Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
16.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора ….....………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов
административно наказателно дело № 2100
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на ПК „Зора“ депозирана против наказателно
постановление № 31/02.09.2019г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на
кооперацията жалбоподател, на основание чл. 34, ал. 1, пр. 2 от Закона за
защита от шума в околната среда е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева, за нарушение по чл. 16, т. 1 от Закона за защита от шума в околната
среда, вр. чл. 5, ал. 2 от Приложение № 2, Таблица № 2, т. 1 от Наредба №
6/26.06.2006г. за показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на
дискомфорт през различните части от денонощието, граничните стойности на
показателите на шум в околната среда, методите на оценка на стойностите на
показателите на шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и наложеното наказание е несправедливо. Във връзка с тези
твърдения, се релевират доводи, че наказателното постановление е било съставено
преди да е бил изтекъл срока да даденото предписание, а наказанието е
несправедливо, тъй като не съответства на деянието, което е констатирано
неправилно и не е доказано по безспорен начин, че допустимите нива на дневен
шум са нарушени вследствие работата на зърно-почистваща машина, която към
момента на проверката не е била в експлоатация, а същата се включва при
необходимост почасово и констатираното нарушение е еднократно. Релевират се
доводи, че се касае за складова база, която се намира в складова зона, където
допустимите стойности са 70 dB.
В
съдебно заседание кооперацията жалбоподател, чрез процесуалния си представител,
поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият
орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната
жалба. В подкрепа на тази своя теза инвокира доводи за доказаност на
нарушението и липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила в хода на административнонаказателното производство. Релевират се
доводи за липса на предпоставките, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 05.07.2019г.
при извършване на проверка за предизвикан шум в околната среда от зърнобаза,
находяща се в село Тръстеник, собственост на ПК „Зора“ били извършени контролни
измервания от представител на Регионална лаборатория – Русе към Изпълнителна
агенция по околна среда на дневните нива на шум, в периода между 13 часа и 00
минути и 13 часа и 10 минути. В хода на извършеното измерване на еквивалентно
ниво на шум, отчетено на място на въздействие – ИТ 1 пред жилищна сграда, находяща
се в село *****, отстояща на 15 метра от източника на шум, било установено ниво
на шума 61 dB/А/, при допустими стойности 55 dB/А/ за дневен период, което
представлява превишение с 6,1 dB/А/ на определените в Таблица № 2, т. 1 от Приложение № 2 към чл.
5, ал. 2 от Наредба № 6/26.06.2006г. допустими стойности.
Резултатите
от извършената проверка и измервания били обективирани в Протокол за проверка №
16-МИ/05.07.2019г., Протокол за изпитване № 11-0294/10.07.2019г., Протокол №
386/05.07.2019г., Констативен протокол № 20-МИ/19.07.2019г.
Въз
основа на така установените факти срещу кооперацията жалбоподател на
19.07.2019г. бил съставен АУАН № 0002137 от 19.07.2019г. за нарушение на чл.
16, т. 1 от Закона за защита от шум в околната среда, във връзка с чл. 5, ал. 2
Приложение № 2, Таблица 2, т. 1 от Наредба № 6 от 26.06.2006г. за показателите
на шум в околната среда отчитащи степента на дискомфорт през различните части
на денонощието, граничните стойности на показателите на шум в околната среда,
методите на оценка на стойностите на показателите на шум и на вредните ефекти
от шума върху здравето на населението.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление,
с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези
съдържащи се в АУАН, като на кооперацията жалбоподател, на
основание чл. 34, ал. 1, пр. 2 от Закона за защита от шума в околната среда е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 16, т.
1 от Закона за защита от шума в околната среда, вр. чл. 5, ал. 2 от Приложение
№ 2, Таблица № 2, т. 1 от Наредба № 6/26.06.2006г. за показателите на шум в
околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части от
денонощието, граничните стойности на показателите на шум в околната среда,
методите на оценка на стойностите на показателите на шум и на вредните ефекти
от шума върху здравето на населението.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства и
извършената оценка на същите.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно,
както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени
от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност. Не е налице противоречие
между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател.
Даденото
предписание по своята същност, представлява принудителна административна мярка
по чл. 22 ЗАНН, която е акт на оперативна самостоятелност на контролния орган.
Производството по прилагане на ПАМ и производството по установяване на
административно нарушение и налагане на административни наказания са две
различни, самостоятелни и независими едно от друго средства за административна
намеса в случаите на допуснати административни нарушения и се прилагат от
различни органи и различна регламентация, досежно реда за налагането и
обжалването им. Принудителните административни мерки са вид административна
принуда и се налагат за предотвратяване и преустановяване на нарушението,
затова и дейността по прилагането им е административна, а не -
правораздавателна. Докато административните наказания са актове по прилагане на
санкцията на съответната административноправна норма, то принудителните
административни мерки са актове по прилагане на диспозицията на приложимата административноправна
норма. Производството по издаване на ПАМ, както не изисква провеждането на административнонаказателно
производство, така и не изключва такова.
В този
смисъл е Решение на Административен съд – Русе от 02.02.2017г., постановено по
КАНД № 426 по описа на съда за 2016г.
По
изложените мотиви, съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод,
а именно, че кооперацията жалбоподател е осъществила състава на административното
нарушение по чл. 16, т. 1 от Закона за защита от шума в околната среда, вр. чл. 5,
ал. 2 от Приложение № 2, Таблица № 2, т. 1 от Наредба № 6/26.06.2006г. за
показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през
различните части от денонощието, граничните стойности на показателите на шум в
околната среда, методите на оценка на стойностите на показателите на шум и на
вредните ефекти от шума върху здравето на населението.
Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 16, т. 1 ЗЗШОС юридическите лица и
едноличните търговци. осъществяват дейността си по начин, който не допуска
предизвикване на шум в околната среда над граничните стойности, определени с
наредбата по чл. 11, т. 5.
Съобразно
Приложение № 2, Таблица № 2, т. 1 от към чл. 5, ал. 2 от Наредбата, граничните
стойности на показателите за шум в жилищни зони и територии не трябва да
надвишава 55dB през деня.
За
кооперацията жалбоподател, чието производство е свързано с осъществяване на
дейност, излъчваща шум е възникнало задължението да съобрази своето поведение с
изпълнение на предписанията на чл. 16, т. 1 ЗЗШОС и да не допуска такъв,
надвишаващ граничните стойности, определени с Наредбата. Обстоятелствата, че
машината, излъчваща шума не работи постоянно, а както посочва и самата
кооперация в своята жалба се пуска при нужда, не променя този факт и не
освобождава жалбоподателя от задължението му да спазва закона.
По
делото от представените протоколи за измерване безспорно се установява и
доказва, че дневното ниво на шум излъчвано от дейността именно на процесната
машина, която е собственост и се ползва от кооперацията жалбоподател, в зоната
на въздействие – жилищна територия – къща находяща се в село *****, надвишава
допустимата граница от 55dB през деня с 6,1dB. Измерването било извършено от
компетентно за това действие лице и при спазване на действащите нормативни
изисквания и методиката за провеждане на такъв тип измервания. В изготвени
протоколи били индивидуализирани методът на изпитване, датата и часът на
измерването, както и точката на въздействие по време на работа на съоръжението
на кооперацията. Използваното за измерването на шума техническо средство било
одобрен тип и калибрирано в съответствие с относимата методика, установяваща
техническата му годност към датата на извършване на процесното измерване.
Тези
обстоятелства се установяват еднозначно както от представените и приобщени от съда
писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните в процесуалното
качество на свидетели М.Д.И. и С.Т.Н..
Безспорно
е установено също така, че точката /ИТ-1/ в зоната на въздействие, където било
измерено превишението на допустимите нива на шум, представлява къща. Това
обстоятелство несъмнено квалифицира тази точка на въздействие, като жилищна
зона, за която са в сила граничните стойности на шум от 55dB през деня,
съобразно Приложение № 2, Таблица № 2, т. 1 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата. Обстоятелството,
че лицето което е подало сигнала не живее постоянно там, не променя характера
на жилищна зона на точката за въздействие.
Като е допуснало
да осъществява дейността си по начин, който предизвиква шум в околната среда
над граничните стойности определени от Наредбата, кооперацията жалбоподател от
обективна страна е осъществила състава на нарушението по чл. 16, т. 1
ЗЗШОС, вр. с чл. 5, ал. 2 от Приложение № 2, Таблица № 2, т. 1 от
Наредбата.
Правилно
е издирена и приложена относимата към нарушението санкционна норма и правилно административнонаказващия
орган е индивидуализирал размерът на имуществената санкция в минималния
предвиден в закона размер, като по този начин напълно е съобразил, че се касае
за първо нарушение и конкретните размери на превишението.
Не са
налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция
съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид. Твърдените с жалбата обстоятелства, касаещи смекчаващите
отговорността обстоятелства са преценени от наказващия орган и са обусловили
налагането именно на имуществена санкция в минималния предвиден в закона
размер.
По
гореизложените мотиви депозираната жалба се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 31/02.09.2019г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на ПК
„ЗОРА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление село Тръстеник,
ул. „Шести септември“ № 45, на основание чл. 34, ал. 1, пр. 2 от Закона за
защита от шума в околната среда е наложена имуществена санкция в размер на 3000
(три хиляди) лева, за нарушение по чл. 16, т. 1 от Закона за защита от шума
в околната среда, вр. чл. 5, ал. 2 от Приложение № 2, Таблица № 2, т. 1 от
Наредба № 6/26.06.2006г. за показателите на шум в околната среда, отчитащи
степента на дискомфорт през различните части от денонощието, граничните
стойности на показателите на шум в околната среда, методите на оценка на стойностите
на показателите на шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на
населението.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: