Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 15.07.2020
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На петнадесети
юни Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1407 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба, подписана от П.П.З. и Ц.С.П. ищцата П.З. твърди, че с майка ѝ са
наследници и съсобственици на земеделски имоти в землището на с. Р., ЕКАТТЕ ***,
община К., област С., с номера № ***
с площ от 6,899 дка, начин на трайно ползване: изоставена нива, с
категория на земята четвърта, в местността „П." при граници и съседи: имот № *** – изоставена нива, насл.
на Т.Г.Б., имот № *** – напоит. канал на Община К., имот № *** – изоставена
нива на „В.“ ООД и имот № *** – напоит. канал на Община К., и имот с № *** с площ 4.835
дка, с начин на трайно ползване: нива, с категория на земята пета, в местността
„Н.", при граници
и съседи на имота: имот № *** – изоставена нива на насл. на В.П.К. и др., имот
№ *** – нива на Община К., имот № *** – нива на „С." АД, имот № *** –
полски път на Община К.; имот № *** – изоставена нива на насл. на И. Н.В. и
имот № *** – иглолистна гора на МЗГ-ДЛ, при следните наследствени идеални
части: за Ц.С.П. – 1/4 идеална част,
и за П.П.З. – 1/4 идеална част.
Заявява, че ответникът
ги обработвал без да имали, какъвто
и да било сключен договор – договор за
наем или аренден договор. Многократно е поставяла въпроса за сключване на
договор между тях и ответника, но въпреки усилията и настояванията ѝ за
сключване на договор за аренда или договор за наем разговори, продължавали да
се ползват от „Н.р." ООД без правно основание, като освен това същите били
заявени от него за ползване и получаване на субсидия.
След
многократни разговори по телефон и имейл на 24.9.2013г. най-накрая им била изплатена
рентата на мен, майка и сестра ми за
2013 г. в размер на 96,13 лв. рента, помолих
г-н Катранджиев да ми обясни какво стой зад тази сума, тъй като сме в пълно
неведение. От него не получих отговор от негова до 6 .6. 2015 г. На 6.6.2015 г.
близо година и половина след 2013 г. отново изпратих имейл на г-н К., за да го
питам относно изплащането на рентата за 2014 г. и за 2015 г., като с прикачен
файл му изпратих договор, за да го прочете и евентуално след преработка да се
одобри и сключи от нас и него. На 8.6.2015 г. той отговори по имейл: "Г-жо
З., рентата Ви за 2014 г. Ви се пази при нас и ще Ви бъде изплатена. Приятен
ден" На 10.6.2015 г. отново написах
писмо, с което му напомних, че са изминали 9 месеца от октомври 2014 г. и след
писмото ми от 6.6.2015 г. чакаме превод. На 6.10.2015 г. от моя комшийка в К.
научих, че дават рентата. На 7.10. 2015 г. заедно със сина ми отидохме с колата
до Р.. Оказа се, че отИ.ето ни беше напразно. Чакахме г-н К. цели 2 часа, след
като разбра, че сме там явно се скрил
Най-накрая на 28.12.2015 г. получихме 182 лв. рента за 2013/2014 и 2014/2015 г. без лихва за забава
на плащане, без да имат сключен договор. От тогава 28.12.2015 г. до сега господата от
"Н. р." ООД забравиха
за мен!
Ищцата заявява, че отишла при адвокат в Е.,
който срещу 100 лв. ѝ изготвил нотариална покана, с която канели г-н К.
да се яви в кантората на нотариус в град Е., да осъществят плащане с лихви и
подписване на договор. Последната занесла в К. на нотариус П.К.. Платила 48 лв.
за връчване и 60 лв. за бензин. Т.е. разходи 208 лв. не по моя вина и за моя сметка.
Сочи, че след връчването на нотариалната
покана в понеделник 13.8.2018г. г-н К. направил някакъв превод по нейна банкова
сметка, ***. Тя от своя страна го уведомила,че тази сметка вече не е актуална,
че ѝ се дължат пари за 2 години за рентата, за лихви, възстановяване на
разходите за адвокат, нотариус, гориво и договор. Г-н К. обещал да ѝ
покрие разходите като му изпрати разходните документи. Преснимали ги, пратила
ги като помолила г-н К. да си направи сам сметка, да ѝ я предостави и
като постигнат споразумение .
Заявява, че
към настоящия момент „Н.р." ООД продължава неправомерно без законово
основание да ползва имотите, което представлява пречка за нея да ги обработва
или да ги даде за обработка на друг земеделски производител
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество „Н.р."
ООД, с ЕИК *** да им заплати дължимият наем за обработка на
собствените им земеделски имоти в землището на с. Р., ЕКАТТЕ 63576, община К.,
област С., с номера № *** с площ
от 6,899 дка, начин на трайно ползване: изоставена нива, с категория на земята
четвърта, в местността „П."
при граници и съседи: имот № *** – изоставена нива насл. на Т.Г.Б., имот № ***
– напоит. канал на Община К., имот № *** – изоставена нива
на „В." ООД и имот
№ *** – напоит. канал на Община К., и
имот с № *** с площ 4.835 дка., с начин на трайно ползване: нива, с
категория на земята
пета, в местността „Н.", при граници и съседи
на имота: имот № *** – изоставена нива на насл. на В.П.К. и др., имот № *** –
нива на Община К., имот № *** – нива на „С." АД, имот № *** – полски път
на Община К., имот № *** – изоставена нива на насл. на И. Н.В. и имот № *** –
иглолистна гора на МЗГ-ДП за земеделската:
-
2015 г. – 2016 г. в размер на 96,00 лв., заедно с дължимата лихва за забава от 30.09.2016 г. в размер на
22,78 лв. до датата на предявяване на исковата молба в съда и от предявяването на исковата молба до окончателното
и заплащане,
- 2016 – 2017 г. в размер на 96,00 лв.,
заедно с дължимата лихва за
забава от 30.09.2017 г. в размер на 13,04 лв. до датата на предявяване на исковата молба в съда и от
предявяването на исковата молба
до окончателното и заплащане,
- 2017 – 2018 г. в размер на 96,00 лв.,
заедно с дължимата лихва за забава от
30.09.2018 г. в размер на 3,30 лв. до датата на предявяване на исковата
молба в съда и от предявяването на исковата молба до окончателното и заплащане,
както и дължимата лихва за забава по вече направените плащания за земеделската
2013 – 2014 г., считано от 30.09.2014 г. в размер на 42,31 лв. до датата на
предявяване на исковата молба в съда и от предявяването на исковата молба до
окончателното и заплащане, както и за 2014 – 2015 г. от 30.09.2015 г. в размер
на 32,58 лв. до датата на предявяване на исковата молба в съда и от предявяването на исковата
молба до окончателното и заплащане, както и всички разходи направени от тях за
подготовка за предявяване на настоящият иск в размер на 208 лв., включващи 100
лв. за изготвяне на нотариална покана, 48 лв. за връчване на нотариална покана
и 60 лв. за бензин, заедно с дължимата
лихва от предявяване на исковата
молба до окончателното ѝ заплащане. Претендира присъждането на
разноски, включително и заплатеният адвокатски хонорар. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от В. М., която моли съда да уважи предявените
искове като основателни и доказани. Претендира за направените по делото
разноски. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника. В съдебно заседание
пълномощника на ответното дружество, адвокат. Я. И. моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни, тъй като между страните по делото е е
налице възникнало валидно облигационно отношение. Претендира за направените по
делото разноски. Излага подробни съображения в писмена защита по делото.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите
на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
С решение № 27 – О на
Общинска служба по земеделие – К. на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ и протокол №15
от 28.11.1992г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка
№0373 от 02.06.1992г. е възстановено правото на собственост на наследниците на И.
П.П. върху изоставена нива от 6.899 дка., четвърта категория, местност „П.,
имот № *** по плана за земеразделяне и нива от 4.835 дка, пета категория,
местност „Н.“, имот №*** по плана за земеразделяне.
