№ 1046
гр. В., 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110109346 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Й. С. К., ЕГН ********** с адрес с. П.,
ул. «Я.» №37 срещу «И. П. И. С.» ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. «О. П.»№260 иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на стопанска постройка –
Казан за изваряване на ракия със застроена площ от 56,10кв.м., ведно с дворно място върху
което е построен казана, попадащо в парцел I, кв.53 по плана на с.П., Община Д. Ч., обл. В.,
при граници- ****.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищеца в исковата и уточняващата я молба: Собственик е на процесната стопанска
постройка, придобита в СИО с наследодателя Т. К. по силата на договор за покупко –
продажба, обективиран в НА №69, том. I, рег.№713, дело №63 от 2000год. на нотариус, с
рег. №434 и район PC-В.. Твърди се, че в нач. на м. юни 2022г. било получено писмо от
Кмета на Община Д. Ч., с което ищцата и съпругът й били уведомени, че е постъпило
възражение от ответника относно несъответствие на сградите, разположени в УПИ I- РПК -
цех за консерви в кв.53 по дворищно регулационния и кадастрален план на с.П. и по
отношение на собствеността им. Към възражението бил приложен проект за изменение на
действащия КП на с.П. за УПИ I- РПК, съгласно който в имота няма обособена сграда –
казан за изваряване на ракия. Твърди, че ответникът не е собственик на стопанската
постройка - Казан за изваряване на ракия и на дворното място върху което е построен
казана, попадащо в парцел I, кв.53 по плана на с.П., Община Д. Ч., обл. В.. Сочи, че освен по
силата на договора за покупко – продажба ищцата е придобила правото на собственост
върху тези имоти и по давност, считано от 27.10.2000г. до настоящия момент. Твърди, че до
края на м.май 2022г. в разписния лист на с.П. като собственици на имота са записани
единствено ищцата и съпругът й. Молбата е за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска, като
неоснователен. Сочи, че видно от НА №69, том. I, рег.№713, дело №63 от 2000год. на
нотариус, с рег. №434 и район PC-В. Кооперация „Я.“ с.П. е продала на Т. К. стопанската
1
постройка – казан, ведно с мястото върху което е построен казана при граници от двете
страни улици и цех за консерви. Съгласно НА за собственост върху НИ придобит по
давност *** на нотариус А.Г., КС Кантора „А.“ – В. е призната за собственик по
правоприемство и давностно владение на НИ - дворно място от 14200кв.м., находящо се в
с.П., парцел I, кв.53 по плана на с.П., Община Д. Ч., обл. В., заедно с построената върху него
стопанска постройка – цех за консерви. На същата дата и при същия нотариус е съставен и
КНА по обстоятелствена проверка № 50, том IX, дело №8683/09.11.1992г. Твърди се, че с
последния не се признавала собствеността върху дворното място с от 14200кв.м, а само
върху дворното място от 56,10кв.м и няма как праводателят Кооперация „Я.“ с.П. да е
продал на Т. К. пространство от 14200кв.м. Оспорва представеното с исковата молба
удостоверение за данъчна оценка, като такова с невярно съдържание. Възразява за изтекла
придобивна давност в своя полза, считано от 19.08.2011г. до 15.07.2022г., с присъединяване
на владението на праводателя му „Г. Г.“ЕООД, придобило собствеността върху
пространството с площ от 14200кв.м по силата на НА за покупко – продажба №180, том IV,
рег. №8020, дело №1122/24.09.2008г. Моли за отхвърляне на исковата претенция и за
присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат, като пр.представител на ответника
заяви категорично, че ответникът не оспорва собствеността на ищеца досежно - Казан за
изваряване на ракия със застроена площ от 56,10кв.м., ведно със земята под него.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК.
С Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012г., ОСГТК се
прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е
налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Наличието на
правен интерес се преценява конкретно, въз основа на твърденията, наведени в исковата
молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
Предмет на иска е отричаното от ищеца и претендирано от ответника право. Така
претендираното от ищеца право обуславя и интереса от предявяване на отрицателния
установителен иск и се включва в предмета на доказване, но не и в предмета на иска. При
уважаване на отрицателен установителен иск защитната функция на съдебното решение ще
се изчерпи с отричане на правото на собственост на ответника, без това да означава, че
собственик на вещта е ищецът, но само поради това не може да се отрече правния интерес от
провеждането му, тъй като по този начин ще се сложи край на правния спор, ищецът ще
отблъсне неоснователните претенции на друго лице, което твърди, че е собственик на имота
и ще запази фактическата си власт с произтичащите от това последици. При отрицателния
установителен иск за собственост предмет на делото е правото на собственост на ответника,
което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. И ако
ответникът не докаже придобиването му по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи,
искът подлежи на уважаване, независимо от това дали ищецът е собственик на вещта.
Конкретно в случая ищцата твърди, че е собственик на Казан за изваряване на ракия със
застроена площ от 56,10кв.м., ведно с дворното място, цялото с площ от 13340кв.м.
Ответникът оспорва твърдяното право единствено досежно площта на дворното място,
което обуславя правния интерес на ищцата спорът да бъде съдебно разрешен в тази му част.
В останалата част и по отношение на стопанска постройка – Казан за изваряване на ракия
със застроена площ от 56,10кв.м. и земята под него, ответникът не оспорва
собственическите права на ищцата, поради което в тази част искът като недопустим следва
да бъде прекратен. При положително произнасяне на съда и отричане правата на ответника
2
досежно дворното място, ищцата би могла да се снабди с титул за собственост. Затова,
съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, в случая
наличието на твърдяното право върху имота, т.е че е придобила имота въз основа на
покупко – продажба и в евентуалност въз основа на давностно владение осъществявано
необезпокоявано и явно в продължение на период от 27.10.2000г. до настоящия момент с
намерение за неговото своене и оттам, че твърдяното от ответника право не е възникнало.
Ответникът от своя страна следва да докаже съществуването на отричаното от ищцата
право, като изчерпи основанията, въз основа на които сочи да е придобил собствеността и в
частност, че е придобил собствеността въз основа на давностно владение в периода от
19.08.2011г. до 15.07.2022г, присъединено към владението на своя праводател.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
С договор за покупко- продажба по НА *** на нотариус Ю. К. - К. с рег. № 424 на
НК, Кооперация „Я.“ с. П., Варненска област, е продала на Т. М. К. следния недвижим имот:
Стопанска постройка – Казан за изваряване на ракия със застроена площ 56,10кв.м., ведно с
мястото върху което е построен казана, попадащо в парцел I, кв. 53 по плана на селото.
Видно от НА за обстоятелствена проверка *** на нотариус А. Г., ППК „Я.“, с. П. е
призната за собственица по правоприемство и давностно владение на недвижим имот:
Дворно място с пространство от 56,10 кв.м., находящо се в с. П., Варненска област,
съставляващо парцел I от кв. 53 по плана на селото, заедно с построената върху същото
дворно място стопанска постройка – Казан за изваряване на ракия при граници: от две
страни улици и цех за консерви.
С НА № 48, том IX, дело 8681 от 09.11.1992г. на нотариус А. Г. за собственост
върху недвижим имот придобит по давност КС КАНТОРА „А.“ – В. е призната за
собственик по правоприемство и давностно владение на следния недвижим имот: Дворно
място с пространство от 14 200кв. м., находящо се в с. П., Варненска област, съставляващо
Парцел I от кв. 53 по плана на селото, заедно с построената върху него стопанска постройка
– цех за консерви при граници: от две страни улици, Г. Г., Т. Г., В. В. и Г. Ж..
С договор за покупко- продажба по НА № 92, том XXX, дело № 11027 от
22.07.1994г. на нотариус Ил.М., Кооперативен съюз - В. е продал на СД „Каргоекспрес – Н.,
Д., С-ие“- гр. В., собствения си придобит по давност НИ, а именно: Дворно място с
пространство от 14 200кв. м., находящо се в с. П., Варненска област, съставляващо Парцел I
от кв. 53 по плана на селото, при граници: от две страни улици, Г. Г., Т. Г., В. В. и Г. Ж..
С договор за покупко- продажба по НА № 130, том XLVII, дело № 13027 от
02.09.1997г. на нотариус Д.С., „Каргоекспрес – Н., Д.“ООД - гр. В. е продал на
„Вего“ЕООД, недвижим имот, а именно: Дворно място с пространство от 14 200кв. м.,
находящо се в с. П., Варненска област, съставляващо Парцел I от кв. 53 по плана на селото,
при граници: от две страни улици, Г. Г., Т. Г., В. В. и Г. Ж..
С договор за покупко- продажба по НА *** на нотариус Ж. К., „Вего“ЕООД е
продало на Т. В. Т. недвижим имот, а именно: Дворно място с пространство от 14 200кв. м.,
находящо се в с. П., Варненска област, съставляващо Парцел I от кв. 53 по плана на селото,
ведно с построените върху него – главен корпус на консервен цех, състоящ се от основна
сграда, кондезно помещение, навес, рампа, трафопост, утайник и др.
С договор за покупко- продажба по НА № 9, том IV, рег. № 5302, дело № 547 от
30.04.2004г. на нотариус А. Г. рег. №194 на НА, Т. В. Т. е продал на „Р.“ ООД, НИ а именно:
място с площ от 14 200кв. м., находящо се в с. П., Варненска област, съставляващо Парцел I
от кв. 53 по плана на селото, при граници: УПИ - X, ПИ УПИ -№VII -14, УПИ № IX - 20.
С договор за покупко- продажба по НА № 180, том VI, рег. № 8020, дело
1122/24.09.2008г., Р.“ ООД е продал на „Г. Г.“ ЕООД, НИ а именно: място с площ от 14
3
200кв. м., находящо се в с. П., Варненска област, съставляващо УПИ - I в кв. 53 по плана на
селото, при граници: от двете страни улица, УПИ № X, УПИ №VII -14, УПИ № IX - 20.
Представени и приобщени са още: постановление за възлагане на недвижим имот
от 19.08.2011г. /л.8/, НА за учредяване на договорна ипотека от 24.09.2008г. /л.56-59/,
протокол за принудително отнемане на вещи, протокол за опис на НИ, данъчни оценки и
скица за пр. имот.
Ангажирани бяха и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите
водени от ищцата - Т. Т. и Б. А. /без родство и дела със страни по делото/ и Калоян Кирилов,
воден от ответника без родство и дела със страни по делото/.
Св. Т. заяви пред съда, че е комшия на ищцата и синовете й в с. П. и ги познава от
малък. Твърди, че Т. – бащата на М. и С. е стопанисвал казана за ракия в селото. Твърди, че
сградата /Казанът/ представлява зала и в нея има три казана. Вътре в сградата баща им
варил ракия. Сочи, че е ходил на казана като малък, а през последните десет години не е
ходил там. Заявява, че дворното място до казана е бивш цех за консерви.
От показанията на св. А. се установява, че същият познава семейството на ищцата,
тъй като са комшии в с.П.. Твърди, че казанът се стопанисва от ищцата и съпруга й. Същият
представлява постройка, колкото голяма стая, вътре имало казани за ракия и една стая.
Постройката била на РПК- то. Твърди, че е ходил на казана преди 7-8години. Сочи, че преди
време на мястото е имало цех, а в момента е поляна. Поляната била на РПК – то, а сега
никой не я стопанисвал. Ищцата и съпруга й стопанисвали къщата – постройката за казаните
и др. къща, находяща се странично от Казана.
От показанията на св. Кирилов се установява, че същият работи към „Юробанк
България“ АД на длъжност координатор „проблеми на кредити“. През 2011-2012г. е посетил
имот в с.П., собственост на дружеството Г. Г., с площ над 10дка. Твърди, че през 2012г. този
имот е придобит от свързано дружество, за управление на недвижими имоти, а именно –
„Имо пропърти“. Когато е ходил на огледи в качеството си на пълномощник, не е виждал
друг собственик в имота. Свидетелства, че не знае нищо по повод на Казан за ракия.
В рамките на настоящото производството ищцата извежда правния си интерес
заявявайки собственически права на основание покупко – продажба и в евентуалност въз
основа на осъществявано от нея давностно владение в периода от 27.10.2000г.
продължаващо и понастоящем. Ответникът заявява собственически права върху имота
позовавайки се на давностно владение в периода от 19.08.2011г. до 15.07.2022г,
присъединено към владението на своя праводател.
Твърденията на ищцата, че тя и съпругът й са станали собственици вкл. и на
дворното място, цялото с площ от 13340кв.м въз основа на договор за покупко- продажба по
НА *** са неоснователни. Видно от същия НА, Кооперация „Я.“ с. П., Варненска област е
продала на Т. К. недвижим имот, представляващ стопанска постройка – Казан за изваряване
на ракия със застроена площ 56,10кв.м., ведно с мястото върху което е построен казана,
попадащо в парцел I, кв. 53 по плана на селото. В нотариалния акт като основание на
правото на собственост на продавача е описан НА за обстоятелствена проверка №50, том IX,
дело 8683/09.11.1992г. на нот. А. Г.. Видно от съдържанието на последния, с него се
признава ППК „Я.“, с.П., Варненска област за собственица по правоприемство и давностно
владение на Дворно място с пространство от 56,10 кв.м., находящо се в с. П., Варненска
област, съставляващо парцел I от кв. 53 по плана на селото, заедно с построената върху
същото дворно място стопанска постройка – Казан за изваряване на ракия при граници: от
две страни улици и цех за консерви. Ето защо, следва да се приеме, че с посочения договор
Т. К. и ищцата не са станали собственици и на 13283,9кв.м от дворното място, цялото с
площ от 13 340кв.м въз основа на договор за покупко – продажба по НА ***
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
4
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице
оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от
фактическия състав на придобивната давност, а именно да е упражнявана фактическа власт
върху имота в продължение на предвидения в закона срок и тя да е осъществявана с
намерението за придобиване на вещни права върху имота. Съдебната практика и теория
трайно е наложила, че за да се приеме придобиване по давност на недвижим имот, нужно е
осъществяваното владение да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно. От събраните по
делото гласни доказателства не се установи, ищцата и съпругът й да са установили
владението си върху процесния имот. Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства, вкл. и свидетелските показания, не налага извод изобщо за осъществено
владението върху спорния недвижим имот, а още по – малко същото да е осъществено явно,
спокойно и непрекъснато в изискуемия от закона срок повече от 10г. с начало 27.10.2000г. и
към датата на подаване на исковата молба.
От друга страна безспорно се установява, че е налице изтекла придобивна давност в
полза на ответника, считано от датата на Постановление за възлагане на недвижим имот
19.08.2011г., в законна сила от 07.10.2011г. до предявяването на настоящия иск –
15.07.2022г., съответно с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, с
присъединяване владението на праводателя му - „Г. Г.“ ЕООД, ЕИК *********, придобило
собствеността по силата на НА за покупко-продажба на недвижим имот № 180/24.09.2008г.
С този извод на съда кореспондират, както приетите писмените доказателства по делото -
протокол за опис на недвижими имущества от 12.05.2011г. и протокол за принудително
отнемане на вещи от 27.09.2012г., така и свидетелските показания на Калоян Кирилов,
които съда кредитира в цялост, като логични и последователни.
Ето защо, исковата претенция следва да се отхвърли.
И двете страни са претендирали присъждане на разноски, за което са представили
списък по чл. 80 ГПК.
Съобразно изхода на спора сторените от ответника разноски следва да се поемат от
ищцата, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответната страна претендира разноски за адв.
възнаграждение, съгласно договор за правна защита от 21.09.2022г. Възражението на
ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, направено по
реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът счете за неоснователно при съобразяване с правната и
фактическа сложност на делото, както и че същото се явява минималното такова, съгласно
разпоредбата на чл.7 ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения, с вкл. ДДС. В заключение направените разноски следва да се присъдят в
цялост.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 9346 по описа за 2022г. на ВРС, 19-ти с-в , В
ЧАСТТА по иска на Й. С. К., ЕГН ********** с адрес с. П., ул. «Я.» №37 срещу «И. П. И.
С.» ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. «О. П.»№260 с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на стопанска постройка – Казан за изваряване на ракия със
застроена площ от 56,10кв.м., ведно със земята под него, на основание чл. 130 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. С. К., ЕГН ********** с адрес с. П., ул. «Я.» №37
срещу «И. П. И. С.» ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. «О.
П.»№260 иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
5
собственик на 13283,9кв.м от дворно място, цялото с площ от 13 340кв.м, попадащо в
парцел I, кв.53 по плана на с.П., Община Д. Ч., обл. В., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. С. К., ЕГН ********** да заплати на «И. П. И. С.» ЕАД, ЕИК ***
сумата от 6000лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6