Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1083
гр. Русе, 26.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд X–ти граждански
състав
на 13-ти юни 2018 г.
в публично съдебно заседание в състав :
Районен
съдия: Дарин Йорданов
при секретаря Ширин Сефер,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело
№ 1888 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК .
Претенцията на ищеца Д.Х.Т. се основава
на твърдения, че с решение по т.д. № ***/2006 г. на СГС е отхвърлен иска му в
качеството на едноличен търговец /ЕТ/ срещу ответницата и още едно лице и той е
осъден да им заплати разноски в размер на 900 лева. Впоследствие било
постановено решение, с което искът срещу другото лице бил уважен, а решението
било оставено в сила по отношение на ответницата. С това решение бил осъден да й
заплати разноски за двете инстанции в общ размер на 1650 лева. Срещу това
решене нямало подадена касационна жалба и то влязло в сила. В продължение на 5
години след влизане в сила на решението в частта за разноските ответницата не
била предприела действия за събиране на вземането си, поради което то било
погасено по давност най-късно към 26.09.2014 г. Въз основа на издадения
изпълнителен лист за тези разноски бил образувано изпълнително дело № ***/2016
г. на ЧСИ Росица С. *** действие ОС - Бургас. До момента на предявяване на иска
не били предприети никакви изпълнителни действия, нито ищеца бил уведомен, че е
образувано такова изпълнително дело. С оглед на това той счита, че вземането на
ответницата е погасено по давност. Уточнява, че не е подал заявление за
пререгистрацията си като ЕТ, поради което ЕТ бил заличен считано от 01.01.2012
г., а правоприемник на същия бил той в качеството си на физическо лице. В
исковата молба изрично посочва, че гореспоменатото дело на СГС е водено от ЕТ,
който впоследствие е заличен. Претендира за присъждане на разноските по делото.
Ответницата С.В.С. е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че искът е недопустим, поради това
че страна по воденото гражданско дело по издадения изпълнителен лист бил ЕТ, а
не ищецът в качеството му на физическо лице. В закона била предвидена забрана
търговец с прекратена дейност да предявява искове. Оспорва и основателността на
иска. Счита, че давностният срок за изпълнението е започнал да тече на
15.06.2010 г. когато с определение № ***/15.06.2010 г. по т. д. №**/2010 г.
не било допуснато касационно обжалване и именно на тази дата влязло в сила
решението на апелативния съд по воденото дело, включително и в частта за
разноските в размер на 1650 лева. Считано от този момент било налице съдебно
установено вземане на ответницата срещу ищеца в размер 1650 лв. - съдебни
разноски. Признава, че е образувано изп. д. № ***/16 на ЧСИ Росица С. и това е станало въз основа на изпълнителен
лист от 03.07.2012 г. на СГС по горецитираното търговско дело. Счита, че молбата
за издаване на изпълнителен лист прекъсва давността, тъй като издаването на
изпълнителен лист представлявало действие на разпореждане с изпълняемото право.
Излага правни доводи в подкрепа на това становище. С оглед на това от 03.07.2012 г. започнала да тече нова петгодишна
давност, която изтичала на 03.07.2017 г., т. е. изпълнителното дело на ЧСИ
Росица С. било образувано в рамките на този период /на 21.06.2016 г./ С оглед
на това се счита, че вземането на ответницата не е погасено по давност и моли
иска да бъде отхвърлен.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че с решение
от 02.11.2007 г. по т.д. № ***/2006 г. на СГС е отхвърлен иска на Д.Х.Т. в качеството
на едноличен търговец - ЕТ „Д.Т.“*** срещу
ответницата и трето лице и той е осъден да им заплати разноски в размер на 900
лева. С решение №**/15.01.2009 г. по г. д. № **/2008 г. на САС е отменено
решението на СГС от 02.11.2007 г. искът
срещу третото лице е уважен, а решението е оставено в сила по отношение на
ответницата. С това решение ищецът в качеството му на ЕТ е осъден да заплати на ответницата разноски
за двете инстанции в общ размер на 1650 лева. Срещу това решене не била подадена
касационна жалба от ответницата. От представения препис от определение №***/15.06.2010
г. е видно, че третото лице е подало касационна жалба срещу решението в частта,
в която искът е бил уважен спрямо него, но с определението не било допуснато
касационно обжалване. По делото не са представени доказателства кога решението
на САС е било връчено на ответницата, съответно не може да се направи извод
кога точно е влязло в сила спрямо нея, но той като тя не е подала жалба е
видно, че това е станало не по-късно от 15.06.2010 г., когато не е
допуснато касационно обжалване по жалба на трето лице. От тази дата и на осн.
чл.114, ал.1 във вр. чл.110 от ЗЗД е започнала да тече петгодишна давност за
вземането на ответницата за присъдените разноски. На 03.07.2012 г. й е бил
издаден изп. лист за същите. На 21.06.2016 г./повече от пет години след влизане
в сила не решението/ ищцата е подала молба за принудително изпълнение на
вземането си до ЧСИ Росица С. *** действие ОС Бургас, към която е приложила и изп.
лист от 03.07.2012 г. От съпроводителното писмо на ЧСИ С. е видно, че делото се
води срещу ищеца като на 26.09.2016 г. чрез залепване на уведомление му е
връчена ПДИ. При така установеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Обстоятелството, че ищецът вече не е регистриран като ЕТ не означава, че той не
носи отговорност за задълженията на заличения непререгистриран ЕТ, а доводите
на пълномощникът на ответницата, че искът е недопустим т.к. ЕТ не можел да
предявява искове тъй като бил заличен са неоснователни с оглед обстоятелството,
че искът е предявен не от ЕТ, а от физическото лице със заличено търговско
качество. По същество съдът счита иска за основателен. Прекъсването на
давността е уредено в чл. 116 ЗЗД в три хипотези, едната от които в б.
"в", предвижда предприемане на действия за принудително изпълнение.
Такива според съда са действията пряко насочени към събирането на вземането, т.
е. насочени към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на
взискателя. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист за вземане, признато
с влязло в сила решение, не представлява такова действие, доколкото посредством
същата кредиторът отправя искане да бъде снабден с изпълнителен лист, въз
основа на който ако желае би могъл да предприеме действия за принудително
събиране на сумата. Това съдебно действие на кредитора не е пряко насочено към
имуществената сфера на длъжника и в този смисъл не представлява действие по
принудително изпълнение. Това разрешение съвпада с трайната практика на
съдилищата - Решение № 1295/30.12.2008 г. по гр. д. № 5057/2007 г. на ВКС, I-во
г. о.; Решение № 1272/12.01.2009 г. по гр. д. № 5565/2007 г. на ВКС, II г. о.;
Определение № 637 от 24.04.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 5490/2016 г., III г. о.; Определение № 21 от 7.01.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 5540/2015 г., IV г. о. С оглед на изложеното съдът счита, че към датата на
подаване на молбата за образуване на изп. производство давността за вземането
на ответницата е била изтекла и същото е погасено по давност, поради което
искът на ищеца за установяване на това обстоятелство следва да се уважи.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата С.В.С., ЕГН:**********, че ищецът
Д.Х.Т., ЕГН:********** не й дължи сумата в размер на 1 650 лв. – съдебни разноски за две инстанции по изп. лист от
03.07.2012 г., издаден по т. д. №***/06 г. на САС поради погасяване на
вземането по давност.
ОСЪЖДА С.В.С.,
ЕГН:********** да заплати на Д.Х.Т.,
ЕГН:********** сумата в размер на 666 лв.
– разноски по делото.