Решение по дело №2319/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [улица], против решение № 1052 от 27.10.2023г., постановено по АНД № 2320/2023г. по описа на Районен съд-Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 695578-[рег. номер]/15.03.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.109, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.178, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. По същество, счита че физическото лице не следва да е субект на административно-наказателната отговорност, допуснато е нарушение на правилата като административно-наказващият орган не е посочил въз основа на какви доказателства е приел, за установени фактите в наказателното постановление. Излагат се доводи, според които нарушението представлява маловажен случай. С касационната жалба не се ангажират доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не сочи доказателства.

Ответникът по касация – Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП, редовно призован, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на прокуратурата, счита че първоинстанционното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 695578-[рег. номер]/15.03.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП, с което за нарушение на чл.109, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.178, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв.

За да постанови решението съдът приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът приел за доказано, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му, в качеството си на лице, което е регистрирало едноличен търговец, който е бил заличен не е изпълнил задължението си по чл.109, ал.1 от ЗДДС. Размерът на санкцията е приет за правилно определен в минимално предвидения от закона размер.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В обстоятелствената част на НП е описано, че задълженото лице не е спазило законоустановения 14-дневен срок от 08.11.2022г. до 22.11.2022г. да подаде заявление за дерегистрация по ЗДДС на Е. „Адел-1- А. Доброджалиев“, който съгласно справка в Търговския регистър и ЮЛНЦ е вписано заличаването му на 08.11.2022г..

С оглед констатирано нарушение е съставен АУАН. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.109, ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на акта за нарушение АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

Фактическата обстановка е установена въз основа на събраните по делото доказателства. Деянието е правилно [жк], като са приложени относимите правни норми, регламентиращи задълженията и съответстващата административно-наказателната разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ЗДДС в случаите по чл. 107, т. 3 от ЗДДС при заличаването на едноличния търговец от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство освен ако лицето подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2 или не са налице условията по буква "а" и лицето в 7-дневен срок от вписване на заличаването в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел подаде в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация, в което заявява продължаване на регистрацията при условията на чл. 100, ал. 1. По делото не се установява и не се твърди от страните да са налице посочените в закона изключения- лицето да е подлежало на задължителна регистрация или да е подало заявление за регистрация. От изложеното се извежда, че при заличаване на едноличния търговец и липсата на горепосочените отрицателни предпоставки за физическото лице възниква задължение за подаване на заявление за дерегистрация.

В административно-наказателната разпоредба на чл.178 от ЗДДС е предвидено задължение за данъчно-задължено по този закон лице, което не подаде заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, да се накаже с глоба - за физическите лица, които не са търговци в размер от 500 [рег. номер].

Възраженията на касатора са неоснователни.

Жалбоподателят преповтаря възраженията си направени и във въззивното производство, на които въззивният съд подробно и аргументирано е отговорил.

Първото възражение е, че физическото лице не е субект на задължението и не следва да носи административно-наказателна отговорност. Субектът на нарушение по чл.178 от ЗДДС е данъчно-задължено по този закон /ЗДДС/. Част VІ от ЗДДС е наименована «Задължения на лицата», като с разпоредбата на чл.109, ал.1 от ЗДДС е вменено задължение на «лицето» да подаде заявление за дерегистрация, което в случая може да е само физическото лице. Тук следва да се отбележи, че законът не изисква «регистрирано лице», а само данъчно-задължено по този закон лице. Задължението на физическото лице не е да прекрати своя служебна регистрация като ФЛ, за която няма данни да е извършена, а да прекрати регистрацията по ЗДДС на едноличния търговец, който вече е заличен. В този случай физическото лице е данъчно-задължено по този закон и следователно субект на административно-наказателната отговорност по чл.178, ал.1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 94 от ЗДДС, вписването на лицата в специалния регистър за целите на облагането с ДДС, е особено регистрационно производство, извършвано от органите на НАП, във връзка с което регистрираните лица получават отделен идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG". В този смисъл, ако се касае за регистрирано физическо лице, което не е търговец, същото би следвало да бъде идентифицирано като такова с ИН и ЕГН. По отношение на регистрационното производство ЗДДС разграничава регистрацията и идентифицирането на регистрираните лица, в качеството им само на физическо лице и в качеството им на физическо лице – едноличен търговец. Регистрационното производство по реда на ЗДДС се извършва от органите по приходите, за да бъде идентифициран еднозначно правният субект, който извършва облагаеми доставки и неговия статус във връзка с прилагането на данъчните режими за облагане на лицата с данък върху добавената стойност. Съгласно разпоредбата на ал. 4 на параграф 1 на ДР на ППЗДДС, когато физическо лице получи при регистрацията си идентификационен номер по ДДС в качеството си на едноличен търговец и впоследствие се заличи от търговския регистър и за него са налице основанията за регистрация по закона, лицето е длъжно да се пререгистрира, като за него идентификационен номер по ДДС е единният граждански номер, съответно личният номер на чужденец, пред който е поставен знакът "BG". В този смисъл, съдът счита, че при заличаване на едноличния търговец, качеството на регистрирано по ЗДДС лице не преминава автоматично върху физическото лице, което се извежда от въведените изключения на чл.109 от ЗДДС и не е спорно, че физическото лице след заличаване на ЕТ не е пререгистрирано, поради което са неотносими визираните правила в ал.4 и ал.5 на параграф 1 на ДР на ППЗДДС. В този смисъл възражението е неоснователно.

По отношение на следващото възражение, касаещо приложението на чл.28 от ЗАНН. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане на задължените по ЗДДС лица, не са ангажирани доказателства, които да характеризират деянието с по-ниска степен на обществена опасност, поради което възражението е неоснователно.

С оглед изложеното, касационният състав приема, че правилно районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление. По тези съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото разноски се дължат на ответника по жалбата, който не е направил искане.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 1052 от 27.10.2023г., постановено по АНД № 2320/2023г. по описа на Районен съд-Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.