№ 972
гр. Варна, 09.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500442 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.418, ал.4, вр. с чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №5478/24.01.2023г. от „Ти би Ай
Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, против Разпореждане
№47191/23.12.2022г., по ч.гр.д. № 16681/2022г. по описа на ВРС, 30 състав, в
частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление с вх.
№88397/21.12.2022г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист, срещу
длъжника И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: **********, е отхвърлено за
разликата над сумата от 48,90 лв. до претендираните 244,83 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 25.01.2022г. до
08.12.2022г.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно. Посочва клаузите в договора за кредит на чл.9.4 и
чл.15.1, които уреждат прилагането на обезщетение за забава, които сочат на
дължимост на законната лихва за забава при просрочие. Излага се, че
потребителят е забавил плащанията по анюитетните вноски, което води до 1/
начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за
допълнителния срок на забавянето и 2/ начисляване на законна лихва върху
размера на погасителната вноска. Поддържа се, че договорната лихва е
граждански плод и се дължи, като нейният размер се определя от размера на
капитала и времето за ползването му. Сочи се, че предвиденият в
погасителния план размер на договорната лихва е начислен при презюмиране
обстоятелството, че потребителят плаща в срок своите вноски. При просрочие
обаче, следва да се начисли и договорна лихва върху просрочена главница.
Настоява се, че по силата на чл.9.4 и чл.15.1 от договора, при просрочие
потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху
просрочената сума – анюитетната вноска, включваща главница и договорна
лихва. Моли се за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
посочената сума, представляваща обезщетение за забава и пропорционални
1
разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред РС – Варна е образувано по заявление с вх. №
88397821.12.2022 г., подадено от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-
54, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. Д. И., ЕГН
**********, с адрес: ********** за следните суми: сумата от 1124,36 лв.
(хиляда сто двадесет и четири лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №
********** от 19.11.2021 г., сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и
длъжника, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението – 21.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 242,82 лв. (двеста четиридесет и два лева и осемдесет и две
стотинки) - възнаградителна лихва за периода 25.01.2022г. – 25.11.2022 г., във
връзка с договор за потребителски кредит № ********** от 19.11.2021 г и
сумата от 244,83 лв. (двеста четиридесет и четири лева и осемдесет и три
стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода
25.01.2022 г. до 08.12.2022 г.
С обжалваното разпореждане съдът е изложил мотиви, че изчислената
законна лихва за забава върху главницата за претендирания период се равнява
на 48.90лв. и за горницата над тази сума претенцията за обезщетение за
забава противоречи на чл. 33 ЗПК, поради което следва да се отхвърли.
Видно е от твърденията, наведени в частната жалба, че заявената и
посочена в извлечението от счетоводни книги сума от 244.83лв.,
представляваща обезщетение за забава, е в размер, надхвърлящ размера на
законната лихва върху главницата за периода на забавата на
кредитополучателя по договор за потребителски кредит, като към размера на
законната лихва е кумулиран и допълнителен размер на възнаградителна
лихва за периода на забавата.
Същевременно, видно от заявлението и извлечението от счетоводни
книги, за същия период се претендира и договорна лихва на самостоятелно
основание.
Така заявената претенция за обезщетение за забава е в пряко
противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, въвеждаща забрана
обезщетението за забава да надхвърля размера на законната лихва.
Респективно, на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заповед за изпълнение за
сумата, надхвърляща законната лихва, не следва да бъде издавана, тъй като
искането противоречи на закона. Размерът на претендираната сума следва да
бъде редуциран до размера на законната, която в случая, изчислима с продукт
Апис – Финанси, съвпада с изчисленията на първоинстанционния съд.
Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че процесното
заявление подлежи на отхвърляне за разликата над сумата от 48,90лв. до
претендираните 244,83лв., представляваща обезщетение за забава, начислено
2
за периода 25.01.2022 г. до 08.12.2022 г.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции,
разпореждането следва да се потвърди в обжалваната част.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №47191/23.12.2022г., по ч.гр.д.
№16681/2022г. по описа на ВРС, 30 състав, в частта, с която подаденото от
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, заявление с вх.
№88397/21.12.2022г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по реда на чл.417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист, срещу
длъжника И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: **********, е отхвърлено за
разликата над сумата от 48,90 лв. до претендираните 244,83 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 25.01.2022 г. до
08.12.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3