Представено е и
удостоверение за наследници, изх. №2311/02.11.2017г. издадено от Община К.. От
същото се установява, че И. П.П. е
починал на 18.11.1965г., за което е заставен акт за смърт
№317/19.11.1965г. След смъртта си е оставил
за свой наследници по закон П. П. И. – съпруга /починала/, П. И.ов П. - син - /починал/
и и С. И. Р.а - дъщеря - /починала/. Видно е, че ищците
по право на заместване са активно легитимирани да предявят настоящите искове.
Представена е и
нотариална покана, рег. по описа на нотариус П. К., рег. № на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд - К. от П.П.З. до ответното дружество, с която последното
е поканено да заплати наем съобразно заплащаните от него на други собственици,
както и законна лихва за забава.. Със същата покана ответника е поканен в едноседмичен
срок в седемдневен срок от получаване на същата да предаде владението върху имотите или да сключи договор за аренда за земеделски
земи с №*** с площ от 6 899 дка и № *** с площ от 4 835 дка. Поканата
е получена от законния представител на ответното дружество С.Б.К. на
07.08.2018г.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.Д.З. /син на ищцата П.З. и внук на ищцата Ц.П./
и М.Д.И..
От показанията на свидетеля
З. се установява, че земеделските земи в село Р. ги обработва „някакъв човек.
Не ми отговаря, не си вдига телефона не отговаря на имейли“. Поради тази
причина се наложило с майка му да отидат
до село Р.. Не знаел колко декара земи
притежава майка му .“мисля, че става въпрос за около 5-6 дка.“. От майка си
знаел, че се е опитвала да се свърже с арендатора по имейл и по телефон. Веднъж
е ходил о село Р. „може би преди около 3 години“.
Свидетелката М.И.
познавала П. и Ц. *** имали от баба си и дядо си земеделски земи, ниви, които
се намирали в село Р.. Сочи, че към настоящия момент земите ги обработвала
кооперацията. Получавали рента на П. майка й, баща й и леля й, след като
починали „започнаха братовчедките да получават рента – зърно“. Заявява, че тя
уведомявала П. по телефона, че давали рентата. Твърди, че П. и Ц. са търсили
арендатора, но не са го намерили.
По делото е назначена
и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала първоначално и допълнително заключение,
неоспорени от страните, които съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвени. От първоначалното
заключение се установява, че при извършена справка в ответното дружество,
анкетните карти, подадени в Областна дирекция “Земеделие“ за процесните стопански
години е установено, че се обработва имот, собственост на ищците, изоставена
нива от 6.899 дка., местност „П., имот № *** по плана на земеразделяне на село Р.,
ЕКАТТЕ ***. Вещото лице сочи че от анкетните карти нива от 4.835 дка, пета
категория, местност „Н.“, имот №***, ЕКАТТЕ ***, не се обработва от ответното
дружество. Посочено е, че за процесния период рентата, която е раздавало
ответното дружество е била по 50 кг. зърно/дка и по един литър олио, което в
стойностно изражение е 15.70 лева. В ответното дружество няма документи,
доказващи извършени плащания за наем или рента.
Размерите на дължимите суми за всяка една от стопанските години за П.
Пейчева З. : за стопанската 2015/2016г. – 27.08 лева, за стопанската
2016/2017г. – 27.08 лева, за стопанската 2017/2018г. – 27.08 лева общо 81.24
лева ; За Ц.С. П. : за стопанската 2015/2016г. – 27.08 лева, за стопанската
2016/2017г. – 27.08 лева, за стопанската 2017/2018г. – 27.08 лева общо 81.24
лева. Размерът на дължимата лихва за стопанската 2015/2016г. върху главницата
от 54.16 лева за рериода01.10.2016 до 22.05.2019г. – 14.50 лева, за стопанската
2016/2017г. върху главницата от 54.16 лева за рериода01.10.2016 до 22.05.2019г.
– 9.01 лева, за стопанската 2017/2018г. върху главницата от 54.16 лева за периода
01.10.2016 до 22.05.2019г. – 3.52 лева.
От допълнителното заключение се установява, че размерът на дължимите
суми за всяка една стопанска година за имот № *** са: за стопанската 2015/2016 г.
– 37.96 лева, за стопанската 2016/2017 г. – 37.96 лева, за стопанската
2017/2018 г. – 37,96 лева, общо 113,87 лева. За имот № *** размерът на
дължимите суми за всяка една стопанска година общо за двете ищци са: за
стопанската 2015/2016 г. – 54,16 лева, за стопанската 2016/2017 г. – 54,16
лева, за стопанската 2017/2018 г. – 54,16 лева, общо 162,48 лева. Посочено е,
че общо за двете ищци: за стопанската 2015/2016 г. – 92,12 лева, за стопанската
2016/2017 г. – 92,12 лева, за стопанската 2017/2018 г. – 92,12 лева, общо
273,36 лева. Вещото лице сочи, че размерът на дължимите лихви е: за стопанската
2015/2016 г. върху главница от 37.96 лева за периода 01.10.2016 г. до 22.05.2019 г. – 10,16 лева;
за стопанската 2016/2017 г. върху главница от 37.96 лева за периода от
01.10.2017 г. до 22.05.2019 г. – 6,32 лева; за стопанската 2017/2018 г. върху
главница от 37,96 лева за периода 01.10.2018 г. до 22.05.2019 г. – 2,47 лева.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи че между страните по делото няма
сключен договор за аренда за нива от 6.899 дка., местност „П., имот № *** и
нива от 4.835 дка, пета категория, местност „Н.“, имот №***, ЕКАТТЕ в
предвидената от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ писмена форма, която е
условие за неговата действителност. Страните по делото не спорят, че ищците са
собственици на по 1 / 4 идеална част от процесните земеделски земи.
Съгласно
Тълкувателно решение №2/20.07.2017 на ВКС по т.д. №2/2015г.на ОСГТК, ако
сключеният не в предвидената в ЗАЗ
форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в
действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсията.
Конверсията - превръщане в нов тип
сделка - не е законодателно уредена, но е призната в правната доктрина и
практиката в случаите, в които недействителна сделка съдържа съществените признаци
на действителна сделка, годна е да породи правното й действие по волята на
двете страни, които искат недействителната сделка да произведе действието на
действителната, защото правните й последици са съвместими с намерението им и са
целени от тях. Ако договорът за аренда не е сключен в предвидената в закона
форма /поради отсъствие на нотариална заверка на подписите на страните или дори
без да е спазена писмената форма/ и той съдържа всички съществени елементи на
договора за наем, конверсията е допустима. След като законодателството допуска
алтернативата ползването на земеделска земя да е предмет и на наемен договор, и
при възможността за съществуване и на наемно, и на арендно правоотношение за
обектите по чл. 1 от ЗАЗ, то недействителният аренден договор
може да се преобразува в наемен по несъмнено изразено взаимно съгласие на
страните, ако правните последици, целени с арендния договор могат да се
постигнат по силата на наема на земеделската земя. Съдът намира, че не е налице
конверсията за превръщане на договор за аренда в наемен договор на земеделски
земи, тъй като не са налице всички съществени елементи на договора за наем :
съгласие между страните относно предмета на договора и цената за ползването. В
тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че твърденията на ищците
изложени в исковата молба са за неправомерно, без основание ползване на
процесните недвижими имоти от страна на ответника, породи което претендират
обезщетение за ползването им през съответните стопански години
Общият
състав на института на неоснователното обогатяване е уреден в чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/. За да е основателен иска
следва да са налице трите кумулативни предпоставки - обогатяване, обедняване и
особена връзка между тях. С други думи обедняването трябва да е станало за
сметка на обогатяването и това да е последица от един и същи факт или група
факти. Недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само източник на
задължения, но и принцип на гражданското право. С иска по чл. 59, ал.1 от ЗЗД се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго. В
основата на неоснователното обогатяване е принципът на справедливостта, който
не допуска разместване на имущество без наличието на призната от правото
причина.
