№ 68
гр. София, 24.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20231800500739 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 183/02.08.2023 г., постановено по гр. д. № 573/2022
г. по описа на РС – гр. Ихтиман, са отхвърлени предявените от „У.“
ЕООД срещу А. С. К. и С. Н. К. установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „У.“
ЕООД е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна
давност на следния недвижим имот: изоставена нива, с площ 19.300
дка (деветнадесет декара и триста квадратни метра), седма категория в
местността „П.“, с. П., община К., съставляващ имот № .............
(.............) по картата на землището, при граници на имота по актуална
скица: имот № ............. – полски път на община К, имот № 000234 -
водоем на Държавата; имот № .............- нива на Земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, имот № ............. – полски път на община К, имот № ............. –
индивид. застр. на И. К. С. и др.; имот № ............. - инд. застр. на П. Л.
С., имот № ............. - индивид. застр на И. К. С.; имот № ............. -
индивид. застр на К. Т. К.а, имот № ............. - изоставена нива на „У.“,
имот № ............. – изоставена нива на „У.“, имот № ............. -
изоставена нива на Б. М. К.. С решението ищецът е осъден на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ответниците сумата от
835,00 лева - разноски в производството.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, в която са изложени оплаквания
за необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди се още,
че неправилно районният съд е анализирал събраните по делото
доказателства, поради което е извел и погрешни изводи за
правнозначимите факти. Отказът на районния съд да кредитира
показанията на свидетелите, допуснати на страната на ищеца, бил
немотивиран и без основание, поради което съдът неправилно не е
установил значим за спора факт, а именно извършвал ли е в
претендирания период ищецът владелчески действия по отношение на
процесния имот. Същите оплаквания въззивникът сочи и по
отношение на пропуска на районния съд да обсъди обстоятелството,
че процесният имот е съседен с имоти на ищеца, като общата площ на
всички земи възлизала на около 160 дка, включени в проект на ищеца
за технико-икономочески анализ на наземно монтиран фотоволтаичен
парк, от който факт било пряко изводимо заключение за
владелческите намерения на ищеца по отношение на спорния имот.
Част от представените писмени доказателства (проекти) районният
съд не обсъдил, с което нарушил процесуалния закон и извел
погрешни фактически и правни съждения. Искането е за отмяна на
решението и за постановяване на нов акт по съществото на спора, с
който исковете да бъдат уважени.
Въззиваемата страна – ответниците в първоинстнационното
производство - оспорват въззивната жалба с искане за потвърждаване
решението на районния съд.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Районният съд е сезиран с предявени от „У.“ ЕООД срещу А. С.
К. и С. Н. К. установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че „У.“ ЕООД е собственик на
основание придобивна давност на имот в с. П., община К, м. „П.о“, с
идентификатор ............. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 –
143 от 05.08.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Твърди се в исковата молба, че на 05.08.2011 г. с постановление
за възлагане по изп. д. № 20108640400191 по описа на ЧСИ В.
Недялков, рег. № 864, с район на действие СОС, вписано на
29.05.2013 г., процесният имот бил възложен на О. К.Т., служител на
ищеца в периода 23.02.2011 г. – 14.11.2013 година.
Имотът, предмет на изпълнението, бил собственост на длъжника
„У. Л.“ ООД, чийто управител бил Б. К., представляващ и „У.“ ЕООД.
2
Ищецът твърди, че на основание чл. 490, ал. 1 ГПК не е имал
право да участва в публичната продан по посоченото изпълнително
дело, поради което се договорил устно с О. К.Т. последният да участва
в наддаването вместо него - като подставено лице и без намерение да
придобива за себе си.
В тази връзка ищецът му предоставил 1 501 лв. за заплащане на
данък за придобиване на имота, за което били съставени РКО и вносна
бележка от 26.07.2011 г., 23 600 лева за доплащане на продажната
цена по проданта, видно от РКО от 02.08.2011 г. и вносна бележка от
същата дата, както и 650 лв. за данък, видно от РКО и вносна бележка
от 23.08.2011 година.
Независимо, че О. К.Т. бил обявен за купувач на имота, ищецът
считал себе си за собственик на земята, която била част от
дългосрочните му инвестиционни намерения. Твърди, че от 2011 г. (а
и от преди това, още от 2009 г.) владее имота спокойно, явно и
непрекъснато, поради което към 2021 г. в негова полза е изтекъл
срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС и е придобил имота по давност.
След прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и
О. К.Т. на 14.11.2013 г. О. К.Т. отказал да прехвърли собствеността
върху процесния имот на ищеца, тъй като имал изискуеми вземания от
работодателя за трудови възнаграждения.
На 24.07.2014 г. с договор за продажба, оформен с нотариален
акт № 71/2014 г., О. К.Т. прехвърлил правото на собственост върху
този имот на А. С. К., която към този момент била в граждански брак
с трето лице, починало по-късно и оставило за наследници по закон
ответниците – преживяла съпруга и син. Ищецът е навел възражение,
че тази сделка е нищожна поради противоречие със закона; защото го
заобикаляла; била абсолютно симулативна, защото обезпечавала друго
правоотношение във връзка с неплатените на продавача от ищеца
трудови възнаграждения, както и с твърдението, че цената й била
симулативна - вписаната като продажна цена била много по-ниска от
действителната.
Ищецът твърди, че, независимо от прехвърлителната сделка,
владението на имота не било предадено на купувачите, защото самият
продавач О. К.Т. никога не е владял имота, а от 05.08.2011 г. до
05.08.2021 г., включително и към датата на предявяване на исковете,
владение върху имота непрекъснато, явно и спокойно осъществявал
ищецът.
Ответниците са оспорили в срока и по реда на чл. 131 ГПК
3
предявените искове с възраженията, че О. К.Т. е участвал като
наддавач в лично качество и с намерение да придобие за себе си
собствеността върху земята, а твърденията за предоставени парични
суми за участие в проданта били основание за възникване на
облигационни отношения между страните, като отношение към
придобивния способ от изпълнителното производство те нямали. От
2014 г. в период, по-дълъг от 5 години, ответникът А. К. упражнявала
фактическа власт върху имота с намерение за своене, поради което
при условията на евентуалност твърди да е придобила имота по
давност, която противопоставя на ищеца.
За да отхвърли предявените искове, районният съд е приел, че
основанието, на което ищецът твърди да е придобил собствеността
върху имота – придобивна давност – не е се осъществило, тъй като
ищецът не е доказал да е владял имота с намерение да го свои в
изследвания период, както и че пропускът на ищеца да предяви
инцидентен установителен иск за нищожност на покупко-продажбата
от 24.07.2014 г. лишавал съда от възможност да изследва
действителността на сделката.
Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа
страна въззивният съд прие за установено следното.
С постановление за възлагане от 05.08.2011 г. по изп. д. №
20108640400191 по описа на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 в
КЧСИ, с район на действие СОС, вписано в СВ през м. май 2013 г., на
О. К.Т. е възложена изоставена нива с площ 19.300 дка,
представляваща имот с планоснимачен номер ............., находящ се в
землището на село П., община К, местността „П.“, собственост на
длъжника „У. Л.“ ООД. Видно от скица № ........./........... г., находяща
се на л. 57 от делото на районния съд, както и скиците на л. 117 – л.
119 от делото на районния съд, този имот носи понастоящем
идентификатор ............. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 –
143 от 05.08.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК.
По делото липсва спор, а и от представения трудов договор от
23.02.2011 г. се установява, че към м. август 2011 г. ищецът и О. К.Т.
са били в трудово правоотношение за длъжността „шофьор“,
продължило до 14.11.2013 г., когато със заповед от същата дата то е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ. В
заповедта е вписано, че към датата на прекратяване на
правоотношението с О. Т. – 14.11.2013г. - ищцовото дружество дължи
на същия незаплатени трудови възнаграждения за периода 01.01.2012
г. до 01.11.2013 г. в размер на 13 158.91 лева. Тази сума фигурира и в
4
представената от ищеца справка за неплатени заплати – л. 27 от
делото на районния съд.
От разходен касов ордер от 26.07.2011 г. се установява, че „West
cash“ е заплатило на О. Т. К. сумата от 1501.50 лева за плащане на
задатък по публична продан по изпълнително дело №
20108640400191. Видно от вносна бележка № ............. г., О. К.Т.
заплатил сумата от 1 500,00 лева в полза на ЧСИ Васил Недялков -
задатък по публична продан по изпълнително дело №
20108640400191.
От разходен касов ордер от 02.08.2011 г. се установява, че „West
cash“ е заплатило на О. Т. К. сумата от 23 600,00 лева, като вписаното
основание е „доплащане на цена по публична продан по изпълнително
дело № 20108640400191 – земя П., „У. Л.“. От вносна бележка с №
................ г. се установява, че О. К.Т. е внесъл сумата от 23 500, 00
лева по своя банкова сметка с основание „захранване на сметка“.
От разходен касов ордер 23.08.2011 г. се установява, че „West
cash“ е платило на О. Т. сумата от 650,00 лева с основание „данък за
възмездно придобиване на недвижим имот в село П.“. От платежно
нареждане с № ................ г. се установява, че О. К.Т. е заплатил на
23.08.2011 г. в полза на община К сумата от 650,00 лева, като в
основание за плащането е посочено „данък за възмездно придобиване
на недвижим имот с. П. – 2,6%.“
С договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № ..,
том .., рег. № ...., н. д. № .../.... г. на нотариус Румен Генев, рег. № 485 в
НК, район на действие РС- Ихтиман, вписан в Служба по вписванията
с рег. № .... от ........ г., акт. № ..., том .., дело № .... от .... г., се
установява, че О. К.Т. прехвърлил на ответника А. С. К. правото на
собственост върху процесния имот сумата от 1000,00 лева. По делото
липсва спор, че към 24.07.2014 А. С. К. е била в граждански брак с
трето за процеса лице, след смъртта на което наследници по закон са
ответниците А. С. К. – преживяла съпруга, и С. Н. К. – син.
Установява се от нотариален акт за покупкопродажба на
недживим имот № ..., том ..., рег. № .... по нотариално дело № ... от ....
на нотариус Румен Генев – с район на действие Районен съд -
Ихтиман, рег. № 485 в НК, вписан в Служба по вписванията с рег. №
.... от ....... г. под акт. № ..., том. .., дело №..../.... г., че на 30.12.2013г.
ищецът, действащ чрез управителя Б. Е. К., прехвърлил на трето за
процеса лице - Б. И. Л., правото на собственост върху двадесет и шест
недвижими имота (в цялост или в идеални части), детайлно описани в
нотариалния акт, представляващи ниви и ливади или идеални части от
5
такива, находящи се в землището на село П., община К.
По делото липсва спор, а и от представената извадка на
недвижими имоти на община К, село П., ЕКАТТЕ: ............. от .............
г., скици (л. 110 до 119 от делото на районния съд), както и
нотариални актове № № 96/2007 г., 106/2006 г., 105/2006 г., 107/2006
г., 103/2006 г., 166/2015 г., 108/2006 г., 141/2006 г., 92/2006 г., 91/2006
г., 32/2006 г., 99/2007, 184/2007 г., 73/2006 г., 147/2006 г., 145/2006 г.,
144/2006 г., 143/2006 г., 140/2006 г., 111/2006 г., 133/2006 г., 9782007
г., 185/2007 г., се установява, че в съседство с процесния имот се
намират общо 46 поземлени имота (земеделски земи - ниви и ливади),
собственост на следните юридически лица - „Р.У. е. с.“ АД, „О. Д.“
ООД, „Д.е. е. К.“ ООД, „Л.“ ООД, „С. К.“ ООД, „С.“ ЕООД.
Видно от справки за актуално състояние от Търговки регистър и
регистър на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията на „Р.У. е. с.“ АД,
ЕИК: ............., „С.“ ЕООД, ЕИК: ............., „Х. К.“ ООД, ЕИК: .............,
„Д.е. е. К.“ ООД, ЕИК: ............., „С. К.“ ООД, ЕИК: ............., „Л.“ ООД,
ЕИК: ............., управител на всички е Б. Е. К.. Видно от справка за
актуално състояние на „О. Д.“ ООД, ЕИК: ............., управител на това
дружество е „У.“ ООД.
От представените от ищеца в превод от английски език писма и
проект за изграждане на Соларен парк „П.“ от 10.05.2013 г. и
инвестиционен проект за развитие на спа - курорт се установява, че
процесният имот е част от земите, за които се отнасят и извършените
технически изчисления и параметри.
От показанията на свидетелите Б. К. и Д. Л., които съдът
кредитира относно значимите за спора факти, се установява, че „У.“
ЕООД, представлявано от Б. К., желаело да придобие недвижими
имоти в землището на с. П., за да реализира свой инвестиционен
проект. Дейността му започнала през 2006 г., когато свидетелят Б. К.
се запознал с О. Т. и установили впоследствие много близки
отношения. О. Т. започнал работа при свидетеля К.. Един от имотите,
които ищецът искал да придобие, бил процесният, собственост на
трето за процеса юридическо лице – длъжник по изпълнението,
законен представител на което бил свидетелят Б. К.. Този имот бил
предмет на публична продан, в наддаването при която ищецът нямал
право да участва. Ето защо помолил О. Т. да стори това вместо него.
Свидетелят Лалева, главен счетоводител на ищеца, оформила
документите, удостоверяващи предаването на паричните суми на О. Т.
за участие в публичната продан. Имотът представлявал
необработваема нива. През 2014 г. О. Т. продал земята на ответника А.
6
К.. Ищецът дължал на О. Т. трудови възнаграждения, които така и не
платил. В периода след 2011 г., а и преди това, свидетелят К. търсил
инвеститори за земите, които дружествата, представлявани от него,
придобивали в този район, включително и за процесния имот, като
нееднократно водел някои от тях на място.
От показанията на свидетелите Б.й М. и М. Г., които съдът
кредитира изцяло като правдиви и непротиворечиви, се установява, че
през лятото на 2017 година ответникът А. К. заедно със свидетеля М.
посетили имота, който винаги бил неограден, тъй като идеята им била
да реализират общ проект за построяване на къщи за гости.
Впоследствие свидетелят М. посетил имота още няколко пъти, за да
организира почистването му и да осигури възможност то да бъде
измерено от геодезист. През лятото на 2022 г. свидетелят Г., който бил
брокер на недвижими имоти, намерил купувач за процесния имот, но
седмица преди датата, определена за сключване на договор, с него се
свързала адвокат П. С., представител на ищеца, и предложила да купи
имота. Имотът бил неподдържан от дълги години, като в него имало
саморасли дъбови дървета.
Останалите доказателства като неотносими към спорното право
съдът не обсъжда.
При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е валидно и допустимо.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното
задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху
спорната вещ на основание давност, осъществявана постоянно,
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно от него в периода
05.08.2011 г. – 05.08.2021 година. При предявен иск за установяване
принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот
страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права и/или навеждайки доводи за
наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца
придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК тежестта да
докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е
придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже
7
правоизключващите или правопогасяващите си възражения.
На първо място, по делото не се установява, към 05.08.2011 г.
ищецът „У.“ ООД, представлявано от Б. К., да е установил фактическа
власт върху процесния имот, собственост на длъжника по
изпълнението „У. Л.“ ООД, представлявано от Б. К., който имот е и
предмет на публичната продан по изп. д. № 20108640400191 по описа
на ЧСИ В. Недялков, рег. № 864, с район на действие СОС,
приключила с постановление за възлагане от 05.08.2011 година.
Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК вещноправните последици на възлагането
се проявяват от деня, в който влезе в сила постановлението. Влязлото
в сила постановление прехвърля върху купувача от проданта правата,
които длъжникът е имал върху продадения имот към момента на
възбраната.
На второ място, по възраженията на ищеца срещу придобивния
способ, осъществен в полза на О. Т., въззивният съд намира следното.
Публичната продан не е договор за продажба по своето естество,
а изпълнителен способ в производство, което завършва с едностранен
властнически акт – този на органа по принудително изпълнение - се
прилагат специалните правила на изпълнителния процес. След
влизане в сила на постановлението за възлагане проданта се
стабилизира и може да бъде атакувана само по исков ред и на
ограничени основания, предвидени в чл. 496, ал. 3 ГПК, на които
ищецът не се позовава (недопустимо е обявяване недействителността
на публичната продан на друго основание, извън посочените - в този
смисъл решение № 47 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 5995/2014 г. на ВКС,
I ГО, решение № 124 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 905/2011 г. на ВКС, I
ГО, решение № 47 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 2775/2014 г. на ВКС, III
ГО, определение № 346 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 4970/2021 г. на
ВКС, I ГО, определение № 60629 от 20.07.2021 г. по гр. д. № 97/2021 г.
на ВКС, III ГО).
С влизане в сила на постановлението за възлагане на 31.05.2011
г. купувачът О. Т. е придобил правото на собственост върху
процесния имот. Във връзка с доводите на въззивника следва да се
посочи, че извършеното през 2013 г. вписване на постановлението за
възлагане има оповестително действие и не е обуславящо за
настъпване на правните последици на акта на съдебния изпълнител.
Оповестителното действие е от значение за породени между купувача
по проданта и трети лица правоотношения, при които е важно
знанието за вписаното обстоятелство. Отново във връзка с
възраженията на въззивника за липса на извършен въвод след влизане
8
в сила на постановлението за възлагане, вписването му и плащане на
таксите за прехвърляне на имота следва да се посочи, че
необходимостта от извършването на въвод по чл. 498 ГПК е
предпоставена от обстоятелството, че обявеният за купувач не може
да получи владението върху придобития от него на публична продан
недвижим имот въпреки това, че е платил определената продажна
цена и е снабден с постановление за възлагане на недвижим имот –
защото в имота се намира лице (взискателят, длъжникът, наемател,
арендатор, както и всяко друго лице). Въвеждането във владение в
недвижим имот на купувача по публична продан въз основа на влязло
в сила постановление за възлагане не е изпълнително действие по
конкретното изпълнително дело. С влизане в сила на
постановлението за възлагане възникват процесуални
правоотношения между купувача по проданта и съдебния изпълнител
и между съдебния изпълнител и длъжника, които са свързани с
осъществяването на защита на правото на купувача като собственик
на имота да получи правото на владение върху него, а
принудителният способ за осъществяването на тази защита е
предаване на владението върху недвижимия имот чрез извършване на
въвод на купувача в него. В случаите, в които имотът е свободен от
владение или то е предадено доброволно на купувача, въвод по
посочения ред е безпредметно да се извършва.
Със сключването на договора за покупко-продабжа през 2014 г.
О. Т. валидно се е разпоредил в полза на ответника А. К. и съпруга й с
правото на собственост върху процесния имот. Ищецът е навел
възражение, че тази сделка е нищожна поради противоречие със
закона; защото го заобикаляла; била абсолютно симулативна, защото
обезпечавала друго правоотношение, както и с твърдението, че цената
й била симулативна - вписаната като продажна цена била много по-
ниска от действителната. Погрешно районният съд е приел, че
пропускът на ищеца да предяви инцидентен установителен иск за
прогласяване нищожността на този договор, го лишава от
възможността да се защити от последиците на тази сделка в
настоящия процес. На тази нищожност ищецът може да се позове и с
възражение. Посочените възражения за нищожност се поддържат в
исковата молба в условията на евентуалност, като в доказателствена
тежест на ищеца е да установи заявените пороци на сделката. В тази
връзка обаче доказателства не са ангажирани, поради което
въззивният съд приема наведените възражения срещу
действителността на договора за покупко-продажба от 2014 г. за
9
неоснователни.
Съгласно чл. 99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг
го придобие, или ако собственикът се откаже от него. Събраните по
делото доказателства не установяват ответникът А. К., а след смъртта
на съпруга й и ответникът С. К., да са изгубили правото на
собственост върху процесната земя, поради което извод за
придобиването й от ответника по давност в периода от 2011 г. до 2021
г. (в който е сключен и договорът за покупко-продажба от 2014 г.) е
изключен.
Във връзка с поддържаното в исковата молба и въззивната жалба
следва да се отбележи, че по делото изобщо не е установено ищецът
да е придобил/установил фактическа власт върху имота. Органният
представител на търговското дружество е неделима част от самото
юридическо лице и той не носител на правото волята му (като
физическо лице) да бъде счетена във външните отношения за воля на
юридическото лице (решение № 3/2013 г. на ВКС по тълк. дело №
3/2013 г., ОСГТК). Извършваните епизодични посещения в имота,
който безспорно е неограден, от законния представител на
дружеството – свидетелят К., управител на още няколко дружества,
както и изработката на инвестиционни проекти за имота, нямат
характера на едностранни действия, с които по явен и недвусмислен
начин да се демонстрира първоначално срещу О. Т., а след 24.07.2014
г. срещу купувачите по договора за продажба от същата дата,
намерение именно у ищеца да придобие имота за себе си. Безспорно е
по делото, че в съседство с процесния имот са още над четиридесет
имота, собственост на различни юридически лица: „Р.У. е. с.“ АД, „О.
Д.“ ООД (с управител „У.“ ООД), „Д.е. е. К.“ ООД, „Л.“ ООД, „С. К.“
ООД, „С.“ ЕООД, управлявани от Б. Е. К., поради което извод тези
посещения в имота да касаят намерение за придобиване именно у
ищеца не може да бъде обоснован. Доколкото по делото не е
установено ищецът, чрез своя представител, да е манифестирал пред
купувача по публичната продан, а след това и пред купувачите по
договора от 2014 г., намерение да свои имота за себе си, следва да се
приеме, че в случая изобщо не е налице владение по смисъла на чл.
68, ал. 1 ЗС, поради което в полза на ответника не е осъществен
уреденият в чл. 79, ал. 1 ЗС оригинерен придобивен способ.
Тъй като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на
районния в обжалваното решение, последното следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемите не претендират разноски за тази инстанция, а и по
10
делото липсват доказателства такива да са направени, поради което
произнасяне по този въпрос окръжният съд не дължи.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183/02.08.2023 г., постановено по
гр. д. № 573/2022 г. по описа на РС – гр. Ихтиман.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11