Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 10.07.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 1339 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 11 - 0000931 от 21.08.2018 г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч е наложено на „***” ООД, със седалище и
адрес на управление гр.Ш., ул.”***, ЕИК ***, представлявано от управителя А.М.О.,
административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3
от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Недоволни от постановлението
останали от дружеството, които чрез процесуалния си представител адвокат Д.С.
от САК са го обжалвали, като незаконосъобразно. На първо място в жалбата са
изложени подробни доводи касаещи нейната допустимост изтъквайки, че дружеството
не е било уведомено по надлежния ред за издаденото срещу него наказателно
постановление. Позовава се на разпоредбата на чл.180, ал.5 от НПК, във връзка с
чл.84 от ЗАНН, както и на съдебна практика на ВАС.
По същество в жалбата се сочи,
че дружеството не е извършило вмененото му нарушение на разпоредбата на чл.63,
ал.2 от КТ. Счита, че за да е съставомерно нарушението, то към момента на
откриването му – 01.06.2018 г., 13:40 часа, е следвало между страните –
дружеството-жалбоподател и работника Д.Н. да е съществувал сключен писмен
договор, тъй като той предпоставя впоследствие
задължението на работодателя да го отрази в системата на НАП. Излага подробни
аргументи, че към този момент трудов договор не е имало и неподписването на
такъв съставлява нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1,
ал.2 от КТ, а не на чл.63, ал.2 от КТ, т.е. налице е неправилна квалификация на
описаното в обстоятелствената част на НП нарушение. В подкрепа на аргументите
си цитира многобройна съдебна практика по аналогични казуси на различни
административни съдилища в страната.
В съдебно заседание, редовно
призовани, дружеството жалбоподател се представлява от адвокат Д.С., който пледира
за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Поддържа
жалбата с изложената в нея теза и изтъкнати доводи, като ги доразвива. Сочи, че
същите се подкрепят и от събраните по делото доказателства. Позовава се на
показанията на свидетелката П. относно въпросът касаещ
допустимостта на жалбата, както и на показанията на свидетеля Н., акцентирайки
на факта, че последния категорично отрича положения в представения по делото
трудов договор да е негов. Изтъква, че контролните органи е следвало да
проверят преди да съставят АУАН и издадат НП, имал ли е Н. трудов договор, да
изследват тези обстоятелства, но усилия в тази насока липсват.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от
юрисконсулт Д., който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се
потвърди наказателното постановление, като законосъобразно. Оспорва
възраженията на жалбоподателя и излага подробни аргументи в подкрепа на тезата
си за обоснованост и законосъобразност на наказателното постановление. Сочи, че
актосъставителят и свидетеля по акта не са имали обективна възможност да установят
наличието на друго нарушение, освен на такова по чл.63, ал.2 от КТ. Изтъква, че
от дружеството-жалбоподател са представили на контролните органи на ДИТ трудов
договор, който е бил формално редовен от външна страна и съответно последните
нямат правомощията да изследват действително ли положения от работника подпис е
негов. Развива доводи в този смисъл, аргументирайки се, че е дадена правилна
правна квалификация на нарушението.
От
събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Е. Н. И.,
К.И.П., М.С.В., Б.Р.П., Д.С.Н. и К.С.П. (разпитана по делегация по ЧНД №
1205/2019 г. по описа на РС Ш.), както и от изложеното в жалбата и в съдебно
заседание от страните, съдът установи следната фактическа обстановка :
На 01.06.2018 г., в 13:40 часа, свидетелите
Е.И. и Б.П. – инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч извършили
проверка по работни места на строителен обект „***”, намиращ се в гр.Ловеч, ул.”***,
с изпълнител „***” ООД – гр.Ш., представляван от управителя А.О.. При
проверката на обекта бил заварен да работи свидетелят Д.С.Н.. Същият извършвал
качване на необходимите за санирането на фасадата на сградата материали,
посредством макара и въже. Свидетелят Н. собственоръчно попълнил и подписал
декларация /л.20/, в която посочил, че работи на обекта като „общ работник” и е
започнал работа в 07:30 часа. Посочил също и че все още не знае за какъв срок е
нает да работи, че работното му време е от 07:30 до 17:00 часа, а в т.18 от
декларацията отразил, че не е подписвал никакъв договор с фирмата.
Резултатите от проверката били
оформени с протокол за оглед изх.№ 11-С-04-73/01.06. и 04.06.2018 г. /л.19/, на
който се подписал и свидетеля М.В., в качеството му на снабдител на обекта.
На 22.06.2018 г. в ДИТ Ловеч се
явил свидетелят М.В., в качеството му на пълномощник на „***” ООД /пълномощно
л.24/, който представил трудови договори с наети от дружеството лица, между
които и трудов договор № 645 от 01.06.2018 г. /л.22/, сключен със свидетеля Д.Н.
и справка от НАП за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 27388183013842/01.06.2018
г. /л.23/. От уведомлението е видно, че е било подадено в НАП на 01.06.2018 г.,
в 22:37:05 часа.
Резултатите от тази документална
проверка били оформени с протокол за оглед изх.№ 11-С-04-73/22.06.2018 г. /л.21/,
който бил изготвен от свидетеля Е.И.. При проверката присъствали и свидетелите Б.П.
и К.П.. Същият ден на явилия се
представител на дружеството М.В. била връчена покана за съставяне на АУАН за
констатирани при проверките административни нарушения за 28.06.2018 г.
/л.25-26/. В поканата било посочено, че при неявяване на представител на
дружеството актът ще бъде съставен в тяхно отсъствие.
На указаната в поканата дата в
ДИТ Ловеч не се явил управителя на дружеството или негов упълномощен
представител, за което бил съставен протокол изх.№ 11-С-04-73 от 28.06.2018 г.
/л.27/.
На 04.07.2018 г., свидетелят Е.И.
съставил на „***” ООД – гр.Ш., в отсъствие на представител на дружеството, акт
за установяване на административно нарушение № 11-0000931 /л.15-17/ затова, че на
01.06.2018 г. дружеството, в качеството си на работодател, в експлоатирания от
него строителен обект „***”, намиращ се в гр.Ловеч, ул.”*** е допуснало да
работи като „общ работник” лицето Д.С.Н., ЕГН : **********, без преди това да му
е било предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД
на НАП. Актосъставителят И. квалифицирал описаното като нарушение на разпоредбата
на чл.63, ал.2 от КТ.
Като свидетели присъствали при
установяване на нарушението и съставянето на акта се подписали Б.П. и К.П..
Съставеният акт бил изпратен за
връчване чрез Община Ш. /л.28-29/, като това е станало на 23.07.2018 г., когато
е бил връчен на управителя на дружеството А.О.. В графата за възражения не били
отбелязани такива.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН да са били представени от дружеството писмени възражения.
На 21.08.2018 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление № 11-0000931, в което наказващият орган
изцяло възприел описаните от актосъставителя обстоятелства по случая и приел,
че нарушението на трудовото законодателство се състои в това, че в качеството
си на работодател, „***” ООД е допуснал на работа на 01.06.2018 г., като „общ
работник в строителството” лицето Д.С.Н., ЕГН : **********, без преди това да му
е било предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД
на НАП. Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.63, ал.2 от КТ и
наложил на „***” ООД предвидената в
чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Изрично в
постановлението наказващия орган е отбелязал, че нарушението е от тези, които
попадат в кръга на посочените в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, поради
което случаят не може да се разглежда и санкционира като маловажен.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима. В
тази връзка следва да се отбележи, че наказателното постановление е било
получено от свидетелката К.С. Желязкова, за която в хода на делото се установи,
че вследствие на сключен граждански брак фамилията й е сменена на П.. При
разпита й по делегация пред състав на РС Ш. /л.81-84/, същата е заявила, че е
работела в офиса на „***” ООД в гр.Ш., на длъжност „технически изпълнител” и че
действително тя е получила известие за доставяне ИД PS 5500 00INE7H /л.14/, но не е имала пълномощно от управителя на
дружеството да получава наказателни постановления. Посочила е, че е била в
пощата за получаване на друга пратка и служителката и предала и пратката с
наказателното постановление, слад което тя не я е предала веднага на управителя
О., а много по-късно.
