РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Благоевград, 08.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100773 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Д. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ****, чрез
адвокат Н. Р. Б., АК- Благоевград, против Община Благоевград, ЕИК ****, с адрес: гр. ****,
представлявана от кмета ****.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за
неоснователен.
Ищецът твърди, че е собственик на основание давностно владение, установено през 1995
г, на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, общ. Благоевград, който е подробно
и надлежно индивидуализиран в исковата молба. Поддържа, че владее имота от 1995г. и
винаги е осъществявал фактическа власт върху имота без прекъсване, както и понастоящем
и затова се счита за собственик на този имот на основание давностно владение, като
посочва, че в имота има посадени различни замеделски култури и овощни дръвчета. Тъй
като няма документ за собственост върху имота заявява, че решил да предприеме действия,
за да се бил снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение,
като подал на 17.01.2024г. молба-декларация до ответната община, с която да му бъдело
издадено удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. Сочи, че за
процесния имот бил издаден Акт за частна общинска собственост № 104711 от 13.10.2021г.
Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
недвижимия имот.
Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищецът не е бил установил владение
върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община
Благоевград на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на
комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил включен във фонда по чл.
19 ЗСПЗЗ; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл.
86 ЗС и § 1 ЗРЗС. Отделно от това твърди, че за процесния имот вече е било образувано
гражданско дело № 3157/2021г. по описа на БлРС с ищец Румяна Димитрова Цветкова,
приключило с влязло в сила Решение № 460/11.08.2022г. по описа на БлРС, с което е
отхвърлен изцяло предявеният иск.
1
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация
по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищеца
върху процесния недвижим имот.
Предявеният установителен иск е допустим.
Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е титуляр на
правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно
владение. В тази връзка трябва да установи, че е упражнявал фактическа власт върху
процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно,
несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките
на заявения в исковата молба период от време.
Ответникът следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на
собственост на ищеца. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по
отношение на имот на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 7
ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед
статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД
на ЗОС, той трябва да установи, че е налице твърдяната трансформация на собствеността от
държавна в общинска, както и че бил придобил имота по силата на закона, а именно чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/05.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗЗ.
За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото
бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията
на вещото лице инж. ****, направени при проведеното му изслушване в открито съдебно
заседание на 10.02.2025г. се установява, че процесният имот с идентификатор № ***, с адрес
с. ***, местност „****, Община Благоевград е бил земеделска земя и е земеделска земя и
към настоящия момент. Става ясно, че процесният имот е бил част от масивите на
ТКЗС/ДЗС /видно и от Приложения № 5, 6, 7, 10 и 12 към експертизата/, за което
свидетелства и начина му на възстановяване с План за земеразделяне (ПЗ), т.е. в нови реални
граници, поради заличаване на старите такива, в окрупнените масиви земеделска земя за
машинно обработване. Вещото лице е пояснило, че за процесния имот няма налице данни за
внасянето му в ТКЗС, от страна на бивш собственик. Експертът е категоричен, че към
годината на приемане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а именно 1991г., за района на процесния имот
и околния район, не съществуват предпоставки за възстановяване на собствеността в
съществуващи на терена стари реални граници, тъй като бившите земеделски имоти са
обединени в блокове на ТКЗС/ДЗС и не съществуват реално старите граници, от преди
коопериране на земята, така че района на СТЕ, попада в терен, в който собствеността е
възстановявана в нови реални граници, т.е. с ПЗ, в който по технически изисквания, имотите
са с правилни форми, с определени минимални размери за дължини, и широчини,
задължителен достъп на проектен път до всички имоти, и наместване на имотите без
съобразяване с предходните им стари реални граници, които не съществуват на място.
Установява се, че за процесния имот няма данни за подавано заявление за възстановяване и
няма постановявани признавателни, и възстановителни решения. Става ясно, че като
земеделски имот извън регулация, процесният имот няма регулационен статус.
Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като изготвил
скица от оглед на място /Приложение № 12 към експертизата/. От огледа на място вещото
лице е установило, че процесният имот представлява изоставена, самозатревила се нива, без
никакви трайни насаждения в нея. Експертът е категоричен, че в границите на имота няма
никакви подобрения и каквито и да било сгради или постройки. Установява се, че през
имота преминава черен полски път, като от изток имотът също граничи с черен път, който е
по-ниско от имота, като между имота и пътя има земен откос /шкарпа/, в който има храсти и
2
габър. Става ясно, че северно, извън границите на имота, присъства стара дива круша. За
стигане до изводите за описаното фактическо състояние на процесния имот освен от
направения от него оглед вещото лице се е ръководило и от специална високоточна снимка
от дрон, от месец март 2023г. /Приложение № 13 към експертизата/, от скицата-изображение
от ортофотоплан от 2019г. /Приложение № 14 към експертизата/ и от скицата-изображение
от ортофотоплан от 2022 г. /Приложение № 15 към експертизата/. За добиване на визуална
представа от показаното на скицата от огледа на място, за състоянието на процесния имот /с
червени линии/, за периода от 28.08.2008г. до 11.08.2024г. вещото лице е приложило
сателитни снимки на Гугъл /Приложения № 17, 18, 19, 21, и 22 към експертизата/. От всички
тези снимки става ясно, че имотът представлява необработваема земя. Вещото лице е
категорично, че от 2001г. няма данни за обработване на имота, както и на съседните на него
имоти.
От изследването на вещото лице, както и от приложените по делото писмени
доказателства става ясно, че с нарочна молба-декларация от 17.01.2024г., във връзка със
снабдяване с нотариален акт, ищецът е поискал от ответната община да му бъде издадено
удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с идентификатор № ***по
КК на Благоевград. На дата 01.02.2024г., от страна на Община Благоевград, е издадено
Удостоверение изх.№ 70 от 01.02.2024г., с което се удостоверява, че процесният имот е
частна общинска собственост съгласно АОС № 10471/13.10.2021г.
С цел да докаже, че е придобил спорния имот в резултат на давностно владение ищецът е
ангажирал гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите **** /приятел на
ищеца/ и **** /приятел на ищеца/, от които не може да се направи еднозначен и категоричен
извод за основателност на твърдението на ищеца за придобиване на имота по давност.
Свидетелят **** заявява, че познавал ищеца Р. Р. от 1995-1996г. Знаел, че той имал имот,
който се намирал в Благоевград, в кв. „***“, като ходил там често. Поддържа, че имотът не
бил ограден. Заявява, че дори бил ходил на този имот, още докато бил жив бащата на Р.,
който починал през 2013г. Сочи, че бащата на Р. гледал кози и овци и там са се били
събирали. Помагал бил на Р.. Спомнял си, че имало направена масичка от камъни, седели на
тази масичка. Свидетелят поддържа, че имотът се намирал на над „Еко Ботълс“ - имало едно
кръстовище, след кръстовището, вдясно, и там имало една стръмнина надолу, и накрая
имало едно дърво круша. Тази круша била в имота на Р.. Сочи, че някога били косили и
тревата с Р.. Косили тревата, защото била много буйна. Тази трева я събирали, балирали я и я
давали на други хора, които имали животни. Самият Р. не бил гледал животни.
Вторият свидетел **** заявява, че познавал ищеца Р. Р. от дете, като познавал и неговото
семейство и баща ****. Сочи, че живеел в кв. „***“ в *** и те минавали през него, за да
стигН. в една местност, която се казвала „****“. Там баща му на **** имал имот, като
гледал овци и кози. Поддържа, че имотът не бил ограден. Минавал често през това място.
Ходил през една пътека, отгоре бил водоемът и минавал през тяхната нива или градина,
какво било точно – не знаел. Не знаел дали било имало градина на това място, но знаел, че
имали стока там. Дълги години, като минавал през лятото, се виждал с бащата на ищеца и се
поздравявал с него. Разкарвал си бил кучето през тази местност, ходил на *** до църквата и
през горски, черен път слизал до блока. Свидетелят описва имот не като много голям,
някъде около половин дка, 500-600 кв.м., но точно не можел да кажел колко била точно
площта. Виждал бил бащата на Р., майка му, някой път бил виждал и Р. на този имот.
Поддържа, че в имота имало едно голямо дърво, което било круша или ябълка. Сочи, че
семейството на Р. си почивали при това дърво. Заявява, че веднъж бил видял семейството на
Р. да косили трева. Виждал бил, че си пасели овците и козите в него.
По въпроса за начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на
свидетелите и анализ на същите, следва да се има предвид константното разбиране в
съдебната практика, изразено например в Решение № 141/11.10.2019г. по гр.д. № 3719/2018
г., І г.о. на ВКС, в което се обоснова, че гласните доказателства, щом са относими и
3
допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон
и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. На първо място, съдът следва да
обсъди установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за
осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки
свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви
съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от
останалите събрани доказателства факти и обстоятелства; преценката на свидетелските
показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства, като се ползват и
правилата на логиката; не е достатъчно свидетелските показания да бъдат само
преразказани, а следва да се изложат съображения за възприемане показанията на част от
свидетелите, както и да се посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези
свидетели, както и защо не кредитира други, или в каква част ги възприема; свидетелските
показания не може да бъдат преиначавани или да се обсъжда избирателно части от тях, като
се игнорира друга част относно релевантни за спора факти; съдът е длъжен да прецени
способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани
впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда, като съобрази също при какви
обстоятелства свидетелят е узнал за съответния факт и за кое време в хода на развитието на
правоотношенията между страните се отнася той, като има предвид, че заинтересоваността
на свидетеля и неговата предубеденост може да се отрази както на начина, по който той
възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на
възпроизвеждането им в показанията пред съда, като това може да се отнася за всички факти
или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на
тези показания и в каква степен.
В тази светлина съдът намира, че следва да кредитира показанията на всички свидетели, в
частта им относно това, че познават ищеца и неговото семейство, и разположението на
процесния имот, неговата приблизителна площ, както и че същият не е ограден, като намира
същите за достоверни, непротиворечиви и основани на лични впечатления. В тази им част
показанията на свидетелите се подкрепят и от събраните писмени доказателства и
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза.
Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на свидетелите **** и ****, в частта им
относно това, че ищецът и баща му стопанисвали имота, че бащата на ищеца гледал овци и
кози в имота, като пасели овците и козите в него, че имало направена масичка от камъни в
имота, че в имота имало едно голямо дърво, което било круша или ябълка, че семейството
на Р. косили трева в имота. Това е така, защото в тази им част показанията на свидетелите се
опровергават от събраните писмени доказателства и най-вече от заключението на вещото
лице по приетата съдебно-техническа експертиза. В тази връзка, от огледа на място, от
сателитните снимки от Гугъл, както и от изслушването на вещото лице става ясно, че в
цялост процесният имот представлява изоставена, самозатревила се нива, без никакви
трайни насаждения в нея. Вещото лице по категоричен начин е установило, че от 2001г.
няма данни за обработване на имота, както и на съседните на него имоти. Имотът
представлява необработваема земя.
С оглед приетите по делото доказателства, не може да се направи еднозначен и
категоричен извод, че ищецът е придобил по давност спорния имот. Доказване от такъв
порядък в разглеждания случай липсва, доколкото от вече обсъдените показания на
свидетелите **** и ****, се констатира единствено, че същите познават ищеца и неговото
семейство. По делото не се доказаха твърденията на ищцовата страна, че владее имота от 30
години (от 1995г.). В този смисъл не се доказа при условията на пълно и главно обективният
елемент на твърдяното от ищеца давностно владение, а именно, че е упражняваа фактическа
власт върху процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно,
спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години.
4
От своя страна ответникът при условията на насрещно и непълно доказване установи, че
процесният имот попада в приложното поле на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. В подкрепа на този
извод е заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, подробно
обсъдено по-горе.
С оглед изложените съображения ищцовата претенция подлежи на отхвърляне. Това е така,
защото ищецът не доказа при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК фактическия състав на
соченото от нея придобивно основание – давностно владение.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати
направените от ответната страна разноски в размер на 1800 лв., от които 1700 лв.
възнаграждение за вещо лице по приетата съдебно-техническа експертиза и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. Р., ЕГН **********, с адрес гр. **** против Община
Благоевград, ЕИК ****, с адрес: гр. ****, представлявана от кмета **** иск, с който се
претендира да бъде признато за установено спрямо ответника Община Благоевград, че
ищецът е собственик, на основание давностно владение, установено през 1995г. и
продължаващо и понастоящем на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор ***, с адрес на поземления имот с. ***, Община Благоевград, м. “****”, с
площ на имота от 653 кв.м., трайно предназначение на територията-Земеделска, с начин на
трайно ползване-Нива, категория на земята-9 /девета/, номер по предходен план - 004005,
при граници /съседи/: 27231.4.18, 27231.4.27, 27231.4.28.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. Д. Р., ЕГН **********, с адрес гр. **** да
заплати на Община Благоевград, ЕИК ****, с адрес: гр. ****, представлявана от кмета ****
сума в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5