Окръжна
прокуратура - Русе е обвинила подсъдимия П.М.С., ЕГН **********,
български
гражданин, роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес в с.гр., ул.****, с основно образование,
неосъждан, разведен, собственик и управител на „Д****”ЕООД
– Р****, в това, че, на 12.11.2019г***,
на ул.****, при управление на моторно превозно средство, т.а.„****”, с рег.№ ****, нарушил правилата за движение по
пътищата по чл.20, ал.2 от ЗДвП „...водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; по
чл.116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към децата и престарелите хора” и по
чл.117 от ЗдвП „При приближаване към място, където на пътя или в близост до
него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта,
а при необходимост и да спре”, с което по непредпазливост причинил смъртта на М.М.В. от Русе, ЕГН ********** и е избягал от местопроизшествието,
престъпление по чл. 343 ал.3 пр.4, б.„б”, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
За
датата на съдебното заседание са уведомени наследниците на пострадалата, но в
срока по чл.77 ал.3 от НПК е постъпило писмено искане единствено от М.В.А., **** на М. В., който е пожелал да бъде конституиран
като частен обвинител. Искането е разгледано в разпоредително заседание, на 04.02.2020г.
и с определение от същата дата, съдът го е конституирал като частен обвинител,
приемайки за негов повереник редовно упълномощеният адв.Е.Т. ***.
В
разпоредително заседание, проведено на 04.02.2020г., в присъствието на
редовно упълномощения си защитник - адв.А.С., подсъдимият П.С. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съдебното следствие е проведено по реда на чл.373 ал.2 и 3 от НПК.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура - Русе, поддържа обвинението, за което твърди, че е
доказано по несъмнен начин. Предлага подсъдимият П.С. да бъде признат за
виновен по чл.343 ал.3 пр.4, б.„б”, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като
му бъде наложено наказание лишаване от свобода за три години, което да бъде
изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим. За кумулативното наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, предлага да бъде
определен срок от пет години.
Частният
обвинител М.А. и неговият повереник поддържат обвинението, за което също
твърдят, че е доказано безспорно. Предлагат след като подсъдимия бъде признат
за виновен, да му бъдат определени наказания лишаване от свобода към средата
на предвиденото в закона и лишаване от права за срока, предложен от прокурора.
В
защитната си реч, адв.А.С. ***, упълномощен защитник на подсъдимия П.С. оспорва
частично обвинението, като заявява, че доказаната правна квалификация на деянието
е по чл.343 ал.1 б.„в” от НК. Предлага след като бъде определено минималното в
тази разпоредба наказание, изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, за подходящ изпитателен срок. Признава, че следва да бъде наложено и кумулативно
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, без да го конкретизира
по размер.
На
досъдебното производство подсъдимият П.С. не се признал за виновен, но дадените
в присъствие на защитник подробни обяснения не противоречат на фактическите
положения в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума
заявява, че се присъединява към становището на защитника си.
Съдът,
след като съобрази доводите на страните и прецени събраните
доказателства, при условията на чл.16 и 17 от НПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.С.
е роден на ***г., в Р****.
Не е осъждан. Завършил е основно образование. Работи като управител на собственото
си търговско дружество „Д***”ЕООД. Разведен
е и няма задължения за издръжка. Живее в Р****, ****, на семейни начала със
свид. Р. К.
Към месец
ноември 2019г. и до настоящия момент е реабилитиран по право, но в миналото е
осъждан както следва: с присъда № 16/10.02.1964г. постановена по НОХД №21/64г.
на Окръжен съд - Силистра за извършено престъпление по чл.131 ал.1, вр.чл.35 от
Наказателния закон, му било определено наказание една година и шест месеца
лишаване от свобода и лишаване от шофьорски права за срок от три години, а също
така да бъде избирател и избираем и да носи ордени и отличия за срок от четири
години. Тази присъда влязла в сила на 07.05.1964г. и с присъда №
349/23.12.1987г. постановена по НОХД № 1403/87г. на Районен съд - Русе за
извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.„б“ от НК бил осъден на десет месеца
поправителен труд при 15% удръжки и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за една година и три месеца. Тази присъда влязла в сила на
07.01.1988 год.
В периода между
1961 - 1971г., подсъдимият придобил правоспособност като водач на моторно
превозно средство в категории А, В, С, АМ и ТКТ. Седем пъти е наказван за допуснати
нарушения на правилата за движение. Притежава, чрез търговското си дружество товарен
автомобил „****”, с рег. № ****, който често управлявал.
На 12.11.2019г.,
товарният автомобил бил паркиран пред дома му на ул.****. Към обяд подсъдимият
получил поръчка и около 11:25 часа двамата със свид.Р. К. седнали в кабината. Времето
било ясно, сухо, с нормална видимост. Подсъдимият привел автомобила в движение
по ул.„****” и продължил с изкачване по ул.„****“. В посока на движението му,
тя се пресичала с улиците „****“ и „****“, в многоклоново кръстовище.
По същото време,
по ул.„****“ се приближавали пешком свид.М.Т. и **** ѝ М. В. (5). Детето държало
на повод от въже малко куче. Двете приближили кръстовището, където в края на
ул.„****“, в дясната страна, имало паркиран л.а. ****, с рег.№ ****. Предната
му част била насочена към ул.„****“. Когато стигнали задната част на паркирания
автомобил, свид.М.Т. видяла управлявания от подсъдимия П.С. товарен автомобил,
да се задава откъм ул.„****“ и казала на М. В. да го изчакат, за да видят накъде
ще продължи. В този момент кучето дръпнало М. В. и същата отишла зад паркирания
автомобил, откъм дясната му предна страна. Улицата нямала тротоари и това пространство
представлявало затревен скат. В същото време, свид.М.Т. застанала от лявата
страна на паркирания автомобил, на платното за движение на улицата и с гръб към
**** си наблюдавала движението на товарния автомобил.
Докато изкачвал
наклона по ул.„****“, подсъдимият П.С. видял от около и над четиридесет метра свид.М.
Т. и детето М. Не ги възприел като опасност и продължил да се движи с избраната
скорост около 5-10 км/ч. Когато достигнал кръстовището, завил надясно и продължил
по ул.„****“. В това време, без да бъде забелязана от **** си, М. В. напуснала
мястото, където се намирала. Заобиколила задната част на паркирания л.а. **** и
излязла на платното за движение, като изминала по него разстояние от около 4,5
м.
Подсъдимият,
въпреки, че разполагал с обективна възможност да наблюдава поведението на М.В.,
както и да намали скоростта и да спре, продължил движението си със същата скорост
(5-10 км./ч). В резултат, на посоченото място, М.В. била прегазена в областта
на таза и седалището. Свид.М.Т., която до този момент гледала в друга посока,
чула изскимтяване на кучето и се обърнала. Видяла, че **** ѝ лежи на
асфалта, като главата ѝ била насочена напред и надясно по посока движението
на товарния автомобил. Виждайки че управлявания от подсъдимия товарен автомобил
продължава да се движи и ще прегази и със задните си гуми **** ѝ, свидетелката
започнала силно да вика. Въпреки това, подсъдимият не спрял и с управлявания от
него товарен автомобил отново прегазил М.В., като преминал със задната лява
външна гума през окосмената част на главата ѝ, в областта на черепния
покрив. Свид.М.Т. продължила да вика, но той не спрял и продължил движението си,
като отишъл на строителния обект, където трябвало да натовари камиона.
Междувременно свид.М.Т.,
преместила тялото на **** си до лявата странична част на паркирания л.а. ****, с
рег.№ ****. Привлечени от виковете ѝ, на място пристигнали живеещите наблизо
свидетели: П. М., Й. К., И. С. и С. Л. Последните двама сигнализирали на
тел.112 и на местопроизшествието пристигнали екипи на ЦСМП - Русе, Сектор „Пътна
полиция” и Първо РУ при ОД на МВР - Русе. Свид.Г. Г. от екипа на ЦСМП - Русе
констатирал настъпилата смърт на М.В., а органите на полицията започнали да издирват
подс.П.С.. Той бил открит на строителен обект, намиращ се в Р****, по ул.„****“,
където бил задържан. Преди това с протокол за доброволно предаване предоставил
за нуждите на разследването товарния автомобил „****”, с рег.№ ****.
На досъдебното
производство били изготвени автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза
на труп и комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертизи. Според
заключението на последната, при избраната от подсъдимия скорост за движение,
опасната зона за спиране била 2,64, за 5 км/ч. и съответно 5,6 метра за 10 км./ч. В същото време, геометричната
видимост напред към мястото, където е бил паркиран л.а.„****“ и се намирали свид.М.Т.
и детето била около и над четиридесет метра. Това разстояние е значително
по-голямо от опасната зона за спиране на товарния автомобил, поради което
експертите са заключили, че подсъдимият разполагал с техническа възможност да
предотврати произшествието чрез спиране. Също така, предвид релефа на терена и
положението му в кабината на товарния автомобил той имал възможност да
наблюдава поведението на детето М.В., включително и навлизането ѝ в платното
за движение. В тази връзка отстоянието на управлявания от него товарен
автомобил към мястото на удара е било по-голямо от опасната му зона на спиране -
осем метра при скорост на движение 5 км./ч., с опасна зона за спиране 2,64
метра и шестнадесет метра при скорост на движение с 10 км./ч., с опасна зона за
спиране 5,6 метра. Уврежданията в областта на главата и тези в областта на таза
и седалищната област на детето М.В. добре отговаряли да бъдат получени при
прегазване от автомобил, като се касае за две последователни прегазвания. Те са
получени от предна лява и задна външна лява гуми, като не е възможно да са получени
само от едното колело на товарния автомобил.
Следователно,
според заключението на експертите, подсъдимият П.С. е разполагал с техническа
възможност да предотврати произшествието чрез спиране, а причина за настъпване
на произшествието е закъснението на водача да започне спиране, в резултат на
което се е получило съприкосновение между тялото на детето и автомобила.
Тези
фактически положения, които са идентични с обстоятелствената част на
обвинителния акт, се установяват самопризнанието, направеното от подсъдимия П.
С., а също така от показанията на свидетелите: М.Т.а, С.П., М. А., В.Т., Г.А.,
П. М., З. Н., С. Л., Р. К., Н. Р,Т. Г., Т. Р., И. С., Й. К., М. Й., Г. Г., Г. Г., П.П., С. Б., Г. Б., Г. К.,
С. Б., А. А., З. В. и Л.П., писмените доказателствени средства по делото: протоколи
за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми, протоколи за оглед на веществени
доказателства фотоалбуми, протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост,
декларация, биографична справка, справки от Сектор „Пътна полиция - Русе, РЦ
112 - Русе, АУАН, акт за раждане, акт за смърт, удостоверение за наследници, удостоверение
за идентичност на имена и родствени връзки, документи от ЦСМП - Русе, справки
от ЦПЗ -Русе, справка от Община - Русе, от извършените съдебни компютърно-технически
експертизи, техническа-трасологична експертиза, съдебномедицинска експертиза на
труп, съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства, авто-техническа експертиза, комплексна автотехническа-съдебно-медицинска
експертиза, както и от веществените доказателства: червен текстилен клин,
розова блуза тип розов потник, лилави бикини, чифт чорапи, чифт спортни обувки,
синьо на цвят въже от сезал, кафява кожена каишка,
обтривка от предна дясна, предна лява, и външна задна дясна гуми на товарен
автомобил **** с рег. № ****, сравнителен материал от кръв и косми, иззети при
аутопсия на М.В., товарен автомобил **** с рег.№ ****, ведно с два ключа за него,
отпечатък на хартия от шест броя гуми на товарен автомобил **** с рег.№ ****, три
оптични носители (DVD) и искания за предоставяне информация от НБД „Население”ведно
със справки, установяващи родствени връзки на пострадалата.
Възприетата
от съда фактическа обстановка съвпада напълно с обстоятелствената част на
обвинителния акт. Тя кореспондира отлично с всички доказателства, събрани в
наказателното производство, включително с обясненията, които дава подсъдимия в
досъдебното производство. Доказателства, които да опровергават, дори частично
обвинението не са искани и съответно събрани.
При
анализа на установените фактически обстоятелства, съдът преценява, че по
отношение подсъдимия П.С., са доказани всички обстоятелствата, имащи отношение
към обективните признаци на състава по чл.343 ал.1 б.„в” пр.1, вр. чл.342 ал.1
пр.3 от НК, тъй като на 12.11.2019г., в Р****, на ул.„****“, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил ****, с рег.№ ****,
нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП „...водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност
за движението”, по чл.116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,особено към децата и
престарелите хора ” и по чл.117 от ЗдвП „При приближаване към място,където на
пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство
е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре” и по непредпазливост
причинил смъртта на М. М. В., ЕГН **********.
Както вече бе посочено, според заключението
на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, пътните
условия позволявали на подсъдимия да наблюдава действията на свидетелката М.Т.
и пострадалата М.В. от голямо разстояние, няколкократно надвишаващо опасната
зона за спиране. Тази възможност останала налична и след предприетото от
последната движение.
При
извършване на деянието подсъдимият П.С. бил пълнолетен и вменяем. Няма данни
през живота си да е страдал от заболявания, които се отразяват на способността
му да разбира свойството и значението на извършеното. Макар да съзнавал, че като
не наблюдава непрекъснато детето, нарушава задълженията си по чл.116 и чл.117 от ЗДвП, той не е
искал и не допускал настъпването на съставомерния резултат - причиняване
смъртта на пострадалата. Следователно престъплението е извършено при условията
на непредпазливост под формата на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването
на обществено опасните последици, но е могъл и бил длъжен да ги предвиди.
При
определяне на наказанието, което следва да му се наложи, Окръжният съд взе
предвид, че за престъплението по чл.343 ал.1 б.„в” пр.1, вр. чл.342 ал.1 пр.3
от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест години.
Отделно, в чл.343„г” от НК, се предвижда кумулативно наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство.
Като
отегчаващи вината на подсъдимия П.С. обстоятелства, съдът взе предвид наложените
предходни административни наказания, за допуснати нарушения на правилата за
движение, допуснатите едновременно три нарушения по ЗДвП, предмет на настоящото
наказателно производство, както и обстоятелството, че управлявал моторно
превозно средство, което не е преминало задължителния годишен технически
преглед, а водачът и тест за психична годност. Като отрицателни характеристични
данни, съдът взе предвид също миналите осъждания, включително за същото
престъпление, по които подсъдимият е реабилитиран.
Като
смекчаващи вината обстоятелства Окръжният съд обсъди възрастта на подсъдимия (**),
чистото съдебно минало и доказаните трудови навици. Съдът не счита, че
съществува съпричиняване в каквато и да било степен от страна на свид.М.Т.. В момента,
когато подсъдимият за първи път възприел детето М.В., тя се намирала на
значително разстояние от *** си, която очевидно не упражнявала физически контрол
върху поведението му.
С оглед
горното, Окръжният съд преценява, че наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия П.С., трябва да се определи при условията на чл.54 от НК. При баланс
на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът отмери наказание
лишаване от свобода, в размер на четири години.
Тъй
като подсъдимият е направил признание по чл.371 т.2 от НПК, предвид нормата на
чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, наказанието лишаване от свобода за четири
години трябва да се намали с една трета до размер три години. На основание
чл.343„г”, вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия П.С., от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от пет години. В този съвкупен
размер, предвид данните за личността му и данните за тежестта на извършеното
престъпление, ще бъде осигурено постигането на целите на генералната и личната
превенции, при минимално приложение на наказателна репресия.
Не
са налице предпоставките по чл.66 ал.1 от НК за условно отлагане изпълнението
на наказанието лишаване от свобода. Въпреки, че е наложено за непредпазливо
престъпление и срок в рамките на предвидения, с оглед данните за личността на
подсъдимия целите по чл.36 от НК, не могат да се постигнат без ефективното му
изтърпяване. На основание
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, то трябва да бъде започне при първоначален общ режим.
При
изпълнение на наказанието лишаване от свобода на основание чл.59 ал.1 от НК,
трябва да се приспадне времето след 12.11.2019г., когато подсъдимият П.С. е бил
задържан под стража.
Съдът
не споделя възприетата от прокурора правна квалификация по чл.343 ал.3 пр.4,
б.„б”, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Значително по-тежкото наказание,
съдържащо се в тази разпоредба е обусловено от наличието на квалифициращ
признак „избягал от местопроизшествието”. В конкретния случай, подсъдимият
действително не спрял след като прегазил детето, но въпреки проведеното
разследване, причините за това останали неизяснени. Самият той, последователно твърди,
че не е видял детето и не разбрал, че го е прегазил. Тази на пръв поглед не
дотам логична теза, вероятно кореспондира с физическите характеристики на
превозното средство и пострадалата (голямо и грубо превозно средство и дребно
дете). Възможна е също причинна връзка и с характеровите
особености на подсъдимия, задълбочени от възрастовите изменения на личността. Във
всички случаи обаче, прокурорът е длъжен да аргументира обвинението, т.е. да
докаже, че подс. П. С. е разбрал, че прегазил детето М.В. и въпреки това
напуснал местопроизшествието. Това определено не е изпълнено. С внимателно
подбрани думи, в обстоятелствената част на акта се създава впечатление, че
подсъдимият разбрал за допуснатото пътно произшествие и въпреки това продължил
движението си. При липсата на каквито и да било доказателства в тази насока,
обяснимо е, че изрично твърдение в този смисъл прокурорът не е посмял да отправи.
Освен
посочената необоснованост, обвинението в тази си част драстично противоречи на
указанията в Постановление № 1 от
17.I.1983г. по н.д.№ 8/1982г., на ПВС. Според задължителното тълкувание,
съдържащо се в него, квалифициращият
признак „избягал от местопроизшествието” следва да се разбира в смисъл, че
деецът без уважителна причина е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие или да заличи
доказателства или участието си в транспортното произшествие. Нищо такова не
е установено в процесното наказателно производство. Напротив, подсъдимият
отишъл на обекта, където бил извикан и след като бил потърсен от органите на
полицията доброволно предал товарния автомобил за нуждите на разследването.
Изготвените обтривки от гумите му, представляват
най-съществените доказателства, установяващи механизма на настъпилото
пътнотранспортно произшествие.
По
тези съображения, съдът призна подс.П. С. за невинен по първоначалното
обвинение по чл.343 ал.3 пр.4 от НК.
Причина
за извършване на престъплението е незачитане на установените в ЗДвП правила
за движение.
След
влизане на присъдата в сила, веществените доказателства следва да се върнат на
лицата, от които са иззети, а именно: червен текстилен клин, розова блуза тип,
розов потник, лилави бикини, чифт чорапи, чифт спортни обувки, син на цвят въже
от сезал, кафява кожена каишка, да се върнат на М.Д.А.,
като наследник на пострадалата. Няма основание за отнемане принадлежащите на
подсъдимия товарен автомобил **** с рег.№ **** и два ключа за него, поради
което следва да му бъдат върнати.
Останалите
веществени доказателства: обтривка от предна дясна гума на товарен автомобил ****
с рег. № ****, обтривка от предна лява гума на товарен автомобил **** с рег. № ****,
обтривка от външна задна лява гума на товарен автомобил **** с рег.№ ****, сравнителен
материал от кръв, иззет при аутопсия на М.В., сравнителен материал от косми,
иззет при аутопсия на М.В., отпечатък на хартия от шест броя гуми на товарен
автомобил **** с рег.№ ****, оптичен носител DVD+R „Мaxell“,
с ръчно изписан надпис „Снимки - отпечатък А 82/2019,ОСМ“, приложен към
експертиза № 10/03.01.2020г., оптичен носител DVD+R, 4,7GB „SONY“,оптичен
носител DVD-R, „НР“, 700МВ, с ръкописно
изписан текст с червено пишещо средство на два реда „2 бр. аудиозаписа
WAV”, приложен към експертиза № 720/2019г., след влизане на присъдата в сила
трябва да се запазят за срока на съхранение на делото.
Подсъдимият
трябва да заплати направените съдебни разноски, включително тези на частния
обвинител.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Председател: