатило и остатъка от сумите за лечението му. Счита, че ищецът, при груба
небрежност при боравенето с екпандра, а от друга страна и без предпазни
очила при разтоварването, е нарушил правилата за безопасност на труда. В
случая с бездействието си пострадалият обективно и реално е способствал за
вредоносния резултат като с допуснатата груба небрежност е създал условия
и е улеснил неговото настъпване. Така с поведението си ищецът П.Д. не
просто е допринесъл за трудовата злополука, а буквално сам е причинил
същата. Относно размера на исковите претенции - счита, че претенциите за
обезщетяване на понесени имуществени вреди се явяват крайно недоказани
от представените доказателства.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, като прекомерно завишен. Счита, че уврежданията на ищеца не са
довели до трайно намалена работоспособност, а до кратковременна такава и
за радост не са с необратим характер. Същият бил напълно и окончателно
излекуван. Инцидентът не е довел до тежки отрицателни последствия за
здравето му и още към момента на втората операция същият е бил напълно
възстановен /стр.2 от Епикриза от 12.05.2020г./. Фактът, че г-н Д. е прекратил
трудовото си правоотношение по собствено желание, означавал, че същият е
напълно работоспособен и със самочувствието, че без проблеми ще се справи
4
с трудностите на едно ново работно място.
Освен изложеното по - горе, претендираното обезщетение, следвало да
бъде намалено с размера на получената от ищеца сума по сключени договори
за застраховане на риска „трудова злополука", със сумата 2500.00 лева, които
са му били предоставени за лечение, както и с размера на полученото
обезщетение по общественото осигуряване. Претендира за разноските по
делото.
На осн.чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение в размера на
предявения иск за неимуществени вреди, като е приел, че същият е за сумата
от 19 833.20 лв. Поисканото от ищеца намаление в размера е по повод
получено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова
злополука", в размер на 166.80 лв.
По делото е установено, че за периода 26.09.2017г. 24.06.2020г. ищецът
е работил по трудово правоотношение с ответното дружество, на длъжност
„Снабдител - доставчик" /видно от Трудов договор №61/25.09.2017г./
.Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 24.06.2020г., със
Заповед № 48/24.06.2020г., на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
Видно от Декларация за трудова злополука, управителят на ответното
дружество е подал данни за настъпилата на 14.11.2019г.. в 11ч., в
производствена база на „В.К.С." ООД, находяща се в с. Б., общ. С.З., трудова
злополука, при осъществени от ищеца действия по откачане на експандер при
разтоварване на материали, вследствие, на което е настъпило откачане на кука
на експандер. Причиненото на ищеца увреждане е удар в окото с кука на
експандер. За свидетел е посочено лицето И.К.П.. Вследствие декларираната
злополука, е издадено Разпореждане № 118/22.11.2019г. на ТП н НОИ С.З., с
което на осн. чл. 60, ал.1 от КСО, декларираната злополука е приета за
трудова по чл. 55, ал.1 от КСО.
По делото не се спори, че в деня на злополуката, ищецът е извършвал
дейност, която попада в трудовите му задължения, съгласно длъжностната
характеристика за заеманата от него длъжност.
Непосредствено след злополуката, пострадалият е посетил очен лекар,
като видно от амбулаторен лист № 2960/14.11.2019г. поставената диагноза на
ищеца е „Контузия на очната ябълка и околоочната област", с посочени
придружаващи заболявания и усложнения - увреждане на ретината,
кръвоизлив в стъкловидното тяло, други форми на отлепване на ретината.
5
Ищецът е бил насочен за оперативно, болнично лечение. Диагнозата е
потвърдена и при второ посещение на ищеца при офталмолог, за което е
издаден амбулаторен лист № 2572/15.11.2019г.
Видно от Епикриза, издадена на 19.11.2019г. от МЦ"В." ООД гр. П., на
19.11.2019г. ищецът е претърпял оперативна интервенция, свързана с
възстановяване на ретиналното разкъсване и възстановяване на ретиналното
отлепване. Посочено е, че кухината на ст. тяло е изпълнена със силикон, като
след проследяване на състоянието и при липса на усложнения, е препоръчано
отстраняване на силиконовата тампонада в рамките на 3 до 6 м. след
поставянето. По повод отстраняването на тази силиконова тампонада, на
12.05.2020г. ищецът е постъпил в същата клиника в гр. П., като на същата
дата му е извършена оперативната интервенция и е изписан /видно от
епикриза от 12.05.2020г., изготвена от МЦ"В." ООД гр. П../.
Видно от представените по делото болнични листи, ищецът е бил в
болничен отпуск за периода 14-15.11.2019г.; 19.11. - 18.12.2019г.; 30.03 -
12.04.2020г. ; 13.04-12.05.2020г. ; 13.05-11.06.2020г.
Ищецът представя два броя фактури, издадени от МЦ"В." ООД гр. П.,
ведно с фискални бонове, относно заплатени суми по извършените му
оперативни интервенции - в общ размер на 4000 лв. Представя също и копия
на автобусни билети по линия С.З. - П. и П. - С.З., за периода 20.11 2019г. -
18.02.2020г., на обща стойност от 80 лв., както и копия на 2 бр. фискални
бонове /от 26.05.2020г. и от 09.06.2020г./ за заредено количество гориво, на
обща стойност 59.99 лв. Видно от представените рецепта и фискални бонове,
ищецът е платил за изписаните му медикаменти сумата от 45.38лв.
По делото е изслушано заключение на съдебно икономическа
експертиза, от което се установява, че за ползвани болнични за периода
14.11.2019г.-24.06.2020г. ищецът е получил обезщетения, в общ размер
1535.38 лв. От „Д.З." АД ищецът е получил застрахователно обезщетение, в
размер на 166.80 лв.На 18.11.2019г. на ищеца е платена сумата от 2 500 лв. ,
за което е налице издаден от работодателя РКО, с посочено основание
„служебен аванс". Няма данни тази сума да е била върната от ищеца.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани
свидетели.
От показанията на свидетеля И.П., който е бил на работното място,
където е станала злополуката, макар да не е присъствал по време на
6
настъпването се установява, че същия е разбрал за инцидента по струпалите
се около ищеца колеги, непосредствено след злополуката. Ищецът „...Беше
покрил окото с ръка", „...охкаше, пъшкаше, течеше му кръв". „Над окото,
отстрани на окото и самото око бяха ударени". След като промили раните,
колегите помогнали на ищеца да се качи в една служебна кола и свидетелят
го закарал при лекар - офталмолог. След преминалото лечение на ищеца,
същият на „90%" е продължил да си върши работата, като се е пазил да не
вдига тежко. Когато през м. декември 2019г. ищецът отишъл за малко до
работно място, свидетелят е забелязал, че пострадалото му око е мътно.
Ищецът му се е оплакал, че има болки в главата, особено вечер, вследствие на
лекарствата и чувствителността на окото.
Свидетелят С.М. е присъствал по време на настъпилия инцидент.
Ищецът е превозвал PVC тръби на багажника на автомобил, които били
превързани с експандери - ластици за превоз. В момента на разтоварването
единият експандер изтърва и удря ищеца в лицето, като точно в този момент
свидетелят е бил в гръб. Свидетелят твърди, че във времето, през което
ищецът е бил в болничен отпуск, е идвал в базата, като физически е
изглеждал добре, „беше ударено само окото".
Свидетелката В.Д. - съпруга на ищеца, разказва за причинените на
ищеца болки и страдания, вследствие злополуката. В деня на
инцидента, след посещението си при офталмолога, съпруга се прибрал
вкъщи, като според свидетелката „дясната му половина от лицето беше
обезобразена". Ищецът изпитвал силна болка, която не е можело да се
облекчи по никакъв начин. Изкарал безсънна нощ, стенел, охкал, плачел. В
следоперативния период, в продължение на около месец и половина,
свидетелката е полагала грижи за съпруга си - слагала му е капки, помагала
му да се къпе. По време на слагането на капките ищецът е получавал
световъртеж и сърцебиене. Този следоперативен период се повторил и при
втората оперативна интервенция - когато е била отстранена силиконовата
тампонада. Според свидетелката, след злополуката начинът на живот на
съпруга й се променил. Наложило се да не вдига тежко, да ограничи спора,
защото при евентуално второ отлепване на ретината може да се увреди
окончателно окото.В работата си, ищецът вършел само административна
дейност. След инцидента зрението на ищеца е останало намалено, което
наложило да носи очила с 1 диоптър. През целия период на възстановяване
7
ищецът се е чувствал емоционално зле, „странеше от хората, затвори се в себе
си, промени начина си на живот.". При излизане навън се е налагало да носи
тъмни очила, тъй като светлината му пречила. Свидетелката си спомня, че
преди злополуката, ищецът е ударил дясното си око, заради което е ползвал
болничен, но без предписани лекарства.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза се установява, че полученото от ищеца увреждане, вследствие
настъпилата злополука, е отлепване на ретината с ретинално разкъсване и
кръвоизлив в стъкловидното тяло, предизвикано от тъпа - неперфоративна
травма на очната ябълка и околоочната област на дясното око. Направените
медицински интервенции са били наложителни, поради риска от тотална
загуба на окото, а не само на зрението. Зрението на ищеца преди травмата е
било 100 %, след травмата е спаднало на 1 промил до 0, и след проведеното
лечение се е възстановило на 70%. По- интензивни болки се преживяват през
първите 3-5 дни, впоследствие отслабват, като остава дискомфорта от слабото
зрение на засегнатото око. Вещото лице посочва, че процента на увреждане на
окото е 30, като е възможно развитие на късни усложнения - повторно
отлепване на ретината с влошаване на зрението.Срокът за възстановяване
след операцията е от 6-7 месеца до година. Следоперативният период, като
болезненост, има остър и хроничен период, като обезболяващите
медикаменти облекчават до известна степен.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто,
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им. Понятието "трудова злополука" е дефинирано в
чл. 55 от КСО като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
При така установените факти се налага извода за наличието на две от
предпоставките, обосноваващи ангажирането на имуществената отговорност
на ответното дружество, в качеството му на работодател, при настъпване на
процесния професионален риск. Между страните към датата на злополуката -
8
14.11.2019 г. страните са се намирали в трудово
правоотношение, като именно през време и във връзка с осъществяване на
трудовите си функции, произтичащи от заеманата длъжност "снабдител -
доставчик", ищецът вследствие откачане на експандер при разтоварване на
материали, е получил увреждане - отлепване на ретината с ретинално
разкъсване и кръвоизлив в стъкловидното тяло, предизвикано от тъпа -
неперфоративна травма на очната ябълка и околоочната област на дясното
око. За времето и мястото на настъпилия инцидент свидетелстват гласните
доказателства, събрани от свидетелите И.П. и С.М., тъй като същите са
присъствали на мястото, където е станала злополуката. Видно от
представената медицинска документация, от същата става ясно, че
получените увреждания на ищеца са настъпили именно на сочената дата
14.11.2019г.В този смисъл, ирелевантно се явява възражението на ответника,
въвеждащи съмнение относно времето и мястото на настъпване на
злополуката, и по- точно - че преди настъпването на злополуката, ищецът е
претърпял друга травма на същото - пострадалото око, поради което е ползвал
болничен отпуск. В случая, злополуката от 14.11.2019г. е установена и приета
за трудова с влязъл в сила индивидуален административен акт -
Разпореждане № 118/22.11.2019г. на ТП на НОИ С.З.. В практиката на ВКС
трайно е застъпено, че за да се приеме една злополука за трудова е
необходимо да има постановен акт по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО -
разпореждане от длъжностно лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, за
признаването й. Разпореждането има характер на индивидуален
административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред
които са и страните по делото (пострадало лице и осигурител). Доколкото
няма данни и не се твърди разпореждането по да е било обжалвано и е влязло
в сила, съдът е длъжен да приеме (поради забраната да ревизира
законосъобразността му) , че е настъпило увреждане по описания в
разпореждането начин и че същото съставлява трудова злополука.
При определяне на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди - болки и страдания, съдът следва да съобрази комплексния критерий за
справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС №
4/1968 г., понятието "справедливост" по смисъла на законовия текст не е
абстрактно такова, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
9
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е настъпило, продължителност на лечението и извършените
медицински манипулации, усложненията на здравето на пострадалия,
причинените морални страдания, перспективата и трайните последици,
естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия,
ръководейки се от обществения критерий за справедливост.
При това положение, за да се определи размера на обезщетението в
разглеждания случай следва да бъдат взети предвид характера на
уврежданията-отлепване на ретината с ретинално разкъсване,кръвоизлив в
стъкловидното тяло, предизвикано от тъпа - неперфоративна травма на очната
ябълка и околоочната област на дясното око. Тази травма е наложила
осъществяването на две оперативни интервенции - първата за възстановяване
на ретиналното разкъсване, възстановяване на ретиналното отлепване с
лазерна фотокоагулация и силиконова тампонада; и втората - за премахване
на силиконовата томпонада. Периодът на продължителност между първата и
втората интервенция е било около 6 месеца. Срокът за възстановяване, след
операция за залепване на ретината, е от 6-7 месеца до години.
Следоперативният период при всяка от двете интервенции, е бил
съпроводен с болки, прилагане на медикаменти - ежедневно и няколкократно
поставяне на капки в очите, приемане на болкоуспокояващи, който период е
продължил около месец и половина, видно от свидетелските показания на
съпругата на ищеца. В тази връзка при извършена преценка по реда на чл. 172
ГПК съдът достигна до извод, че показанията на същия свидетел следва да се
кредитират в частта им относно търпените страдания от ищеца, въпреки
нейната възможна заинтересованост като негова съпруга. Това е така, тъй
като тези показания се подкрепят от всички други данни по делото.
Показанията й съответстват на събраните медицински документи относно
хронологията на провеждането по отношение на ищеца лечение след
злополуката, а и от показанията на св. И.П., на когото ищецът е споделил, че е
имал болки в главата. Установява се, че ищецът е бил в продължителен
отпуск поради временна неработоспособност - повече от четири месеца. През
следоперативния период ищецът е имал нужда от помощ, оказвана от
неговата съпруга. През този период неимоверно нормалният ритъм на живота
10
на ищеца се е променил. От съществено значение е и факта, че увреждането
на дясното око на ищеца е намалило зрението му с 30%, като е възможно
развитие на късни усложнения - повторно отлепване на ретината с влошаване
на зрението.
Съгласно чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Доказателствената тежест за доказването на
допуснатата груба небрежност от страна на работника лежи върху
работодателя (ответник по делото). Съгласно константната практика на ВКС
не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, като при всеки случай следва конкретно да
се преценява дали нарушението на безопасността на труда е извършено при
груба небрежност. Към понятието "груба небрежност" по аналогия следва да
се приложи текстът на чл. 11, ал. 3 НК. Според тази разпоредба,
непредпазливостта бива съзнавана и несъзнавана. Грубата небрежност е
съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба, когато работникът е
съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел
да ги предотврати. Както е прието в Решение № 202 от 12.12.2014 г. по гр. д.
№ 1298/2014 г. по описа на III гр. о. на ВКС винаги, когато пострадалият
създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се е поставя в
ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В този
случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна
връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на
увредения, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на
ОСГК на ВС. В зависимост от обстоятелствата по делото следва да се
прецени дали пострадалият е допринесъл за настъпването на по-голяма част
от вредите или тази по- голяма част следва да се счете резултат от
установените като неизпълнени от страна на работодателя правила за
безопасност. Преценката е конкретна за всеки отделен случай, като сам по
себе си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на
задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, не е
достатъчен да презюмира, че работникът не е допринесъл за настъпване на
трудовата злополука.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, при грубо нарушаване от страна на ищеца на чл.33 от ЗБУТ и на
11
приетите в дружеството вътрешни актове - по-конкретно нарушаване на
правилата, указани на стр.З, ред 17 и 18 от Инструкция за безопасна работа
при СМР. В същата инструкция е предписано работниците да ползват редовно
предоставените им за работа ЛПС и СРО - очила, маски, каски, ръкавици,
предпазни колани и др. Представени са също Правилник за вътрешния трудов
ред и Инструкция за безопасна работа при ръчно изпълнение на товаро -
разтоварни работи при складиране на материали.
В случая обаче, ответникът не установява дали е спазил задълженията
си по съответните инструкции и Правилник за вътрешния трудов ред като е
осигурил на работниците си лични предпазни средства, за да се прецени дали
ищецът е нарушил правилника, като не ползвал средства, осигуряващи
безопасно изпълнение на трудовите му функции. Липсват данни също
относно твърдението на ответника, че ищецът е откачал експандера без да
подходи с нужното внимание. При липсата на данни в тази насока, съдът
приема за недоказано направеното от ответника възражение по см. на чл. 201
от КТ, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука със своето
недобросъвестно поведение.
Предвид изложеното, съдът счита, че за справедливо репариране на
претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие причинената трудова
злополука, следва да бъде определено обезщетение в размер на 15000 лв.
За имуществени вреди:
За имуществени вреди се претендира сумата от общо 4 185.37 лв.,
формирана от следните пера: 4000 лв. - заплатена стойност на извършени две
оперативни интервенции,139.99 лв. - транспортни разходи, и 4 5.38 лв. за
заплатени медикаменти.
От представените по делото два броя фактури с фискални бонове, се
установява, че проведеното оперативно лечение на ищеца /състоящо се от две
интервенции/, същият е заплатил общата сума от 4000 лв. Проведеното
оперативно лечение е било свързано с нанесената травма на окото на ищеца.
Така направения от ищеца разход е в причинна връзка с претърпяната от него
трудова злополука. Извършването на сочените операции е било необходимо
единствено поради получената травма в дясното око, която е вследствие от
трудовата злополука. Същото важи и за заплатени суми в размер на 45.38 лв.
за заплатени средства за медикаменти, за което са налични рецепта, издадена
от офталмолог на 26.11.2019г. и три броя фискални бонове за платена цена по
12
изписаните лекарства. Същите лекарства са посочени и изписани в
представените епикризи. Следователно и тези разходи са доказани и са в
пряка причинна връзка с претърпяната травма.
Относно претендираните от ищеца транспортни разходи:
За доказването на тези разходи са представени 10 бр. билети с
направление С.З. - П., П. - С.З., всеки с цена от 8 лв./за едната посока/. Видно
от билетите и приложените към тях фискални бонове, датите на отиване
съвпадат с датите на връщане, като интервалът от престоя е почти един и същ
- в рамките на около 4 часа на ден. Представените фискални бонове /от
26.05.2020г. и 09.06.2020г./ за заредено гориво, в общ размер на 59.99 лв. са
относими за втория следоперативен период. Съдът намира за доказано, че
посочените разходи са пряко свързани с претърпяната от ищеца трудова
злополука. Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза,
пътуванията до гр. П. за контролни прегледи са били наложителни, с оглед
поетата от хирурга отговорност за гладкото протичане на следоперативния
период. Ето защо съдът приема за доказано, че ищецът е извършил
транспортни разходи във връзка с необходимост от прегледи и лечение на
окото му, в общ размер на 139.99 лв.
Водим от горното, съдът приема за доказана предявената от ищеца
претенция за имуществени вреди в общ размер на 4 185.37 лв.
От страна на ответника е направено искане получената от ищеца сума в
размер на 2 500 лв./предоставена на ищеца с РЗО от 18.11.2019г./, както и
размера на получана застраховка по договор за застраховане на риска
„трудова злополука, и размера на обезщетение по обещественото
осигуряване, да се приспаднат от стойността на присъдените в полза на
ищеца обезщетения.
