Определение по дело №45/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.213 б."б" ГПК във вр. с чл.192 ал.4 предл.последно ГПК/отм./ и е образувано по жалба на Й. Х. А. със съдебен адрес:Г.С.,ЖК"К. С.К."Борово",У."невестина С. бл.14 В.Б .1 А. -Ч. В. А.-Стефанова,Т. Л. Г. с адрес:Г.С.,ЖК"Хр.Смирненски" бл.80 .14 А.68 и В. Л. А.-Стефанова на адрес:Г.С.,ЖК"К. С.К."Борово",У."Невестина С. бл.14 В.Б .1 А.,последните две конституирани на мястото на починалия в хода на производството жалбоподател Л. К. А., и е насочена против определение №6592/21.09.2010г. на РС-Б. по Г.д. №383/2008г.

В жалбата се поддържат общи оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му и отхвърляне на искането на НБПП за присъждане на възнаграждение за определения по реда на ЗПП служебен защитник на ищците по делото.Изтъкват се оплаквания,които имат отношение по съществото на спора,разрешен с влязлото в сила решение по Г.д.№383/2008г. по описа на БРС,а не по предмета на частната жалба.Иска се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на искането на НБПП за присъждане на разноските на особения представител на двама от ответниците.

След извършената проверка по приложените към делото съдебни книжа,съдът констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.214 ал.1 ГПК/отм./ от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С обжалваното определение РС-Б. е извършил допълване на решението по Г.д.№383/2008г. в производство по чл.192 ал.4 ГПК/отм./, инициирано от Националното Б. за П. П..

Установява се от делото,че на ответниците В. А. и В. А. е бил назначен особен представител по реда на чл.50 ал.2 ГПК/отм./. Решение №2271/11.03.2009г. на БРС по Г.д.№383/2008г. е влязло в сила на 23.06.2010г. и постановеният с него резултат по делото е отхвърляне на главния иск за нищожност на сделка и прекратяване на производството по иска за отмяна на нот.акт поради недопустимост. Преди решението по делото да е влязло в сила, първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от НБПП за присъждане по реда на чл.192 ал.4 ГПК/отм./ на разноските за адвокатско възнаграждение на назначения на първите двама ответници служебен защитник ,както и за издаване на изпълнителен лист за съответната сума в полза на НБПП.Към молбата НБПП е приложило свое решение №БГ 590/07.05.2009г. ,с което на служебния защитник на ответниците В. А. и В. А., призовани по реда на чл.50 ал.2 ГПК/отм./ -Ч. публикация в ДВ,е определено възнаграждение в размер на 270лв.

С обжалваното определение №6592/21.09.2010г. по Г.д.№383/2008г. РС-Б. е приел,че молбата на НБПП за допълване на решението по делото е допустима и по същество-основателна,поради което и на основание чл.192 ал.4 ГПК/отм./ е постановено осъждане на ищците да заплатят на Националното Б. за П. П.-Г.С. определеното адвокатско възнаграждение на особения представител на ответниците, назначен по реда на чл.50 ал.2 ГПК/отм./

Въззивният съд приема,че атакуваното определение е недопустим съдебен акт.По реда на чл.192 ал.4 ГПК/отм./ може да се измени влязло в сила решение служебно или по искане на страна само в частта за разноските,дължими на страна по производството.Влязлото в сила решение на БРС по Г.д.№383/2008г. не съдържа произнасяне по разноски,следователно няма и как да бъде изменяно по този ред и то по искане на трето лице-неучастващ в производството субект.Ако страна остане задължена за разноски пропускът да бъде осъдена да ги плати се отстранява по реда на чл.60 ГПК/отм./, респ. чл.77 от действащия ГПК. Доколкото неправилната квалификация на искането не е засегнала съществено процесуалните права на страните предвид обжалваемостта на определението по чл..192 ал.4 ГПК/отм./ ,след обезсилването му въззивния съд дължи произнасяне по молбата на НБПП за присъждане на разноски ,съобразно правилото на чл.217 ал.2 ГПК/отм./

Искането на НБПП следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустимо по следните съображения:

Установява се от данните по делото,че особен представител на ответниците В. А. и В. А. е назначен при условията на чл.50 ал.2 ГПК/отм./ с протоколно определение на РС от съд.заседание на 15.12.2008г.,тоест при действието на Закона за правната П. /ЗПП/.С акта за назначаване на процесуален представител на посочените ответници съдът не е определил възнаграждението на служебния адвокат ,нито е определил за чия сметка са разноските за това.За разлика от сега действащия ГПК,който в чл.47 ал.6 регламентира,че в този случай разноските за особения представител са за сметка на ищеца, при действието на ГПК/отм./ възнаграждението за особения представител на ответник,призован Ч. публикация в неофициалния раздел на ДВ ,се изплаща от републиканския бюджет от Националното Б. за П. П.-второстепенен разпоредител с бюджетни средства.Съгласно чл.23 ал.1 от ЗПП системата за П. П. по чл.21 т.3 ЗПП-за процесуално представителство обхваща и случаите ,при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита или представителство , а по наказателни дела-и резервен защитник.Според чл.4 от ЗПП средствата за правната П. се осигуряват от републиканския бюджет и се заплащат от НБПП по реда на чл.37-39 от ЗПП.Възстановяването на разноски за платено адвокатско възнаграждение в полза на НБПП е предвидено само при условията на чл.64 ал.6 ГПК/отм./ Разпоредбата на чл.64 ал.6 ГПК /отм./ не обхваща настоящия случай.Задължителната защита е предоставена на ответници по реда на чл.50 ал.2 ГПК/отм./,и макар ищците да са загубили делото,не дължат разноските за назначения на ответниците особен представител,тъй като визираната по-горе разпоредба не предвижда такава отговорност за разноски.Процесуалните норми не се прилагат по аналогия,поради което аргументи за дължимост на разноските за особения представител на ответниците в полза на НБПП не могат да бъдат извлечени нито от разпоредбата на чл.64 ал.6 ГПК/отм./ нито от предхождащите я ал.2 и 3 .След като в случая не са налице хипотезите по чл.64 ал.6 ГПК/отм./ ,при които е предвидена възможност за възстановяване на разноските в полза на НБПП ,изплатеното възнаграждение на служебно назначения процесуален представител на двама от ответниците следва да остане за сметка на държавата./ В случаите на предоставена по реда на чл.23 ал.1 ЗПП П. П. под формата на задължително процесуално представителство разпоредбата на чл.64 ал.6 ГПК /отм./ не се прилага в производство по гр-.дело,което приключва по отменения процесуален закон.Визираната процесуална норма има предвид хипотезите,при които правната П. е предоставена на страна по реда на чл.23 ал.4 ЗПП.Затова разноски в полза на НБПП следва да се присъждат само когато правната П. е предоставена на страна по реда на чл.23 ал.4 ЗПП / в този смисъл е определение №43/08.03.2007г- на ВтАС по вчГ.д.№94/2007г. ГК/

По изложените съображения въззивният съд приема,че НБПП не е легитимирано да иска изменение на влязлото в сила решение по Г.д.№ 383/2008г- по описа на БРС на основание чл.192 ал.4 ГПК/отм./ и молбата следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по нея-да се прекрати.

Така мотивиран и на основание чл.217 ал.1 и 4 ГПК /отм./ във вр. с чл.209 ал.1 предл.първо ГПК/отм./ ,Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение №6592/21.09.2010г. на РС-Б. по Г.д. №383/2008г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Националното Б. за П. П.-Г.С. за изменение на влязлото в сила решение по Г.д.№ 383/2008г. по описа на РС-Б. в частта за разноските като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по нея.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

П.: ЧЛЕНОВЕ: