Определение по дело №1186/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 16/20.03.2012 г., постановено по гр. д. № 1815/2011 г., К. районен съд е отхвърлил предявеният от „В. и К.” Е., гр. Б. срещу „Кап.П. В.”, гр. К. установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК за сумата 290.63 лв., представляваща стойността на ползвани ВиК услуги- доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода 23.09.2008г.- 20.07.2011г. с отчетен период по фактури 15.07.2008г. до 09.09.2008г., за която сума е издадена заповед № 2914/04.10.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1495/2011г. на РС-К..

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „В. и К.” Е., гр. Б., с която същото се обжалва като неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон. Жалбодателят твърди, че спорът по делото се свеждал до дължимостта на търсената сума по издадената фактура за вода и известия за начислени лихви поради неполучаването им от потребителя - ответник; до приложимата в отношенията на страните норма – договор от 30.11.1998г. или Общи условия В. и К. Е., в сила от 2006г.; откога било изискуемо вземането и дали същото било погасено по давност. Излага подробни съображения. Моли обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да се постанови друго решение по делото, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Моли за присъждане на направените в двете инстанции съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява и не взема становище по въззивната жалба.

Въззиваемото дружество „Кап.П. В.”, гр. К., редовно призовано за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество, е частично основателна. Съображенията на съда са следните:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Кап. П. В.” , гр. К., че дължи на ВиК-Б. сумата в размер на 290.63 лв., представляваща стойността на ползвани ВиК услуги- доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода 23.09.2008г.- 20.07.2011г. с отчетен период по фактури 15.07.2008г. до 09.09.2008г. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК след подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК от длъжника „Кап. П. В.” , гр. К. по ч.гр.д. № 1495/2011г., по което К. районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 2914/04.10.2011г. въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от ВиК-Б. - въззивен жалбоподател за сумата, предмет на установителния иск и разноски - 25.00 лв. - внесена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Установява се по делото, че на 30.11.1998 г. между страните бил подписан договор за доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води, съгласно който водоснабдителят ВиК-Б. се задължил да предоставя на абоната „Кап.П. В.” , гр. К. вода за питейно-битови нужди, както и да осигури нормалното отвеждане и пречистване на отпадъчните води. По молба на абоната, с двустранно подписан от представители на страните протокол от 05.09.2008г. за партида 100895, водена на абоната, партидата била закрита и водомерът – свален. В протокола били вписани показанията на водомера, като била отчетена разлика между ново и старо показание общо от 197 куб. метра вода. На 23.09.2008г. ВиК - Б. издал фактура № *, като показателите на водомера, вписани в протокола от 05.09.2008г. били разделени на два периода: от 15.07.2008г. до 31.07.2008г. – 59 куб.м вода на стойност 49.56лв. и от 01.08.2008г. до 09.09.2008 г. – 138 куб.м вода на стойност 133.86 лв., или общо 197 куб.м вода на стойност 220.10 лв. с ДДС. Установява се по делото, че във връзка със задължението по фактурата били издадени ежемесечни известия за начислена лихва върху главницата, за периода 22.10.2008г. – 20.07.2011г., в общ размер на 70.53 лв.

Съдебно-счетоводната експертиза, изслушана и приета от първоинстанционния съд установила, че процесната фактура, както и известията за начислена лихва не са получени и осчетоводени в счетоводството на дружеството-длъжник. Съответно- вземането по посочените документи били осчетоводени като вземания от ответника и прехвърлени като вземания по съдебни спорове в счетоводството на ищеца.

Установено е по делото, че на дружеството-длъжник била изпратена покана за доброволно плащане на задължението по фактурата, вкл. лихви в срок до 08.08.2011г. Към поканата било приложено извлечение от счетоводна сметка 411 за неизплатени суми за вода от аб. № 200895. Същата била получена от ответника на 27.07.2011г.

В съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд на 24.01.2012г., дружеството-ответник, представлявано от законния си представител, заявил, че не оспорва доставеното количество вода и нейната стойност. Заявил, че дружеството не дължи нейното плащане, тъй като фактурата била получена четири години след издаването й, с узнаване издаването заповедта за изпълнение.

При така установените факти по делото, се налагат следните п­авни изводи: по смисъла на Закона за водите и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предоставянето от оператора на услуга - В. с питейна вода на крайните потребители, е договор за услуга, а не договор за продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ. С оглед вида на договорните отношения е неприложима разпоредбата на чл. 327, ал.1 ТЗ - нормативно определеният срок (ден) за изпълнение на задължението за заплащане на цената, поради което изводите на първоинстанционния съд в този смисъл са неправилни. С посочените закон и наредба са регламентирани правата и задълженията на страните при предоставяне на услугата В. и К.. Съгласно същите, операторът дължи доставка на питейна вода, а потребителят дължи заплащане на цената на използваното количество вода – чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4/2004г. Цените на услугите се определят от оператора в зависимост от изразходваното количество вода – чл. 32 от Наредбата. Получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган – чл. 8 от Наредбата. Безспорно е по делото, че от 2006г. са в сила Общи условия на В. и К. Е., одобрени с Решение Р.ОУ-057/03.07.2006г. от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ и този факт не се нуждае от доказване. В тази връзка изводът на първоинстанционния съд, че общите условия не обвързвали дружеството-ответник, тъй като ищецът не доказвал откога са в сила, поради което отношенията им се уреждали от договора от 1998 година, е неправилен. Предвид изложеното, установено е по делото, че операторът ВиК-Б. доставял питейна вода на потребителя- дружеството-ответник до 05.09.2008г., когато по молба на последното, партидата била закрита и водомерът свален Т.е. от 2006г. отношенията между страните, вкл. закриване на партидата, се регулират от посочените по-горе общи условия. Данни за количеството доставена вода се съдържат в описания по – горе протокол от 05.09.2008г., карнетна книга по партидата на ползвателя, а за нейната стойност – във фактура № */23.09.2008г. и извлечение по счетоводна сметка 411 за неизплатени суми за вода от аб. № 200895, приложена към изпратената на ответника покана за доброволно плащане. Впрочем, доставеното количество вода и нейната стойност се признават от представителя на дружеството-ответник в съдебно заседание, а обсъдените по-горе писмени доказателства, установяващи това количеството и стойност, не се оспорват. Тези факти не се променят от обстоятелството, че посочената фактура и известия за начислени лихви не са получени и осчетоводени в счетоводството на ответника, което е от значение за изискуемостта на вземането, но не и за неговото съществуване. Достатъчен е фактът, неоспорен от ответника, че към 05.09.2008г. е било измерено количество изразходвана вода от 197 куб. м, което от своя страна поражда задължението му да плати цената й. В тази връзка неполучената фактура се замества от поканата за доброволно плащане на същото задължение. С оглед изложеното, въззивният съд намира, че по отношение на ответното дружество съществува вземане на ищеца, установено по основание и размер и изискуемо след изтичане на срока за доброволно плащане - 08.08.2011г., а именно вземане в размер на 220.10 лв., представляващо стойността на 197 куб.м вода, доставена на ответника за периодите 15.07. - 31.07.2008г. и 31.08.-09.09.2008г. Или предявеният иск по чл. 422 ГПК по отношение на главницата от 220.10 лв. е основателен и доказан. По договора за услуга водният оператор е доставил на потребителя питейна вода в установеното количество и стойност, поради което потребителят дължи нейното заплащане. Главницата освен това е станала изискуема с изтичане на срока за доброволно плащане-08.08.2011г. на основание чл. 84, ал.2 ЗЗД, тъй като именно от поканата дружеството-ответник е узнало за задължението си и било поканено да плати. В тази връзка неоснователен е доводът, че вземането е погасено по давност /задължението е възникнало на 05.09.2008 г. и станало изискуемо на 08.08.2011г./. В случая е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като не се касае за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в”, а за услуги В и К, които се заплащат въз основа на измерено количество изразходвана вода – чл. 32 от Наредба № 4/2004г. Що се отнася до начислените лихви с известия за начислена лихва за периода от 22.10.2008г. до 20.07.2011г. в общ размер на 70.53лв., то към датата за доброволно плащане – 08.08.2011г., определена с покÓната, същите не са дължими, т.к. главницата не е била изискуема. Длъжникът е изпаднал в забава едва след тази дата, но обезщетение за забавено изпълнение под формата на мораторна лихва от забавата до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК от ищеца не се претендира.

Като е достигнал до изводи, различни от направените по отношение съществуването и дължимостта на главното вземане, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Следва същото да се отмени в частта му, с която искът за съществуване на вземането по чл. 422 ГПК е отхвърлен до размера му от 220.10 лв., вместо което се постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответното дружество, че съществува вземане на ищеца в размер на 220.10 лв., представляващо стойността на предоставена ВиК услуга - доставена, отведена и пречистена питейна вода от 197 куб.м за периоди 15.07.2008г.-31.07.2008г. и 01.08.2008г.- 09.09.2008г. В останалата част, обжалваното решение следва да се потвърди като правилно, макар и по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд. С оглед изхода от делото, следва да се обезсили заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2914/04.10.2011г., изд. по ч.гр.д. № 1495/2011г. по описа на Районен съд-К. в частта й, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 290.63лв. за разликата над 220.20 лв. до 290.63 лв., представляваща начислени лихви за периода 22.10.2008г. до 20.07.2011г.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за двете съдебни инстанции /общо 317.50 лв., от които ДТ - 37.50 лв., 80 лв. - за вещо лице и 200 лв. ю.к. възнаграждение/, съобразно уважената част на иска в размер на 240.53 лв.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 16/20.03.2012 г., постановено по гр. д. № 1815/2011 г. по описа на К.йския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „В. и К.” Е., гр. Б. срещу „Кап.П. В.”, гр. К. установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК до размера от 220.10лв., представляваща стойността на ползвани ВиК услуги- доставена, отведена и пречистена вода, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кап.П. В.” с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. К., У.П. М. № 60, че съществува вземане на „В. и К.” Е., ЕИК *, гр. Б., кв. ”П.”, У.Ген.Вл.В. № 3 в размер на 220.10 лв., представляващо стойността на ползвани ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена питейна вода 197 куб.м за периоди 15.07.2008г. - 31.08.2008г. и 01.08.2008г. - 09.09.2008г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение № 2914/04.10.2011г., издадена по ч.гр.д. № 1495/2011г. по описа на К.йския районен съд, с която е разпоредено „Кап.П. В.” с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. ”П. М. № 60, да заплати на „В. и К.” Е., ЕИК *, гр. Б., кв. ”П.”, ул. ”Ген.Вл.В. № 3 за разликата над 220.10 лв. до 290.63 лв., представляваща начислени лихви за периода 22.10.2008г. – 20.07.2011г.

ОСЪЖДА „Кап.П. В.” с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. К., У.П. М. № 60, да заплати на „В. и К.” Е., ЕИК *, гр. Б., кв. ”П.”, ул. ”Ген.Вл.В. № 3 направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 240.53 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/