РЕШЕНИЕ
№ 801
гр. София, 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110200476 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.72 от ЗМВР.
ОБРАЗУВАНО Е ПО ПИСМЕНА ЖАЛБА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Р.
Ц. Н., с ЕГН: **********, подадена чрез Системата за сигурно електронно
връчване на 06.01.2025г., СРЕЩУ ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с
рег. № зз1556 от 22.12.2024, ИЗДАДЕНА ОТ М. Г. П. на длъжност
„полицейски инспектор“ в 04 РУ при СДВР към Министерството на
вътрешните работи (МВР), с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР задържане за срок от 24 (двадесет и четири) часа в сградата на 04 РУ
- СДВР на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Р. Ц. Н., с ЕГН: **********.
В ЖАЛБАТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Р. Ц. Н. ОТ
УПЪЛНОМОЩЕНИЯ Й ЗАЩИТНИК АДВОКАТ К. А., и съгласно
постъпилите по делото писмени доказателства, се инвокират подробни
съображения, касаещи предмета на съдебния спор и водещи до материалната
и процесуална незаконосъобразност на постановения индивидуален
административен акт. ПРЕДЯВЯВА СЕ ИСКАНЕ въпросната обжалвана
пред съда заповед да бъде отменена. Претендират се разноски, като се
представят доказателства за тяхното извършване.
ОТВЕТНИКЪТ И ВЪЗЗИВАЕМА СТРАНА ПО ЖАЛБАТА НА Р. Ц.
Н. - М. Г. П. на длъжност „полицейски инспектор“ в 04 РУ при СДВР към
Министерството на вътрешните работи (МВР), РЕДОВНО ПРИЗОВАН, НЕ
СЕ ЯВЯВА и не излага становище по депозираната писмена жалба.
1
II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК
всестранно, обективно и пълно доводите на страните, събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателства, съгласно приложението на
закона и по силата на вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА
УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ЖАЛБАТА Е ДЕПОЗИРАНА в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен преклузивен срок на 06.01.2025г. чрез Системата за
сигурно електронно връчване; от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу индивидуален административен
акт по чл.21 от АПК, връчен на 22.12.2024г., подлежащ на законов съдебен
контрол от родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е
редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА при
допустимо развило се пред Софийски Районен съд административно
производство с оглед константната съдебна практика, че първа инстанция по
разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не
административния съд, последният представляващ касационна инстанция на
съдебния акт, поставен от районния съд в такова производство.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ЖАЛБАТА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Р. Ц. Н. имала чисто съдебно, установена престижна
месторабота, положителни характеристични данни, липсата на криминални
регистрации, и конкретно спрямо нея не са били регистрирани в системите на
МВР преписки или разследвания по наказателни производства за притежание
на наркотични вещества (например). На 22.12.2024г., след 03:00 часа,
жалбоподателят Н. се качила в поръчано такси със своя приятел, за да се
прибере до дома й в гр.София. Преди да потегли таксито с двамата пътника,
към тях се насочил полицейски автопатрул от полицейски служители, единият
от които бил въззиваемата страна - М. Г. П. - на длъжност „полицейски
инспектор“ в 04 РУ при СДВР към Министерството на вътрешните работи.
Лицата от таксито - жалбоподателят Н., и нейния приятел били заставени от
полицейските служители да слязат от автомобила и да извадят пред тях
всички движими вещи, които притежавали. Бил отправен въпрос към
жалбоподателя Н. дали същата притежава забранени от закона вещи или
предмети. Същата отговорила, че не притежавала такива, но имала в себе си
пакетче „чай“ в кутия, съставена от билки с малинови листа и мента срещу
тютюнопушене. Спрямо нейният приятел не били установени забранени вещи
или предмети. Същият бил освободен от проверката. Жалбоподателят Н.
извадила въпросното пакетче от кутията, която държала и на която върху една
от страните й е било описано съдържането на билковата смес. Кутията е била
отказана да бъде взета от органите на МВР. Полицейските служители и
въззиваемата страна П. не носили в себе си измервателни уреди или средства
за техническата проверка дали в съдържащите в тревистата смес билкови
2
растения са били налице опиати и/или забранени от закона наркотични
вещества и други. Въззиваемата страна Пантов чрез външен (визуален) оглед
„преценил“, че билковото пакетче на жалбоподателя Н. съдържала забранени
от закона наркотични вещества. Жалбоподателят Н. оказала пълно съдействие
на полицейските служители. Не им противостояла по никакъв начин.
Проверката на полицейските органи по ЗМВР протекла спокойно. Същата
попълнила протокол за доброволно предаване (характеризиращ се като
писмена разписка) на въпросната „билка“ и я предоставила за целите на
разследването. Полицейските служители поставили белезници на
жалбоподателя Н.. Същата не се противопоставила да бъде задържана. Била
отведена в сградата на 04 РУ-СДВР, въпреки че същата е предоставила
доброволно пликчето с билката за изследване. Въпросната билка не е била
изследвана пред нея. Не й било съобщено дали е била извършена проверка на
сместа от пликчето. Жалбоподателят Н. не била информирана защо е
задържана (както и защо случаят е бил прекратен впоследствие). Липсвало
предявено срещу нея обвинение по съставите на чл.354а от НК. Не е било
образувано досъдебно производство по НПК. Заявителският материал срещу
нея е бил прекратен. Но въпреки тези факти и поради несъобразяването им, на
22.12.2024г. в 04:35 часа ответникът по жалбата и въззиваема страна
полицейски инспектор М. Г. П. издал писмена заповед за задържане на лице с
рег. № зз1556/22.12.2024г. по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за това, че
жалбоподателя Р. Ц. Н., след извършена полицейски проверка, е била
извършител на престъпление във връзка с чл.354а от НК, държейки
наркотични вещества (посочените обстоятелства са фактическото и правното
основание на издадената заповед за задържане). Спрямо жалбоподателят Н. е
бил извършен и обиск по ЗМВР на 22.12.2024г. в 05:45 часа от полицейски
инспектор К., при което други вещи или предмети не били установени в нейно
владение. Жалбоподателят Н. попълнила декларация в момента на
задържането си, в която записала, че не желае да се възползва от правото си на
адвокатска защита; че не желае да уведоми свой близък, че е задържана по
ЗМВР; че не е имала здравословни проблеми; че не желаела извършването на
медицински преглед и че нямала необходимост от спазването режим или диета
по медицинско предписание. Жалбоподателят Р. Ц. Н. е била освободена на
22.12.2024г. в 18:00 часа.
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните в административното
производство писмени доказателства. Писмените доказателства по делото във
връзка със събраните по инициатива на съда справки (а именно справката за
съдимост, справките от СРП и НСлСл, справките от СДВР, заявителския
писмен материал и други) са единни, категорични и непротиворечиви.
Справките и писмените доказателства по делото са съставени от компетентни
длъжностни лица по установения от закона ред в кръга на техните
правомощия (по служба). Доказателствената стойност на събраните писмени
доказателства е висока и достоверна в значителна степен, съгласно
принципите на процесуалния закон. Притежаването на билка, която, обаче, не
съдържа никакви забранени от закона наркотични вещества и/или техни
3
аналози, към момента на фактическото задържане на лицето по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР не е престъпление, нито административно нарушение или
евентуален граждански деликт. Дори и да се приеме (ако по някаква причина
съдът допусне тази възможна хипотеза) дадено лице да е само наркотично
повлияно, без да държи в себе фактически доказани наркотични вещества,
това наркотично повлияване не е престъпление само по себе си, след като
лицето не извършва под такова повлияване правнорегламентирана (защитена)
от закона дейност (например шофиране). Жалбоподателят Н., възприета от
въззиваемата страна П. и неговите колеги, се е намирала седнала в такси, за да
се прибере до дома си, без да има данни да е извършвала в този момент
престъпление, административно нарушение или евентуален граждански
деликт, или още повече - правно регламентирана високо рискова дейност.
Според доказателствата по делото жалбоподателят Н. към инкриминирания
период не е била издирвана от органите на МВР, съда и/или прокуратурата.
Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства по делото обуславят извеждането на
фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като
пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По делото не се установява
непротиворечив доказателствен материал. Поради еднопосочността и
непротиворечивостта на писмените доказателства по делото, съдът не следва
да излага още по-подробни допълнителни съображения на основание чл.305,
ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС установява, че съгласно
посоченото в заповедта на въззиваемата страна М. Г. П., задържането на
жалбоподателя Р. Ц. Н. е било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР.
СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ е допуснато съществено процесуално
нарушение на административно-производствените правила на АПК, тъй като
към момента на фактическото задържане на жалбоподателя Н., не й е било
съобщено фактически в този момент от въззивамата страна П. - за какво е
била задържана и поради какви причини. В този момент (а не в момента на
конвоирането й в сградата на 04-то РУ при СДВР или при последващото
попълване на писмената документация по делото) не й е била осигурена и
адвокатска защита, нито възможност да се свърже с адвокат, нито са й били
разяснени нейните възможни права - например, че има правото на адвокатска
защита; че има правото да не се самоуличава в престъпление; че има правото
да уведоми свой близък, че е задържана; че има правото да разбере в този
момент фактическото и правното основание за задържането й и други.
Липсата на информация за тези факти и обстоятелства не освобождава
административният (полицейски) орган П. от задължението му да съобщи на
жалбоподателя Н. в момента на ограничаване на правото й на свободно
придвижване какви са били основанията за задържането й - и фактически, и
правни. Нещо повече, чрез този пропуск е нарушено правото на задържаното
лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си (към този
4
момент, а не последващо), залегнало изрично, както в чл. 5, § 2 от КЗПЧОС,
така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на
задържането. В тази насока, съдът се позова изцяло на казуалното тълкуване
от константната съдебна практика на административните съдилища от
Решение № 2890 от 29.01.2025г. по адм.д. № 8479/2024г. на АССГ. Т.е.
основанията за извършването на полицейски арест и съгласно постановките на
Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело № С 608/2021г. подлежат на
незабавно съобщаване на адресата на задържането (за всяко обвинение) - на
достъпен за него език по подходящ начин, за да се гарантира ефективната
възможност задържаното лице да оспори пред съдебен орган чрез
реализирането на правото му да обжалва своето задържане на основание чл.5,
§4 от КЗПЧОС. Съгласно Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело № С
608/2021г. основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в
извършването на престъпление следва да съдържат цялата необходима
информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят
законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа
описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред
които фигурират известните време и място на настъпване на фактите; формата
на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и
дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита
стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването
на текущо разследване. В тази насока е Решението по делото „Фокс,
Камбел и Хартлей срещу Обединеното Кралство“ 1990г. на ЕСПЧ.
Изисква се да съществува като реалистична възможността правното средство
за защита срещу задържането да бъде упражнено практически. За изпълването
на тези изисквания се предпоставя спазването на принципа за незабавност в
съобщаването на основанието за задържането на лицето и необходимото
съдържание на съобщението за основанието за задържането на лицето. В тази
насока е Решението по делото „Мируей срещу Обединеното Кралство“
1994г. на ЕСПЧ. Само посочването на правното основание за задържането не
е достатъчно към момента на задържането на лицето. В случая, това изискване
спрямо жалбоподателят Н. не е било гарантирано от полицейския орган П. в
момента на фактическото задържане на лицето на 22.11.2024г. около и след
03:00 часа, а не в момента на буквалното издаване на заповедта за задържането
й от 22.11.2024г. в 04:35 часа. Жалбоподателят Н. не е била достатъчно
уведомена за основанието на задържането й. Тя не следва да разбира за
основанията за ограничаване на правото й на свободно придвижване след
издаване на заповедта за задържане или при конвоирането й до 04 РУ-СДВР –
а само в момента, когато й се е отнела свободата образно казано, доколкото
ограничаването на правото на свободно придвижване на всяко лице следва да
се извършва само за постигане на легитимните цели на закона. След като
целите на закона се постигат и без задържането на лицето по ЗМВР,
административният орган следва да предпочете това приложение на закона,
тъй като е пропорционално на допустимата административна намеса. Това
задължение на административния орган по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е
сторено в точния начален момент преди или в момента на фактическото
5
задържане на лицето и да е доказателствено обезпечено към момента на
издаването на индивидуалния административен акт по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР. По този начин се извършва баланс между интересите на Държавата, и
личните права на задържания субект. Основанията за задържането на едно
лице не следва да се извеждат от съдържанието на действията, които се
извършват с лицето - например при неговия разпит; при извършване на обиск;
при евентуално претърсване и изземване в негово присъствие, и т.н.
Задържаното лице Н. обективно не е било уведомено за фактическите и
правни основания за ограничаване на правото й на свободно придвижване.
Доказателствата по делото не установяват това е да сторено, като задължение
на полицейския орган П. Последващото уведомяване на жалбоподателя Н. с
издадената заповед от 22.12.2024г. за нейните субективни права и за правното
й положение на задържано по ЗМВР лице, не води до „саниране“ на
допуснатото съществено процесуално нарушение при издаването на
индивидуалния административен акт, което е ограничило правото на защита
на жалбоподателя Н.. Издаването фактически на заповедта в по-късен час след
04:00 часа на 22.12.2024г. с начало на задържането в по-минал момент от
около 03:00 часа на 22.12.2024г. не води до саниране на взетото задържане по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР с обратна сила и не доказва по никакъв начин, че то е
започнало в по-късен момент, а именно точно от 04:35 часа на 22.12.2024г.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС СЪОБРАЗЯВА, ЧЕ в този час,
жалбоподателят Н. не е имала статус на задържано лице по ЗМВР (а само
такъв на уличено към престъпление по чл.354а от НК). Следва да бъде
отчетено, че жалбоподателя Н. доброволно е предоставила въпросната
„билка“ на органите на разследването; оказала е пълно съдействие на същите;
не е противостояла на процесуално-следствените действия; не е скривала
доказателства; не е укривала такива; не е имало опасност да заличи
доказателства или да предупреди свидетели. Същата не е имала осъждания
или криминални регистрации. При тези проявили се факти е законово
недопустимо и нецелесъобразно жалбоподателят Н. да бъде задържана -
липсвало е въобще престъпление по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР вр. чл.354а от НК
към момента на задържането й. Липсвало е, дори възможна заподозряност или
уличеност към престъпление - органите на МВР в момента на признатите от
жалбоподателя Н. факти, че държи в себе си „билка“, не са изследвали
химически тази суха тревиста маса и дали същата съдържа (чрез полеви тест)
наркотични вещества, за да имат основание за задържането на жалбоподателя
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Това какво счита жалбоподателя Н. (например) не
следва да води до извод, че същата държи именно забранено от закона
наркотично вещество, след като то не е било проверено надлежно преди
фактическото й задържане по ЗМВР - за да има основание и цел
приложението на този ред, като допустима законова намеса за ограничаването
на едно от най-значимите човешки блага - а именно правото на личната
свобода. Законовото ограничаване на това човешко благо следва, обаче, да се
извършва по изключение (а не като правило на поведение от страна на
органите на МВР) при наличие на доказателства (или доказателствени данни)
и реално извършено престъпление (каквото в случая въобще е липсвало). От
6
момента, в който жалбоподателят Н. е предоставила с протокол за доброволно
предаване въпросната „билка“ се счита, че не са били възникнали с висока
степен на вероятност фактически данни и доказателства за извършено
престъпление, тъй като въпросната тревиста смес от билката на
жалбоподателя Н. не е била изследвана. Жалбоподателят Н. е имала право на
адвокатска защита, съгласно трайната практика на ЕСПЧ от този момент.
Такава не й е била осигурена. Попълнената към приложената заповед по
ЗМВР декларация за отказ от адвокатска защита от страна на жалбоподателя
Н. не санира това нарушение на органите на МВР (не е ясно декларацията по
какъв начин е била съставена и в кой момент е била попълнена, като дори за
съда възникват съмненията за часовото й антидатиране, като този извод е
съотносим и по отношение на издадената заповед за задържане). Процесната
декларация не санира в същия смисъл й бездействията на органите на
разследването да уведомят жалбоподателя Н. за нейните права и за правото й
на защита от момента, в който събраните в преписката са я уличавали
вероятностно в престъпление. Съдът отчита, че от събраните по делото
писмени доказателства не се установява, като доказано, фактическото
основание на заповедта на въззиваемата страна П. за задържането на
жалбоподателя Н.. Доказателствата по делото не сочат наличието на
свързаност на жалбоподателя Н. с елементи от изпълнителните деяния на
престъпните състави на чл.354а от НК. Този извод се извежда само в това
производство с оглед събраните доказателства към момента пред настоящият
съдебен състав. Изграждането на категоричен извод за такива факти на база
предположения не може да се извършва. ДП се образува винаги по факта на
извършено в обективната действителност реално престъпление от общ
характер. Разследва се извършеното престъпление с оглед разкриването му и с
оглед установяването на неговия извършител. В преписката по случая
жалбоподателят Н. не е имала процесуални качества по НПК. Жалбоподателят
Н. не е затруднявала органите на разследването. Оказвала е пълно съдействие.
В нейно присъствие и при нейно непротивостоене са били събрани
веществени доказателства за евентуално образуване на ДП. Целите на ЗМВР
са били постигнати с оглед разкриването на деянието, което е било възможно
да е престъпление (категорични доказателства не са представени от
въззиваемата страна) и без задържането на жалбоподателя Н., която
доброволно е предоставила въпросната билка. Разпоредената с издадената
заповед принудителна административна мярка за задържането на
жалбоподателя Н. противоречи на целта на ЗМВР - същата не е съобразена със
закона и с целта на закона (чл. 4, ал. 2 АПК). В тази връзка, не е била
съществуваща опасността от укриването на жалбоподателя Н. - същата е лице
с установена самоличност, с регистриран адрес и с място на установени в
страната трайни фактически връзки, където същата е била съсредоточила
своите жизнени и икономически интереси. Органите на МВР не са били
възпрепятствани да събират доказателства. Жалбоподателят Н. не е била
издирвана от държавните власти. Тя не е предупреждавала свидетели, нито е
комуникирала с такива. Нито е укривала доказателства. Нито е затруднявала
по никакъв начин към 22.12.2024г. и след това органите на разследването или
7
по преписката. Задържането й по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е било
безпредметно, непропорционално, неефективно, необосновано, произволно и
нецелесъобразно. Целта на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е преизпълнена от
действията на полицейски орган, които са извън постановеното задържане.
Целите на закона са постигнати и без задържането на жалбоподателя Н., в
чието поведение не се съдържа никаква противоправност. Органите на МВР са
имали ненарушена възможност да разкрият престъпността и да й се
противопоставят по всички възможни законови начини съгласно
дефинитивните разпоредби на ЗМВР. Административният орган по ЗМВР
следва, обаче, да избере по реда на АПК онази административна мярка, която
е била най-съответна и пропорционална на целите на закона. Ако даден
резултат е можел да се постигне и по друг начин, ако същия е по-
благоприятен, административният орган е следвало да приложи този по-
благоприятен начин с причиняване на възможно най-малко вреди. В тази
връзка съгласно Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10, т. 23 „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в
областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени
от установен в това законодателство режим, държавите-членки са компетентни
да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са
задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на
принципа на пропорционалността“. Когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определяне на националните санкции,
„санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят
границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно
преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато
има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-
малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели“ (т.24 от същото
решение). Когато правна уредба по правото на Съюза препраща към
националните разпоредби, член 4, параграф 3 от ДФЕС относно принципа за
лоялното сътрудничество, налага на държавите-членки да вземат всички
мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на
правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по
отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички
положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ
характер. В тази насока е Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-
382/09, т. 44 и Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10.
С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на
жалбоподателя Н. са допуснати нарушения на процедурата, които в
съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да
разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу
същото, което се явява достатъчно основание за определяне на задържането й
от 22.12.2024г., записано, че е било започнало в 04:35 часа, като незаконно от
процедурна страна и за отмяна на издадената заповед.
8
С оглед изложеното съдът следва да постанови решение, с което да
отмени издадената заповед за задържане по ЗМВР спрямо жалбоподателя Н..
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На въззиваемата страна - ответник не са дължими разноски с оглед изхода
на делото.
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане.
На основание чл.143, ал.1 от АПК административна структура, към която
принадлежи ответникът Пантов като полицейски орган, следва да понесе
разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя за всички съдебни
инстанция (и с оглед претендираното) предвид изхода на спора, съгласно
договора за правна помощ за сумата от 800.00 лева, ведно със сумата от 15.11
лева за заплатена държавна такса срещу обжалваният инвидуален
административен акт или общо сумата от 815.11 лева за сторените в
производство разноски.
Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Обемът на процесуалните действия на адвокат А. са съответни на
значително положените от него правни усилия като адвокат. Липсват
основания за съда да приеме каквото и да е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Такова само по себе си не е
предявено и би било неоснователно, но и се отчита от съда сложността на
делото - най-вече от правна страна. Правната помощ на адвокат А. е съответна
на реално положения от него по делото значителен адвокатски труд. Адвокат
А. е изготвил жалбата по делото. Представлявал е своя доверител.
Консултирал го е. Участвал е в заседанията пред съдебната инстанция на
СРС. Извършвал е искания. Излагал е защитни доводи. Положил е обемни
процесуални усилия. Анализирал е доказателства. Изложил е своята
пледоария. Изследвал е съдебна практика. Трудът на адвокат А. е високо
квалифициран. Съдът отчита, че вида на делото. Защитата на адвокат А. е
съответна и пропорционално оценена в разумен и справедлив размер.
VIII.). ПРЕДВИД ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНА И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
ОБЖАЛВАНАТА ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с рег. № зз1556
от 22.12.2024, ИЗДАДЕНА ОТ М. Г. П. на длъжност „полицейски инспектор“
9
в 04 РУ при СДВР към Министерството на вътрешните работи (МВР), с която
е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24
(двадесет и четири) часа в сградата на 04 РУ - СДВР на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
Р. Ц. Н., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ чрез
законния му представител с административен адрес - гр.С., ул. „Ш. с.“ № ***
ДА ЗАПЛАТИ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Р. Ц. Н., с ЕГН: ********** на
основание чл.143, ал.1 от АПК СУМАТА от 815.11 (осемстотин и петнадесет
лева и единадесет стотинки) лева, представляваща сторените в съдебното
производство за провелата се съдебна инстанция разноски за адвокатски
хонорар и заплатена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10