Фактическият състав на визираната правна норма
включва следните кумулативни предпоставки: обедняване на ищеца, изразяващо се в
изгубване на имуществена облага или в пропускане на имуществено увеличение,
обогатяване на ответника, изразяващо се в увеличаване на имуществото му или в
избягване на намаление на имуществото му, обогатяването, респективно
обедняването да са без правно основание, тоест липса на валидно правоотношение
или на юридически факт като конкретен източник на права и задължения, въз осН.на
който едната страна дава, а другата получава облагата. Следва да е налице
неоправдано разместване на имуществени блага като обогатяването да е за сметка
/ в причинна връзка/ на обедняването, тест и обедняването и обогатяването да са
последица от настъпването на едни и същи факти.
В това производство
в доказателствена тежест на ищците е да
установят релевантните за спора факти, а именно разместването на благата –
обедняването, обогатяването и връзка между тях с произтичащите общи факти, а
ответника да докаже възраженията си.
Неоснователно
обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго лице, но и
когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице
/Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС/. Такъв е случаят когато
собственик е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без
основание. Тогава обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от
него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота,
които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни
цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето,
което държи имота се изразява в облагодетелстването му със спестения от него
наем, който би плащал за ползване на имота през този период. В този смисъл е
задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК: решение № 131/27.10.2009 г. по т. д.
№ 268/2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 255/29.06.2010 г. на ВКС, по гр. д. №
5342/2008 г., III г. о.; решение № 267 от 20.01.2014 г. по гр. д. № 13/2013 г.,
III г. о.; решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о..
Критериите от значение за определяне на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на средния пазарен наем в
горната хипотеза произтичат от индивидуалните особености на конкретния имот и
са: предназначението на имота /за търговска дейност, за обществени нужди или
др. /; местоположението му; регулационния му статут; установения начин на
ползване както досежно вида на ползването за съответна дейност, така и досежно
обстоятелството дали ползването обхваща целия имот или част от него. Когато
ответникът ползва без правно основание част от собствения на ищеца недвижим
имот по начин, непрепятстващ ползването на останалата част от имота от
собственика, обезщетението по чл. 59 ЗЗД обхваща средния пазарен наем само за
частта от имота, ползвана без основание, изчислен с помощта на съдебна
експертиза.
Такъв
е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице
го ползва без основание. Следва да бъде установено, че ответникът ползва имота
без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в
спестен от него наем, които би плащал за ползване на имота, като обедняването
на собственика и обогатяването на ползувателя/държател са една и съща сума,
измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би получил за спорния
период.
Не
се спори и от представените доказателства се установява, че ищците са собственици
на съответните идеални части от процесните имоти. От приетото по делото
заключение на съдебно – икономическата експертиза се установява, че ответното дружество обработва имот, собственост на ищците, а именно
изоставена нива от 6.899 дка., местност „П., имот № *** по плана на
земеразделяне на село Р., ЕКАТТЕ ***. От справка за имоти с № *** и № *** собственост на И. П.П., споразумение на масиви за ползване на земеделски
земи по чл.37 в, ал.2 от ЗСПЗЗ, заповеди за одобрение на споразумения на масиви
за ползване на земеделските земи по чл.37в, ал.2от ЗСПЗЗ за стопанските
2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018 г., както и справка от информационната
система за ползване на земеделските земи за процесния период за землището не
село Р., ЕКАТТЕ ***, регистър на имоти по чл.69, ал.1 и чл.70 от ППЗСПЗЗ се установява,
че имот № *** и имот *** за заявени от ответното дружество, че се обработват от
него, както и че се получава субсидии от Държавен фонд земеделие.
Фактът
на ползването на процесните имоти съдът приема за установен от справка за имоти с № *** и № *** собственост на И. П.П., споразумение на масиви за ползване на земеделски
земи по чл.37 в, ал.2 от ЗСПЗЗ, заповеди за одобрение на споразумения на масиви
за ползване на земеделските земи по чл.37в, ал.2от ЗСПЗЗ за стопанските
2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018 г., както и справка от информационната
система за ползване на земеделските земи за процесния период за землището не
село Р., ЕКАТТЕ ***, регистър на имоти по чл.69, ал.1 и чл.70 от ППЗСПЗЗ се
установява, че имот № *** и имот *** за заявени от ответното дружество, че се обработват
от него, както и че се получава субсидии от Държавен фонд земеделие. Така направените заявки от страната
във връзка със стопанисваните земеделски площи представляват извънсъдебно признание,
че очертаните от лицето реални площи от процесните земи, са ползвани през
стопанските 2015/2016г.,
2016/2017г. и 2017/2018 г.