С оглед на тези данни, касаещи връчването
на обжалваното НП, съдът прие, че същото не е било връчено по надлежния ред и в
този смисъл изцяло споделя наведените в жалбата доводи досежно субсидиарното приложение на разпоредбите на
НПК регламентиращи връчването на призовски, съобщения и книжа. От наличните по
делото доказателства не може по категоричен начин да бъде установена датата
когато наказателното постановление е достигнало до дружество, в лицето на
представителните му органи, за да бъде съобразено обжалвано ли е същото в срока
по чл.59, ал.2, изр.1-во от ЗАНН, поради което спазването на 7-дневния срок
следва да се тълкува в полза на жалбоподателя и същия се счита за спазен.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповеди №
ЧР-877/07.07.2017 г. и № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” /л.31-33/ и въз основа на
АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно
разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.1-во от КТ.
При цялостната проверка за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът констатира
нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В тази
връзка съдът счита за основателни възражението и доводите на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на процесното НП. Като
нарушена законова разпоредба в НП е посочена тази по чл.63, ал.2 от КТ,
съгласно която работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1, а съгласно чл.63, ал.1
от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
съответната териториална дирекция на НАП. Но за да възникне задължение за
работодателя да връчи такова уведомление на наетото по трудов договор лице,
следва между тях да е сключен действително трудов договор. Иначе казано,
съществуването на такъв договор е предпоставката работодателят да предприеме
действия по регистрирането му, след което вече да връчи на работника
уведомлението за направената регистрация на договора и едва тогава да допусне
работника фактически до работа. Ето защо, сключването на трудов договор винаги
предхожда уведомяването до НАП, тъй като съдържанието на уведомяването е именно
наличието на сключен трудов договор. В разглеждания случай, при извършената на
22.06.2018 г. документална проверка е бил представен на органите на ДИТ трудов
договор между дружеството и свидетеля Д.Н., в който е посочено, че е сключен на
01.06.2018 г. в гр.Ш.. Такъв обаче не е бил представен в деня на проверката в
обекта на жалбоподателя – 01.06.2018 г., която видно от протокола за оглед
/л.19/ е започнала в 13:40 часа и е приключила в 14:30 часа. Уведомлението за
него пък е било подадено по електронен път до НАП в 22:37 часа на същия ден. Явно
е, че към момента на проверката такъв договор реално не е съществувал в правния
мир, а същия е бил оформен след и съответно провокиран от проверката от
органите на ДИТ. В подкрепа на такъв извод са и показанията на свидетеля Д.Н.,
който заявява, че на втория ден от когато започнал да работи на обекта е дошла
проверката от ДИТ и той към този момент не е имал написан трудов договор. По
същественото в случая в показанията на Н. е, че той категорично отрича подписа
на договора срещу работник /служител/ да е бил положен от него, като изтъква,
че само три дена е бил на обекта, след което се махнал, тъй като не му харесало
предложеното заплащане. Отрича и за подписа положен срещу неговото име в
справката по чл.62, ал.5 от КТ /л.23/, твърдейки и за двата документа, че не се
подписва по този начин. Съдът няма основания да се съмнява в обективността и
безпристрастността в показанията на този свидетел, още повече, че същите се
потвърждават и от собственоръчно попълнената от него в деня на проверката
декларация /л.20/, където в т.18 от същата е отбелязал, че не е подписвал
никакъв договор с фирмата. В т.5 от декларацията е посочил, че все още не знае
за какъв срок е нает на работа, а в т.9 е отразил, че още не знае какви почивни
дни ще ползва. Тези данни навеждат на извода, че към момента на проверката
между Н. от една страна и дружеството от друга, не е имало сключен трудов
договор, защото това са клаузи, които са включени в договора /л.22/. И ако той
е съществувал като обективиран документ преди
началото на проверката и свидетелят действително го е подписал, най-малкото на Н.
са щели да бъдат известни тези обстоятелства и той би ги отразил в
декларацията.
Предвид на тези съображения,
съдът приема, че към момента на проверката в строителния обект от служителите
на ДИТ, трудов договор между „***” ООД и свидетеля Д.Н. не е бил сключен. Такъв
е бил съставен същия ден - 01.06.2018 г., но след приключване на проверката от
служителите на ДИТ и явно провокиран от нея, която проверка, както се посочи
по-горе е приключила в 14:30 часа. Следователно, в момента на проверката трудов
договор между Н. и дружеството, в качеството му на работодател не е имало. Основателни
са в тази връзка доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че
наказващият орган не е изследвал в пълнота обстоятелствата по случая и
приемайки, че Д.Н. е бил допуснат да работи без да му бъде представено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е пропуснато съществено обстоятелство, а
именно : към кой момент фактически е бил сключен договора, дали е бил наличен
към момента на проверката на същия ден, започнала в 13:40 часа и приключила в
14:30 часа или е сключен след това. А това е обстоятелство пряко касаещо
елемент от обективната страна на нарушението (наличието или не на сключен
трудов договор), а от тук и правилната му квалификация. Това обстоятелство се
установи едва в хода на съдебното следствие по делото и както се посочи по-горе
в изложението, в момента на проверката писмен трудов договор между свидетеля Н.
и дружеството-жалбоподател, подписан и от двете страни и който съответно да е
подлежал на регистриране в ТД на НАП не е бил сключван. Следователно, дружеството
е санкционирано за нарушение, което обективно няма как да извърши, предвид
липсата на трудов договор. При това положение ако се приеме, че Н. е бил
допуснат до работа на 01.06.2018 г. и е заварен от служителите на ДИТ да престира работна сила, в какъвто смисъл са твърденията на
въззиваемата страна, обективирани и в обжалваното НП,
то това означава, че е бил допуснат до работа без трудов договор, а тези
действия съставляват нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, а не на
чл.63, ал.2 от КТ. Обективно невъзможно е да бъде регистриран документ, какъвто
не е бил съставен, като се има предвид и императивната разпоредба на чл.62,
ал.1 от КТ, че трудовия договор се сключва в писмена форма.
Ето защо,
в разглеждания случай съдът счита, че с оглед словесното изписване на
обстоятелствата при извършване на
нарушението и установеното в хода на съдебното следствие по делото,
нарушената правна норма (в случай, че нарушението е безспорно и категорично
установено) е тази по чл.61, ал.1 от КТ, но такава квалификация липсва.
Следва да се има предвид, че по
своята правна същност наказателното постановление е вид правораздавателен
административен акт и в него следва да е налице пълно единство между словесното
описание на извършеното нарушение с посочване на всичките му съставомерни
признаци, цифровата му квалификация и приложимата санкционна норма. В противен
случай съществено се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като то
има право да знае точно какво нарушение му се вменява и съответно е санкционирано,
за да може да организира и реализира това си право в пълен обем. Неизпълнението
на тези изисквания, при всички случаи е съществено процесуално нарушение и в
разглеждания случай това не е направено, което е довело до незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и съответно следва отмяната му
единствено на формално основание, без да се разглеждат доводите на страните по
същество на делото, доколкото такива са наведени. И докато законът позволява НП
да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН
(чл.53, ал.2 от ЗАНН), стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина (в случая
отговорността е безвиновна, тъй като е санкционирано
юридическо лице), то това не се отнася за наказателното постановление. При него
следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му,
тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на
доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на
жалбоподателя. Не на последно място, това процесуално нарушение препятства
съда, в рамките на своята компетентност да прецени извършено ли е нарушение и
ако е извършено, състава на коя норма е осъществен. Този порок няма как да бъде
саниран в съдебното производство и съда да измени НП,
като накаже дружеството за друго, непредявено нарушение.
Предвид
така изложените съображения съдът прие, че подадената от А.О., в качеството й на
управител на „***” ООД – гр.Ш. жалба против наказателно постановление № 11-0000931
от 21.08.2018 г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч
е основателна и постановлението следва да бъде отменено, като незаконосъобразно
издадено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0000931 от 21.08.2018 г. на Директор на Дирекция “Инспекция
по труда” със седалище гр.Ловеч, с което е наложено на “***” ООД, със седалище
и адрес на управление гр.Ш., ул.”***, ЕИК ***, представлявано от управителя А.М.О.,
административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3
от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :