О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Ловешкият
окръжен съд, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като изслуша докладваното
от съдия Пенов ч.гр.д. № 518 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
по делото е образувано по възражение от Р.М.С., изпратено до Районен съд Троян.
Приемайки, че се оспорват действия на съдебния изпълнител, състав на сезирания
съд е разпоредил възражението да се изпрати по компетентност на ОС Ловеч ведно
с ч.гр.д. № 1209/2013 г. на РС Троян (по което е издадена заповед за незабавно
изпълнение срещу Р.М.С.).
Запознавайки
се с неговото съдържание, настоящият състав приема, че не би могло сезиращият
акт да се квалифицира несъмнено като жалба против действията на съдебния
изпълнител. Очевидно, в неговия текст се съдържа оплакване срещу наложен запор
върху единственото жилище на Р.М.С.. Същевременно, обаче, последната изразява
несъгласие с размера на вземането, считайки за опростена част от лихвата, като
излага и оплаквания, основани на твърдения, че заявителят не ѝ
предоставял никакви документи по цесията (прехвърляне на вземанията към Агенция
за събиране на просрочени вземания) и че узнала за възбраната на жилището от
служители на цесионера Агенция за събиране на
просрочени вземания. Последните оплаквания са индиция
за липса на уведомяване на Р.М.С. относно издадената заповед за незабавно
изпълнение, доколкото тя се връчва от съдебния изпълнител (чл. 418, ал. 5 ГПК).
С оглед това и при наличните данни за започнала принуда по изпълнението (копие
от покана за доброволно изпълнение до Р.М.С.) би могло да се приеме, че
сезиращият акт има характеристиките и на възражение по чл. 423 ГПК, както
формално е именуван. От Р.М.С. е поискана и правна помощ.
При
тази констатация и неяснота относно правното естество на „възражение“ от Р.М.С.
съдът приема, че производството по него е образувано ненадлежно, тъй като
сезиращият акт е изпратен директно на ОС Ловеч без да е администриран в
съответствие с установените процесуални правила, при изясняване неговата
същност – дали съставлява възражение по чл. 423 ГПК или жалба по чл. 435 ГПК.
Ето защо делото следва се върне на РС Троян. Приоритетното действие, което
следва да се извърши от районния съд, е да се дадат указания на Р.М.С. за
ангажиране на доказателства или представяне на декларация, относно
обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПрП, с чието
наличие се свързва предоставянето на правна помощ. След предоставяне на правна
помощ в хипотезата на чл. 95 и сл. ГПК, районният съд следва да даде указания
на назначения адвокат, в насока изясняване правната същност на сезиращия акт.
След изпълнение на указанията, районният съд следва да прецени тази му същност
и в зависимост от преценката (възражение по чл. 423 ГПК или жалба по чл. 435 ГПК), да процедира по един от възможните начини - да го администрира като
възражение по чл. 423 ГПК (като събере дължимата държавна такса, изпрати препис
от него на насрещната страна и събере данни за обстоятелствата по връчване на
заповедта за незабавно изпълнение) или да изпрати жалбата на съответния съдебен
изпълнител, който да я администрира според правилата на чл. 436 ГПК.
По
изложените съображения производството по настоящето дело следва да се прекрати,
делото да се върне на районния съд за изпълнение на дадените по-горе указания.
Предвид
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 518/2018 г. по описа на ОС Ловеч.
ВРЪЩА делото на РС Троян за администриране на възражение
от Р.М.С. (вх. № 5725/25.10.2018 г. на РС Троян) съобразно дадените в мотивите указания.
След връщане на делото в ОС Ловеч и образуването му под
нов номер, същото да се разпредели на първоначалния съдия докладчик (чл. 80,
ал. 9 от Правилника за администрацията в съдилищата).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.