№ 443
гр. Бургас, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20212100102232 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от С. К. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес ************* и В. К. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес **********, двамата със съдебен адрес гр.София,
ул.“Тинтява“13Б, ет.6, Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“-
адвокат Палмен Вълканов от САК срещу Р. Т. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес *******, с която се иска да бъде постановено решение за
прогласяване нищожността на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, поради накърняване
на добрите нрави, на сключения с нотариален акт №****** договор за
покупко-продажба на недвижим имот по силата, на който К.П.П. продава на
Р. Т. Б. следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект- с
предназначение: жилище, апартамент с идентификатор 51500.501.58.1.1/
петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно, точка, петдесет
и осем, точка, едно, точка, едно/ - представляващ западен близнак от сграда
№1 /едно/ с идентификатор 51500.501.58.1, с административен адрес: гр.
Несебър, п.к.8230, ул. „Славянска“ № 16, ет.1, брой нива на обекта 2 /две/, с
площ на самостоятелният обект от 122.00 /сто двадесет и два/ квадратни
метра, ведно прилежащите към него: мазе с площ от 40.00 /четиридесет /
квадратни метра, таван с площ от 40.00 /четиридесет/ квадратни метра и
съответните идеални части от общите части на сградата, при граници: ниво 1
/едно/ на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.58.1.2
/петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно, точка, петдесет
и осем, точка, едно, точка, две /, под обекта - няма, над обекта - няма, ниво 2
/две/ на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.58.1.2 /
петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно, точка, петдесет
и осем, точка, едно, точка, две/, под обект- самостоятелен обект с
1
идентификатор 51500.501.58.1.2 /петдесет и една хиляди и петстотин, точка,
петстотин и едно, точка, петдесет и осем, точка, едно, точка, две/, над обекта -
няма, ведно с 1/2 /една втора/ идеална част от поземления имот с
идентификатор 51500.501.58/ петдесет и една хиляди и петстотин, точка,
петстотин и едно, точка, петдесет и осем/, целия с площ от 209 /двеста и
девет/ квадратни метра, с административен адрес: гр. Несебър, п. к. 8230, ул.
„Славянска“ № 16, с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при граници:
поземлени имоти с идентификатори 51500.501.134 /петдесет и една хиляди и
петстотин, точка, петстотин и едно, точка сто тридесет и четири/,
51500.501.65 /петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно,
точка, шестдесет и пет/, 51500.501.59 /петдесет и една хиляди и петстотин,
точка, петстотин и едно, точка, петдесет и девет/, 51500.501.57 /петдесет и
една хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно, точка, петдесет и седем/, по
кадастралната карта на град Несебър, Община Несебър, област Бургас и
изградената в западната част на имота сграда с идентификатор 51500.501.58.2
/петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно, точка, петдесет
и осем, точка, две/, със застроена площ от 15.00 /петнадесет/ квадратни метра,
брой етажи 1 /един/ с предназначение: жилищна сграда- еднофамилна общо за
сумата от 9900/девет хиляди и деветстотин/ лева, която сума пълномощника
на продавача е заявил, че е изплатена изцяло и в брой, преди сключване на
договора.
Формулирано е и искане за осъждане на ответницата да предаде на
ищците владението на индивидуализирания по-горе недвижим имот.
С определение №2642 от 01.11.2022г. е конституирана П. К. П., ЕГН
********** като трето лице помагач на страната на ищците.
Ищците твърдят, че са наследници на К.П.П., ЕГН **********- починал
на ******г. Сочат, че приживе баща им е прехвърлил на ответницата
описания по-горе недвижим имот в гр.Несебър, като сделката е обективирана
в нотариален акт за покупко- продажба №****** Уточняват, че по договора е
заплатена сумата от 9900 лева, която продажна цена се явявала многократно
по-ниска /около 10 пъти/ от действителната пазарна такава при съобразяване
включително на обстоятелството, че данъчната оценка на имота към датата на
продажбата е 54 595.20 лева. Осъществявайки сделката при липса на
еквивалентност на престациите Б. извършила напълно укорими действия от
гледна точка на морала и обществените норми на поведение. Налице бил
случай на накърняване на добрите нрави при сключване на сделката, което
правило нищожна продажбата на недвижимия имот по смисъла на чл.26 ал.1
ЗЗД. Предвид драстичното разминаване между уговорената цена и
действителната такава, при липса на каквато и да е друга причина за нейното
съществено намаляване, договорът за продажба на недвижимия имот се
явявал нищожен и не е произвел желаните от ответницата правни последици,
поради което и Б. не е придобила имота на валидно правно основание. Във
връзка с казаното се моли да бъде прогласена за нищожна продажбата на
2
процесния имот.
Тъй като ответницата понастоящем е установила фактическа власт
върху имота, който ищците считат за свой с първоначалния иск е обективно
съединена и претенция за осъждане на последната да предаде владението на
същия.
В постъпилия отговор се излагат съображения за неоснователност на
заявените претенции. Уточнява се, че нотариалните актове, съставени за
удостоверяване на сключен пред нотариуса договор за покупко-продажба,
какъвто е процесният не подлежат на отмяна, като такава законова
възможност е предвидена само за констативните такива. В тази връзка се
цитира тълкувателно решение №3/29.11.2012г. на ВКС по тълкувателно дело
№3/12г. на ОСГК. Въведени са и твърдения, че ответницата и К.П. са живели
във фактическо съжителство, считано от 1979г. до смъртта на последния и
имат общо дете, като процесния имот е изграден съвместно от двамата
родители с общи парични средства и усилия, което обуславяло и размерът на
продажната цена. Ответната страна се позовава на съдебна практика по
въпросите за значението на понятието добри нрави и наличие на
нееквивалентност на престациите, което следва да се свежда до практическа
липса на насрещна престация. Изразено е мнение, че договорката за
заплащане на цена, която е по-ниска от пазарната не е несъвместима с
общоприетите норми за справедливост и добросъвестност и не води до
нищожност на сделката, доколкото са налице вложени от ответницата личен
труд и спестени парични средства за изграждане на къщата.
Освен казаното ответницата счита, че се явява собственик на имота на
основание давностно владение, считано от 22.07.2016г. Последната твърди, че
е добросъвестен владелец, поради което се позовава на краткия срок за
придобиване право на собственост върху същия.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ответницата и К.П.П. са живели дълги години съвместно, в условията
на фактическо съпружеско съжителство до смъртта на последния през 2021г.
През този период от 1985г. до 1987г. е извършено разширение и надстрояване
на процесната къща, индивидуализирана по-горе, находяща се в гр.Несебър.
Б. също взела участие в процеса по реализиране на ремонта, включително
закупувала материали, които да бъдат вложени при довършването на
сградата. След 2014г. здравето на П. се влошило, наложило се провеждане на
оперативни интервенции като грижи за него полагала ответницата, което
продължило и в последните години от живота му.
Страните не оспорват факта на извършване на процесната
разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №******* Спорът е концентриран върху това породил ли е
договорът желаните от продавача и купувача правни последици, при отчитане
на посочената в него продажна цена и придобила ли е валидно ответницата
3
право на собственост върху имота.
За установяване на въведените от ищците фактически търдения и
направените от ответната страна възражения и оспорвания по делото са
допуснати гласни доказателства.
В показанията си Д.А.- майка на първия ищец свидетелства, че е
поддържала добри отношения с бившия си съпруг К.П.. Искала сина и да
познава баща си, поради което често посещавали последния в гр.Несебър.
Разказва, че къщата е строена през 1965-67г. от родителите на К.. Описва
разположнеието на стаите в постройката, като уточнява че сградата се
намирала в този вид до 1987г. След преустройството извършено със средства
на бащата на К., който междувременно спечелил печалба от тотото, къщата
била надстроена и пристроена. Ремонтните действия се извършвали от
майстори, а К. наблюдавал работата им. Докато вършил това паднал и си
счупил крака, като се наложило ответницата да снабдява обекта с материали.
Споделя, че К. заживял с ответницата през 1979-80г. Последно го видяла след
друга претърпяна тръвма-счупен крак и раменна става в болница „Пирогов“.
В последните 4-5 години преди смъртта си, когато бил болен К. живеел ****,
заедно с Б..
Свидетелят Г. споделя, че с ответницата го запознал К.П.през 1980г.
Отсядал бил в къщата в гр.Несебър, като описва начина, по който е
изглеждала постройката преди и след ремонта през 1986г. Сочи, че Б. се
занимавала с дейностите по одобряване на строителните книжа и издаване на
разрешителни за строежа, което и отнело половин година. Ремонтът бил
извършен със средства на ответницата и майка и- З., които били с добри
доходи, а това обстоятелство потвърдил и К.П. в разговор с него.
Свидетелят Т.Р. разказва, че познава ответницата, която била
състудент на родителите му. Къщата в Несебър посетил за първи път през
1985г. Това била малка постройка, с дървена обшивка и малък двор с лятна
кухня. При следващото му посещение-87-88г. заварил нова къща-просторна и
солидна. Описва разположението на стаите по етажи. Уточнява, че новата
постройка била изградена със средства на ответницата, което пък разбрал от
сина на последната, с когото били близки приятели. Твърди, че строежът бил
финансиран от майката на ответницата-З., а последната имала ангажимент да
осигури разрешителните за обекта. Споделя, че след претърпян инцидент през
2017г. здравето на К.П. се влошило, наложило се извършване на тежки
операции, като за него до смъртта му се грижила Б.. Разказва също така, че
майката на ответницата З. лично му била споделяла, че за построяването на
къщата са похарчени 30 000 лева.
Х.Н. сочи, че през 2000г. е извършвал ремонт на къщата на
ответницата в гр.София. Същата година посетил и къщата в гр.Несебър,
находяща се на ул. „Славянска“ №16 в стария град. Описва разположението в
имота, като разказва как К. му споделил, че благодарение на баба З. успели да
реализират строежа. От него знаел също така, че е прехвърлил къщата на
4
ответницата. Споделя, че след препърпения инцидент от К.- счупена
тазобедрена и раменна става за него в последните му години, грижи е
полагала Б..
Свидетелката Е.Н. заявява, че е първи братовчед на бащата на С. П. и
последния съответно и е племенник. Описва къщата в гр.Несебър, в
състоянието и преди ремонта, в която ходила като дете. Споделя, че през 84-
85г. чичо и спечил от тотото, като събитието било отпразнувано, а той се
похвалил, че смята да вложи парите в разширение на къщата. Така със
средства на чичо и П., които последния предоставил на сина си К. се
реализирал строежа. К. контролирал майсторите на обекта, като в един
момент, в който бил със счупен крак ответницата движила изцяло нещата,
като ходила да купува строителни материали. Уточнява, че през 2004г. отново
се правил ремонт-тогава сградата била измазана отвън и поставена дървена
облицовка. Свидетелства, че от продажба на парцели П. е получил 200 000
евро, с които средства също бил финансиран ремонта. К. не живеел постоянно
в София- лятото пребивавал в Несебър, а зимата за няколко месеца в София.
С ответницата се събирали и разделяли. Заявява, че Б. не е участвала с лични
средства в надстрояването и последващия ремонт. Последната участвала с
личен труд доколкото пазарувала материали и плащана на майстори, с пари
които и били давани за тази цел. За това, че нещата са се случвали по този
начин и споделял братовчед и К..
Свидетелката Н.С. заявява, че е вуйна на третото лице помагач П. П.,
като е посещавала къщата в Несебър. Описва състоянието и като твърди, че
същата е изградена от дядо П.- бащата на К.П.. Първият разполагал с парични
средства и имал много земи, които продал. Не знаела ответницата да е
участвала в преустройството на имота и да е давала пари за изграждане на
същия.
П.П. свидетелства, че е първи братовчед на Ю.-втората съпруга на К.
П.. Не бил ходил в къщата в Несебър, но от братовчедка си знаел, че е е
строена от бащата на К.-дядо П.. От нея пак знаел, че са правени подобрения
в имота, както и че последният е печелил от тотото-15 000 лева.
Свидетелят Т.И. разказва, че е син на ответницата. За него, от дете, се
грижел К. П., с когото майка му живеела като семейство над 40 години. Имал
сестра-З. П., на която К. бил биологичен баща. Всяко лято посещавал
Несебър, като си спомня ремонта на къщата. Майка му се занимавала с
организирането на майсторите, но К. ги контролирал. Ответницата пътувала
цяло лято- над 20 пъти ходила в Несебър. Наложило се да посети гр.Айтос, за
да поръчва дограма и стъкло за прозорците. Знаел, че баба му е дала пари за
преустройството на къщата. През 2013г.-2014г. здравето на К. се влошило,
поставили му стент на съдовете. Здравословното му състояние се влошило
още повече след като паднал на погребението на бабата на свидетеля- тогава
счупил тазобедрена и раменна стави и се наложило да го оперират. След това
се опитал да отиде сам в тоалетната паднал и счупил и другото си рамо. Бил
5
на памперси и го хранили с лъжичка. Получил се проблем и със стомаха му и
претърпял също операция. Предимно майка му се грижила за К..
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на процеса Г., Р. и
Н., като намира същите за обективни, точни и непротиворечиви. Казаното от
свидетелите А., Н., С., П. и И. следва да бъдат ценено при съобразяване
нормата на чл.172 ГПК и при съпоставянето му с останалите, събрани по
делото данни.
Първата, изготвена съдебно-техническа експертиза за оценка на
пазарната стойност на процесния имот е определила такава в размер на 35 000
лева към датата на оспорваната сделка. От вещото лице е използван
единствено метода на пазарните аналози/сравнителна стойност/ Съдът е
допуснал повторна съдебно-техническа експертиза, като е дал изрични
указания да се приложат повече от два метода за оценка на процесния имот. В
заключението си вещото лице Раканова, след като е извършила оглед на
имота и използвала три отделни метода за оценка на същия е извела средната
пазарна стойност на самостоятелния обект и съответната идеална част от
поземления имот, възлизащи на сумата от 164 200 лева. Съдът намира
заключението на повторната допусната експертиза за обективно и
компетентно дадено. вещото лице Раканова е отговорила на поставената и
задача мотивирано и изчерпателно, поради което и настоящият състав
кредитира единствено и само него.
По съществото на спора трябва да се отбележи следното.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи
на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната
практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с
добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на
договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД. Свободата на договарянето пък е
рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така, при преценка
действителността на двустранните възмездни договори, относно това дали са
накърнени добрите нрави, следва да се отчита действителната воля на
страните, защото нормата на чл.20 ЗЗД, предвижда при тълкуване на
договорите да се установяват истинските техни общи намерения, като съдът в
тази си преценка не е ограничен до посоченото в договора. Доколкото
възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то следва да
се съобразява при преценката на действителността й, целта, а тя най-често е
свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните.
Първоначално, в практиката нееквивалентността на престациите се разглежда
абстрактно, като неравностойност, която да е сведена до липсата на
престация. Постепенно се налага разбирането, че липсата на еквивалентност
не е достатъчна за прогласяването на нищожност на сделката, а е необходимо
да е налице нееквивалентност на престациите, която е „явна“, „значителна“. В
съдебните актове тази неравностойност придобива конкретни цифрови
6
изражения /решение № 615 от 15.10.2010 г., постановено по гр. д. №
1208/2009 г., Г. К., III г. о.- дванадесети пъти, в решение 119 от 22.03.2011 г.
по гр.д. № 485 по описа за 2010 г. на І Г.О. на ВКС- двадесет и осем пъти /. Те
обаче не могат да бъдат единствения критерий за правоприлагащия орган и не
може да се отчитат механично, без съобразяване на всички останали
релевантни за правоотношението факти. В противен случай, би се стигнало
до подмяна волята на страните и би се накърнил принципът за свобода на
договаряне (чл.9 ЗЗД), „защото еквивалентността на престациите поначало се
преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес“/ решение №
24 от 9.02.2016 г., постановено по гр д. № 2419/2015 г., Г. К., III ГО/. В
същото решение се посочва, че „само наличието на нееквивалентност на
насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се
стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата
на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да
се извършва от страните с оглед техния интерес“ . В Определение №430 от
30.2017г. по гр. дело № 1345/2017 ВКС, II го, е прието, че „…на
нееквивалентността на престациите по отделните договори за продажба не е
придавано значение на обстоятелство, само по себе си достатъчно да
обоснове извод за нищожност на сделката, а е преценявана наред с други,
релевантни за правоотношението факти, които в съвкупността си са
обосновали извод за нищожност“. Аналогично е и приетото в определение №
8 от 04.01.2018 г. по гр. д. № 2219 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение, определение № 183 от 21.03.2016 г. по гр. д. № 748 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, определение № 269 от
21.06.2016 г. по гр. д. № 2121 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение, определение № 169 от 13.04.2016 г. по гр. д. № 1191 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.
В решение № 156 от 10.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 2451/2019г., III
гражданско отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК е посочено, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД е
налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на
справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения.
Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие,
накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай. При преценка
дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави,
съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване
на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на
сделката. Продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е
несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност.
Още повече ЗМДТ и ЗННД изрично допускат възможността сделки да се
сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея. Щом
не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда
7
възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от
нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация,
водеща до абсолютна, изначална, непоправима нищожност поради
накърняване на добрите нрави. Поначало, за да стигне до заключение дали
една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи
само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок
следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са
съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други
обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване
на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна
загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че
сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.
В светлината на изложеното по-горе, настоящият състав, тълкувайки
действителната воля на страните, при определяне на продажната цена на
имота и отчитайки всички релевантни за това факти и обстоятелства,
съобразно приобщените по делото писмени и гласни доказателства и интереса
на страните, намира, че не е налице твърдяната от ищците липса на
еквивалентност на насрещните престации, която да обоснове нищожност на
договора, поради противоречие с добрите нрави.
Вече беше казано, че по-ниска от данъчната оценка, не води сама по
себе си до такъв извод, както и че за да се признае нищожност на една сделка
по продажба, като накърняваща добрите нрави, заради нееквивалентност на
насрещните престации на страните, следва да става дума за нееквивалентност,
която е явна, значителна и практически сведена до нулева престация на
едната страна. В конкретния случай следва да се отчете задължително и
обстоятелството какви са били отношенията между страните към момента на
извършване на сделката. Касае се за сделка между лица, които са живели в
условията на фактическо съпружеско съжителство повече от 40 години, имат
свое общо дете, а ответницата единствена е полагала грижи за К. П., когато са
провеждани оперативни интервенции /поставяне на стент на кръвоносните
пътища/ и в периода на възстановяване от същите, както и в последните
години от живота му, след влошаване на здравословното му състояние. В тази
връзка и при съпоставянето им с останалия, събран по делото доказателствен
материал, съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Т.И., като приема
за достоверно изложеното от него по повод на честите посещения при лекари
от страна на П. след 2013-2014г. и проведените процедури от медицинските
лица. Казаното позволява на настоящия състав да счита, че става дума за
взаимоотношения и продажба между лица от най-близкия семеен кръг, като
8
за нашите традиции и морални норми е обичайно да се отчитат и нравствено-
етичните отношения на привързаност и взаимопомощ между страните по
договора, които, взети предвид ведно със свободата на договаряне, са в
състояние да обосноват между тях съгласие за извършване на сделката при
продажна цена, по-ниска от пазарната стойност или данъчната оценка на
имота, без това да накърнява добрите нрави. Именно наличие на такива
обстоятелства се констатира при внимателен анализ на приобщените в хода
на производството материали. Обсъждането на гласните доказателства
позволява формиране на становище, че ответницата също е взела дейно
участие при реализирането на проекта по надстрояване и пристрояване на
къщата, включително полагайки личен труд- съдействала за снабдяване с
разрешителни за извършване на преустройството на сградата, закупувала и
доставяла част от материалите, влагани в обекта. Последното дори не се
оспорва от ищцовата страна. Не се опровергават по несъмнен начин от
останалите, налични по делото писмени и гласни доказателства твърденията
на свидетелите Г., Р. и Н./без родство със страните/, че строежът е реализиран
с помощта на финансовите средства, предоставени от майката на ответницата
и от самата ответница. Неоспорен от страните по делото е и факта на
полаганите от Б. за К.П.приживе грижи, включително преди датата на
подписване на договора, поради което и съдът приема, че сделката е
изповядана между изключително близки лица. Договарянето сама със себе си
е факт, но той категорично не може да промени направения вече извод, че
такава е била волята на страните и желаните последици от сключване на
сделката. При отчитане на изложеното поведението на Б. съвсем не може да
се квалифицира като действие, злепоставящо интереса на продавача или пък
целящо собствена изгода.
Тъй като съдът не е ограничен само от формалното съдържание на
сделката, то поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали
последиците, съответно крайният резултат от нея са съвместими с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. В
конкретния казус сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени
комплексно няма как да доведат до извод, че се е стигнало до неоправдано
разместване на имуществени права, при което продавачът е търпял
значителна загуба, която не е желал или очаквал. Ето защо не може да се
приеме, че страните по сключения през 2016г. договор са действали
9
недобросъвестно и сделката противоречи на добрите нрави. При тези
констатации претенцията по чл.124 ГПК вр. чл.26 ал.1 ЗЗД следва да се
отхвърли.
Произнасянето по иска по чл.108 ЗС в случая е обусловено от
отхвърлянето на този за прогласяване нищожност на договора за покупко-
продажба. Тази претенция съдържа в себе си две искания за правна защита,
отправени до съда: искане да бъде установено, че ищците притежават правото
на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъдена ответницата
да им предаде държането върху имотите. За да бъде решен предявеният с иска
по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде
отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е
източникът на силата на пресъдено нещо на решението. По делото не се
спори, че имотът се владее от Б., това владение обаче се основава на правото
на собственост, което е придобила чрез договорно правоприемство по реда на
чл.77 ЗС, след сключване на процесната сделка, която е обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба №****** Договорът е действителен и
породил търсените от страните правни последици, следователно ответницата
владее имота на годно правно основание. По делото не е проведено
необходимото успешно доказване на твърдението, че собствеността на
къщата е в патримониума на ищците, поради което предявеният иск по чл.108
ЗС подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищците следва
да заплатят на ответницата направените в настоящото производство разноски
в размер на 2205 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес
************* и В. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес **********,
двамата със съдебен адрес гр.София, ул.“Тинтява“13Б, ет.6, Адвокатско
дружество „Пенков, Марков и партньори“- адвокат Палмен Вълканов от САК
срещу Р. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес ******* иск да бъде
постановено решение за прогласяване нищожността на основание чл.26 ал.1
ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, на сключения с нотариален акт
№****** договор за покупко-продажба на недвижим имот по силата, на който
К.П.П. продава на Р. Т. Б. следния недвижим имот, а именно: самостоятелен
обект- с предназначение: жилище, апартамент с идентификатор
10
51500.501.58.1.1/ петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и
едно, точка, петдесет и осем, точка, едно, точка, едно/ - представляващ
западен близнак от сграда №1 /едно/ с идентификатор 51500.501.58.1, с
административен адрес: гр. Несебър, п.к.8230, ул. „Славянска“ № 16, ет.1,
брой нива на обекта 2 /две/, с площ на самостоятелният обект от 122.00 /сто
двадесет и два/ квадратни метра, ведно прилежащите към него: мазе с площ
от 40.00 /четиридесет / квадратни метра, таван с площ от 40.00 /четиридесет/
квадратни метра и съответните идеални части от общите части на сградата,
при граници: ниво 1 /едно/ на същия етаж самостоятелен обект с
идентификатор 51500.501.58.1.2 /петдесет и една хиляди и петстотин, точка,
петстотин и едно, точка, петдесет и осем, точка, едно, точка, две /, под обекта
- няма, над обекта - няма, ниво 2 /две/ на същия етаж- самостоятелен обект с
идентификатор 51500.501.58.1.2 / петдесет и една хиляди и петстотин, точка,
петстотин и едно, точка, петдесет и осем, точка, едно, точка, две/, под обект-
самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.58.1.2 /петдесет и една
хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно, точка, петдесет и осем, точка,
едно, точка, две/, над обекта - няма, ведно с 1/2 /една втора/ идеална част от
поземления имот с идентификатор 51500.501.58/ петдесет и една хиляди и
петстотин, точка, петстотин и едно, точка, петдесет и осем/, целия с площ от
209 /двеста и девет/ квадратни метра, с административен адрес: гр. Несебър,
п. к. 8230, ул. „Славянска“ № 16, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при
граници: поземлени имоти с идентификатори 51500.501.134 /петдесет и една
хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно, точка сто тридесет и четири/,
51500.501.65 /петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно,
точка, шестдесет и пет/, 51500.501.59 /петдесет и една хиляди и петстотин,
точка, петстотин и едно, точка, петдесет и девет/, 51500.501.57 /петдесет и
една хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно, точка, петдесет и седем/, по
кадастралната карта на град Несебър, Община Несебър, област Бургас и
изградената в западната част на имота сграда с идентификатор 51500.501.58.2
/петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно, точка, петдесет
и осем, точка, две/, със застроена площ от 15.00 /петнадесет/ квадратни метра,
брой етажи 1 /един/ с предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, общо
за сумата от 9900/девет хиляди и деветстотин/ лева, която сума
пълномощника на продавача е заявил, че е изплатена изцяло и в брой, преди
сключване на договора.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес
************* и В. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес **********,
със съдебен адрес гр.София, ул.“Тинтява“13Б, ет.6, Адвокатско дружество
„Пенков, Марков и партньори“- адвокат Палмен Вълканов от САК иск да
бъде прието за установено по отношение на Р. Т. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес *******, че ищците са собственици на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект- с предназначение: жилище, апартамент с
идентификатор 51500.501.58.1.1/ петдесет и една хиляди и петстотин, точка,
11
петстотин и едно, точка, петдесет и осем, точка, едно, точка, едно/ -
представляващ западен близнак от сграда №1 /едно/ с идентификатор
51500.501.58.1, с административен адрес: гр. Несебър, п.к.8230, ул.
„Славянска“ № 16, ет.1, брой нива на обекта 2 /две/, с площ на
самостоятелният обект от 122.00 /сто двадесет и два/ квадратни метра, ведно
прилежащите към него: мазе с площ от 40.00 /четиридесет / квадратни метра,
таван с площ от 40.00 /четиридесет/ квадратни метра и съответните идеални
части от общите части на сградата, при граници: ниво 1 /едно/ на същия етаж
самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.58.1.2 /петдесет и една
хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно, точка, петдесет и осем, точка,
едно, точка, две /, под обекта - няма, над обекта - няма, ниво 2 /две/ на същия
етаж- самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.58.1.2 / петдесет и
една хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно, точка, петдесет и осем,
точка, едно, точка, две/, под обект- самостоятелен обект с идентификатор
51500.501.58.1.2 /петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и
едно, точка, петдесет и осем, точка, едно, точка, две/, над обекта - няма, ведно
с 1/2 /една втора/ идеална част от поземления имот с идентификатор
51500.501.58/ петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно,
точка, петдесет и осем/, целия с площ от 209 /двеста и девет/ квадратни метра,
с административен адрес: гр. Несебър, п. к. 8230, ул. „Славянска“ № 16, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, при граници: поземлени имоти с
идентификатори 51500.501.134 /петдесет и една хиляди и петстотин, точка,
петстотин и едно, точка сто тридесет и четири/, 51500.501.65 /петдесет и една
хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно, точка, шестдесет и пет/,
51500.501.59 /петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно,
точка, петдесет и девет/, 51500.501.57 /петдесет и една хиляди и петстотин,
точка, петстотин и едно, точка, петдесет и седем/, по кадастралната карта на
град Несебър, Община Несебър, област Бургас и изградената в западната част
на имота сграда с идентификатор 51500.501.58.2 /петдесет и една хиляди и
петстотин, точка, петстотин и едно, точка, петдесет и осем, точка, две/, със
застроена площ от 15.00 /петнадесет/ квадратни метра, брой етажи 1 /един/ с
предназначение: жилищна сграда- еднофамилна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес ************* и В. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес
**********, със съдебен адрес гр.София, ул.“Тинтява“13Б, ет.6, Адвокатско
дружество „Пенков, Марков и партньори“- адвокат Палмен Вълканов от САК
срещу Р. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес ******* иск за осъждане
на ответницата да предаде на ищците владението на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект- с предназначение: жилище, апартамент с
идентификатор 51500.501.58.1.1/ петдесет и една хиляди и петстотин, точка,
петстотин и едно, точка, петдесет и осем, точка, едно, точка, едно/ -
представляващ западен близнак от сграда №1 /едно/ с идентификатор
51500.501.58.1, с административен адрес: гр. Несебър, п.к.8230, ул.
12
„Славянска“ № 16, ет.1, брой нива на обекта 2 /две/, с площ на
самостоятелният обект от 122.00 /сто двадесет и два/ квадратни метра, ведно
прилежащите към него: мазе с площ от 40.00 /четиридесет / квадратни метра,
таван с площ от 40.00 /четиридесет/ квадратни метра и съответните идеални
части от общите части на сградата, при граници: ниво 1 /едно/ на същия етаж
самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.58.1.2 /петдесет и една
хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно, точка, петдесет и осем, точка,
едно, точка, две /, под обекта - няма, над обекта - няма, ниво 2 /две/ на същия
етаж- самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.58.1.2 / петдесет и
една хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно, точка, петдесет и осем,
точка, едно, точка, две/, под обект- самостоятелен обект с идентификатор
51500.501.58.1.2 /петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и
едно, точка, петдесет и осем, точка, едно, точка, две/, над обекта - няма, ведно
с 1/2 /една втора/ идеална част от поземления имот с идентификатор
51500.501.58/ петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно,
точка, петдесет и осем/, целия с площ от 209 /двеста и девет/ квадратни метра,
с административен адрес: гр. Несебър, п. к. 8230, ул. „Славянска“ № 16, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, при граници: поземлени имоти с
идентификатори 51500.501.134 /петдесет и една хиляди и петстотин, точка,
петстотин и едно, точка сто тридесет и четири/, 51500.501.65 /петдесет и една
хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно, точка, шестдесет и пет/,
51500.501.59 /петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и едно,
точка, петдесет и девет/, 51500.501.57 /петдесет и една хиляди и петстотин,
точка, петстотин и едно, точка, петдесет и седем/, по кадастралната карта на
град Несебър, Община Несебър, област Бургас и изградената в западната част
на имота сграда с идентификатор 51500.501.58.2 /петдесет и една хиляди и
петстотин, точка, петстотин и едно, точка, петдесет и осем, точка, две/, със
застроена площ от 15.00 /петнадесет/ квадратни метра, брой етажи 1 /един/ с
предназначение: жилищна сграда- еднофамилна.
ОСЪЖДА С. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес *************
и В. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес **********, със съдебен адрес
гр.София, ул.“Тинтява“13Б, ет.6, Адвокатско дружество „Пенков, Марков и
партньори“- адвокат Палмен Вълканов от САК да заплатят на Р. Т. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес ******* сумата от 2205/две хиляди двеста и
пет/ лева разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страна на ищците С. К. П., ЕГН ********** и В. К. П., ЕГН **********- П. К.
П., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13