Не се установи за ответника да е налице правно основание за ползване на
процесните имоти, а именно предоставено от ищците право ползване. Затова и с
факта на заявяването в ДФ "Земеделие" на процесните имоти с цел
получаването на субсидии, без да заплаща възнаграждение за това на собственика,
ответникът се е обогатил за сметка на ищците, които от своя страна са се лишили от възможността да отдадат под
наем собствените си идеални части от процесните имоти и да реализират печалба.
Налице е обедняване за ищците за сметка на обогатяването на ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. В разглеждания случай се установи, че ответникът е
ползвал собствените им идеални чести от процесните недвижими имоти през
релевантния за спора период, които е обработвал и заявил за подпомагане, без
правно основание за това, с което се е обогатил за сметка на ищците,
спестявайки си среднопазарния наем за тях. Поради това дължи обезщетение в
размер на този наем, с който ищецът е обеднял.
За
пълнота следва да се посочи, че дали ответникът е получил субсидии или не, е
без значение за настоящия спор, тъй като обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника се съизмерват със средния пазарен наем съобразно казаното по –
горе, а не с получаването на реални доходи от страна на ползващото лице. Както
се приема и от съдебната практика, обстоятелството, че ответникът не е развивал
дейност и не е реализирал приходи от имота, е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, ако е установено, че ответникът
ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се
изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползването на имота. Т. е.
обстоятелството, че ответникът реално не е използвал чуждата вещ или не е
реализирал приходи от нея, е без правно значение, щом е установено, че я ползва
без правно основание.
Колкото
до възражението на ответника, че ищците не са съдействали за сключването на
договор за аренда то същото не може да доведе до други изводи, тъй като това
твърдение за липса на съдействие не прави основателно ползването на чуждата
вещ, с което, безспорно собственикът се обеднява. Съдът намира, че следва да
отбележи, че с нотариална
покана, рег. по описа на нотариус П. К.,
рег. №100 на нотариалната камара, с район на действие Районен съд- К.
получена лично от законния представител на ответното дружество от П.П.З. същия е уведомен за претенциите и
за наем за ползването на идеалните й части от имотите, да предаде владението
върху имотите или да сключат договор за аренда. В този смисъл са и събраните по делото
свидетелски показания, които съдът изцяло кредитира. Показанията на свидетеля Г.Д.
следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК предвид
родствената му връзка с ищците по делото. След тази преценка съдът кредитира
изцяло показанията му, тъй като същите са непосредствени, логични и се
подкрепят от останалите доказателства по делото. По тези съображения съдът
счита, възражението на ответника за неоснователно.
Съдът
намира, че не следва да разглежда възражението на ответника за погасяването на
исковете по давност. Възражението за изтекла погасителна давност следва да бъде
направено от ответника в срока за отговор на исковата молба. В настоящия случай
по делото не е постъпил писмен отговор в законноустановения срок по чл.131 от ГПК, поради което същото е преклудирано.
Предвид гореизложеното съдът счита, че исковата претенция
следва да се уважи до размера, установен от вещото лице в приетите по делото
заключения на съдебно – икономическата експертиза, а именно: до размера от общо
276.36 лева. за стопанската 2015/2016г. в размер на 92.12 лева, за стопанската
2016/2017г. в размер на 92.12 лева, за стопанската 2017/2018г. в размер на
92.12 лева общо за двете ищци за всяка стопанска година. За разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 288 лева исковата претенция следва да се
отхвърли, като недоказана по размер.
Съобразно чл. 8, ал. 3 от
Закона за арендата в земеделието арендното плащане се дължи в първия работен ден след
изтичането на стопанската година, а съобразно § 2, т. 2 от ДР на
ЗАЗ,
стопанска година е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на
следващата година. Следавателно основателен се явявя и предявените искове за
забава за стопанската 2015/2016г. от 01.10.2016г. до 22.05.2019г. в размер на 22.78 лева, за
стопанската 2016/2017г. от 01.10.2017г.
до 22.05.2019г. в размер на 13.04 лева, за стопанската 2017/2018г. от
01.10.2018г. до 22.05.2019г. в размер на
3.30 лева или общо в размер на 39.12 лева.
Относно
искането за присъждане на дължимата лихва за забава по направените плащания за
земеделската 2013/2014 г.,считано от 01.10.2014 г. в размер на 42,31 лева до
датата на предявяване на исковата молба в съда и от предявяването на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане, като и за 2014/2015 г. от 01.10.2015 г. в размер на 32,58 лева до
датата на предявяване на исковата молба в съда и от предявяването на исковата
молба до окончателното ѝ заплащана съдът намира същото за неоснователно
по следните съображения: въпреки разпределената доказателствена тежестта като
тежестта на доказване се носи от ищеца при условията на пълно и главно
доказване ищците не са ангажирали доказателства за заплащане на претендираните
суми, поради което искането е недоказано по основание. В тази връзка съдът
намира, че следва да отбележи, че е назначил
съдебно-счетоводна експертиза по искане на ищците като при изготвяне
ѝ и поставянето на въпроси не е посочено от тяхна страна периода
2013/2014 г., 2014/2015 г. По изложените съображения предявените искове следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено
задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска.
Направено
е възражение от пълномощника на ответника за намаляване на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца, поради прекомерност. Възражението е направено своевременно.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски
възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на
ТР № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, /приложима в настоящия
случай/ при защита по дела с определен
материален интерес до 1 000 лева.адвокатско възнаграждение е
300 лева. Договореното и заплатено от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение е в размер на 483.33 лева. При определяне размера на
адвокатското възнаграждение съдът взе предвид извършените процесуални действия
от страна на адвоката, допълнителното събиране на доказателства, кактоо и
проведените съдебни заседания. По изложените съображения съдът намира,
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно
За претендираните от
ищците разноски по делото е представен списък на разноските съгласно чл.80 ГПК,
в който е включено и искане за заплащане на : такса изпращане на молба по „Е.“,
такса за изготвяне и изпращане на нотариална покана, такса за получаване на
нотариална покана чрез куриер, разноски за куреурски услуги, разходи за гориво,
разходи за бензин, билети за авявана в съдебно заседание – 70.80 лева, разходи
за гориво за явяване в съдебни заседания. Под разноски законът има предвид
внесена държавна такса, възнаграждение за един адвокат, възнаграждения за вещи
лица и възнаграждения за свидетели. Относно разходите за куриерски услуги и
гориво съдът намира за необходимо да отбележи, че по реда на ангажиране на
отговорността за разноски се покриват само тези разноски, които по естеството
си са необходими за движението на процеса – нормативно предопределени или
свързани с процесуално действие, указано от съда, поради което не са в дискреция
на страната (напр. дали да изпрати исковата молба по пощата или да се депозира
лично в съда, дали да се ползва определен вид превоз, включително за
процесуалния представител на страната). Връзката на направените разноски с
процесуални факти – израз на концентрационното начало в гражданския процес,
свежда присъждането им до държавни такси по делото, направени разноски за
производството като възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за
участие на преводач или тълковник, както и изплатеното възнаграждение за един
адвокат. Пътните разходи при сегашната уредба на
отговорността за разноски не се овъзмездяват, за разлика от уредбата при
действието на ЗГС (отм.);. Няма ограничение, вкл. по Закона за адвокатурата и Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
свободата на договаряне между клиент и адвокат, което да непозволява пътните разходи за процесуално
представителство на адвоката да се включат в размера на договореното адвокатско
възнаграждение и да се овъзмездят чрез присъждането му. Единственото
ограничение, което чл. 36, ал. 2 ЗАдв. поставя към
свободно договореното адвокатско възнаграждение, е то да е справедливо и
обективно и не по-ниско от минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
(така и Определение № 379 от 16.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3121/2018 г., ІІІ Г.
