Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 871 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694 ТЗ.
Ищецът Националната агенция за приходите /НАП/ предявява
иск за установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ
в производството по несъстоятелност на „П.2.“ ЕООД на публични вземания за
данъци, такси, задължителни осигурителни вноски, държавни такси, глоби и
имуществени санкции в общ размер на 433 085,90 лева, от които главници в
размер на 266 908,45 лева и лихви, начислени към 14.10.2019 г. в размер на
166 177,45 лева, обезпечени с постановление №
С190022-022-0085129/20.09.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – София. Посочва, че в производството по несъстоятелност горепосочените
вземания са претендирани от НАП с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ, като обезпечени с издадено по реда на ДОПК постановление за
налагане на обезпечителни мерки. Претендираните обезпечени вземания са
индивидуализирани по вид, размер и основания за възникването им както в молбата
от 30.10.2019 г. за предявяване на публични вземания, така и в приложената към
нея справка за размера на обезпечените вземания. С постановеното по реда на чл.
692, ал. 2 ТЗ определение съдът по несъстоятелността е приел, че в
постановление за налагане на обезпечителни мерки не са посочени конкретните
вземания по основания и размери, включително в общия размер на обезпечените главници
и лихви, като наложените с постановлението обезпечителни мерки не могат да се
отнесат към предявените от НАП с молбата публични вземания. С оглед
представените от НАП по делото доказателства за наложени върху имущество на
длъжника обезпечителни мерки по реда на ДОПК, тяхното вписване в Централния
регистър на особените залози, както и предприетите действия по принудителното
събиране на публичните вземания в рамките на изпълнително дело №
22140000818/2014 г. по описа на ТД на НАП Софи, счита, че синдикът на „П.2.“
ЕООД неправилно е предвидил за вземанията за данъци, такси, задължителни
осигурителни вноски, държавни такси, глоби и имуществени санкции в общ размер
на 433 085,90 лева, от които главници в размер на 266 908,45 лева и
лихви, начислени към 14.10.2019 г. в размер на 166 177,45 лева, обезпечени
с постановление № С190022-022-0085129/20.09.2019 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – София, поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 6 и т. 9 ТЗ. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да
се установи поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в
производството по несъстоятелност на „П.2.“ ЕООД по т.д. № 580/2019 г. по описа
на СГС за горепосочените вземания. Претендира разноски.
Ответникът „П.2.“ ЕООД /в несъстоятелност/, редовно
призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не подава отговор на исковата
молба.
Синдикът на „П.2.“ ЕООД /в несъстоятелност/ Е.Т.
оспорва иска като неоснователен. Счита за безспорно установено, че вписването
на обезпечителната мярка – запор върху две МПС е извършено след откриване на
производството по несъстоятелност. Посочва, че вписването на запор, наложен по
реда на ДОПК, в ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав на налагането на
обезпечителната мярка, тъй като само вписването на учреден особен залог /чл. 2,
ал. 1 ЗОЗ/ и обстоятелствата по чл. 26, ал. 2 ЗОЗ са изрично уредени като
конститутивни, съответно останалите вписвания имат само оповестителен характер.
Твърди, че след като вписването на постановлението, издадено от публичния
изпълнител за налагане на обезпечителна мярка – запор, в ЦРОЗ е извършено на
21.10.2019 г., след откриване на производството по несъстоятелност, се налага
изводът, че до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност,
вземането на кредитора не е обезпечено с вписан в ЦРОЗ запор по смисъла на
разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и не са налице материално правните
предпоставки да бъде включено в предвидения ред за удовлетворяване на вземания,
включително и да бъде предпочително удовлетворено преди вземанията на другите
кредитори на масата на несъстоятелността. Предвид изложеното иска да се
отхвърли иска като неоснователен.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, а същото се установява
и от извършената от съда служебна справка по партидата на ответника, че с
решение № 1769 от 09.10.2019 г. по т.д. № 580/2019 г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-17 състав е открито производство по несъстоятелност на
„П.2.“ ЕООД и е определена начална дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост
30.09.2011 г.
От приетите писмени доказателства е
видно, че с молба изх. № 24-28-827/14#30 от 30.10.2019 г. ищецът Националната
агенция за приходите е предявил на основание чл. 688, ал. 1 и чл. 687, ал. 2 ТЗ
публични вземания в общ размер на 448 771,37 лева, като част от посочените
вземания в общ размер на 433 085,90 лева, от които 266 908,45 лева –
главници и 166 177,45 лева – лихви, начислени до 14.10.2019 г. са
претендирани от НАП в производството по несъстоятелност с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като обезпечени с издадено по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С190022-022-0085129/20.09.2019 г. от публичен изпълнител при ТД на
НАП София. За претендираните вземания ищецът представя документи, в които са индивидуализирани
по вид, размер и основание за възникването им.
Установява се, че публичните
вземания, претендирани от НАП с горепосочената молба са включени изцяло от синдика в списък на приети
вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
В срока по чл. 690 ТЗ Националната агенция за
приходите е подала възражение срещу предвидената поредност по чл. 722, ал. 1 ТЗ
на включените в списъка на приетите вземания публични вземания в общ размер на
433 085,90 лева, от които 266 908,45 лева – главници и
166 177,45 лева – лихви, начислени до 14.10.2019 г.
Установява се, че с определение от 29.04.2020
г. по т.д. № 580/2019 г. на СГС съдът по несъстоятелността е оставил без
уважение възражението на НАП и е одобрил
на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ списъка на приетите вземания на кредиторите на „П.2.“
ЕООД, като определението е обявено в търговския регистър на 30.04.2020 г.
Искът
по чл. 694 ТЗ е специален установителен иск, който може да бъде предявен от
кредиторите и от длъжника, за защита на правото им да искат включване или
изключване на вземане от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността.
В
разглеждания случай искът е предявен от кредитор Националната агенция за
приходите, който възразява
срещу предвидената поредност на включените в списъка публични вземания в общ размер на 433 085,90
лева, от които 266 908,45 лева – главници и 166 177,45 лева – лихви,
начислени до 14.10.2019 г. Счита, че вземанията са обезпечени с постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190022-022-0085129/20.09.2019 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София и привилегията, която
следва да бъде определена е по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Съдът намира, че към исковата молба са представени
доказателства за възникване на процесните публични вземания, които са за
периода 2012 г. – 2015 г. Не се спори,
че на 20.09.2019 г. е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки,
след като е прието, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо
публично вземане по изпълнително дело № 22140000818/2014 г. в размер на
431 289 лева, в това число лихва 164 380,55 лева и главница
266 908,45 лева. С постановлението е наложен запор върху 2 бр. МПС. Видно
е от представеното удостоверение от Централен регистър на особените залози, че
горепосоченото постановление е вписано по партидата на дружеството на
21.10.2019 г.
При тези данни настоящият съдебен състав намира за
доказано, че производството по налагане на обезпечителните мерки е започнало с
издаване на постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190022-022-0085129/20.09.2019 г., което е преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „П.2.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ - 09.10.2019 г., но обезпечителните мерки са вписани по
партидата на дружеството в Централния регистър на особените залози на 21.10.2019
г., което е след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Съгласно чл. 638, ал. 4, изр. последно ТЗ не се допуска налагане на
обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодек или
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след
откриване на производство по несъстоятелност. При съобразяване цитираната норма
следва да се приеме, че след датата на откриване на производството по
несъстоятелност не могат да се извършват действия, които биха променили
съществуващото към момента състояние на задълженията на длъжника, включително
възможността за предпочтително удовлетворение. При съобразяване чл. 12, ал. 1
ЗОЗ, в която е предвидено, че учреденият при условията и по реда на този закон
залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му, то от
значение е вписването в Централния регистър на особените залози. В разглеждания
случай към датата на откриване на производството по несъстоятелност на „П.2.“
ЕООД /в несъстоятелност/ - 09.10.2019 г. обезпечителните мерки, допуснати с
горецитираното постановление не са наложени по смисъла на закона, поради което
процесните вземания на кредитора Националната агенция за приходите не се
ползват от привилегията на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
В допълнение следва да се посочи, че остана недоказано
по делото кои точно публични вземания са обезпечени с издаденото постановление с изх. №
С190022-022-0085129/20.09.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София и дали същите са тези, предявени от
Националната агенция за приходите в производството по несъстоятелност на „П.2.“
ЕООД.
Предвид изложеното предявеният иск се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските: Съгласно чл. 694, ал. 2 ТЗ държавна такса не е внесена предварително. С
оглед изхода от спора ищецът следва да заплати държавна такса, но доколкото
предмет на иска е установяване привилегия на публични вземания, то по аргумент
от чл. 84, т. 1 ГПК ищецът Националната агенция за приходите е освободен от заплащане
на държавна такса.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.П., с адрес: гр. София, бул. „****,
срещу „П.2.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с
ЕИК: *****, с адрес: гр. София, район Средец, ул. „****, ап. офис 13, при
участието на синдика Е.Г. Т., иск с
правно основание чл. 694 ТЗ, с който ищецът иска да се признае за установено,
че вземанията, които са включени в списъка с приети вземания, в общ размер на 433 085,90
лева, от които 266 908,45 лева – главници и 166 177,45 лева – лихви,
начислени до 14.10.2019 г., предявени от Н.А.П., са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „П.2.“ ЕООД по т.д. №
580/2019 г. по описа на СГС.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: