О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
218/5.2.2020г.
гр.
Пазарджик
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и двадесета година,
в състав
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1407, по описа на
съда за 2019 г., намери за установено следното:
Производството
е образувано по жалба на Д.Г.К., като майка и попечител на Г.Т.К., чрез адв.М.К.
срещу Заповед № 30/ 18.11.2019г. на Директора на ЦНСТПЛУ с.Хаджиево. Иска се отмяна
на заповедта като незаконосъобразна и се твърди, че същата страда от пороци,
водещи до нейната нищожност.
Въз основа на данните от представената преписка съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Сдружение
„Егида“ е Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена
изостаналост, което има Удостоверение за регистрация № 00188-0013-Заповед №
РД1-438/13.11.2018г. от изпълнителен директор на Агенция за социално
подпомагане. Откриване на социалната услуга в общността – резидентен тип Център
за настаняване от семеен тип за възрастни хора с умствена изостаналост, считано
от 01.01.2015г. е станало със Заповед № РД01-1533/17.12.2014г. на кмета на
община Пазарджик. Въз основа на заповедта е сключен договор за възлагане на
социални услуги между Община Пазарджик и Сдружение „Егида“ с рег. №
539831.03.2015г.
Директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик със Заповед № СУ/Д-РА/382/28.11.2018г.
е настанил в социална услуга в общността от резидентен тип Г.Т.К.. Въз основа
на тази заповед е сключен Договор от 03.12.2018г. за предоставяне на социално
услуга между ЦНСТПЛУИ-с. Хаджиево, община Пазарджик към Сдружение „Егида“ и Г.Т.К..
Представени са доклади от ЦНСТ към директор на ДСП Пазарджик относно
обстоятелства в поведението на Г.К.. Мария Запринова,
като Директор на Център за настаняване от семеен тип на Сдружение „Егида“, с
ЕИК *********, е прекратила договор социалната услуга и настаняване на Г.Т.К.,
чрез издаване на Заповед № 30/18.11.2019г. Мария Запринова
изпълнява длъжността директор, социални услуги в общността, въз основа на
трудов договор № 054/02.11.2015г. със работодател Сдружение „Егида“, с ЕИК
*********(неправителствена организация, възникнала по реда на ЗЮЛНЦ). За
мотивите на прекратяването на социалната услуга е посочено поведението на Г.К..
Заповедта е съобщена на Г.К., чрез неговия попечител и майка Д.К., за което е
представено известие за доставяне ИД PS
4417 000DUN R с дата на връчване 22.11.2019г.
При тези фактически констатации съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от АПК процесуална предпоставка за
допустимост на съдебното произвдство е наличието на акт, подлежащ на съдебно
оспорване.
Съгласно чл. 40а, ал. 1 от ППЗСП настаняването в специализирани институции и
социални услуги в общността от резидентен тип, когато са делегирани от
държавата дейности и местни дейности, се извършва със заповед съответно на: 1. директора на дирекция „Социално подпомагане" - за
делегираните от държавата дейности; 2. кмета
на общината или на оправомощено от него длъжностно лице - за местните дейности.
Предоставянето
на социална услуга - резидентен тип е дефинирана
с § 1, ал. 1, т. 26 ДР на ППЗСП като комплекс от социални услуги в общността,
които се предоставят в среда, близка до семейната, за ограничен брой лица - не
повече от 15. Предоставянето на социални услуги в общността, в т. ч. и чрез
център за настаняване от семеен тип, когато са делегирани от държавата
дейности, се извършва въз основа на заповед на директора на съответната
дирекция "Социално подпомагане" (чл. 40а, ал. 1 ППЗСП), респ.
заповедта на кмета на общината (ал. 3 от същата норма), издадена по молба на
лицето, желаещо да ползва социалната услуга и въз основа на социална оценка и
доклад по чл. 40, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане (ППЗСП). Доставчикът на социални услуги сключва договор за
предоставяне на услуги с потребителя и/или с негов законен представител.
Задължителното минимално съдържание на този договор е посочено в чл. 40в, ал. 2
от ППЗСП.
Г.Т.К. е настанен със Заповед № СУ/Д-РА/382/28.11.2018г.
на директор на ДСП Пазарджик. Съгласно чл. 40а, ал. 6 от ППЗСП Заповедите и направленията по ал.
3 са валидни за
срок един месец от датата на писменото им съобщаване на лицето. Срокът на
валидност може да се удължи до три месеца в случаите на болнично лечение на
лицето, а съгласно ал. 7 В
случаите, когато няма свободни места в социалната услуга, която отговаря на
нуждите и желанията на лицето, то се вписва в регистъра на чакащите за
настаняване/ползване на социална услуга от органите по чл.
40, ал. 1, т. 1 и 2. От данните поделото е видно, че в едномесечния срок Г.К. е настанен
в ЦНСТХЛУИ с. Хаджиево, чрез сключване на договор от 03.12.2018г. с Центъра,
предоставящ социалната услуга към Сдружение „Егида“. В договора са уговорени
предмета – ползването на социални услуги, и условията за прекратяване. При
невъзможност за постигане на взаимно съгласие и спорове се прилага гражданското
законодателство.
Изложеното
показва, че правото на такава социална услуга, респ. задължението тя да бъде
предоставяна, възниква при цялостното осъществяване на сложен фактически състав
от два елемента. Първият елемент е индивидуален административен акт - това е
заповедта на директора на съответната Дирекция "Социално подпомагане"
(Заповед № СУ/Д-РА/382/28.11.2018г. на директор на ДСП Пазарджик). Вторият
елемент е договор (Договор от 03.12.2018г.), с който страните уговарят описание
на дейностите и срока на договора, правата и задълженията на страните, в т. ч.
и размерът на таксата за социалната услуга, предмет на договора, условията и
начина за прекратяване на договора (това е минималното задължително съдържание
на договора - чл. 40г, ал. 2 ППЗСП).
В
случая е безспорно установено, че писмен договор за предоставяне на социалната
услуга между Г.К. и ЦНСТПЛУИ е сключен на 03.12.2018г. Прекратяването на този
договор е чрез процесната заповед, която според съда не подлежи на съдебно
оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, тъй като не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не представлява
властническо волеизявление на административен орган или на друг, приравнен на
него държавен орган, издадено въз основа или в изпълнение на закон, което
едностранно да поражда права или задължения за граждани или организации.
Отношенията между страните по този договор във връзка с изпълнението му,
респективно - относно наличието или липсата на основание за прекратяването му,
имат гражданскоправен характер, поради това че произтичат от правата и
задълженията на страните по договора. Възможността за прекратяване на договора
се предвижда в сключения договор, като в разпоредба от подзаконов нормативен
акт /чл. 40г, ал. 2, т. 5 от ППЗСП/ е предвидено, че условията и начинът на
прекратяване на договора се уговарят именно в договора. Следователно, макар
договорът за предоставяне на социална услуга да се сключва въз основа на
заповед за настаняване, която представлява индивидуален административен акт, то
волеизявлението на изпълнителя по този договор за прекратяване на същия, не
представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол
по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
С
оглед на гореизложеното изявлението на директора на ЦНСТПЛУИ към Сдружение
„Егида“ за прекратяване на договора за социални услуги с Г.К., изразено със Заповед
№ 30/ 18.11.2019г. на Директора на ЦНСТПЛУ с.Хаджиево, не е административен
акт, а е волеизявление на страна по договор, поради което не подлежи на съдебно
обжалване пред Административен съд. Защитата в тези случаи може да бъде искова
по реда на Гражданския процесуален кодекс .
Оспорването като недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане на
основание чл.159, т.1 от АПК, а образуваното въз основа на него съдебно
производство - прекратено.
Водим от горното, Административен
съд Пазарджик, VІ състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Г.К.,
като майка и попечител на Г.Т.К., чрез адв.М.К. срещу Заповед № 30/
18.11.2019г. на Директора на ЦНСТПЛУ с.Хаджиево.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1407/2019г по описа
на Административен съд Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
4744 от 22.04.2020 г. по адм. дело № 2445/ 2020 г. на ВАС - Шесто отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 218/05.02.2019 год.
постановено по адм. дело № 1407/2019 год. по описа на Административен съд
Пазарджик.
Осъжда Г. Т. К.**** чрез Д. Г. К.в качеството и на майка и попечител на К. да
заплати на ЦНСТПЛУИ с. Хаджиево, общ. Пазарджик разноски по делото в размер на
300 /триста/ лева представляващи адвокатски хонорар.
Освобождава Г. Т. К.чрез Д. Г. К.в качеството и на майка и попечител на К. от
заплащането на държана такса по частната жалба в производството пред ВАС.
Определението не подлежи на обжалване.