РЕШЕНИЕ
№868/19.6.2020г. 2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет седми състав
На шестнадесети юни Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1877
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.В.С. с ЕГН ********** ***, против
Наказателно постановление №20-0819-001442
от 27.04.2020 год. на Началник група в Сектор
„ПП“ при ОД на МВР, с което са й наложени: 1/ административно наказание „глоба“
в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно
наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП;.
В жалбата се
сочи, че издаденото НП е неправилно незаконосъобразнно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, поради което се моли за неговата отмяна
изцяло.
В съдебно
заседание, жалбоподателката, редовно призован, се представлява
първоначално от адв.Б., който поддържа жалбата. В
пренията по съществото на делото се сочи, че не се оспорва нарушението, но се
моли за отмяна на НП по пункт втори, относно наложеното наказание за нарушение
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като се изтъква нуждата на възз. от МПС .
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно
упълномощен процесуален представител-юрисконсулт. В становището се моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката Д.В.С.
е правоспособен водач на МПС за категория „В” от 2001г.. Към месец март 2020г..,
тя управлявала лек автомобил марка „Ауди А4” с рег.№ В1235РХ.
На 20.03.2020г.
жалбоподателката управлявала горепосочения автомобил
в гр.Варна. Около 09.46ч. възз. се намирала с
управлявания от нея автомобил на паркинг, находящ се
на ул.“Ген.Колев“ №5, до сладкарница „Дъга“. Тя предприела маневра завиване на
дясно, за да паркира между два автомобила, които били паркирани на паркинга, на
място обозначено за инвалиди. Единият от автомобилите бил „Audi Q7“ с
рег.№В4902ВМ, който бил собственост на св.С.И.. При предприетата маневра, възз.
ударила автомобила на св.И. в предната дясна част, като му причинила материални
щети- в областта на преден десен калник, дясна броня, счупена щипка на фара,
усукана джанта. След удара възз. напуснала
произшествието без да уведоми компетентните полицейски служби. Действията й
били заснети от охранителните камери на стоматологична клиника „Фармадент“.
След като жалбоподателката
напуснала произшествието, около 11.30ч. св.И. отишъл до автомобила си и
констатирал, че същият е блъснат в предната дясна част. Св.И. помолил за
съдействие служителите на „Фармадент“, на чиито офис
имало монтирани охранителни камери. Оттам му представили видеозаписи, които той
прегледал и установил лекият автомобил блъснал неговия и напуснал произшествието. Св.И. видял, че
автомобилът се управлява от жена. И. изчакал няколко дни и тъй като никой не
осъществил контакт с него за възстановяване на щетите, на 23.03.2020г. той
подал сигнал в Сектор „ПП“-Варна за настъпилото произшествие. На органите на
полицията, св.И. предал и видеозаписа заснел настъпилото произшествие.
По така подадената жалба в Сектор ПП-Варна,
била образувана преписка УРИ№819000-15891/25.03.2020г., която била разпределена
за работа на св.П.М..
На 10.04.2020г. в Сектор ПП –Варна бил
извършен оглед на леките автомобили на св.И. и на въззивницата.
При огледа на автомобилите по този управляван от възз.
били констатирани видими щети по странична дясна част. По автомобила ,
управляван от И., били констатирани видими щети по преден десен калник и броня,
в дясната част.
На 10.04.2020г. жалбоподателката С. попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, с която
декларирала пред органите на полицията, че на 20.03.2020г., около 10.00 ч
автомобилът бил управляван от нея. По преписката били снети и писмени сведения
от С., в които тя признала, че е ударила автомобила на св.И.. Посочила, че не
знаела, е следва да съобщи за инцидента в полицията, като напуснала
произшествието без да слиза от автомобила си.
На същия ден
– 10.04.2020г. срещу жалбоподателката бил съставен
АУАН, в който били описани допуснатите от нея, според актосъставителя
нарушения на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил
предявен и връчен на въззивницата, която го подписала
без възражение. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
АНО изцяло
възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя
и впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което
й били наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на
основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение
на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в
размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. НП било връчено
лично на жалбоподателката на 08.05.2020г.
В хода
на съдебното следствие от Сектор ПП-Варна бяха приобщени по делото видеозаписи,
заснели произшествието.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протокол
за ПТП, видеозаписи, обяснения и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като искрени,
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на
депозирани в с.з. от св.С.И.. Неговите показания изцяло кореспондират с
останалите гласни и писмени доказателства по делото, както и с приобщените
видеозаписи.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото,
съдът кредитира и показанията на св. П.М., който е констатирал щетите по автомобилите на св.И.
и С., издирил е въззивницата и е извършил оглед на
нейния автомобил.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е в срок /на 14.05.2020г. видно от входящия печат на Сектор „ПП“/ от надлежна
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона
7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен
от компетентен орган – младши автоконтрольор при
сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът
намира, че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на
чл.40, ал.3 от ЗАНН, също не е
съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере
в какво е обвинен . А значение в административно наказателния процес имат
нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания
субект. Затова и възражението в жалбата съдът прие за неоснователно.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият
съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно
и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в
жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените
правила.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата
на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди
да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Тъй като в хода на АНП не са направени възражения, то и спорни
обстоятелства АНО е нямал да изяснява.
При горните констатации, съдът изведе следните
правни изводи:
По
пункт първи от НП: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От
събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин,
посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателката
Д.С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната й
отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на св.С.И., които съдът
кредитира изцяло. Макар по автомобила на свидетелят да са причинени щети, то
съдът намира, че същият не е заинтересован от изхода на настоящото дело и от
реализиране на административно наказателната отговорност на въззивницата.
Св. И. е категоричен, че на датата посочена в НП 20.03.2020г., на паркинга на ул.“Ген.Колев“
до №5 е констатирал, че по автомобила му има причинени щети – в предната дясна
част. Същият обясни и начина, по който е установил автомобила причинил
щетите-неговия цвят, марка, регистрационен номер. В съдебно заседание св.И.
разясни и начина, по който се е сдобил със записите от охранителните камери на „Фармадент“, като пресъздаде и заснетото на тях. Показанията
на св.И. са напълно логични и правдоподобни, те кореспондират и с показанията
на актосъставителя, както и с писмените материали по
делото и със съдържанието на видеозаписите. Обстоятелството, че по автомобила
на св.И. са причинени имуществени щети освен от неговите показания и
показанията на св.М., е видно и от изготвения протокол за ПТП и изготвените във
връзка с него фотоснимки.
Съобразно чл.2
ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се
съставят следните документи:
1. констативен протокол за ПТП с пострадали
лица;
2. протокол за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл.4. от
Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол
за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай
и в който са описани материални щети по засегнатия автомобил-преден десен
калник и бронята отдясно. Описаните щети са възприети както лично от св.И.,
така и лично от актосъставителя, като последният е
изготвил и протокол.
Съприкосновението на автомобила, управляван от въззивницата и засегнатия автомобил е заснето и на
видеозаписите. Принципно авторството на деянието не се отрича от възз. Поради горното
за съда е несъмнено доказано, че автомобилът е управляван от въззивницата.
С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено
доказано, че между двата автомобила има настъпило съприкосновение, в резултат
на което по автомобила на св.И., а и по автомобила управляван от възз. са причинени имуществени щети.
Съприкосновението
с автомобила на св.И., очевидно е било възприето и от самата въззивница, в какъвто смисъл са и нейните обяснения.
С оглед на
всичко гореизложено, съдът намира,че безспорно в случая наказаното лице е
осъществило състава на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП в хипотезата на причинени имуществени
вреди. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице,
като в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП.
Нарушението, което й е вменено е описано със съставомерните
му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, както и
правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП. Същото е
безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице,
правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно
приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер от 20 лв..
По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е в Раздел ХХIII
“Поведение при ПТП” и вменява в задължение на всеки водач на ППС, който е
участник в ПТП да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателката
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната й
отговорност. В тази насока изводите на съда за доказаността
на нарушението, относимостта и допустимостта на
събраните доказателства са направени на основата на анализ на доказателствата,
изложен при нарушението по пункт едно от НП. Поради това и съдът не намира за
необходимо да ги преповтаря отново.
Съгласно
Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Както
в АУАН, така и НП е описано поведение на въззивницата,
което напълно покрива легалната дефиниция за ПТП, развило се в процеса на
управление на лек автомобил и предизвикало материални щети. Безспорно по делото
е установено и че въззивницата е напуснала
произшествието без да установи какви са последиците от него. Затова съдът
намира, че неизпълнението на това нейно задължение правилно е квалифицирано от
АНО в НП като нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП.
При проверка
на НП в тази му част, съдът констатира, че АНО не е изложил никакви мотиви по отношение
на индивидуализация на наложеното административно наказание глоба. За
конкретното нарушение, в чл.175, ал.1 от ЗДвП, са предвидени две кумулативни
административни наказания: лишаване от право за управление на МПС от 1 до 6м. и
глоба от 50лв. до 200 лв. По отношение на наказанието „лишаване от право за
управление на МПС“ АНО е наложил същото в минимален размер, а наказанието
„глоба“ над средния, като този подход е необясним за настоящия състав. Наложеното
наказание „глоба“ не държи сметка за ниския интензитет на обществена опасност
на конкретния нарушител. Въззивницата е правоспособен
водач на МПС от 2001г., т.е. почти 20 години, като от тогава до нарушението
предмет на настоящото производство е санкционирана само веднъж за нарушение на
разпоредбите на ЗДвП с НП , влязло в сила през м.януари 2020г., като същата от
2014г. притежава талон на водач без нарушения. Нещо повече, възз.
е лице в неравностойно положение, като видно от данните по делото същата има ТЕЛК.
Поради това съдът счита, че в случая наказания в минималния размер предвиден в
закона биха били справедливи и биха изпълнили целите на чл. 12 от ЗАНН. Поради
изложените съображения, съдът счита, че определените от АНО санкция „глоба“ е
завишена и следва да бъдат редуцирана, като административно наказание „глоба“ в
размер на 150 лв. следва да бъде намалено на 50 лв. Наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“ е определено за скок от 1 м., който е минимално
предвидения в закона и като такова е справедливо, отговарящо на обществената
опасност на дееца.
Съдът намира,
че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения
от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретните нарушения, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателката, са свързани с
причиняване на материални щети в транспорта, свързани са със създаване на
реална опасност за другите участници в движението и осъществяването им всякога
застрашава обществените отношения, които ЗДвП e призван да гарантира.
Тяхното нарушаване засяга безопасността на движението по пътищата и повишава
рискът от пътно-транспортни произшествия, като съдът намира, че извършените
нарушения се характеризират с достатъчна висока степен на обществена опасност. Поради
което и е ирелевантно, че възз.
има ТЕЛК и автомобилът й е нужен постоянно. Нещо повече, по делото се установи,
че само два месеца преди ПТП предмет на настоящото дело спрямо нея е влязло
в сила НП отново свързано с причиняване
на материални щети в транспорта. Видно от справката й за нарушител/водач,
същата е санкционирана и за друго нарушение на чл.179, ал.2 вр.
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. С оглед на тези обстоятелства е изключена
възможността за приложението на чл. 28, буква "А" в конкретния случай,
доколкото цел на наказанието е да поправи и превъзпита водача към спазване на
установените правила. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния
случай би култивирало чувство за безнаказаност при подобен род пътни ситуации.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143,
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че
са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и
за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК,
урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения
случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, кото
процесуален представител не се е явил в залата, а е депозирал писмени бележки
по делото, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК,
съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 32,94 /тридесет и два лева и
деветдесет и четири стотинки/ лева.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
пункт първи от Наказателно
постановление №20-0819-001442 от
27.04.2020 год. на Началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР, с което на Д.В.С. с ЕГН ********** е наложено: административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ пункт втори от
Наказателно постановление
№20-0819-001442 от 27.04.2020 год. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, с което на Д.В.С. с ЕГН ********** са наложени: административно наказание
„глоба“ в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба”
на 50 /петдесет/ лв..
ОСЪЖДА Д.В.С. с ЕГН ********** ,
да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 32,94
/тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: