О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 380
12. 06. 2020г. град
Перник
Пернишкият окръжен съд
на 12. 06. 2020г.,
в закрито съдебно заседание в следния състав :
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев Антония Атанасова - Алексова
като разгледа докладваното от съдия
Методи Величков въззивно частно гражданско дело № 279 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
413, ал.2, вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.
С разпореждане от
13. 02. 2020г., постановено по ч. гр. д. № 00896 / 2020г. по описа на Пернишкия
районен съд, е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК на „Теленор България“ ЕАД срещу С.А.Р., в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
за сумата от 472,69лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги, за които е издадена крайна фактура № ***
За да постанови
разпореждането в тази му част, Пернишкият районен съд е посочил, че следва да
обсъди въпросите дали искането за издаване на заповед за изпълнение за
претендираната неустойка не противоречи на закона и на добрите нрави. Изхождайки
от размера на неустойката – 472,96лв., е достигнал до извод, че клаузата, с
която тя е уговорена, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП. Посочил е, че тя е несъразмерно висока и не
обвързва валидно потребителя съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Посочил
е, че споразумението между „Теленор България“ ЕАД и Комисия за защита на
потребителите, не го обвързва.
Освен това съдът е
приел, че е налице и противоречие с добрите нрави в частта за неустойката, тъй
като в претендираните от заявителя размери, тя излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и води до неоснователно
обогатяване на търговеца.
Съдът е приел, че
след като клаузата е нищожна, то размерът й не би могъл да бъде намаляван от
съда, а следва да се отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в тази му част.
Недоволно от разпореждането,
в тази му част, е останало „Теленор
България“ ЕАД, което чрез адвокат В.Г.,
го е обжалвало с частна жалба, в тази му част. Моли същото да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част и да бъде уважено
предявеното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
за тази сума.
Пернишкият окръжен
съд, след като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е
подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Пернишкият окръжен
съд следва да отбележи, че заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу С.Р., е подадено 10. 02. 2020г., когато измененията с ДВ
бр. 100 / 2019г. в ГПК, са влезли в сила и съдът е длъжен съгласно разпоредбата
на чл. 411, ал.2, от действащата редакция на ГПК, да прецени дали е налице някое
от основанията, визираните в 5-те точки да отхвърли заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – изцяло или в съответната му част.
В последния абзац
на т. 12 от заявлението, „Теленор България“ ЕАД се е позовал на
обстоятелството, че неустойката е в общ размер от 472,69лв., за която е
издадена крайна фактура № ***, както следва :
298,02лв. неустойка
за предсрочно прекратяване на договорния абонамент за номер *** и
174,67 неустойка за
предсрочно прекратяване на договорния абонамент за номер ***,
без да е посочено
точно как е формирана цената на всяка от двете неустойки.
В приложената към
заповедното производство фактура № ***, е видно, че в общата сума от 971,36лв.
е включена и сумата 472,69лв., без, да има посочен начин на формирането й.
Дори и да се касае
за две неустойки за предсрочно прекратяване на договорния абонамент за два номера, то сумите
от 298,02лв. и от 174,67лв. са несъразмерно високи с прекратяването на договори
за доставка на мобилни услуги, които не изискват някаква конкретна подготовка
като техника, труд и човешки ресурс за евентуалното продължаване точно на тези
два договора, поради което неустойките излизат от присъщите им функции и водят
до неоснователно обогатяване на търговеца. Следователно клаузите, с които са
уговорени неустойките, противоречат на добрите нрави и като такива са нищожни.
При нищожни клаузи,
не би могло да съществува възможност за намаляване размера на неустойките.
По делото не е
приложено споразумение между Комисия за защита на потребителите и „Теленор
България“ ЕАД.
Само за яснота
Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че месечната абонаментна такса по
единия договор е 26,99лв., а по другия е 29,99лв., а сумите за неустойка
надхвърлят многократно тези размери, включително и трикратните им такива.
Следователно
частната жалба се явява неоснователна. По изложените съображения, с
разпореждането в обжалваната част първоинстанционният съд е достигнал до
идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и
разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Пернишкият
окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Потвърждава разпореждане от 13. 02.
2020г., постановено по ч. гр. д. № 00896 / 2020г. по описа на Пернишкия районен
съд, в частта му, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по
чл. 410 ГПК на „Теленор България“ ЕАД срещу С.А.Р., в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 472,69лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги, за които е издадена крайна фактура № ***
Определението не
подлежи на обжалване.
Председател :
Членове : 1.
2.