Действително, ищецът не оспорва, че на 18.11.2019г. е получил от
работодателя си сумата от 2 500 лв. Видно от РКО, издаден на същата дата,
основанието за предоставяне на сумата е служебен аванс. Няма данни обаче
така заплатената сума да репарира причинените на ищеца вреди, а напротив -
основанието за плащането й касае друг вид взаимоотношения между
страните.Ето защо, тази сума не следва да се приспада от определеното за
ищеца обезщетение за вреди.
Относно изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение по
договор за застраховка на риск „Трудова злополука" няма спор, че ищецът е
13
получил такова обезщетение от 166. 80 лв. , която следва да се приспадне от
обезщетението за неимуществени вреди.
Не следва да се придспада и сумата получена от ищеца за обезщетение
по обществено осигуряване. Това е така, тъй като целта на чл. 200, ал. 3 КТ е
да не се допуска неоснователно обогатяване чрез получаване на едни и същи
суми два пъти - един път от работодателя и един път от общественото
осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от
присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата
злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в
този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и
съответно до неоснователно обогатяване. В такъв смисъл е и практиката на
върховната инстанция - напр. Решение № 23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018
г. на III гр. о. на ВКС. Както е посочено в цитираното решение обезщетението
за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез
предоставяне на други блага и няма връзка с обезщетението по общественото
осигуряване. Поради това получаването на двете обезщетения не е двойно
плащане и не води до неоснователно обогатяване. В каузалната си практика
ВКС приема, че полученото обезщетение по обществено осигуряване не
следва да бъде приспадано и от обезщетението за имуществени вреди, когато
същите представляват разходи, свързани с лечението на съответното
заболяване, получено от трудовата злополука - Решение № 548 от 06.12.2010
г. по гр. д. № 1119 от 2009 г. по описа на III гр. о. на ВКС. В случая ищецът не
претендира пропуснати ползи от загубата на трудово възнаграждение, а
обезщетения за неимуществени вреди и имуществени вреди, представляващи
разходи. Ето защо не са налице основания полученото обезщетение по
обществено осигуряване да бъде приспаднато по реда на чл. 200, ал. 3 КТ от
дължимите на ищеца обезщетения, предмет на настоящия иск.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху
определените обезщетения, считано от датата на увреждането — 14.11.2019г.
до окончателното изплащане на сумата. Тъй като обаче за претендираните
имуществени лихви е поискано присъждане на законната лихва считано от
датата на завеждане на исковата молба, то по отношение на това обезщетение,
дължимата законна лихва следва да е от 08.07.2020г. до окончателното
плащане.
14
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че искът за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на трудова злополука
от 14.11.2019 г. следва да бъде уважен до размера на 14 833.20 лв., която сума
се получава след приспадане на сумата от 166.80 лв. /платено на ищеца
застрахователно обезщетение/ от общо определения размер на причинените
неимуществени вреди от 15 000 лв., ведно със законната лихва от 14.11.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, като в останалата част до
претендирания размер от 19833.20 лв. подлежи на отхвърляне. Искът за
имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер от
4 185.37 лв. , ведно със законната лихва от 08.07.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. При постановяването
му не са допуснати нарушения на материалния процесуалния закони, поради
което следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, а именно
неоснователност на въззивната жалба, следва въззивника да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски за настоящата инстанция, които
видно от представения списък са в размер на 1500 лв., представляващи
запратеното от страната адвокатско възнаграждение. Пълномощника на
въззивника е направил възражение за прекомерност на същото.
Въззивният съд намира това възражение за неоснователно, тъй като
същото съответства на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260294 от 31.03.2021г., постановено по
гр.дело № 2335/2020г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „В.К.С." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., ул. *********, представлявано от Я.К., да заплати на
П. Д. Д., ЕГН **********, от гр. С.З., ул. ******* сумата от 1500 лв. /хиляда и
15
петстотин лева/, представляваща направените разноски по делото пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16