О., ВКС, Решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г., ІV Г. О.,
ВКС, Решение № 67 от 03.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г., ІV Г. О., ВКС,
Решение № 54 от 17.02.2016 г. по гр. д. № 5091/2015 г., ІV Г. О., ВКС,
Определение № 697 от 29.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3880/2015 г., ІV Г. О., ВКС,
Определение № 51 от 08.02.2017 г. по гр. д. № 2024/2016 г., ІV Г. О., ВКС и
др.). С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски за заплатена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице, и възнаграждение за един адвокат,
размер на 686.23 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерна отхвърлената част
от иска в размер на 74.51 лева.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък
на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящият случай само ищците са представили списък за
разноските.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.р.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Б.К. и З. П. З. да
заплати на П.П.З., ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.С.П., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание чл.59 от ЗЗД
обезщетение в размер на средния пазарен наем за ползваните идеални части
от изоставена нива от 6.899 дка.,
местност „П., имот № *** по плана на земеразделяне на село Р., ЕКАТТЕ *** и
нива от 4.835 дка, пета категория, местност „Н.“, имот №***, ЕКАТТЕ през
стопанската 2015 г. /2016 г. и на основание чл.86 лихва за забава както следва : 92.12 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 22.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 22.78 лева лихва за забава за периода 01.10.2016 г. до 22.05.2019 г.,
като отхвърля иска за главница в останалата му част над уважения размер 92.12
лева до претендирания размер 96.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Н.р.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Б.К. и З.П. З.да
заплати на П.П.З., ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.С.П., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание чл.59 от ЗЗД
обезщетение в размер на средния пазарен наем за ползваните идеални части
от изоставена нива от 6.899 дка.,
местност „П., имот № *** по плана на земеразделяне на село Р., ЕКАТТЕ *** и
нива от 4.835 дка, пета категория, местност „Н.“, имот №***, ЕКАТТЕ през
стопанската 2016 г. /2017 г. и на основание чл.86 лихва за забава както следва : 92.12 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 22.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 13.04 лева лихва за забава за периода 01.10.2017 г. до 22.05.2019 г.,
като отхвърля иска за главница в останалата му част над уважения размер от
92.12 лева до претендирания размер 96.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Н.р.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Б.К. и З. П. З. да
заплати на П.П.З., ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.С.П., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание чл.59 от ЗЗД
обезщетение в размер на средния пазарен наем за ползваните идеални части
от изоставена нива от 6.899 дка.,
местност „П., имот № *** по плана на земеразделяне на село Р., ЕКАТТЕ *** и
нива от 4.835 дка, пета категория, местност „Н.“, имот №***, ЕКАТТЕ през
стопанската 2017 г. /2018 г. и на основание чл.86 лихва за забава както следва : 92.12 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 22.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 3.30 лева лихва за забава за периода 01.10.2018 г. до 22.05.2019 г.,
като отхвърля иска за главница в останалата му част над уважения размер 92.12
лева до претендирания размер 96.00 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.П.З., ЕГН **********,
с адрес: *** и Ц.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** против „Н.р.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Б.К. и З. П. З.,
искове за заплащане на дължимата лихва за забава по направените плащания за
земеделската 2013/2014 г.,считано от 01.10.2014 г. в размер на 42,31 лева до
датата на предявяване на исковата молба в съда и от предявяването на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане, като и за 2014/2015 г. от 01.10.2015 г. в размер на 32,58 лева до
датата на предявяване на исковата молба в съда и от предявяването на исковата
молба до окончателното ѝ заплащане, като неоснователни
ОСЪЖДА „Н. р.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Б.К. и З. П. З. да
заплати на П.П.З., ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.С.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 686.23 лева, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П.П.З., ЕГН **********, с адрес: *** и
Ц.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на „Н. р.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Б.К. и З.П. З.сумата от
74.51 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :