Решение по дело №1249/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В.И.Л. ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №153 от 09.10.2023г., постановено по АНД №388 по описа на Районен съд – Харманли за 2023 година.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В него не се съдържали съображения по всички въпроси, имащи значение за административнонаказателната отговорност на касатора. Съдът не се произнесъл по доводите, изложени в подкрепа на жалбата, с което било допуснато нарушение на чл.339, ал.2 от НПК. Сочи се, че в мотивите на обжалваното пред РС Наказателно постановление №23-0271-000429 било записано, че при тестването за наличие на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 С № АКВА-0070, същият отчел 0.66 промила на хиляда алкохол в издишания въздух. Така записаната стойност математически, буквално, а и житейски била равнозначна на 0,00066 на хиляда – т.е била под съставомерната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Това налагало извода, че не било налице извършено нарушение и липсвало основание за налагане на наказанието по чл.174, ал.1 от ЗДвП. Изложеното представлявало основание за отмяна на НП поради противоречие с материалния закон. Освен от посоченото в НП, и от цялата административна преписка не можело с категоричност да се установи конкретният размер на съдържанието на алкохол в съответната правилна и отговаряща на закона мерна единица. В акта за установяване на административно нарушение също било направено идентично описание на съдържанието на алкохол в издишания въздух. Всичко това създавало неяснота за какво точно била ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице и не позволявало организирането на адекватна защита срещу обвинението. Записаната стойност, като неотговаряща на критериите на материалния закон за съставомерност, водeла до извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на защита на наказаното лице. Тази стойност за алкохол не доказвала релевантни юридически факти за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и обосноваващи приложението на чл.174, ал.1 , т.1 от ЗДвП. Записаната концентрация от 0.66 промила на хиляда била над 750 пъти по-ниска от долната граница за съставомерност по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и била ирелевантна за приложението на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. При това положение вмененото нарушение се явявало недоказано.

По изложените съображения се претендира отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателното постановление, както и присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на касационния жалбоподател.

Ответникът по жалбата, Началник група в ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление №23-0271-000429 от 31.05.2023г. на Началник група в ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на В.И.Л., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

За да постанови решението сиq районният съд стигнал до извода, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на процесуалните изисквания по ЗАНН и са издадени от компетентни органи. Спазени били разпоредбите на чл.42, чл.57 и чл.34, ал.3 от ЗАНН. Приел за доказано, че на 18.05.2023г. в 10.20 ч., в гр.Маджарово по ул.“Петър Ангелов“, до бл.14, срещу СУ „Д. М.“, В.Л. управлявал лек автомобил „Опел Кадет“ с peг. № X ....КМ, собственост на М.А. Л., с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 0.66 на хиляда. Проверката била извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с №ARBA-0070, което отчело посочената концентрация на алкохол в кръвта, измерена в издишания от водача въздух. От субективна страна нарушението било извършено умишлено, като жалбоподателят съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици. Имал ясната представа, че управлява МПС след като употребил алкохол и че с поведението си засяга обществените отношения в областта на транспорта и застрашава останалите участници в движението. При това положение, съдът формирал извода, че Л. осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. За това нарушение правилно на лицето било наложено наказанието по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и приложена разпоредбата на чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № 1з-2539/17.12.2012г., съгласно която в случаите като разглеждания се отнемали 8 контролни точки. Не били налице предпоставките за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е правилно.

Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, а правните са съобразени с установеното от фактическа страна и с приложимите материалноправни разпоредби.

Правилно е прието, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Правилен и съответен на установените по делото факти и събраните доказателства е и изводът на съда, че от санкционираното лице е извършено визираното в АУАН и НП нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съдът намира, че цитираната забрана е била нарушена от касатора, поради което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността му на посоченото в наказателното постановление основание и съответно за това нарушение на лицето са наложени двете кумулативно предвидени санкции по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП – „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за определен срок. Същите са правилно индивидуализирани, както е приел и районният съд, като мотивите, изложени в обжалваното решение в тази насока, се споделят и не е нужно да се преповтарят.

Не се споделят наведените в касационната жалба съображения в насока липса на състав на административно нарушение, обосновани с начина на описване на деянието в АУАН и НП. Изписаната в тези актове стойност на отчетения алкохол в издишания въздух на водача В.Л. неправилно се тълкуват буквално и оттам се прави и погрешен извод, че реалната стойност е 0,00066 на хиляда. Направеното описание се дължи на допусната от административнонаказващия орган тавтология с изписване на лексемите „промила“ и „на хиляда“, и по същество не е основание за да се прие, че действителната стойност е посочената в касационната жалба. Лексемата промил има латински произход (pro mille) и означава хилядна част от нещо, изписва се със знака „о/оо“. При това положение ясно е, че в случая лексема с едно и също семантично значение е изписана два пъти. Наказващия орган е употребил два пъти една и съща дума на различни езици, като единствената последица от това е езиковата тавтология. Това по никакъв начин не може да доведе до неяснота, респективно до заблуждение за действителната стойност на алкохолно съдържание до степен, обосноваваща извод за допуснато нарушаване правото на защита на наказаното лице в хода на административнонаказателното производство. Следва да се отбележи в тази насока, че от съставянето на АУАН касаторът е знаел какво е измерено, колко е отчело техническото средство, и съвсем съзнателно в тази връзка е отказал да даде кръв за изследване.

Предвид горното, макар и направените в касационната жалба математически изчисления да са верни, няма основание да се възприеме тезата за липса на състав на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Измерената стойност на алкохола е 0,66 на хиляда и начинът на описването ѝ дава само повод за различно тълкуване от математическа и лексикална гледна точна, но не и основание за възприемане на фактически и правен извод, различен от обсъдения в настоящото решение.

В изпълнение на задълженията си по чл.339, ал.2 НПК районният съд е обосновал защо приема за доказана описаната в НП фактическа обстановка, във връзка с което е отхвърлил като неоснователни изтъкнатите в тази връзка доводи на защитата на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения и недоказаност на обвинението.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №153 от 09.10.2023г., постановено по АНД №388 по описа на Районен съд – Харманли за 2023 година.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: