Р Е Ш Е Н И Е
№ 487/24.7.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІІ административен състав, в открито съдебно заседание на 26.06.2023г. в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Янева, като разгледа докладваното от съдия Златева адм.дело №365 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС.
Образувано
е по предявен иск от К.Д.И., ЕГН**********, понастоящем в Затвора-гр.Враца
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода от 29.01.2020г. до 19.10.2020г.,
изразяващи се в допускане да се провежда престой на открито по едно и също
време с л.с. Д.К.Я., като вредите са причинени от действията и бездействията на
администрацията на Затвора-гр.Пазарджик. Изложени са подробни твърдения за
изключително влошените взаимоотношения между И. и Я., което е довело до
присъждане в полза на И. на обезщетения за претърпени неимуществени вреди
заради настаняването им в една килия през различни периоди, като Я. проявявал
непрекъсната агресия към И., отправял му закани, вкл.с убийство, чупил му
вещите, отправял му вербални нападки. Двамата били разделени в отделни килии,
но били извеждани по едно и също време на престой на открито, при което Я.
продължавал да осъществява психически тормоз върху И., да му отправя същите
нападки и закани, да имат физически контакт помежду – като И. изпитвал
притеснение, чувство на безпомощност, безсилие и яд, незащитеност и малоценност.
Претендира лихва за забава за периода 29.01.2020г. – 28.03.2022г.
В
указания от съда срок е постъпил писмен отговор от ответника Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез юк.Р.. Оспорва иска. Излага съображения. Моли
да бъде отхвърлен. В с.з. поддържа становището в отговора.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пазарджик излага съображения за
неоснователност на исковата претенция, моли да бъде отхвърлена,
алтернативно – да бъде определен по-нисък размер на обезщетение.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Искът за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от затворническата
администрация в Затвора - гр.Пазарджик е предявен от лице, имащо правен интерес и срещу
надлежен ответник по чл. 205 АПК във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода и в този смисъл е допустим.
Разгледан по същество искът е частично
основателен. Предмет на исковата претенция е обезщетяване на претърпените от К.Д.И. неимуществени вреди, изразяващи се в допускане да се
провежда престой на открито по едно и също време с л.с. Д.К.Я., при което
ищецът изпитвал притеснение, чувство на безпомощност, безсилие и яд,
незащитеност и малоценност - като вредите са причинени от действията и
бездействията на администрацията на Затвора- гр.Пазарджик. Безспорно е между
страните, установява се и от писмените доказателства по делото, че ищецът И. и
св.Я. са били настанени в обща килия за определен период от време, като с
решения №204 от 08.04.2020г., постановено по адм.д.№1259/19г. на АС-Пазарджик
ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъден да заплати обезщетение на И. за претърпени
неимуществени вреди за периода 02.09.2019г. - 30.10.2019г. С решение №674 от
29.09.2021г., постановено по адм.д.№1351/20г. на АС-Пазарджик съответно е
присъдено обезщетение на И. за претърпени неимуществени вреди за периода 01.11.2019г.-28.01.2020г.
Обезщетенията са присъдени заради незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Затвора-гр.Пазарджик – непреместване на л.с.Я. в друга
килия. От всички събрани доказателства по делото се налага безспорния извод, че
отношенията между ищеца И. и св.Я. са изключително влошени и съпътствани с физически
и вербални саморазправи, за което и на двамата са налагани от Началника на
Затвора – гр.Пазарджик дисциплинарни наказания съгласно приетите заповеди. В
този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели А. и Я..
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, ал.1 - подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност – в
случая провеждане по едно и също време престоя на открито на ищеца И. и св.Я.,
с когото са в изключително изострени взаимоотношения и междуличностни конфликти
заради агресивното поведение на Я., при което у ищеца е създадено чувство на
притеснение, тревожност, безсилие. В чл.3 от КЗПЧОС също е регламентирано никой да не може
да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение.
На посочените права на лишените от свобода или
задържаните под стража кореспондира предвиденото в чл.2, т.3 от ЗИНЗС задължение за административния орган - при изпълнение на наказанията
да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и
психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им. Ефектът от
неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита
в съвкупност от преживяното и независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация – в какъвто смисъл се е произнесъл ЕСПЧ с
решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България и каквото разбиране
е възприето в разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС - в случаите
по чл. 3, ал. 2 съдът следва да вземе предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Основателността
на предявения иск предполага кумулативно наличието на следните материалноправни
предпоставки: незаконосъобразен акт - действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между
двете.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено по несъмнен
начин, че администрацията на Затвора-гр.Пазарджик не предприема необходимото,
за да осъществяват по различно време престоя си на открито ищецът И. и св.Я..
Напротив, установи се от показанията на св.А., че през 2020г. двамата са
излизали на престой на открито по едно и също време / през прозорецът си св.А.
имал малка видимост, чувал и какво говорят /– дори да се приеме, че извеждането
им от килиите до двора, където се осъществява престоят на открито, не е
едновременно, а последователно, то навън двамата са разделени само с телена
мрежа и имат пряка видимост един към друг, при което св.Я. постоянно отправял
закани, псувни, нецензурни думи към ищеца. В резултат на тези провокации веднъж
ищецът И. хвърлил малка гира към лампата на двора и я счупил, за което и бил
наказан, но няма спор, че тази му реакция е била предизвикана от св.Я. – в
подкрепа на тази част от показанията на св.Азис са приетите по делото заповеди на Началника на Затвора-гр.Пазарджик
за налагане на дисциплинарни наказания за описания инцидент от 07.08.2020г.
Фактът, че
двамата са извеждани заедно „на каре“ се установява и от показанията на св.Я.,
не се оспорва и от процесуалния представител на ответника и представените от
него писмени доказателства, напротив –изрично се заявява, че поради извършван
ремонт на едно от каретата не било възможно двамата лишени от свобода да
осъществяват престой на открито по различно време поради запълнен график.
Приети са като
доказателства по делото и молби, отправени през процесния период от ищеца И. до
Началника на Затвора – гр.Пазарджик, да бъде извеждан по различно време за
престой на открито именно заради агресивното поведение на св.Я. спрямо него и
причиняваните му от това поведение яд, нервност, чувство на безсилие и
безпомощност, но по отношение на тях е налице бездействие на администрацията – не е променено времето
за престой на открито на нито един от двамата, макар да няма пречка за това
според показанията на св.Ф., което състояние е продължило до преместване на
ищеца И. *** на 20.10.2020г. Разрешаването на този въпрос е свързан единствено
с по-добра организация на процеса и е дължимо заради продължителността на
конфликта между двамата лишени от свобода и необходимостта от предприемане на
мерки - не само с цел налагане на наказанията, но и заради ангажимента на
Държавата да осигури на осъдените лица условия, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве и човешко
достойнство. Горното съдът анализира и приема през призмата на обичайните
взаимоотношения и форми на общуване между лишените от свобода от една страна и
от друга – търпените емоционални страдания в степен над допустимата за
лишаването от свобода.
Законодателят е
въвел в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС презумпция настъпването на неимуществени вреди да се
предполага до доказване на противното. Съобразявайки посочената правна норма,
ведно със събраните гласни и писмени доказателства, съдът приема, че е налице
бездействие от страна на затворническата администрация, както и е установена
безспорно причинната връзка между бездействието и неимуществените вреди,
причинени на ищеца.
Размерът на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва да се определят при спазване на
принципа за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД и съобразно практиката на ЕСПЧ
– обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде в разумен
размер - спрямо присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ -,
като се съобразят освен правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко
или унизително отношение, така също и времето, през което лишеният от свобода е
бил поставен в такива условия по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. В случая и като
съобрази гореизложеното съдът приема, че следва на ищеца да се присъди
обезщетение в размер на 260лв., ведно с мораторна лихва за периода от
29.01.2020г. до 28.02.2022г. /както е претендирана/, като за разликата до
10 000лв искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
В тежест на ответника на основание чл.286,
ал.3 от ЗИНЗС следва да се присъдят сторените от ищеца разноски за платена ДТ в
размер на 10лв.
Затова съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" да заплати на К.Д.И., ЕГН**********, понастоящем в
Затвора-гр.Враца, сумата от 260лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за периода 29.01.2020г. до 19.10.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 10 000лв
претендирано обезщетение.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" да заплати на К.Д.И., ЕГН**********, понастоящем в
Затвора-гр.Враца, сумата от 10лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен
състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: