Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 25.06.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав в открито съдебно заседание на
двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева разгледа
търговско дело № 4884 по описа за 2011 г. и взе
предвид следното:
Производството е
образувано по молба, вх. № 281958/20.07.2023 г. от Е.О.Е., с искане към съда по
несъстоятелността за постановяване на решение, с което да бъдат заличени и
отменени занапред последиците, които законът свързва с обявяването в
несъстоятелност на „Б.Ж.“ ЕООД, ЕИК ******** (н) и да му бъдат възстановени
правата, тъй като дружеството е изпаднало в несъстоятелност, поради
неблагоприятно изменили се стопански условия. В молбата се излагат, че с
решение на ОС на съдружниците, проведено на
18.10.2010 г., е избран за управител на „ Б.Ж.“ ЕООД. Настъпилата промяна била
вписана в ТР към АВ с № 20110126163820. От заеманата длъжност молителят бил
освободен с решение на ОС на съдружниците, проведено
на 21.06.2012 г., което обстоятелство било вписано в ТР при АВ с №
20120710005742, като молителят бил управител на въпросното дружество за периода
от 26.01.2011 г.- 10.07.2012 г. - 1 г., 5 месеца и 14 дена. С решение №
2136/13.12.2012 г. постановено по т.д. № 4884/2011 г. на СГС била обявена
неплатежоспособността на „Б.Ж.“ ЕООД, с начална дата 31.12.2011 г. и било
открито производство по несъстоятелност. С решение от 23.05.2013 г. по т.д. №
4884/2011 г. по описа на СГС, „Б.Ж.“ ЕООД бил обявен в несъстоятелност,
постановено било прекратяване на дейността на дружеството, както и обща
възбрана и запор върху имуществото и започнало осребряване на имуществото от
масата на несъстоятелността. С решение № 1891 от 02.11.2016 г. производството
по несъстоятелност било прекратено и постановено заличаването от ТР на „ Б.Ж.“.
Молителят счита, че са налице всички предпоставки за възстановяване в права по
чл.747,ал.2 от ТЗ във вр. с чл.748,ал.2 от ТЗ, тъй като несъстоятелността на
дружеството се дължала на неблагоприятно изменили се стопански условия. Твърди
се, че с поведението си молителят по никакъв начин не е допринесъл за
изпадането в неплатежоспособност и последвалата несъстоятелност на дружеството,
а единствен фактор за настъпилите неблагоприятни последици били натрупаните
задължения от предишното управление на дружеството, а така също и рязко
влошилите се стопански условия през 2009 г. и следващите години. Твърди, че към
хипотезата на чл.748,ал.2 от ТЗ била
приложима и регламентацията на Директива 2019/1023 на ЕП и Съвета, една от
основните цели на които била, добросъвестните несъстоятелни или свръхзадлъжнели предприемачи да могат да се ползват от
пълно опрощаване на задълженията след разумен срок. Цитира се и практика на ВКС
съобразно която следвало да се установи, че неблагоприятно изменилата се
стопанско- икономическа ситуация в страната е обусловила настъпването на
несъстоятелността, като в тежест на молителя било да установи в процеса при
условията на пълно и главно доказване изискуемата от закона причинна връзка,
която оправдала и невъзможността търговецът, дори добросъвестен, да продължи
търговската си дейност. Сочи се, че „Б.Ж.“ било създадено с цел реализирането
на инвестиционни проекти в областта на строителството и недвижимите имоти на
територията на гр. София, като за целта на 24.09.2007 г. закупило 17 недвижими
имота. Финансирането на проекта било обезпечено с Договор за инвестиционен
кредит по силата на който „ О.“ АД ***“ ползването на кредит в размер на
1 250 000 евро с цел закупуването на недвижими имоти, представляващи
апартаменти на територията на гр. София за да могат впоследствие да бъдат
заменени срещу имот частна общинска собственост. Твърди се, че през март месец
2008 г. посредством договор за замяна сключен между СО и „Б.Ж.“, последното
дружество придобило собствеността върху недвижим имот, находящ
се в гр. София, р-н „Връбница“, бул. „ Ломско шосе“, с площ 12 331 кв.м.,
като в замяна е прехвърлил на Столична община собствените на дружеството 17
недвижими имота. Впоследствие договорът за кредит бил обезпечен с ипотека върху
придобият недвижим имот. Навежда се, че през 2007 – 2008 г. всички условия за
успешна реализация на проекта били налице, тъй като българската икономика е
била в растеж и във всички нейни сектори се е очертавало динамично и възходящо
развитие, а освен това стойността на недвижимият имот е била достатъчна за да
обезпечи в цялост отпуснатия кредит. Твърди се, че въз основа на благоприятните
стопански условия и нарасналото търсене на жилище в гр. София „ Б.Ж.“ стартирало проект за изграждане на
жилищен комплекс от затворен тип с търговски площи в гореописания имот, като за
целта дружеството предприело разговори с архитекти и обсъждало различни
инвестиционни и идейни проекти, като компанията заплатила в тази връзка сума в
общ размер на 263 786,92 лева. Сочи се, че вследствие на световната
финансова криза, стопанската ситуация в страната за периода 2009-2010 г.
значително се влошила- българската икономика влязла в рецесия и настъпил рязък
спад в цените и търсенето на недвижими имоти. Навежда се, че поради тежката
финансова и икономическа криза и последствията от нея в сферата на
строителството „Б.Ж.“ не успял да реализира инвестиционния си проект и не
успяло да генерира приходи, които да му позволят да обслужва и плаща вноските
по кредита си, като това обстоятелство довело до неплатежоспособността на
дружеството. Според молителя имало пряка връзка между започналата през
2008-2009 г. икономическа криза, достигнала своят пик в следващите години, и
изпадането на дружеството в неплатежоспособност. Сочи се, че молителят, като
управител на „Б.Ж.“ е бил длъжен да
понесе негативните последици от срива на пазара и нереализирането на проекта, иницииран
през 2007 г., без да има вина за настъпването им и без да може да ги
предотврати, поради което счита че е налице предпоставката по чл.748,ал.2 от ТЗ. Твърди се още и че несъстоятелността на процесното
дружество се дължи не на действия/ бездействия на молителя, а на натрупани
задължения от предишното управление на дружеството, както и на неблагоприятно
изменилите се стопански условия, като още към момента на встъпването му в
длъжност дружеството било изправено пред сериозни финансови затруднения. Посочва
се, че още протоколи от ОС на съдружниците от
12.10.2010 г. и 18.10.2010 г. още към 12.10.2010 г. дружеството е било в просрочие и не е могло да покрива задълженията си. Твърди
се, че поради тежкото финансово положение на дружеството предишният му управител
Т.Ж.пожелал да се прекрати мандатното му правоотношение и поради липса на други
алтернативи за управител е бил предложен и избран молителят. Навежда се, че
когато молителят е поел управлението на процесното
дружество той е заварил необслужван банков кредит от 8 месеца и просрочие за връщане на заетата сума от дружеството с
повече от 1 година. Посочва се, че участието на молителят в управлението на
дружеството се е състояло основно в изпълнение на решенията на съдружниците и представителство, като той не бил участвал
във вземане на решенията за задължаване на дружеството и не подписвал
документи, които да са имали негативен ефект върху него. Молителят провел и
редица срещи и разговори с кредитора „О.“ АД с цел отсрочване на задълженията,
като изпадането на дружеството в несъстоятелност се дължало единствено и само
на отказа на „ О.“ АД да приеме предложението на молителя за разсрочване на
плащанията. Заявява се ,че при разсрочване на задълженията, дружеството е
можело успешно да реализира инвестиционния си проект, да реализира печалба и да
изплати изцяло задълженията си към кредиторите. Навежда, че още към 24.04.2010
г.- 9 месеца преди молителят да бъде избран за управител, дружеството е било
осъдено да заплати на „ О.“ АД 920 212 евро, 41825 евро договорна лихва,
19 840, 19 лева наказателна лихва, вкл. неустойка, 1296, 37 лева- такса
управление и 19679 лева- юрисконсултско
възнаграждение и е било в неплатежоспособност. Посочва, че поради обявяването
на „ Б.Ж.“ в несъстоятелност, молителят
повече от 10 г. не може да извършва самостоятелна търговска дейност и да
участва в управлението на търговски дружество, като по този начин не му се
давала възможност за лична и професионална реализация, тъй като молителят бил
инженер по образование, в сферата на строителството. В заключение счита, че несъстоятелността на процесното дружество се дължи не на липсата на знания и
умения у молителя, а на световната финансова криза, довела до срив на имотния
пазар, а от там и до невъзможност на дружеството да реализира започнатия проект
и да погаси задълженията си по кредита. Моли съдът да възстанови Е.Е. в права, като се заличат и отменят занапред всички
неблагоприятни последици, които законът свързва с това, че е бил управител на
обявено в несъстоятелност дружество.
На
основание чл. 752, ал. 1 ТЗ молбата за възстановяване е обявена в Търговския
регистър по делото на обявения в несъстоятелност търговец на 26.07.2023 година,
установяващо се от извършена служебна справка. Едномесечният срок за отговор по
нея е изтекъл на 26.08.2023 г., като в указания от закона едномесечен срок
никой от кредиторите не е заявил становище.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С решение № 2136/13.12.2012 г. по делото
е обявена неплатежоспособността на „Б.Ж.“ ЕООД, с начална дата 31.12.2011 г. и е
открито производство по несъстоятелност.
С решение № 935/23.05.2013 г. „Б.Ж.“
ЕООД е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на дружеството,
налагане на обща възбрана и запор върху имуществото и започване осребряване на
имуществото от масата на несъстоятелността.
С решение № 1891 от 02.11.2016 г.
производството по несъстоятелност е прекратено и постановено заличаването от ТР
на „Б.Ж.“ ЕООД (н). Решението е влязло в сила на 11.11.2016
година.
От представените и приети като
доказателства протоколи от ОС на съдружниците на „Б.Ж.“
ООД, проведени на 12.10.2010 г. и на 18.10.2010 г. се установява, че
съдружниците са констатирали, че е налице просрочие от 6 месеца за обслужване
на банковия кредит, както и забава от 12 месеца за връщане на друг заем на
дружество. Дискутирани са две възможности: дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност или да бъдат набрани допълнителни средства, чрез допълнителни
парични вноски. Съдружниците са избрали вторият вариант и са гласували да бъдат
събрани допълнителни парични вноски в размер на 4 879 023 лева. Взето
е решение за освобождаване на управителя на дружеството Т.Ж.и за избиране за
управител на Е.Е..
След служебно извършване на
справка по партидата на „Б.Ж.“ ЕООД (н) се установява, че молителят Е.Е. е вписан като управител на дружеството в периода 26.01.2011
г.- 10.07.2012 година.
От представените от молителят Е.Е. фактури, платежни нареждания, инвестиционен проект и
договор за проектиране от 10.08.2008 г. се установява, че „Б.Ж.“ ООД е
стартирало проект за изграждане на жилищен комплекс от затворен тип с търговски
площи в недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н
„Връбница“, бул. „ Ломско шосе“, с площ 12 331 кв.метра.
По делото е прието
заключение на ССЧЕ, изготвено от вещото лице З.Д., което съдът кредитира изцяло
като компетентно и обективно изготвено. Заключението не е оспорено от страните.
Вещото лице е посочило,
че заключението си, че към 31.12.2011 г. дълготрайните
материални активи на дружество са в размер на 2 681 хил. лева и
представляват 90% от общите активи.
Към 31.12.2009 г.
дълготрайните материални активи на дружество са в размер на 2461 хиляди лева и
представляват 90,7 % от общите активи.
Към 31.12.2010 г.
преобладаващ дял в структурата на активите на дружеството са имали
краткосрочните вземания- 3727 хил. лева представляващи 54,8% от общите активи.
По отношение на
краткотрайните активи експертизата е констатирала, че те са както следва: към
31.12.2011 г. те са в размер на 299 хил. лева представляващи 10% от общите
активи , към 31.12.2010 г. те са в размер на 3 505 хил
лева и представляват 58,7 % от общите активи, към 31.12.2009 г. те са в размер
на 251 хил. лева и представляват 9,3% от общите активи. През 2010 г. се
установява нарастване на краткосрочните вземания, които от 18 хил. лева през
2009 г. нарастват на 3272 хил. лева през 2010 г. до 287 хил. лева през 2011 година.
Отчетените като краткосрочни вземания
към 31.12.2010 г. 3272 хил. лева не са вземания свързани с дейността на
дружеството, а са вземания свързани с разчети със съдружниците
за допълнителни парични вноски.
През 2010 г. и 2009 г.
наличните материални запаси са в размер на 230 хил. лева, представляващи
предоставени аванси за закупуване на материални запаси, докато към 31.12.2011
г., краткотрайните материални запаси намаляват до 10 хил
лева.
Към 31.12.2011 г.
преобладаващ дял в структурата на пасивите на дружеството имат краткосрочните
задължения, възлизащи на 4919 хил. лева и представляващи 165,1 % от общите
пасиви, докато към 31.12.2010 г. и 31.12.2009 г. преобладаващ дял в структурата
на пасивите имат дългосрочните задължения: към 31.12.2010 г. те са възлизали на
6 800 хил. лева, представляващи 114% от общите пасиви, а към 31.12.2009 г.
възлизат на 3236 хил. лева и представляват 119,3% от общите пасиви.
По оценка на вещото лице Д.,
ако от краткотрайните активи се приспаднат краткосрочните задължения ще се
получи нетен оборотен капитал, който възлиза на „– 4620 хил. лева“, тъй като
краткотрайните активи са по- малко от краткосрочните задължения. Според вещото
лице отрицателния нетен оборотен капитал е симптом за недобро финансово здраве.
Съдебно –счетоводната експертиза сочи, че постоянния капитал (който включва собствения
капитал, дългосрочните заеми, отсрочените данъци, задълженията към свързани
предприятия и други дългосрочни задължения) през 2011 г. възлиза на – 1939 хил.
лева и е с 7 112 хил. лева по- малко от 2010 година. През 2011 г. са
отчетени приходи в размер на 15 хил. лева, което е с 2 хил. лева повече от 2010
година. Разходите за обичайна дейност през 2011 г. са в размер на 328 хил. лева
и са с 22 хил. лева по- малко от 2010 г. През 2011 г. финансовият резултат от
обичайна дейност е загуба в размер на 313 хил. лева, което е с 24 хил. лева
повече от предходната година.
През 2010 г. общият
капиталов ресурс възлиза на 5 966 хил. лева, от които 0% са собствен
капитал и 7 593 хил. лева или 127,3% пасиви. В сравнение с 2009 г.
капиталът е увеличен с 3254 хил. лева, което се равнява на 120%. Собственият
капитал е намален с 337 хил. лева. Пасивите възлизат на 7 593 хил. лев и
са с 3 591 хил. лева повече от предходната година. Нетният оборотен
капитал (разликата между краткотрайните активи и краткосрочните задължения) за
2010 г. възлиза на 2712 хил. лева, като положителния нетен оборотен капитал
може да се счита за симптом на добро финансово здраве. През 2010 г. постоянния
капитал възлиза на 5 173 хил. лева и е с 3227 повече от 2009 година. През
2010 г. са отчетени приходи в размер на 13 хил. лева, което е с 1 хил. лева
повече по- малко от 2009 г. и представлява приход от начислени лихви. През 2010
г. са отчетени разходи от обичайна дейност в размер на 350 хил. лева, което е с
534 хил. лева по- малко в сравнение с предходния период. През 2010 г.
финансовия резултат от обичайната дейност е загуба от 337 хил. лева. Към
31.12.2010 г. и 31.12.2009 г. показателите на финансова рентабилност са с
отрицателни стойности, поради отчетената загуба като финансов резултат.
Съгласно баланса и отчетите
на „Б.Ж.“ ЕООД финансовите резултати на дружеството са както следва: към
31.12.2011 г. загуба в размер на 313 хил. лева; към 31.12.2010 г. загуба в
размер на 337 хил. лева; към 31.12.2009 г. загуба в размер на 870 хил. лева.
Общата балансова стойност на притежаваните от дружеството активи за периода
31.12.2011 г., 31.12.2010 г., 31.12.2009 г. не са били достатъчни за покриване
на всички негови текущи и нетекущи задължения /към 2011 г. разликата е – 1939,
към 2010 г.- 1627, към 2009 г. – 1290/.;
Дългосрочните задължения на
дружеството са както следва - към 31.12.2010 г.- 1393 хил. лева задължения към
финансови предприятия и 5407 хил. лева други заеми и дългове. Към 31.12.2009 г.
задълженията към свързани предприятия възлизат на 535 хил. лева, задълженията
към финансови предприятия на 1528 хил. лева и 1173 други заеми и дългове.
Краткосрочните задължения
към 31.12.2011 г. възлизат на 4919 хил. лева и включват: 1 487 хил. лева
задължения към свързани предприятия; 2093 хил. лева задължения към финансови
предприятия; 3 хил. лева задължения към доставчици; 16 хил. лева задължения към
персонал; 5 хил. лева към осигурителни предприятия; 71 хил. лева- данъчни
задължения и 1244 други задължения.
Към 31.12.2010 г.
краткосрочните задължения възлизат на 793 хил. лева и включват 407 хил. лева
задължения към финансови предприятия, 4 хил. лева задължения към доставчици и
клиенти, 1 хил. лева данъчни задължения, 11 хил. лева задължения към персонала,
2 хил. лева задължения към осигурителни предприятия и 368 хил. лева други заеми
и дългове.
Към 31.12.2009 г.
краткосрочните задължения възлизат на 766 хил. лева и включват: 407 хил. лева
задължения към финансови предприятия, 1 хил. лева задължения към доставчици и
клиенти, 6 хил. лева задължения към персонала, 2 хил. лева задължения към
осигурителни предприятия и 350 хил. лева други заеми и дългове;
Според вещото лице
започналите през 2008 г. световни икономически процеси се разглеждат като
основна причина за настъпването на икономическа и финансова криза в България.
За две години строителния
сектор е свил продукцията си от близо 20 млрд. през 2008 г. на 12 млрд. през
2010 година. Пик по отношение на разрешителните за строеж е отчетен през 2007
г., когато са издадени над 18 хил. разрешителни. Към 2010 г. издадените
разрешителни за построяване на сгради са под 5 хиляди, броят на жилищата е
намалял пет пъти, а разгънатата площ над 4,7 пъти. Общо за трите години след
2007 г. разрешителните за строеж и разгънатата застроена площ за други сгради
са намелели съответно с 34% и 67%. За 2009 г. оборотът на строителните
предприятия намалява с 5,7% в сравнение с 2008 г., а спадът за 2010 е с над 40%.
Световните икономически процеси, започнали от средата на 2008 г. се разглеждат
като основна причина за свиване на производството в страната и регистрирания
през 2009 г. спад на БВП на годишна база (-5,5%). Най-засегнат е бил
строителния сектор, който е регистрирал спад от -11,7%. В резултат от
предприетите антикризистни мерки, през 2010 г. е
регистрирано минимално повишаване на икономическия растеж с 0,2 %, като
строителството е отбелязало ръст с 0,9%. Според вещото лице влошеното
икономическо развитие на България за периода 2009-2011 г. е резултат от
влошаване на външната среда като световната финансова криза е оказала най-
силно негативно влияние върху реалните процеси в икономиката през 2009 година. Основните
канали, по които тя засяга българската икономика са били инвестиционното
търсене и намаления приток на чуждестранни капитали. През 2008 г. са извършени
най- големи разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в
строителния сектор в размер на 3 921, 7 милиона, като това е повече от 13%
от направените общи такива в икономиката. През 2009 г. се наблюдава обръщане на
еднопосочната тенденция към нарастване, а през 2010 г. разходите за придобиване
на дълготрайни материални активи в строителството се връщат под нивото от 2006
г. Експертизата е констатирала, че увеличението на преките чуждестранни
инвестиции за строителство е с пъти през периода 2003 – 2007 година. На фона на
общо свиване на обема на преките чуждестранни инвестиции, обаче, те също са
намалели и през 2010 г. са се върнали на нива от 2004- 2005 година. В периода
2000 г. - 2008 г. икономиката на България се развива изцяло възходящо, а
регистрираният спад по всички изследвани показатели след 2008 г. показват
чувствителността на националното стопанство към световните и икономически
процеси и че икономиката на България не може да остане незасегната. Строителството
е един от секторите, които най- бързо
увеличават обема на продукцията си, когато икономиката е в обем и най- много
свиват производството си, когато икономиката е в рецесия.
По делото е изслушана и
съдебно- оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Б.Т.. Заключението на
СОцЕ е неоспорена пот страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно и
обективно изготвено. Вещото лице Т. сочи, че пазарната цена на недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н „Връбница“, бул. „ Ломско
шосе“, с площ 12 331 кв.м, предмет на Договор за замяна № РД-
562-12/06.03.2008 г. сключен между Софийска Община и „ Б.Ж.“ към 2019-2020 г.
възлиза на 1 627 692 лева. Предвид строителните показатели на имота,
при реализиран инвестиционен проект за строителство в периода 2018 г.- 2023 г.
е щяло да се реализира печалба в размер на 37 436 229,22 лева. В
открито съдебно заседание вещото лице Т. е посочило, че ако за имота е било
издадено разрешение за строеж, пазарната му цената е щяла да бъде много по-
висока /два или три пъти/, защото тогава се продавал проектът като такъв, а не
само парцела.
По делото е разпитан
свидетелят В.И., работел от месец септември 2013 г. в „О.“ АД на длъжност
„Специалист проблемни кредити“. Сочи, че малко след постъпването му на работа
му е разпределен случаят на „Б.Ж.“ ООД. Твърди че от тогава познава молителят Е.,
понеже той е водел преговори по какъв начин да бъде изплатен кредитът на
банката, след като производството по несъстоятелност е било открито.
Свидетелства и че преди неговото постъпване на работа са водени множество
преговори с оглед преструктурирането на кредита. Не може да посочи конкретна
причина защо не се е достигнало до предоговаряне. Сочи, че след продажбата на активите
на „Б.Ж.“ ООД - един имот с големина 10,15 декара в „Надежда“, банката е
останала частично удовлетворена. Сочи, че към периода в който е бил продаден
имотът, секторът е бил в застой, особено по отношение на инвестиционните имоти.
По делото е разпитан и
свидетелят К.К., който е бил представител на „Б.Ж.“
пред чуждестранни дружества. Потвърждава, че молителят Е. е бил назначен за
управител през 2011 година. Сочи, че дружеството е закупило имот в София на
бул. „Ломско шосе“, като на този имот било предвидено да бъдат построени 10
сгради на около 60-65 хил. кв.м. разгърната застроена площ. Проблемът на
дружеството е бил е ,че то не е имало друга инвестиционна дейност освен този
проект. Твърди, че поради външни обстоятелства- световната финансова криза,
цените на недвижимите имоти са паднали, продажбите са паднали специално в
България и то рязко. В София и големите градове с около 30-40 %, а в Банско пет
пъти. Твърди, че поради настъпилата финансова криза и резкият спад на цените предходния
управител Т.Ж.се е отказал от поста.
Сочи, че е предложено на молителят Е. - управител на „Глобал
Ф.М.“/ собственика на „Б.Ж.“/ да поеме поста на управител. Свидетелства, че
собствениците на фирмената група не са имали съмнение, че „Б.Ж.“ ООД ще се
стабилизира чрез преговори с банката, като в противен случай са щели да
назначат друг управител. Свидетелства, че заедно със свидетелят Е. са водели
преговори с „О.“ АД през 2010, 2011, 2012 и 2013 г. за разсрочване на кредита, с идеята след като
отмине кризата и цените на недвижимите имоти, отново почнат да се покачват,
собственият на „Б.Ж.“ ООД имот да може да покрие стойността на кредита. По
мнение на свидетелят кредитът не е бил разсрочен, защото „О.“ АД е искало да
събере всички свои изискуеми кредити, с оглед на обстоятелството, че банката е
със сериозно гръцко участие, а в този период Гърция била с много задължения.
Свидетелства, че съдружниците в групата няколко пъти
са се събирали за да решат как да процедират с кредита, но с оглед тежката
финансова ситуация в държавата, отразила се неблагоприятно и на останалите
бизнеси на съдружниците, същите не са успели да
съберат пари за да спасят дружеството. По мнение на свидетелят пред дружеството
са съществували две опции- или съдружниците да
съберат пари и да погасят кредита или банката да изчака няколко години за да
отмине кризата и тогава имотът или да бъде продаден по пазарни цени или да бъде
застроен. Сочи, че по сегашни цени имотът струва около 10 млн. евро.
Съдът кредитира
показанията и на двамата свидетели, доколкото същите възпроизвеждат настъпили
пред тях факти и обстоятелства и се подкрепят от останалия доказателствен
материал.
При така установената
фактическа страна от правна съдът намира следното:
Процедурата за
възстановяване на правата на длъжника е уредена като самостоятелно
производство, което е непосредствено свързано и обусловено от приключило
производство по несъстоятелност на търговско дружество.
Молбата е подадена от
надлежно легитимирано лице – управител на дружеството в несъстоятелност Б.Ж.
ООД (н) – арг. от чл. 747, ал.2 от ТЗ и е ДОПУСТИМА.
Целта на това
производство е да бъдат заличени и отменени занапред последиците, които законът
свързва с обявяването в несъстоятелност на длъжника, както по отношение на
длъжника ЕТ и неограничено отговорен съдружник, така и по отношение на
физическите лица, участвали в управлението на обявеното в несъстоятелност
търговско дружество съгласно разпоредбата на чл. 747 от ТЗ.
Съгласно чл. 750 от ТЗ
това производство започва по молба на длъжника, подадена пред съда по
несъстоятелността, към която се прилагат доказателства за изплащане на приетите
в производството по несъстоятелност вземания.
Разпоредбата на чл.748,
ал. 2 от ТЗ позволява да се възстановят правата на длъжника и без да е изплатил
напълно всички задължения, когато несъстоятелността се дължи на неблагоприятно
изменили се стопански условия.
В случая не се твърди, а
и не се установява да е налице първата хипотеза на възстановяване в права, тази
по чл. 748, ал. 1 от ТЗ – длъжникът да е изплатил напълно приетите в
производството по несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и разноските,
доколкото производството по несъстоятелност е приключило поради изчерпване на
масата на несъстоятелността, като са останали неудовлетворени кредитори с
приети вземания. Независимо, че съгласно чл. 739, ал.2 от ТЗ неудовлетворените
вземания са погасени, това не е равнозначно на удовлетворяване на вземанията по
смисъла на чл. 748, ал.1 от ТЗ.
По аргумент от чл. 748,
ал. 2 от ТЗ правата на физическото лице, член на управителен орган на
дружеството в несъстоятелност се възстановяват и без да са изплатени изцяло
всички задължения, когато несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили
се условия.
Неотносими към настоящата хипотеза са
постановките на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета
от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за
опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките
за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране,
несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС)
2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността), тъй като
съгласно чл. 73 от същата „Понятието „предприемач“ по смисъла на настоящата
директива следва да не засяга длъжността на управителите или директорите на
дружество, което следва да бъде третирано съгласно националното право“.
Следва да се разгледа
въпросът дали производството по чл. 747 от ТЗ и сл. относно молителя, като
управител на дружество, обявено в несъстоятелност, е допустимо след като е
налице изменение в чл. 141, ал.8 от ТЗ (ДВ бр. 66/2023 г.), съгласно които
изменения ограниченията, свързани с възможността едно лице да е управител на
дружество отпадат с изтичането на 5-годишен срок от прекратяването на
дружеството поради несъстоятелност, като отпадането на ограниченията се
декларира изрично, с посочване на конкретните обстоятелства.
Съдът намира, че
измененията на разпоредбата на чл. 141, ал.8 от ТЗ не обуславят липса на правен
интерес от производството по чл. 747 и сл. от ТЗ за възстановяване в права на
физическите лица, членове на управителни органи на дружества, обявени в
несъстоятелност, тъй като последиците от участието на едно физическо лице като
член на управителен орган на дружество, обявено в несъстоятелност са многопластови,
и не включват единствено ограниченията да бъде вписан като управител на ООД, а
и ограничения напр. по чл. 21, чл. 57 от ТЗ, ограничения по КЗ, Закона за
дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за
колективно инвестиране, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и
за дружествата за секюритизация и др.
С оглед преценка
основателността на молбата по чл. 747 от ТЗ, както е посочено и в решение №
977/31.01.2008 г. по т. д. № 579/2007 г. на ІІ т. о на ВКС, неблагоприятно
изменилата стопанско-икономическа ситуация в страната не се явява самостоятелно
установена от закона предпоставка, обуславяща сама по себе си възстановяване на
правата на длъжника в хипотезата на чл. 748, ал. 2 ТЗ, а е необходимо същата да
е обусловила настъпилата несъстоятелност, като в тежест на молителя е да
установи в процеса при условията на пълно и главно доказване изискуемата от
закона причинна връзка, която оправдава и невъзможността търговецът, дори и да
е добросъвестен, да продължи търговската си дейност.
По настоящото дело, от приетото
подробно заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което, както бе посочено,
се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, се
установи, че дейността на дружеството, обявено в несъстоятелност през 2013 г.
по молба на негови кредитори, е предшествана от значителен спад в сектора
„Строителство“ в периода след 2008 година.
Както се установи от
събраните по делото писмени доказателства и от назначените експертизи,
основната дейност на дружеството е свързана с инвестиции в строителство на недвижими
имоти с цел продажба в периода на т.нар. имотен бум от 2007- 2008 година.
Същевременно, установи се
(така заключения на ССчЕ, СОцЕ
и показанията на свидетелите), както и от данните по основното производство, че
основната дейност на дружеството – длъжник е свързана с един основен строителен
обект, иницииран през 2007 г., като във връзка със същия са поети и основните
финансови задължения от дружеството – подписан договор за инвестиционен кредит
с О. АД. Перспективите за развитието както на икономиката на страната, така и
на строителният сектор в началния период на инвестицията на дружеството
–длъжник Б.Ж. ООД (н) в този период са благоприятни.
Концентрирането на
инвестиционната дейност на дружеството още от края на 2007 г. (това е три
години преди молителят – физическото лице Е.Е. да
поеме длъжността управител на дружеството) в един строителен инвестиционен обект,
който по оценки на съдебно-оценителната експертиза би реализирал сериозна
печалба (разлика над 30 пъти), ако би бил реализиран до приключване, съчетано с
развитието на световната икономическа криза след 2008 г., която поради
естеството и особеностите на българската икономика се отразява особено
неблагоприятно на сектора на строителството и то в периода 2010-2011 г., сочи
на извод за наличие на обективни условия, обусловили изпадане на дружеството е
състояние на неплатежоспособност след 2011 година. Естествените затруднения в
дейността на строителни компании, вкл. забавянето на инвестиционните продажби, съчетани с обявяване за предсрочно изискуем
на кредита от О. АД, е поставило дружеството - длъжник в невъзможност да
продължи дейността си. От заключението на изготвената в производството по чл.
747 от ТЗ ССчЕ и в основното производство ССчЕ се установява, че основната част от активите на
дружеството са ДМА (изключение на 2010 г. – дължащо се на внесени допълнителни
вноски от съдружници) - недвижим имот, придобит
именно във връзка с договора за инвестиционен банков кредит с О. АД от 2007
година. Именно поради влошената икономическа среда е налице забава на
инвестиционната активност, довела до невъзможност да се стартира строителството
на проекта.
По тези съображения,
следва да се приеме, че се доказа по делото, при условията на пълно и главно
доказване от молителя, че е налице пряка връзка между световната икономическа криза
и кризата на българския пазар в периода 2008 - 2011 г. в сектора на строителството
и дейността на несъстоятелното дружество, което е довело до изпадането му в
неплатежоспособност.
Не са налице
доказателства по делото, че несъстоятелното дружество е доведено преднамерено
до фалит и то чрез действия на управителя му Е.Е..
Няма и данни същият да е осъден за банкрут, т. е. и отрицателната предпоставка
по чл. 749 от ТЗ е налице. Напротив, от заключението на ССчЕ
се установява, че за период още преди назначаване на Е.Е.
като управител, дружеството вече е започнало да изпитва финансови затруднения,
налице са негативни тенденции още от 2008 г.,
като относителното стабилизиране през 2010 г. се дължи единствено на
взетото решение за внасяне на допълнителни вноски от съдружниците.
За добросъвестното
поведение на молителя Е.Е. свидетелства обстоятелството,
че ако банката беше разсрочила кредита, то „ Б.Ж.“ ООД нямаше да бъде обявено в
несъстоятелност, а освен това е щяло и да реализира печалба при осъществяване
на инвестиционните си намерения, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите,
както и заключението на съдебно-оценителната експертиза.
По тези съображения, молбата
по чл. 747 от ТЗ е основателна и следва да бъде уважена, като се възстановяват
правата на управителя на несъстоятелния длъжник.
Производството е
едностранно, поради непостъпили възражения от кредитори, поради което разноски
не се следват на молителя.
Водим от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗСТАНОВЯВА ПРАВАТА на Е.О.Е., ЕГН **********,
адрес: ***, вписан като управител на „Б.“ ООД (н), ЕИК ********, обявено в несъстоятелност с решение
от 23.05.2013 г. по т.д. № 4884/2011 г. по описа на СГС, VI-10 състав, като с решение № 1891 от
02.11.2016 г. е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено
заличаването от Търговският регистър на „ Б.-Ж.“ ООД, ЕИК ********.
ЗАЛИЧАВА и ОТМЕНЯ занапред последиците за Е.О.Е., ЕГН **********, адрес: *** в
качеството му на управител на „ Б.-Ж.“ ООД, ЕИК: ********, които законът
свързва с обявяването на „Б.-Ж.“ ООД, ЕИК ******** в несъстоятелност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 755, ал. 1 от ТЗ.
Да се изпрати препис от решението
за вписване в АВ- ТР по партидата на „ Б.-Ж.“ ООД, ЕИК ********.
Да се отбележи и в
книгата по чл. 634в от ТЗ.
СЪДИЯ: