ПРОТОКОЛ
№ 317
гр. Пловдив, 09.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на девети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Веселин Г. Ганев
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
и прокурора Димитър Ив. Махмудиев
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600313 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият М. С. К. се явява лично, заедно с адв. С. Г.,
упълномощена по делото.
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурорът
Димитър Махмудиев.
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. Г. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурорът – Нямам искания за отводи към съдебния състав и
1
съдебния секретар. Нямам доказателствени искания.
Адв. Г. – Нямам доказателствени искания. Няма да правя отводи.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите
въззивната жалба без уважение и да потвърдите определението на Окръжен
съд Хасково, с което мярката за неотклонение на обвиняемия е оставена без
изменение. Считам, че в определението си съдът е направил подробен и верен
анализ на събраните по делото доказателства и е стигнал до обоснован извод,
че има събрани достатъчно доказателства за това, че обвиняемият е
осъществил деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност.
Няма да преповтарям съображенията на съда в тази насока. Правилно е
преценено, че изтеклият период на задържане не е прекомерен, тъй като
делото е сравнително сложно и по него има още двама обвиняеми. Считам, че
с по-лека мярка за неотклонение е налице основателна опасност от
извършване на престъпление, тъй като по настоящото дело се касае за
контрабанда на наркотици в особено големи размери - 48 кг. марихуана и над 3
кг. кокаин. Понеже в определението е споменато и друго ДП спрямо
обвиняемия, това което успях да проверя, че се случва по него е, че миналата
година Окръжна прокуратура Видин е внесъл обвинителен акт за
престъпление по чл.242, ал. 2 вр. чл. 18 НК, т.е. пак се касае за контрабанда на
наркотици през другата държавна граница.
Ето защо моля да потвърдите обжалваното определение.
Адв. Г. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите молбата
ми за изменение на мярката за неотклонение, като поддържам изцяло
съображенията, които съм изложила пред Хасковския окръжен съд.
Основното право, което следва да се съблюдава във всеки един
етап от наказателния процес, това е дали е гарантирано правото на
обвиняемия на защита. В настоящия наказателен процес и в ДП нямаме тази
гаранция, тя е абсолютно изолирана от всички останали действия по
2
разследването.
Ние имаме едно обвинение, бланково, работно. В него се сочи, че
на конкретна дата моят подзащитен е подбудил обв. Д. да извърши
престъпление. Няма нито едно доказателство. Даже обратното. На тази дата,
10 февруари, моят подзащитен изобщо не е присъствал и не е съпричастен към
това деяние. Единствените доказателствени средства, които и са в наша
подкрепа, са свързани със заснемането от автоматичните преброителните
пунктове по пътищата, откъдето е видно, че единственият автомобил, който на
тази дата се е движил на територията на страната, е стигнал до гр. Л.. Ние не
знаем дали той го е управлявал. Свидетелите сочат, че на тази дата не са го
чували или виждали. Няма никакви доказателства и в посока на
съучастническата дейност, което е изключително сериозно. Знаем, че
съучастническата дейност, първо, изисква общност на умисъла и, второ, този
умисъл да е пряк; всички обвиняеми да участват и да знаят, че на 10 февруари
в този автомобил ще бъде превозено наркотичното вещество, писано в
страниците на делото. Подобни доказателства в тази посока за пряк умисъл,
било по отношение на обвиняемата, било по отношение на моя подзащитен,
няма в кориците на делото, дори обратното. В последните си обяснения тя
казва, че изобщо не е знаела нищо. За какво съучастие иде реч по отношение
на моя подзащитен с нея за тази дата 10 февруари? Вярно е, че новата
свидетелка, която е коментирана от първоинстанционния съд, е дала
показания в посока, подкрепяща показанията на другите свидетели, но тя
говори за предходен период от време. Т.е. ние не можем да обвържем в
рамките на това обвинение, че тя е съпричастна и дава сведение и е
доказателствен източник за деяние, което е извършено един месец по-късно.
Отделно от това, каква точно е помагащата дейност? Ние няма
как да се защитим. Не че няма какво да кажем. Но ние не можем адекватно да
се защитаваме при липсата на каквато и да е фраза в смисъл на помагачество и
подбудителска дейност и то конкретно свързана с определена дата.
По отношение на това как се движи разследването – първо, до
момента тази мярка за неотклонение, разследващият орган не показва, че е
единствената мярка и тя защитава интересите на разследването, тъй като нито
едно действие, извършено до момента, не е изисквало участието на моя
подзащитен.
3
На следващо място, има няколко много важни доказателствени
източника, които все още не са намерили отражение по предвидения от закона
ред, за да могат да станат част от доказателствената съвкупност, които
процесуално-следствени действия не са извършени, а те са важни – например,
не е извършена дактилоскопна експертиза, която стои и по нея не се работи.
Не се работи по комплексна техническа експертиза на мобилни
устройства, което е още от април месец. Тогава е назначена тогава.
Не се работи по неврологично-психиатричната експертиза на
обвиняемата Д., а това е важно, защото нейните обяснения са основен
доказателствен източник, които, макар и да са нейна защитна позиция,а все
пак са достатъчно сериозни и обвързващи отговорността на моя подзащитен и
по този начин това бездействие по назначаването й се отразява сериозно на
неговото положение в момента.
Считам, че обвинението е много общо казано и не може да
продължава вече 4 месеца и половина да бъде в този работен вид и ние да сме
поставени в един юридически капан и да нямаме възможност да представяме
това, което моят подзащитен има да казва по случая.
В обобщение, считам, че от всичко до тук, на което обърнах
внимание, следва да се приеме, че тази интензивност на самата обосновка на
предположението за неговата съпричастност по случая към момента не е в
такава висока степен, каквато е била при първоначалното задържане, предвид
изтеклия период и рамката на обвинението, което не е променена и ни
затруднява да реализираме защитата си в необходимия обем. По този начин
това се отразява и на намаляване на опасността обвиняемият да извърши
друго престъпление. Считаме, че и в момента мярката за неотклонение
„задържане под стража“ се е превърнала в средство на предварително
изпълнение на невлязла в сила осъдителна присъда.
Моля да вземете отношение по този въпрос и да прецените
внимателно конкретния случай.
Обв. К. за лична защита – Поддържам това, което изложи
адвокатът ми.
Спомена се, че имам още едно обвинение – касае се за автомобил,
който съм продал, минал съм нотариус, но купувачът не си го е прехвърлил на
4
негово име и е извършено престъпление. Там нямам никаква мярка.
Безработен съм, защото имам много земи и от рента се издържам.
По настоящото дело съм съдействал изцяло. Не съм дал
обяснения.
Даде се последна дума на обвиняемия.
Обв. К. – Искам по-лека мярка за отклонение.
Адв. Г. – Представям болничен лист, с който ми е продължен
първият болничен. Правя искане да ми бъде отменена глобата от предходното
съдебно заседание.
Съдът намира, че следва да бъде отменена наложената в
предишно съдебно заседание глоба на адв. С. Г. в размер на 1000 лв., тъй като,
видно от представения в днешно съдебно заседание болничен лист,
неявяването й е било по уважителни причини, а именно влошено
здравословно състояние в този период, в който е било насрочено съдебното
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ наложената на адв. Г. глоба в размер на 1000 лв.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
Според въззивната инстанция първоинстанционният съд,
съобразно разпоредбата на чл. 65 ал. 4 НПК, обстойно е обсъдил и преценил
всички обстоятелства, свързани със законността на задържането на обв. М. К.,
и законосъобразно е приел, че и към настоящия процесуален момент в хода на
разследването по ДП не са попаднали основанията на чл. 63 ал. 1 НПК спрямо
К. да продължи да действа мярка за неотклонение Задържане под стража. В
този смисъл не само че не е разколебано, но е и надградено, вследствие на
извършените след първоначалното му задържане процесуално-следствени
действия, обоснованото подозрение за причасността на обвиняемия към
5
инкриминираното деяние. Съдът в тази насока резонно се е позовал на
събраната по делото доказателствена съвкупност, вкл. гласните
доказателствени източници, в т.ч. обясненията на обв. М. Д., на свид. К.П.,
Л.Г., В.С., на митническите служители, на протоколите за претърсване и
изземване и фотоалбумите към тях и пр., които доказателствени източници,
както поотделно, така и в своята съвкупност обосновават и затвърждават
изискуемото от закона предположение за авторството на обв. М. К. в
извършване на престъплението, за което е обвинен.
На следващи място, правилен е изводът на съда и за това, че не е
отпаднала реалната опасност от извършване на престъпление, предвид
презумпцията по чл. 63 ал. 2 НПК, с оглед предвидената от закона наказуемост
за престъплението по чл. 242 ал. 4 НК, като в това отношение отново следва
да се акцентира на много високата степен на обществена опасност на
престъплението в конкретния случай, на количеството на откритите
наркотични вещества и тяхната стойност, както и на създадената
конспиративност и организация при извършване на процесния наркотрафик.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че и
към настоящия момент целите по чл. 57 НПК, за нуждите на конкретното
наказателно производство и за обв. М. К., следва да продължи да се прилага
мярката за неотклонение Задържане под стража, като наведените в днешното
съдебно заседание възражения от защитата са свързани с доказаността на
обвинението по същество, вкл. относно време, място, начин на извършване на
престъплението и съучастническата престъпна дейност с останалите двама
обвиняеми, които обстоятелства предполагат разглеждане на делото по внесен
обвинителен акт в съда, а не в производство по реда на чл. 65 НПК.
Предвид изложените съображения обжалваното определение,
като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди, поради което
Апелативен съд Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 369/21.06.2024 г.
по ч.н.д. № 406/2024 г. на Окръжен съд Хасково.
Определението е окончателно.
6
Заседанието се закри в 10.22 часа.
Протоколът се изготви в с.з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7