№ 12437
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110145406 по описа за 2022 година
„Д.К.А. /с предишно наименование „А.К.“АДСИЦ/ е предявил срещу Д.
Т. Т. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.365 от ЗЗД
във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
3472.27 лева-представляващи неплатени суми по споразумение от 22.03.2017
за признаване и разсрочване на задължения, и за сумата от 198.70 лева -
мораторна лихва за периода от 20.08.2019 до 12.03.2020г. и сумата от 204.48
лева -мораторна лихва върху главницата за периода от 15.07.2020 до
11.02.2021г.
Ищецът поддържа, че по силата на договор за прехвърляне на вземания
от 26.10.2006 „Е.В.Б.Б.Б.“АД е прехвърлила възмездно на „Б.Ф.“ЕООД
вземания към свои длъжници, произтичащи от сключени договори за
потребителски кредити по Приложение №1 към Договора, включително с
изтеклите лихви.Твърди, че с договор за цесия от 25.09.2007 „Б.Ф.“ЕООД е
прехвърлил на „А.К.“АДСИЦ / с ново наименование „Д.К.А.“/процесните
вземания, посочени в нарочен списък към договора, ведно с привилегии и
други принадлежности към тях.Поддържа, че сред цедираните по тези
1
договори вземания фигурира и вземането срещу ответника, произтичащо от
сключен с „Е.В.Б.Б.Б.“АД договор за потребителски кредит от
18.07.2004г.Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора за кредит, поради което задължението му към датата на
прехвърлянето възлизало на сумата от 4667.27 лева .Поддържа, че за
погасяване на задължението по банкова сметка на ищеца е постъпила сума в
общ размер от 480 лева.Поддържа, че на 22..03.2017 е сключил с ответника
споразумение, представляващо договор за спогодба по силата на чл.365 от
ЗЗД, с който ответникът е признал съществуването на дълга си в размер
от4187.27 лева, като страните са се съгласили задължението му да бъде
опростено с 10%, в случай, че остатъкът в размер от 3768.54 лева бъде
заплатен на 29 броя разсрочени ежемесечни вноски.Твърди, че в изпълнение
на споразумението ответникът е заплатил сума в размер на общо 715 лева-,
като с полученото плащане са погасени в цялост първите пет разсрочени
ежемесечни вноски съгласно споразумението с падеж от 20.04.2017 до
20.08.2017, включително и частично е погасена шестата погасителна вноска
със сумата от 65.25 лева.Поради неизпълнение на задължението по договора
ответникът е останал задължен за остатъка от цялата неплатена сума.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. Т. Т. оспорва предявените
искове.Прави възражение за давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно споразумение от 22.03.2017, сключено между „Делта
Кредит“АДСИЦ и Д. Т. Т., последният се е задължил да погаси задължението
си към кредитора „Делта Кредит“АДСИЦ в размер от 4187.27 лева с
редукция от 10%, възлизащ на 3768.54 лева при условия на разсрочено
плащане на 29 месечни вноски, считано от м.04.2017г. до 20.08.2019г.
По делото е представено искане от 23.07.2004г. за отпускане на
потребителски кредит без поръчителство от Д. Т. Т..
По делото са представени и предложение от кандидата за застраховане
и декларация за имуществено състояние.
По силата на договор за потребителски кредит от 18.07.2004
„Е.В.Б.Б.Б.“АД е предоставила на Д. Т. Т. кредит в размер на 3500 лева.Към
2
договора е представен и погасителен план.
По силата на договор за прехвърляне на вземания от 26.10.2006
„Е.В.Б.Б.Б.“АД в качеството на цедент е прехвърлила възмездно на
„Б.Ф.“ЕООД в качеството на цесионер вземания, произтичащи от договори за
кредит/поръчителство по Приложение №1 срещу цена , дължима от
цесионера на цедента.
Видно от таблица 1 към т.3 от Приложение 1 към договора за
прехвърляне на вземания от 26.10.2006 в него са включени и вземания
спрямо Д. Т. Т. за главница в размер от 3 301.03 лева, лихва в размер от
1360.72 лева -лихви и 5.52 лева – такси.
По делото е представено уведомление от 21.11.2006 от „Ейч Ви Би
Банк-Биохим“АД до Д. Т. Т. за сключения договор за прехвърляне на парично
вземане от 26.10.2006г.
По силата на договор за цесия от 25.09.2007 „Б.Ф.“ЕООД в качеството
на цедент е прехвърлил на „А.К.“АДСИЦ в качеството на цесионер вземания
по 352 броя кредита ведно с привилегиите и другите им принадлежности и с
всички лихви.
Видно от списъка на длъжниците, обект на договор за цесия от
25.09.2007, сключен между „Б.Ф.“ЕООД и „А.К.“АДСИЦ в него е включен и
Д. Т. Т. със сума за плащане към 26.10.2006 в размер от 4 667.27 лева и сума
за плащане към 25.09.2007 в размер от 4667.27 лева.
По делото е представено съобщение за извършена цесия от 31.10.2007
от „Б.Ф.“ЕООД до Д. Т. Т. за сключения договор за цесия между „Б.Ф.“
ЕООД и „А.К.“ АДСИЦ.
Съгласно заключението на ССЕ извършените плащания от Д. Т. Т. за
погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит от
18.07.2004 след 25.09.2007 са в размер на 1 195 лева в периода от 01.08.2016
до 22.03.2019г.Съгласно заключението на ССЕ след сключване на
споразумението от 22.03.2017 ответникът е заплатил сума в размер на 715
лева.Съгласно заключението на ССЕ след извършените плащания в размер на
715 лева непогасеното задължение на ответника е в размер на 3472.27
лева.Мораторната лихва върху непогасената главница в размер на 3472.27
лева за периода от 20.08.2019 до 12.03.2020 възлиза в размер от 198.70
3
лева.Мораторната лихва върху главницата от 3472.27 лева за периода от
15.07.2020 до 11.02.2021 е в размер от 204.48 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит от 18.07.2004
„Е.В.Б.Б.Б.“АД е предоставила на Д. Т. Т. кредит в размер на 3500
лева.Ответникът не оспорва подписа си в договора, с оглед на което съдът
приема, че изявлението в договора изхожда от него.
Съгласно т.9, б.“Г“ от договора за кредит кредитополучателят е
съдлъжникът декларират, че са съгласни при изпадане в просрочие по дълга
банката да прехвърли вземането си по ред и условия, определени от нея на
всяко едно трето лице.В този смисъл ответникът се е съгласил с подписване
на договора вземанията по договора за кредит да бъдат цедирани на трето
лице в случай на неизпълнение на задължения по кредита от негова страна.
По силата на договор за прехвърляне на вземания от 26.10.2006
„Е.В.Б.Б.Б.“АД в качеството на цедент е прехвърлила възмездно на
„Б.Ф.“ЕООД в качеството на цесионер вземания, произтичащи от договори за
кредит/поръчителство по Приложение №1 срещу цена , дължима от
цесионера на цедента.
Видно от таблица 1 към т.3 от Приложение 1 към договора за
прехвърляне на вземания от 26.10.2006 в него са включени и вземания
спрямо Д. Т. Т. в размер от 4667.27 лева, от която сума в размер от 3 301.03
лева- главница и лихва в размер от 1360.72 лева и 5.52 лева – такси.С оглед
на което съдът приема, че вземанията спрямо ответника са предмет на
договора за цесия.Поради това съдът приема, че вземанията по договора за
кредит спрямо ответника са придобити от „Б.Ф.“ЕООД в качеството на
цесионер.
Но за да породи договора за цесия действие спрямо ответника в
качеството на длъжник, същият трябва да е уведомен по реда на чл.99, ал.3 и
ал.4 от ЗЗД.Към исковата молба е приложено уведомление до ответника от
21.11.2006 от „Ейч Ви Би Банк-Биохим“АД до Д. Т. Т. за сключения договор
за прехвърляне на парично вземане от 26.10.2006г.Съдът приема, че
уведомяването е извършено с исковата молба, към която е приложен
договора за цесия и уведомлението. В този смисъл е и задължителната
практика на ВКС, обективирана в Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.
4
№2352/2013, ВКС, II ТО. Отделно от това съдът приема, че ответникът е
уведомен за извършената цесия с подписване на споразумението от
22.03.2017г.
По силата на договор за цесия от 25.09.2007 „Б.Ф.“ЕООД в качеството
на цедент е прехвърлил на „А.К.“АДСИЦ в качеството на цесионер вземания
по 352 броя кредита ведно с привилегиите и другите им принадлежности и с
всички лихви.
Видно от списъка на длъжниците, обект на договор за цесия от
25.09.2007, сключен между „Б.Ф.“ЕООД и „А.К.“АДСИЦ в него е включен и
Д. Т. Т. със сума за плащане към 26.10.2006 в размер от 4 667.27 лева и сума
за плащане към 25.09.2007 в размер от 4667.27 лева. С оглед на което съдът
приема, че вземанията спрямо ответника са предмет на договора за
цесия.Поради това съдът приема, че вземанията по договора за кредит спрямо
ответника са придобити от „А.К.“АДСИЦ в качеството на цесионер.
По делото е представено съобщение за извършена цесия от 31.10.2007
от „Б.Ф.“ЕООД до Д. Т. Т. за сключения договор за цесия между „Б.Ф.“
ЕООД и „А.К.“ АДСИЦ.
Съдът приема, че уведомяването е извършено от цесионера с исковата
молба, към която е приложен договора за цесия и уведомлението. В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение №78
от 09.07.2014г. по т.д. №2352/2013, ВКС, II ТО. В същото се приема, че
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Като факт настъпил в хода на процеса
и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение на исковата молба на
цесионера следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е Решение
№109/13.07.2016 по дело №1050/2015, ВКС, ТК, 1 ТО.
Отделно от това съдът приема, че ответникът е уведомен за
извършената цесия и с подписване на споразумението от 22.03.2017г.
По силата на споразумение от 22.03.2017, сключено между „Делта
Кредит“АДСИЦ и Д. Т. Т., последният се е задължил да погаси задължението
5
си към кредитора „Делта Кредит“АДСИЦ в размер от 4187.27 лева с
редукция от 10%, възлизащ на 3768.54 лева при условия на разсрочено
плащане на 29 месечни вноски, считано от м.04.2017г. до 20.08.2019г.
С подписване на споразумението ответникът е признал задължението
си към „Делта Кредит“АДСИЦ в размер на 4187.27 лева.С подписване на
споразумението ответникът е признал, че негов кредитор е „Делта
Кредит“АДСИЦ и именно към него е поел задължение да заплати
горепосоченото сума с редукция от 10%, а именно:сума в размер на 3768.54
лева на 29 месечни вноски.С подписването на споразумението ответникът се
е съгласил, че е уведомен за извършените две цесии, както и че вземанията по
договорите за цесия е придобито от кредитора му „Делта Кредит“АДСИЦ.
По същество с подписването на споразумението ответникът е сключил
изцяло нов договор, по силата на който на самостоятелно основание дължи
сумите по него на „Делта Кредит“АДСИЦ.
Съгласно т.6 от споразумението при неизпълнение на което и да е от
условията по т.4.1-т.4.6 от страна на длъжника, условието за редукция по
т.4.1 става невалидно и кредиторът има право без покана и без предизвестие
да обяви за изискуема цялата неизплатена сума по т.3-4187.27 лева.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че след сключване
на споразумението ответникът е заплатил сума в размер от 715 лева.С оглед
на което ответникът не е изпълнил задължението си по споразумението за
изплащане на сумата на 29 месечни вноски.Поради това и в съответствие с т.6
редукцията е отпаднала и ответникът дължи сумата по т.3 от споразумението
в размер от 4187.27 лева.Съгласно заключението на ССЕ след приспадане на
извършението плащания от 715 лева ответникът е останал да дължи сумата от
3472.27 лева.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.365 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД следва да бъде уважен
изцяло.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че лихвата за забава
върху главницата от 3472.27 лева за периода от 20.08.2019 до 12.03.2020
възлиза в размер на 198.70 лева.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че че лихвата за
6
забава върху главницата от 3472.27 лева за периода от 15.07.2020 до
11.02.2021 възлиза в размер от 204.48 лева.
С оглед на изложеното исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени.
По възражението за давност
С подписване на споразумението от 22.03.2017г. ответникът е сключил
по същество нов договор, по който на самостоятелно основание дължи
процесните суми.
Вземанията за главница по договор за кредит се погасяват с 5-
годишната давност .В случая заявлението е подадено но 15.02.2021, с оглед на
което погасени по давност са вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
15.02.2016.С оглед на което съдът приема, че вземането за главница не е
погасено по давност.
Вземанията за лихви за забава се погасяват с 3- годишна давност.
Заявлението е подадено на 15.02.2021, с оглед на което погасени по давност
са лихвите за забава, чиято изискуемост е настъпила преди 15.02.2018г.В
случая предмет на делото са вземания за лихви за забава за периода от
20.08.2019 до 12.03.2020 и за периода 15.07.2020 до 11.02.2021, поради което
същите не са погасени по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.365 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 511.38 лева, от които 161.38 лева – държавна такса, 250 лева –
депозит за ССЕ и 100 лева -юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Д.К.А. /с предишно
наименование „А.К.“АДСИЦ/, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление:гр.С......., срещу Д. Т. Т., ЕГН**********, с адрес:гр.С........., със
съдебен адрес:гр.София, бул. „Никола Петков“№81, ет.4, чрез адв. И., искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.365 от ЗЗД във вр. с чл.79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Д. Т. Т. дължи на „Делта Кредит“АДСИЦ сумата от
3472.27 лева-представляващи неплатени суми по споразумение от 22.03.2017
за признаване и разсрочване на задължения, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане, и сумата от 198.70
лева -мораторна лихва за периода от 20.08.2019 до 12.03.2020г. и сумата от
204.48 лева -мораторна лихва върху главницата за периода от 15.07.2020 до
11.02.2021г.
ОСЪЖДА Д. Т. Т.,ЕГН**********, с адрес:гр.С........., със съдебен
адрес:гр.София, бул. „Никола Петков“№81, ет.4, да заплати на „Д.К.А. /с
предишно наименование „А.К.“АДСИЦ/, ЕИК******, със седалище и адрес
на управление:гр.С......., на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 511.38
лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8