РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. Благоевград, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210201220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, от К. В. К., с ЕГН ********** с адрес с.И****, ул.”Т***** против
електронен фиш серия К № 4551707, издаден от ОДМВР – Благоевград, с който за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 4 ЗДвП на жалбподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800
лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен фиш, както и че
същият е издаден при допуснати нарушения на процесуалните правила. Подържа се
неправлина квалификация на нарушението, оспорва се извършването на нарушение. Иска се
от съда да отмени издадения електронен фиш, като незаконосъобразен.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателя, редовно
призован не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмено стнавощи по
делото равива доводи за отмяна на процесния фиш, като незаконосъоразен.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.02.2021 г., в 09.29 часа, по път II-19, км.9+300, в с..Градево с посочена посока към
гр.Банско, при ограничение на скоростта от 50 км.ч., за населено място, с преносима система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 № 11743d4 била засечена скорост на движение на МПС „М****”, с рег. №
1
***** от 82 км/ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена
такава - 50 км – т.е превишение от 32 км/ч.
Лекият автомобил бил регистриран като собственост на жалбоподателя. Въз основа на тези
данни от ОДМВР- Благоевград е издаден електронен фиш серия К № 4551707 срещу
жалбоподателя К. за налагане на глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл.21, ал.2
ЗДвП, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, предмет на контрол в настоящото производство.
От приложения към делото снимков материал –снимка № 11743d4/0137183 (заснета с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип) се установява, че на процесната дата – 28.02.2021г., в 09.29 ч., при
локация с. Градево, км 9+300, при G. координати 41.921917 23.198050 е измерена скорост
на движение от 82 км/ч, като са записани датата, часа, фиксираната скорост и е заснет
регистрационния номер на автомобила.
По делото е приложен и протокол, съставен на 28.02.2021г. за използване на АТСС по
чл.10,ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата
Използваната за установяване на процесното нарушение преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е
преминала проверка на 29.04.2020г., при която е установено съответствие с одобрения тип,
както и наличието на всички необходими надписи и означения върху средството за
измерване.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото
свидетел К.. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства, а именно снимков материал, справка за собственост на МПС,
справка за нарушител/водач, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка № 21-С-
ИСИС/29.04.2020 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., писмо № 11-00-189/12.09.2022г.
ведно с копие от скица – схема на пътя.
Съдът кредитира показанията на св. К., доколкото същите са последователни и логични,
като съдържат информация за процедурата по установяване на нарушение със системата за
контрол. От показанията на свидетеля се установява, че използваното АТСС се монтира на
пътя, като след въвеждане от страна на полицейския служител на указаното с пътния знак
максимално допустима скорост на движение, техническото средство автоматично заснема
автомобилите със скорост на движение на допустимата такава, като генерираните снимки се
изпращат чрез GSM оператор в системата, където след обработка на снимковия материал се
издава съответния електронен фиш. Този свидетел чрез показанията си установява още, че
нарушението е установено в населено място.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
2
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН вр. чл.189, ал.8 ЗДвП (електронният фиш е връчен на 15.08.2022г., а
жалбата е от 26.08.2022г., и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е инстанция по
същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка, относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваният електронният фиш
е издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставени със ЗАНН и ЗДвП
правомощия. за което по делото са представени безспорни доказателства /Заповед л.19/.
Същият съдържа предвидените с чл.189, ал.4, изр. 2-ро ЗДвП, задължителните реквизити и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. В съответствие с
цитираната разпоредба, в електронният фиш са отразени данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, ползвателя на превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното ѝ заплащане.
Мястото, времето на извършване на нарушението и самото нарушение са отразени с
необходимата конкретност и яснота, като е посочена ограничение на скоростта и
установената скорост на движение на процесното МПС.
Действително атакуваният електронен фиш не съдържа дата на издаването му и
конкретизиране на издателя. В случая обаче доколкото същият е издаден в съответствие с
предвидените с чл.189, ал.4 ЗДвП изисквания към неговото съдържание /която разпоредба се
явява специална по отношение на тези на ЗАНН, регламентиращи задължителните
реквизити на АУАН и НП/ и предвид издаването му от териториално компетентната,
съгласно мястото на нарушението ОДМВР. Тази липса не води и до препятстване на
извършване на необходимата преценка за приложимия материален закон, тъй като същата се
извършва въз основа на датата на конкретното нарушение, която е отразена в електронния
фиш, като въз основа именно на тази дата се установява и спазването на установената към
този момент процедура по издаването на електронния фиш, както и спазване на сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира, че липсва и претендирата неяснота, относно мястото на твърдяното
нарушение като във атакувания ЕФ е посочено, къде е установено нарушение, както и че е в
населено място. Соченото в ЕФ се подкрепя и от събраните писмени доказателства, чрез
предоставената информация от Областно пътно управление, установяващи, че е имало знак
Д11, указващ ограничение на скоростта .Съставен е и предвидения с чл.10 на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г Протокол от използване на АТСС /л.17/, в който е вписано, че
3
нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с
фабричен номер SN11743D4, като същото съответства на отразеното в приложеното по
делото копие от разпечатка от снимка, поради което възраженията в обратна насока са
неоснователни. Отделно от това протокола съдържа информация за участъка от пътя с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по
чл. 21 от ЗДвП, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и
данни за извършена метрологична проверка и протокол за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Въпреки липсата на попълнени полета „начало на участъка“ и „край на участъка“,
съдът счита, че протокола не страда от липса на пороци, тъй като съгласно чл.10, ал.2 от
Наредба № 8121з – 532 за условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, тези полета се попълват само, когато АТСС е по време
на движение. От събраните по делото доказателства се установи, че в случая е
позиционирано и не е в движение.От приложения по делото протокол № 21-С-ИСИС/
29.04.2020г. от проверка, съдът установи вида, типа, техническата годност и изправност на
техническото средство. От посочените писмени доказателства, се установява, че техническо
средство ARH CAM S1 с фабричен номер SN11743D4 представлява преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, при отсъствие на човешка
намеса при установяване на нарушението, гарантиращо избягване на субективният човешки
фактор.
С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е съобразен с
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство. А
съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически
средства и системи" са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат да са
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. Ето защо след законодателните промени при мобилните системи за
видеоконтрол от съществено значение е независимо от присъствието му при установяване
на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, и след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира / спазването на този ред в случая се установи и от показанията на св.К./. В тази
последователност от действия се изразява поставянето на начало и край на работния процес
4
от контролния орган.
С оглед на измененията на закона и като взе предвид обстоятелството, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство, районният съд намира, че използваната в случая система за
видеоконтрол представлява годно автоматизирано техническо средство.
В този смисъл е и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (Наредбата). В чл.9 от същата е предвидено, че за осъществяване на контрол с
АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно
разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят
включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите
първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на
работния процес. След изтичане на времето за контрол, служителят изключва
автоматизираното техническо средство или система, като информацията със запаметените от
уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10 от Наредбата. В разпоредбата на чл. 11 от Наредбата /в
редакцията му към датата на нарушението/ изрично е регламентирани възможността за
осъществяване на контрол чрез мобилно АТСС – използват се служебни автомобили или
мотоциклети. движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол
или АТСС, разположени временно на участък от пътя /какъвто е настоящия случай/. В
случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение
нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения,
установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават.
Съгласно чл. 10, ал.2 от Наредбата само при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.
Съобразно това следва, че санкционирането на нарушители посредством издаване на
електронен фиш е допустимо и законосъобразно при осъществен контрол с работещо на
място мобилно АТСС, или такова разположено временно на участък от пътя. Изложеното
обуславя неоснователност на наведените с жалбата възражения за липса на яснота при
описание на нарушението и индивидуализиране на мястото на нарушение и нарушител.
Видно от приложения електронен фиш нарушителят е индивидуализиран с три имена и
ЕГН, достатъчно ясно е обозначено и мястото на нарушение, спазена е и процедурата за
издаване на ЕФ.
Съдът намира за основателно поддържаното от жалбоподателя оплакване за неправилна
правна квалификация на санкционираното нарушение.
В случая предвид това, че описаният в електронния фиш знак Д11 не въвежда ограничение
на скоростта извън предвидената с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, неправилно нарушението е
5
квалифицирано по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. При така направеното описание на
нарушението, съдържащо се в електронния фиш, коректната правна квалификация на
нарушението е чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Така констатираният пропуск обаче не предпоставя отмяна на санкционния акт с оглед
задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д.
№ 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. С цитираното тълкувателно решение е разяснено,
че в производството по реда на раздел пети, глава трета от ЗАНН районният съд има
правомощия да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или полеко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Същите правомощия са предоставени на
съда и с разпоредбата чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. /, съгласно която
разпоредба съдът може да измени електронния фиш, като приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата по
нарушението. /В този смисъл Решение 675/19.04.2022 г. по к. н. а. х. д. 59/2022 г. на АдмС-
Благоевград/
В настоящия случай, доколкото липсва съществено изменение на обстоятелствата, при което
е било извършено нарушението, съдът разполага с възможността да преквалифицира
нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като приложи закон за същото нарушение.
Видно от представената снимка № № 11743d4/0137183 (заснета с преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип)
измерената скорост на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е била 85
км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 82 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана
при преценка относно наличието на превишаване на разрешената такава. Ето защо при
издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. "толеранс", като инкриминираната скорост
е намалена на 82км/ч, и е отчетено превишение от 32 км/ч, за което превишение е и
санкциониран жалбоподателят.
На следващо място от представените по делото от Областно пътно управление-Благоевград
писмени документи се установява, че към 28.02.2021 г. на посочения пътен участък е бил
поставен знак Д11 „Начало на населено място” Ето защо мястото, където е засечена
скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя, несъмнено попада в населено
място, надлежно обозначено с пътен знак Д11, в което населено място максимално
разрешената скорост за движение е 50 км/ч
От отразеното в протокол рег. 1116р-1220/28.02.2021 г. се установява, че автоматизираното
техническо средство, с което е заснето процесното нарушение също е било позиционирано
на място в обхвата на максимално позволената съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП скорост за
движение от 50 км/ч за населено място.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение,
6
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случай че различно от
собственика лице е управлявало автомобила, разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП,
предоставя на жалбоподателя възможност в 14-дневен срок след получаване на електронния
фиш, да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство.
С разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП законодателят е въвел законова презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14-
дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, същият се смята за
извършител на констатираното с електронния фиш нарушение. Предвид тази презумпция, за
административнонаказващия орган не съществува задължение да издирва лицето,
управлявало засечения с техническо средство лек автомобил.
В изпълнение на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, наказващият орган е връчил електронния фиш на
лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като в него изрично е указана възможността за подаване на
посочената по-горе декларация.
В конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му с чл. 189, ал.
5 ЗДвП възможност да обори пред административнонаказващия орган законовата
презумпция, поради което правилно е ангажирана отговорността му като собственик на
лекия автомобил, поради което и доводите за липса на нарушение не могат да бъдат
споделени.
Предвид горното, районният съд намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, според който
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава скорост от 50 км/ч в населено място.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасните
последици и пряко ги е целял.
При избора на санкция за процесното нарушение обаче, в електронния фиш е посочена като
правно основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4 ЗДвП, която намира
приложение при нарушения за скорост, осъществени в условията на повторност - след като
вече дееца е наказван за такова нарушение с влязъл в сила административен акт. В случая, в
съдържанието на обжалвания ЕФ липсва посочване на предходно допуснато от водача
нарушение (установено и санкционирано), спрямо което да се приеме, че процесното се
явява извършено в условията на повторност. Предвид това, настоящият съдебен състав
намира, че при издаването на атакувания ЕФ е допуснато процесуално нарушение,
доколкото в съдържанието му не се сочи, че нарушението е извършено в условията на
повторност. Недопустимо е едва с посочване на санкционната разпоредба въз основа на
7
която се определя наказанието, по тълкувателен път, да се достига до факти и обстоятелства
представляващи задължителни елементи от фактическия състав на повдигнатото
административнонаказателно обвинение, което в случая е за квалифициран състав – в
условията на повторност. Независимо дали в съдържанието на ЕФ ще бъде вписан
конкретния ЕФ или НП обусловили квалификацията, то следва нарочно да бъде посочено
(словесно), че нарушението за скорост е извършено в условията на повторност.
На следващо място, в текста на чл. 182, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че когато нарушението по
ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Следователно при позоваването
на ал. 4 на 182 ЗДвП, следва задължителна привръзка със съответната алинея и точка на чл.
182 ЗДвП, което в случая не е направено.
Въпреки горното и доколкото липсва съществено изменение на обстоятелствата въз основа
на които е повдигнато обвинението, съдът намира, че следва да преквалифицира
нарушението и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение – в случая това е
основният състав на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което според съда е безспорно установено.
Санкционната норма, която следва да намери приложение за описаното и доказано
нарушение на жалбоподателя по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, тъй като се
установи, че неговото превишение на въведеното ограничение за скорост при управление на
МПС на процесната дата, място и пътен участък, е с 32 км/час. Според посочената
разпоредба водач, който превиши разрешената скорост в населено място се наказва за
превишение от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв. Предвидено е наказание във фиксиран размер,
а именно "глоба" в размер на 400 лв., в който смисъл атакуваният ЕФ следва да бъде
изменен.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се установи, че
жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, съдът
приема, че жалбата се явява частично основателна, поради което и на основание чл. 63, ал. 7,
т. 1 ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г обжалваният електронен фиш следва да бъде изменен по
отношение на правната квалификация на нарушението, както и по отношение на
приложената санкционна разпоредба на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 ЗДвП, като я
преквалифицира по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП и намали наказанието "Глоба" от 800 лева на
400 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4551707, издаден от ОДМВР – Благоевград, с който
на К. В. К., с ЕГН ********** с адрес с.И*****, ул.”Т*** за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП е наложено
8
административно наказание "глоба" в размер на 800 лева, като ИЗМЕНЯ правната
квалификация на нарушението от чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, ИЗМЕНЯ
приложената санкционна норма от чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП на чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното наказание "Глоба" от
800 лева /осемстотин лева/ на 400 лева /четиристотин лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд-Благоевград в 14
- дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9