РЕШЕНИЕ
№ 827
гр. Варна, 27.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110113874 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правно основание чл.405 КЗ
Съдът е сезиран от Р. С. Ш. с иск по чл. 405 КЗ срещу „*** за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 392,80 лв., представляваща частичен иск от сумата в размер
на 479,56 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в
увреждане на заден ляв калник и задна броня причинени в резултат на застрахователно
събитие по договор *** на 19.08.2018 г. за застраховка „Каско+“ на л.а. „***ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.09.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата / съобразно допуснато изменение на иска в о.с.з от 11.03.2022 г./.
Ищецът сочи, че на 18.08.2019 г. установил увреждане на заден ляв калник и задна
броня на притежавания от него л.а. ***На следващия ден уведомил ответника като
застраховател по имуществена застраховка „Каско +“ полица №440118031075019 със срок
на действие от 18.12.2018 г.-17.12.2019 г., по която е застрахован автомобила за
констатираните увреждания. Ответникът му заплатил извънсъдебно сумата от 190,00 лв.
застрахователно обезщетение, която обаче не съответствала на реалната цена за
отстраняване на щетите, за която ищецът след проучване в няколко автосервиза намира, че е
в размер на 669,56 лв. След приспадане на заплатена от ответника сума, ищецът счита, че
има вземане в размер на 479,56 лв. от което в настоящото производство претендира
частично сумата от 392,80лв. Поради това ищецът моли ответникът да бъде осъден да му
плати частично претендираната сума. Претендира разноски.
Ответникът „Д*** оспорва предявения иск, с подаден в срока по чл.131 ГПК отговор
на исковата молба. Сочи, че дружеството е определило обезщетение от 200,84 лв., като след
удръжка за вноска от 3,84 лв. е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 197,00
лв., с което са обезщетени действителните имуществени вреди върху задната броня и задния
калник. Излага, че това обезщетение е определено по експертна оценка, съгласно условията
на застраховката. Твърди, че бронята и калника не са били за подмяна, а само за частично
боядисване, с оглед на което сочения от ищеца размер на обезщетението е завишен. Твърди,
че сочената от ищеца стойност на труд за отстраняване на щетите е завишена и
претендирания размер е недоказан. Иска се отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
1
По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните предпоставки: 1. наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка на процесния автомобил между
него и ответното дружество; 2. настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, 3. причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, 4. размер на вредите. В тежест на
ответника е да докаже твърдението си, че е налице основание за отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение въз основа на сочените в отговора на исковата молба
обстоятелства.
С определение от 02.10.2020 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени
следните обстоятелства: наличието на застрахователни правоотношения по застраховка
„Каско на МПС“ между страните, за което са сключени полици: № 0312180159018163 с
период на покритие от 00.00 ч. на 19.09.2018 г. до 23.59 ч. на 18.09.2019 г. по време на
действие на която е образувана преписка за щета № *********/25.06.2019 г. и №
0320190312019203 с периода на покритие от 00:00 ч. на 19.09.2019 г. до 23.59 ч. на
18.09.2020 г., по време на действие на която е образувана преписка за щета №
*********/17.12.2019 г. Ответникът е заплатил сумата от 1149,42 лв. по преписка за щета
№*********/25.06.2019 г. и сумата от 285,75 лв. по преписка за щета №
*********/17.12.2019 г.
С определението по чл.140 ГПК от 19.12.2021 г. като безспорни са отделени следните
обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по
силата на договор за застраховка „Каско +“, сключен със застрахователна полица №
440118031075019 обект л.а. „*** със срок на застрахователно покритие от 18.12.2018 г.-
17.12.2019 г., че на 18.08.2019 г. на автомобила са нанесени щети по задната броня и задния
ляв калник при покрит застрахователен риск; ответникът е заплати извънсъдебно на ищеца
сумата от 197,00 лв. – застрахователно обезщетение във връзка с процесните щети.
Допълнително следва да се посочи, че не се спори, че размерът на определеното
извънсъдебно обезщетение от ответника е 200,84 лв., като 3,84 лв. са удържани за неплатена
застрахователна вноска. Тоест делото не се оспорват първите три елемента от фактическия
състав, изложен по – горе. Спорен е единствено въпросът за дължимия размер на
обезщетението.
От приетата по делото САТЕ се установява следното: Увреждането на задната броня
се изразява в наранено лаково покритие в лявата странична част на детайла, непосредствено
за задния ляв калник и за възстановяването на детайла е необходимо неговото боядисване;
увреждането на задния ляв калник се изразява в наранено лаково покритие в задната долна
част на детайла, непосредствено пред задната броня и над задното ляво колело, като за
възстановява на детайла е необходимо неговото боядисване. Изчислено е, че стойността на
щетите по автомобила е общо 593,64 лв. по средни пазарни цени към датата на събитието
/18.08.2019 г./ - 263,19 лв. за бронята, 259,20 лв.- за калника и 71,25 лв. за общи операции
/тониране, бояджийска камера/. Посочено е какви операции за необходими за отстраняване
на вредите – демонтаж/монтаж броня, разоборудване/оборудване, боядисване на двата
елемента, тониране, ускорено сушене /бояджийска камера/ и определените за тях
нормочасове. Въз основа на данни от 6 сервиза е изчислено, че средната пазарна стойност на
1 час труд при отремонтирането/боядисването е 28,50 лв. В откритото съдебно заседание
вещото лице разяснило, че стойността на труда е получена по данни на шест сервиза,
работещи на територията на гр. Варна – три от които са сертифицирани по ISO и три, които
не са, като не са ползвани данни от официалните сервизи на премиум марки автомобили, а
само официални сервизи за автомобили среден клас- „Алианс Ауто“ на марка „Рено“ и
„Дачия“, „Булвария“ – „Опел“, „Мауро“ – „Нисан“. Посочено е, че на свободния пазар
цената не ремонта не се влияе от възрастта на автомобила, а колкото е по-стар той, толкова
по-трудоемък е ремонта.
Съдът намира, че следва да даде вяра на експертното заключение изцяло, доколкото
същото е компетентно дадено и ясно и точно отговаря на поставените му задачи. Експертът
е отговорил на въпроса за стойността на 1 час труд, като се е позовал на данни от шест
сервиза, които работят на територията на гр. Варна, част от които са сертифицирани по ISO
и цените в тях са по-високи, а друга част от тях – несертифицирани и съответно с по-ниски
цени. Изложил е, че са ползвани цени на официални сервизи само на марки автомобили
2
среден клас. Съдът намира, че следва да даде вяра на заключението и да възприеме
посоченото в него цени, доколкото за формиране на средна пазарна цена, следва да се
изследват широк кръг от възможности, а не следва да се взема само най-ниската възможна
цена, което би бил резултата, ако преценката се извърши само въз основа на цените на
несертифицирани и неофициални за никоя марка сервизи, каквото е искането на ответната
страна.
Съгласно чл. 386, ал. 2 и чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 от КЗ, като
застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Според легалната дефиниция на чл. 400 от КЗ, за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество; за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, а когато не е
уговорено друго, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно
действителната стойност на имуществото
Относно размера на застрахователното обезщетение съдебната практика е
категорична, че при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното
се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се проверява дали не се надхвърлят минималните размери
по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Тази практика е приложима и при сега действащия
КЗ, предвид липсата на съществени различия в уредбата на имущественото застраховане с
отменения КЗ, като действителната стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни
цени.
Ответникът е навел възражение, че стойността на щетите е определена по експертна
оценка и съобразно нея дължимото обезщетение е изцяло платено извънсъдебно. Съгласно
раздел 2, чл.12, т.12.1при частични вреди застрахователят определя размера на
застрахователното обезщетение по един от следните начини избрания от застрахования –
т.12.1.1. – по експертна оценка съгласно действащата Методика на застрахователя или
12.1.2. по представени оригинални разходни документи – при сключена специална
договореност „Доверен сервиз“.
Съдът намира, че тази разпоредба от ОУ противоречи на императивната норма на чл.
386, ал. 2 от КЗ, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Дори
застрахованият да се е съгласил с тези условия за изплащане на обезщетение - по експертна
оценка или при съобразяване с ограничения по отношения стойността на сервизния час или
стойността на труда, то това не може да доведе до отричане на възможността причинените
щети на застрахованото имущество да бъдат възмездени в размер, различен от
действителната им стойност, поради което релевираното в тази насока възражение се явява
неоснователно.
Неоснователни са доводите в отговора на исковата молба за прекомерност на
обезщетението, доколкото увредените части не са за подмяна, а само за боядисване, тъй като
от експертното заключение се установява, че именно само чрез боядисване са отстранени
констатираните щети и са посочени стойност на труд и материали само за така дейност, без
да е извършвана подмяна на елементи.
В конкретния случай вещото лице, изготвило САТЕ е посочило стойността на
вредите по средни пазарни цени, които следва да се вземат предвид от съда - 593,64 лв.
Тази сума следва да бъде намалена със сумата от 200,84 лв.- определено
извънсъдебно от ответника обезщетение / 197,00 лв.- заплатени на ищеца, 3,84 лв.-
удържани за неплатени вноски, съобразно раздел 1, член 5, т.5.4. от ОУ/, като разликата от
392,80 лв. е дължимото и незаплатено към момента обезщетение. Доколкото частичния иск е
предявен именно за сумата от 392,80 лв., като част от 479,56 лв., същият се явява изцяло
основателен и подлежи на уважаване.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това изрично е поискано
от ищеца върху сумата 392,80 лв. следва да бъде присъдена законна лихва, считано от
3
датата на подаване на исковата молба – 24.09.2021 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора на разноски има ищецът.
В исковото производство ищецът е доказал заплащането на следните разноски –
50,00 лв.- държавна такса, 100 лв.- депозит за САТЕ и 360,00 лв. с ДДС – авокатско
възнаграждение заплащането на което се доказва от представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в
който случай договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от
Тълкувателно решение 6/2012 г./. Адвокатското възнаграждение без ДДС е съобразено с
минимума по Наредбата. Съгласно параграф 2а от Наредбата за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение. Видно от приложеното по делото удостоверение за регистрация, издадена
на адвокатското дружество представляващо ищеца, същото е регистрирано по ЗДДС, поради
което съдът присъжда исканото адвокатско възнаграждение с ДДС изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 510,00 лв.-
разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление: гр*** да заплати на Р. С. Ш.,
ЕГН: **********, съдебен адрес: ***на основание чл. 405 КЗ, сумата от 392,80 лв.,
представляваща частичен иск от сумата в размер на 479,56 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди изразяващи се в увреждане на заден ляв калник и задна броня
причинени в резултат на застрахователно събитие по договор №440118031075019 на
19.08.2018 г. за застраховка „Каско+“ на л.а. *** ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 24.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА, основание чл. 78, ал. 1 ГПК, *** със седалище и адрес на управление:
г*** да заплати на Р. С. Ш., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.*** сумата от 510,00 лв. –
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4