Решение по дело №1209/2017 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 489
Дата: 20 юли 2018 г. (в сила от 23 октомври 2018 г.)
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20171820101209
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2017 г.

Съдържание на акта

                                       Р Е Ш Е Н И Е

                                                              

                                      гр.Елин Пелин, 20 юли 2018 г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

           РАЙОНЕН СЪД  ЕЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично заседание на двадесет и първи юни  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:     

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1209 по описа на РС Елин Пелин за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

              С исковата си молба ищецът „Гаранционен фонд” със седалище  и адрес на управление гр.С., ул. ”………” № , ет., представлявано от изпълнителния си директор Б. И. М.  е предявил срещу ответника С.М.В., ЕГН ********** *** с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането /отм./ сега чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането, с искане съдът да осъди  ответника да му заплати исковата сума от 3229,57 лева главница представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 11-0799/22.10.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда до окончателното изплащане на вземането.

               Твърди се, че ответникът С.М.В., управлявайки л.а. „……” с ДК №………..собственост на В. В. С. от гр.Д. губи контрол над управлението на автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение, където удря правомерно движещия  се  там лек автомобил „………..“ с ДК № ………., собственост на Д. Р. Р. от гр.С.. Ответникът управлявал лекия автомобил в нарушение на чл.259 вр. чл.249 от КЗ /отм./ сега чл.461 вр. чл.483 от Кодекса  за застраховане без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В следствие настъпилото пътно транспортно произшествие „Гаранционен фонд“ е изплатил на водача Д. Р. Р. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3229,57 лева. С регресна покана № 28/12.01.2016 г. ответникът бил поканен от ищеца да въстанови  изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение, но до подаване на иска в съда,  задължението не е погасено.

               Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.131-133 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият  е депозирал писмен отговор, в който излага факти относно механизма на пътнотранспортното произшествие. Не ангажира доказателства и не е направил доказателствени искания. В съдебно заседание чрез назначения му особен представител адв.В. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Прави се възражение за давност.

      Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:                                      Видно от представения по делото протокол за пътнотранспортно произшествие 1031124/17.10.2012 г. е, че на 17.10.2012 г. в с.Д., Община Е., С. област,   ответникът С.М.В., като водач на лек автомобил  …………“ с ДК № ………..собственост на В. В. С.  навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещия се там правомерно лек автомобил …………..“ ДК № ……..собственост на Д. Р. Р.. В протокола за ПТП е отразено, че ответникът няма сключена застраховка “Гражданска отговорност”.

     Видно от представеното  писмо от Началник РУП МВР Елин Пелин  е, че на ответника С.М.В. е издадено наказателно постановление № 1606/14.11.2012 г.  и  наказателно постановление № 160514.11.2012 г. по чл.180, ал1, т.1 предл.4 и по чл.315, ал.1 от КЗ, които са влезли в сила  на 04.01.2013 г.

    От представена справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд се установява, че  по отношение на лек автомобил  …….  с рег. № ………… към датата на процесното ПТП няма сключена валидна полица по застраховка „Гражданска отговорност“.

     Видно от представеното копие от уведомление за имуществени вреди е, че собственикът на увредения автомобил е заявил, че желае да получи обезщетение, определено по експертна оценка.

     Установява се от представено копие от доклад по щета № 110799/22.102012 г., че на  Д. Р. Р. следва да бъде заплатена сумата от 3229,57 лева.

     От представеното копие от заключителна техническа експертиза по щета № 11-0799/22.10.2012 г. е видно, че стойността на щетата възлиза на  3229,57 лева, които са изплатени с преводно нареждане от 13.02.2013 г. от „Гаранционен фонд“ в полза на увредения водач.

    Представена е регресна покана от ищеца до ответника, получена на 18.01.2016 г. която удостоверява, че ответникът е поканен да внесе по сметка на ищеца сума в размер на 3229,57 лева, представляваща стойността на заплатеното обезщетение, а също и покана за плащане изх. № 640-GFGF37 и обратна разписка за получаването й.

     От заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза, неоспорена от страните по делото и приета от съда като компетентно дадена се установява, че причина за възникване на процесното пътнотранспортно произшествие са субективните действия на водача на лек автомобил ……… с  рег. № ……….С.М.В., който при движение по път с двупосочно движение е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение. Според експертизата техническият анализ на описаните щети в техническата експертиза на Гаранционен фонд по щета № 110799/22.10.2012 г. нанесени на лек автомобил марка „………..“ с рег. № ……….показва, че същите напълно съответстват на определения механизъм на пътнотранспортно произшествие посочен в отговора на задача първа от  експертизата и в Протокол за ПТП № 1031124/17.10.2012 г.. Вещото лице сочи, че стойността на отделните увредени детейли, размерът на щетите на увредения автомобил по цени към датата на ПТП,  включващ вложения труд за демонтаж, монтаж, възстановителни и бояджийски операции е основание експертизата изцяло да потвърди заключението на техническата експертиза на Гаранционен фонд по щета № 110799/22.10.2012 г. на стойност на щетите, а именно 3229,57 лева.

     При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

    Безспорно се установява от доказателствата по делото, че към момента на причиняване на пътнотранспортното произшествие, водачът В. - ответник в настоящото производство не е имал сключена застраховка “Гражданска отговорност”. При това положение обезщетението следва да се изплати на увреденото лице от Гаранционния фонд, което в случая също се установява от представеното платежно нареждане и е прието за безспорно между страните по делото.                                                                                                                           

    Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./, а именно: изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно събитие, причинено от водач, който не е имал сключена застраховка “Гражданска отговорност и Гаранционния фонд има регресен иск срещу лицето, причинило вредата. В този смисъл предявеният регресен осъдителен иск за сумата от 3229,57 лева, представляваща изплатено обезщетение за вреди по щета № 110799/22.10.2012 г. се явява основателен и следва да се осъди ответника да заплати на ищеца претендираната сума от 3229,57 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

За неоснователен настоящият състав намира довода на ответника за изтекла давност. Съгласно съдебната практика, вземанията по регресните искове, в това число и суброгационните искове, които произтичат от самия закон, а не от договора за застраховка се погасяват с 5-годишен срок,  който започва да тече от момента на изплащането на обезщетението. В конкретния случай, видно от приложеното преводно нареждане, ищецът е изплатил обезщетението по щетата на 13.02.2013 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена по пощата на 11.01.2018 г., тоест в рамките на предвидения в закона петгодишен срок, от което следва изводът, че вземането на ищеца не е погасено по давност.

     При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, на ищеца следва да се присъдят разноски по делото, съобразно представените доказателства за извършването им и списък по реда на чл.80 от ГПК в общ размер на 759,18 лева, от които 129,18 лева внесена държавна такса, 180.00 лева възнаграждение за вещо лице по автотехническа експертиза  и 450.00 лева юрисконсултско възнаграждение.                                                                    Мотивиран от изложеното съдът

    Р   Е   Ш   И :

  ОСЪЖДА С.М.В., ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд” със седалище  и адрес на управление гр.С., ул. ”……….” № .., ет…, представлявано от изпълнителния си директор Б. И. М.  сумата от 3229.57 лева /три хиляди двеста двадесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/ във връзка с изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 11-0799/22.10.2012 г., във връзка с реализирано от ответника пътнотранспортно произшествие настъпило на 17.10.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда -  06.12.2017 г.  до окончателното изплащане на вземането.                                   ОСЪЖДА С.М.В., ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд” със седалище  и адрес на управление гр.С. ул. ”…………” № , ет., представлявано от изпълнителния си директор Б. И. М. сумата от 759,18 лева /седемстотин петдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ направени по делото разноски.                  Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок  от съобщаването  на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: