Определение по дело №329/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и слeдващите от ГПК.

Срещу Решение № 246/05.08.2011г., постановено по Г.д. №218/2010г. по описа на РС П. в частта му в която е отхвърлена исковата претенция за възстановяване на сумата– 6 415.29лв., представляваща разходи за издръжка, обучение и униформено облекло, дължима на основание чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от Ректора на А. на М.- Г. С., ЖК “М.”, Б. “А. М.” № 1.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон. Изведени са на основание анализ на правните изводи на първоинстанционния съд, оплаквания за неправилно приложение на института на погасителната давност. Възразява се, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е счел че приложима е нормата на чл. 111 ал.1 б.”б”, като е изтекъл тригодишен срок на кратката погасителна давност. Оплакването е, че съдът не е съобразил че задължението за възстановяването на разходите, произтича директно от разпоредбите на Закона за М., а не от договора, с който ответника се задължава да служи 10 години в системата на М.. Излагат се в жалбата съображения, че исковата претенция на А. на М. е на изправната страна по договор срещу неизправната такава, за връщане на даденото като престация срещу насрещното неизпълнение на договора. Ето защо иска не е за обезщетение или за неустойка от неизпълнен договор, както е приел първоинстационния съд в обжалваното съдебно решение, поради което следва да се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД относно разходите за издръжка. Отделно са наведени във въззивната жалба доводи, че претендираното от А. на М. вземане за пропорционално възстановяване на разходите на основание чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./, възниква след прекратяване на служебното правоотношение с лицето, в цялостен размер, поради което за него и на това основание е приложима общата 5 годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. С депозираната въззивна жалба от въззивния съд се иска да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно, а въззивният съд да постанови ново решение, с което да уважи исковата претенция на А. на М., така както е предявена.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба от адв. Гергана Андонова К., пълномощник на Я. Ж. Я., е депозиран писмен отговор, с който се изказва становище че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Оспорва се оплакването, че съдът е постановил неправилно първоинстанционно решение при неправилно приложение на материалния закон. При извеждане на доводите за същността и предназначението на давността като правна категория, се излагат съображения че в настоящия казус се касае за периодични плащания, като погасителния ефект на давността следва да бъде обусловен от датата на възникването на правоотношението, като приложима е късата погасителна давност по чл. 111 б.”в” от ГПК за вземане на обезщетение от договорно неизпълнение в частта за главницата. Изложени са в писмения отговор към въззивната жалба съображения, че се касае за периодични плащания, като за всяко от тях следва да тече отделно срок на погасителна давност, поради което първоинстанционния съд правилно е приел, че възражението за изтекла придобивна давност е основателно и на това основание е отхвърлил предявения иск. Акцентира се, че безспорно задължението за което се отнася исковата претенция е за еднородни, периодични вноски, без значение дали размерът на вноските е еднакъв, като безспорно става дума за задължения с непрекъснато, периодично настъпващи падежи и приложима е кратката погасителна давност. Изложени са съображения, че първоинсатнционният съд в обжалваното решение е приел че в настоящия казус се касае и претенция за неустойка по неизпълнен договор, като тази претенция също се погасява с изтичането на 3 годишен давностен срок. В писмения отговор въззиваемия Я. чрез пълномощника си моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 263 от ГПК, срещу Решение № 246/05.08.2011г., постановено по Г.д. №218/2010г. по описа на РС П. е депозирана пред Окръжен съд Благоевград насрещна въззивна жалба от адв. Гергана Андонова К., пълномощник на Я. Ж. Я.. За правния интерес от депозирането на същата се излагат съображения, че макар и задължението на въззивният съд е да се произнесе по въззивната жалба в обжалваната част на първоинстанционното решение, с насрещната въззивна жалба се обжалва решението на РС П. по съществото на спора, независимо от възражението за изтекла погасителна давност, като се твърди че съдът се е произнесъл неправилно по спорното между страните материално право. Така оспорва се първоинстанционното решение в частта му, в която съдът въз основа на представените доказателства е счел, че не може да бъде претендирано възстановяване на средствата за обучение. Изведени са на основание анализ на правните изводи на първоинстанционния съд, оплаквания за превратно тълкуване на събраните доказателства, което е обусловило неправилните изводи на съда при постановяването на обжалваното съдебно решение по съществото на делото. Така навеждат се доводи с насрещната въззивна жалба, че договорът на който се позовава въззивника по делото, не е сключен при постъпването на Я. Я. за обучение и въз основа на този договор не могат да бъдат предявения претенции за възстановяване на средствата за обучение. Наведени са възражения, че Ректорът на учебното заведение не е управомощено лице, да завежда искове за възстановяване на сумите, изразходвани за обучението на курсанта, тъй като тези суми са осигурени от бюджета на М., а А. на М. е само разпоредител с тези бюджетни средства. В тази връзка се акцентира и върху разпоредбата на чл. 198 ал. 3 от ЗМВР във връзка с ал. 1 от същия текст, с която изрично е регламентирано, че тези разходи следва да бъдат възстановявани на М.. Застъпва се становище, че разпоредбата на чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./, е действала към момента на сключването на договора, но е била отменена в хода на изпълнението на същия, като договора не е изменян във връзка с отмяната на цитирания законов текст, като така отношенията между страните по делото са били уреждани от една отменена законова разпоредба. Изложеното дава основание да се твърди, че няма правно основание за исковата претенция на А. на М., като към правоотношението не може да бъде прилагана и нормата на чл. 195 от ЗМВР, защото същата не е била в сила към момента на сключването му. Основното твърдение наведено с насрещната въззивна жалба по делото, е че исковата претенция е останала въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства недоказана. В тази връзка се излагат съображения, че останало е надоказано пред първата съдебна инстанция че направените разходи за обучение и издръжка са действително направени за обучението на Я.. Представената Заповед е неотносима към периода на обучение на въззивника по насрещната жалба, а липсват други счетоводни документи които да дават цифрово изражение за направените разходи, които се претендират с предявения иск по делото. Представените пред първата съдебна инстанция извлечения от сметка също не може да бъде годно доказателства за размера на действително изразходваните средства, тъй като справката е изготвена на основание Заповед на Министъра на вътрешните работи, а тази заповед е неотносима за годината за която Я. се е обучавал и не можа да бъде прилагана по аналогия. Оспорва се като годно доказателство и допуснатата и изслушана от съда съдебно икономическа експертиза, тъй като вещото лице не е отчело броят на всички обучаеми за годината на завършването на Я., за което по делото липсват данни. Експерта в този смисъл не отчита разходите за централилизирано осигуряване и нормативите за издръжка на един обучаем, а разделянето на тези разходи на цялото училище на броя само на една категория обучаеми е неточно и несигурно доказателства, след като освен курсантите там има и други обучаеми. Оспорва се и методът използван при изготвянето на експертизата, след като същият не съответства на принципа, заложен в § 1 от ПЗР на ЗОВС, че изчисляването следва да става на база действителните разходи за лицето завършващо обучението, в годината на завършването му. Така наведени са правни доводи с насрещната въззивна жалба, че в чл. 300 ал.1 от ЗОВС е заложен принципа да се възстанови това, което е изразходвано именно за издръжката на обучеамия, което той е получил, без да изпълни насрещното си задължение. С насрещната въззивна жалба, пълномощникът на жалбоподателя- адвокат К., моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на първоинстанционния съд като отхвърли предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан.

В срока за отговор на насрещната въззивна жалба е постъпил такъв от Ректора на А. на М., с който се оспорва депозираната насрещна въззивна жалба и той моли състава на ОС Благоевград, да остави същата без уважение. Възразява се че момента на сключването на договора е без правно значение по делото, тъй като самото сключване на договора и задължението за възстановяване на разходите за обучение при определените от закона хипотези е изрично регламентирано, като е известно на курсантите в подобно специализирано висше училище. Оспорва се и твърдението в насрещната въззивна жалба за необходимост от управомощаване на Ректора на А. от Министъра на вътрешните работи за сключване на договорите за 10 годишна служба в М., тъй като закона не изисква изрично такова управомощаване. Изразява се становище и на всички наведени доводи с насрещната въззивна жалба, основани на разпоредби на ЗОВСРБ, тъй като този закон няма отношение към настоящия казус и е неприложим по настоящото дело. Недопустимо е и прилигането на този закон по аналогия към правоотношения свързани с А. на М., която е висше училище, подготвяща кадри за нуждите на М., за което се отнасят само ЗМВР и подзаконовите нормативни актове към него. В заключение се изразява становище, че изводите на първостепенния съд за приложението на материалния закон са правилни и законосъобразни и следва да бъдат потвърдени от въззивната инстанция.

С въззивната жалба и с насрещната въззивна жалба, както и с отговорите към тях, не са направени доказателствени искания.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадените въззивни жалби за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирани страни с правен интерес от обжалване. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, пълномощникът на Я. Янков поддържа становището си от насрещната въззивна жалба и отговора към първоначалната жалба по делото, на изложените в тях основания. Същите съображения са изложени и в представената по делото писмена защита.

За да изпълни задълженията си на въззивна инстанция по същество и се произнесе съобразно правомощията си в рамките на оплакванията изведени с въззивната жалба и насрещната въззивна жалба и отговорите към тях, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Производството е въз основа на предявен иск от Ректора на Академия на М. – Г. С., жк. „Младост – 4” , Б.”А.” № 1, срещу Я. Ж. Я. от Г. П. У.”Б.” № 30 , вх. Б, .5 , ап. 30 .

Исковата претенция е основана на нормата на чл. 146 ал.1 от ЗМВР, чл. 195 от новия ЗМВР, като Ректора на Академия на М. – Г.С. твърди, че въз основа сключения договор Я. Ж. Янков е завършил редовната форма на обучение в А. на М., след което през ХІ.2002г. е назначен на служба в Министерството, като е поел задължение да служи в министерството за срок не по малък от 10 години, като от 01.11.2002г. до 06.06.2005г. е бил служител в Министерството на М.. Със Заповед № К 1825/01.06.2005г. на Министъра на вътрешните работи, Янков е освободен от служба по собствено желание и преди изтичане на законоустановения срок- 10 години. Твърди се с исковата молба, че предвид обстоятелството, че въззиваемия е напуснал по собствено желание и съгласно разпоредбата на чл.146 ал. 2 изр. 2 от ЗМВР /отм./ преди изтичане на упоменатия по-горе срок, той следва да възстанови направените от въззивника- А. на М., разходи за издръжка, обучение и униформено облекло в размер на 6 415.29 лева, която сума ищецът претендира пропорционално на времето на неизпълнение.

По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което Янков да бъде осъден да заплати на А. на М., сумата от 6 415.29лв., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на дължимото.

В срока за отговор и по реда на чл. 131 от ГПК, въззиваемият е възразил срещу допустимостта на предявения иск и срещу основателността му. Оспорва и наведените в исковата молба фактически твърдения, като сочи, че сключения от него договор за обучение е с ВИПОНД – М. и е от края на първата учебна година от обучението му, а зачисляването му, като курсант е станало на 30.07.1998г., и постъпването му в учебното заведение е било удостоверено само с подписана от него декларация, поради което договора, на който се позовава въззивника, не е сключен при постъпването на въззиваемия за обучение и въз основа на този договор не може да се претендира възстановяването на средствата за обучение. Направени са с писмения отговор пред първата съдебна инстанция и възражения във връзка с процесуалната и материално правна легитимация по иска, с аргументи, че Ректора на А. на М. не е управомощен да завежда искове за възстановяване на суми изразходвани от въззиваемия за неговото обучение. Тези възражения са основани на твърдението, че сумите за извършени разходи за обучението на Я. са предоставени на учебното заведение от М. и единствено Министъра на вътрешните работи би могъл да претендира тяхното заплащане. Такъв иск не би могъл да бъде предявяван от Ректора на А. на М., която е само второстепенен разпоредител с предоставените и бюджетни средства. Във връзка с основателността на предявения иск са наведени възражения с писмения отговор, че поради настъпила промяна и отмяната на нормата на чл. 146 ал.2 от ЗМВР след подписването на договора между страните по делото, не съществува правен ред въз основа на която да бъде предявена исковата претенция при несъществуващо за това правно основание, като се оспорва и съществуването на правоотношение между страните на основание чл.195 от ЗМВР. С писмения отговор пред първата съдебна инстанция, въззиваемият Янков е навел възражение за изтекла кратка погасителна давност, предвидена за особената категория вземания, съобразно разпоредбата на чл.111 б.”б” от ЗЗД за което вземане се твърди, че представлява претендираното от ищеца парично вземане за обезщетение от неизпълнен договор. Въззиваемият Янков оспорва също така да е получил съобщение- покана за доброволно плащане на претендираната от А. на М. сума, като твърди че положения върху върната обратна разписка не е положен от него, нито от член на семейството му, като в подкрепа на това възражение, е направено пред първостепенния съд доказателствено искане за допускане и назначаване на съдебно графологична експертиза. Възразява се срещу основателността на предявения иск в частта му, в която се претендира възстановяване на средствата отпуснати като вещево имущество на курсанта, тъй като от представена с исковата молба справка за вещево имущество зачислено на курсант се сочи, че зачислените на Янков вещи в са върнати от него на домакина на учебното заведение преди дипломирането му.

Въз основа на възражение от ответната страна, първоинстанционният съд е открил по реда на чл. 193 от ГПК, оспорване на автентичността на известие за доставяне № *845/18.01.10г., като е допуснал и назначил съдебно графологична експертиза за установяване дали подписа срещу „получател” е на въззиваемия Янков.

Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява от фактическа страна, следното:

С Договор № 1331/09.06.1999г., сключен на 28.05.1999г. между Ректора на Висшия институт за подготовка на офицери и за научноизследователска дейност на М., в лицето на полк.д-р К. Таушанов от една страна и курсанта Яко Ж. Я. от друга страните са поели насрещни задължения- ВИПОНД-М. са се задължили да обучават курсанта Я., като редовен студент по специалността „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред”, за получаване на висше образование и степен „бакалавър”, а Я. се е задължил, след успешно завършване, да постъпи и остане на служба в системата на Министерството на вътрешните работи за срок не по-малък от 10 години. В т.1 от посочения договор страните са се договорили, че при напускане на Я. от служба преди изтичането на срока от 10 години курсанта, при хипотезите предвидени в чл.146 ал.2 от ЗМВР, същият ще възстановява разходите за обучение, пропорционално на неизслужения срок. Договора е сключен на основание чл. 146 ал.1 от ЗМВР, като страните са се съгласили за неуредените в договора условия, да се прилагат разпоредбите на ЗМВР, ЗВО, ППЗМВР и Правилника за дейността на ВИПОНД-М.. Предвидено е при промяна или изменение на нормативната уредба, визираща правоотношенията между страните по договора, същите да водят до промяна на съответните текстове на сключения договор.

От приетата като писмено доказателство от първоинстанционния съд Заповед с рег. № 1591/30.07.1998г., издадена от Ректора на ВИПОНД – М. е видно, че Я. Ж. Я. е зачислен, като курсант във факултет „Полиция”, редовна форма на обучение на основание Наредба № I-37/10.03.1998г. за приемане на курсанти във ВИПОНД и МЗ -39 и 41 от същата дата. С декларация издадена на основание чл.146 ал.1, чл.201 ал.1 и § 4 от ПЗР на ЗМВР и чл.3 ал.2 от Правилника за дейността на ВИПОНД-М., подписана от въззиваемия на 01.09.1998г. последният се е задължил да служи най-малко десет години в системата на М. след завършване на ВИПОНД.

Въз основа на Решение НС на РБ, публикувано в ДВ, брой 62/25.06.2002г. и на основание чл.86 ал.1 от Конституцията на РБ и чл.19 ал.1 от М. и чл.9 ал.2 от Закона за висшето образование, е извършено преобразуване на ВИПОНД-М. в университет с наименование Академия на М. със седалище С., което е самостоятелно юридическо лице, второстепенен разпоредител от бюджета на Министерството на вътрешните работи.

След завършване на обучението, видно от приетия като писмено доказателство по делото- Акт за встъпване в длъжност от 01.11.2002г., Я. Ж. Я. е назначен като „разузнавач”, Първа степен при ПУ”Надежда”.

Установява се от Акт за напускане от 06.06.2005г., че на основание издадена Заповед К-1825/01.06.2005г. на Министъра на вътрешните работи, Я. е напуснал системата на М. на длъжност - „разузнавач”, първа степен която е изпълнявал към този момент в РЗБОП при РДВР – Благоевград. От мотивите в издадената Заповед К-1825/01.06.2005г. за напускане от Министъра на вътрешните работи се установява, че служебните правоотношения на държавния служител в М. Я. Ж. Я. са прекратени по негово собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта– 06.06.2005г.

Приложена е по делото и приета като писмено доказателство в РС П. справка от главния счетоводител на А. на М., според която разходите за обучението за периода от месец октомври 1998г. до месец октомври 2002г., изчислена съобразно чл.146 ал. 2 изр. 2 от ЗМВР/отм./ възлизат общо на сумата от 6415.29лв., която видно от разбивката по пера, получената издръжка се формира от: средногодишни разходи по нормативи за хуманитарни науки съгласно ПМС в размер на 2 142.00лв., вещево имущество, съгласно приложена справка по ценоразпис на стойност – 443.31лв. Относно получената издръжка/стипендия/ за периода месец октомври 1998г. до месец октомври 2002г., е приложена отделна помесечна справка извлечение. За същият период по делото е приета и отделна справка за получено от Я. вещево имущество за периода на обучение, от която е видно че същото е на стойност 443.31лв.

По делото е приложена и справка-извлечение от разплащателните ведомости за получени заплати от курсанта Я., за периода от м. октомври 1998г. до датата на напускане и прекратяване на служебното правоотношение. Приложена е и Заповед № І-161/01.09.1999г. на М., с която са определени размерите, условията и реда за получаване на издръжка от курсантите - редовна форма на обучение във ВИПОНД-М., с която се отменя преди това действащата и въз основа на която са се определяли възнагражденията на курсантите редовна форма на обучение/ Заповед № І-105/06.08.1996 г. на М./.

За претендираните суми въз основа на предявения по настоящото дело съдебен иск, представителите на въззивника - А. на М., са отправили до ответника Я. покана за доброволно изпълнение, с която същия е поканен да възстанови процесната сума, съставляваща извършените разходи за редовното му обучение - издръжка, униформено облекло и разходи за вещево имущество, пропорционално на времето на неизпълнение. За удостоверяване получаването на поканата за доброволно изпълнение от адресата, по делото е представено известие за доставяне № *845, на което е направено отбелязване, че поканата е получена на 18.01.2010г. лично от посочения адресат. От допусната и изслушана съедбно-графологична експертиза от първоинстанционния съд, която не е била оспорена от страните по делото се установява, че подписът положен срещу получател в известие за доставяне не е положен от въззиваемия - Я. Ж. Я..

Допусната е от първоинстанционния съд във връзка с направените от ответника по делото възражения относно размера на предявения иск за възстановяване на разходи за издръжка и обучение, съдебно-счетоводна експертиза, като заключението на експерта икономист също не е било оспорено от страните по делото. В съответствие с поставените задачи експерта сочи в писмената си експертиза, че за получената издръжка и стипендии на курсантите във ВИПОНД– М. са изготвени за съответните специалност, учебен курс и група в отделни разплащателни ведомости по месеци и години, както и индивидуална ведомост за полученото вещево имущество от всеки курсант, в това число и за въззиваемия Я. Ж. Я., като експерта се основава на приложената по делото ведомост, която е подписана от курсанта. При извършения от вещото лице преглед на воденото бюджетно счетоводство в А. на М., експертът е формирал извод, че няма издавани заповеди за одобряване на действителните разходи за обучение и издръжка на всеки курсант поотделно, тъй като няма и такова задължение въз основа на конкретен нормативен акт за това. Разходите за обучение и издръжка на курсантите се изчисляват въз основа на съответните ПМС за определяне на диференцирани нормативи за издръжка за обучението на един студент по професионални направления за всяка година, като за процесния период на обучение са издавани ПМС № 159/1998г.; ПМС №165/1999г. и ПМС №162/2001г. Експертът сочи в заключението си още, че разходите извършени от ведомството са отразени за всяко тримесечие в оборотни ведомости по бюджета на финансовите години 1998 и 1999г., като с оглед характера им на вторичен счетоводен документ, не може да се черпи информация за направените аналитични разходи. Вещото лице е направило изчисленията си за разходите за издръжка и обучение съобразно срока на действие на договора и прослуженото време по „метода на норматива” , така както е възприето и от А. на М., като пояснява, че само от данните по партидните книги за отчетени разходи по параграфи е невъзможно да се уточнят точните разходи за личната издръжка и обучение на курсантите, тъй като освен обучението на планово приетите студенти в А. на М. се обучават периодично и служители на М. и тези разходи са включени в същите параграфи. Съгласно представената по делото справка за получени стипендии, експертът при изслушването му в съдебно заседание изразява становище, че тези разходи представляват стипендии и са отразени в разплащателни ведомости, превеждани са на всеки курсант по банков път, като са отразени в разчетно платежна ведомост по група, курс и направление. Сочи се от експерта, че в тези ведомости фигурира името на въззиваемия Я., както и положен подпис от него. Относно описаното в т.6 от писменото заключение, експертът разяснява, че след като е взел изчислената от ведомството сума определена за издръжката на един курсант съгласно отделните ПМС-та и е съобразил, че договора е за най- малко 10 години е изчислил същата за един месец и с оглед прослуженото време /или останали, като непрослужени от Я. 88.25 месеца/, е изчислил че за издръжката получена под форма на стипендия от общата за целия период на обучение сума- 6084.07лв., за времето на неизпълнение на договора същата е на стойност- 4474.28лв., като изчисленията са съобразени със средногодишните разходи свързани с обучението на курсанта. За ползване на материалната база на А. на М. от общо определената сума- 2142.00лв., за времето на неизпълнение на договора същата възлиза на 1575.26 лева, а по отношение разходите за вещево имущество сумата е в размер на 326.00 лева. Така експерта е изчислил дължимата сума пропорционално на неизпълнената част от договора от страна на въззиваемия. Общата сума подлежаща на възстановяване според експерта е в размер на 6 375.54лв.

Въз основа на фактическите изводи, изградени при анализа на съвкупността от доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд, настоящия състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения:

Правното основание на предявения иск изведено въз основа на фактическите твърдения в исковата молба и нейния петитум, следва да намери своето разрешение, както в общата разпоредба на чл. 79 ЗЗД, визираща хипотезата на договорно неизпълнение, така и в специалната разпоредба на чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./, аналогична понастоящем на нормата на чл. 198 от действащия към момента на предявяването на иска нов ЗМВР. Неприложима към настоящия казус е нормата на чл. 300 ал. 1 от ЗОВСРБ във връзка с § 1 от ПЗР на същия закон, която също е специална норма, уреждаща сходни правоотношения между курсантите постъпили за обучение и работещи в системата на Министерството на отбраната и напуснали преди уговорения в закона срок. Това е така, тъй като наред със сходните основания за кадровите военослужещи, чиито договори са прекратени по тяхно желание и преди изтичане на предвидения в сключените договори – 10 годишен срок, в който случай те са длъжни да възстановят разходите за издръжка обучение, квалификация, преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнение на договора, са налице и специфични за системата на МО особености във връзка с тези правоотношения. Така в § 11 от ПЗР на ЗОВСРБ, изрично е предвидено дължимата сума за възстановяване при условията на чл. 300 а.1 от ЗОВСРБ, да се изчислява на база на действителните разходи изразходвани за обучението на конкретния курсант, изискване каквото не е предвидено изрично в нормата на чл. 146 ал.2 от ЗМВР. Това е въпрос който е относим не само към правилното определяне на правната квалификация, анализа за наличието на материално правните предпоставки при приложението на материалния закон от съда, но и към преценката за доказаност на предявения иск по размер.

Възраженията на въззиваемия, направени от него още като ответник пред първата съдебна инстанция- за нередовности във връзка с активната легитимация по предявения иск, въззивният съд счита за неоснователни. Договорът сключен между страните по настоящото дело, е подписан от тях при действието на Закона за М./отм./в редакцията му обнародвана в ДВ, бр. 122 от 1997г., като правоотношението е било прекратено при действието на същия закон. Исковата молба е била депозирана пред съда на 05.03.2010г., при условията на действието на ЗМВР, в редакцията му след изменението му с ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г., в законна сила от 12.07.2006г. Текста на чл. 146 ал.1 от ЗМВР от преди и след цитираните изменения на закона, съдържа аналогично разрешение на въпросите уреждащи последиците от неизпълнение на нормативно установеното задължение за курсантите завършили редовно обучение в А. на М., да служат в поделенията на М. за срок не по- малък от 10 години, въз основа на подписан договор със съответното учебно заведение, сключен още при приемането им за обучение. Несъмнено е задължението визирано в чл. 146 ал.1 от ЗМВР/отм./, в случаите когато тези лица са освободени от служба по тяхно желание преди изтичане на установения със закона и със сключения договор 10 годишен срок, те да възстановят разходите на обучението им, пропорционално на времето на неизпълнение, като това задължение има облигационен характер. Логическото тълкуване на приложимите норми на закона към настоящия казус при приложението на закона с цитираните по – горе негови изменения, води на извода че възстановяването визира средства изразходвани от курсанта във връзка с неговото обучение и логично е същите да бъдат възстановени на А. на М., където същият е обучаван, тъй като там тези средства са били изразходвани. Едва с нормата на чл. 198 ал.1 от ЗМВР, в редакцията му след измененията с ДВ бр.44 от 12.06.2012г., в законна сила от 01.07.2012г., изрично е предвидено, че тези средства при наличието на предвидените в закона основания, следва да бъдат „възстановени на М.”. А. на М. е основна структура на М., а същевременно самостоятелно ЮЛ, и като такова тя разполага с процесуална правоспособност, като е носител на права и задължения, с оглед делегираните от ЗМВР правомощия/чл.26 ал.1 от ЗМВР/отм./, в редакцията му с ДВ бр.122/1997 г./.Съобразно чл. 26 ал. 2 от ЗМВР- „Организацията, дейността и взаимодействието на научно-приложните институти с националните служби се уреждат с правилник на министъра на вътрешните работи”, а според чл.70 ал.4 от същия закон „Правилникът за висшия институт се утвърждава от министъра на вътрешните работи”/, като А. на М. е със статут на самостоятелен правен субект. Като ЮЛ със самостойни права, както и второстепенен разпоредител с бюджетните средства, отпускани от М., А. на М. може чрез Ректора си да е както активно така и пасивно легитимирана да предявява и отговаря по предявени пред съда граждански искове, относно правоотношения възникнали между А. и трети лица. Същата въз основа на Решение на НС, публикувано в ДВ, бр.62/2002г., е правоприемник на преобразуваната ВИПОНД М. в университет, с наименование Академия на Министерството на вътрешните работи и със седалище С., като е носител на приетите права и задължения. Съобразно чл. 40 ал. 3 т. 4 от ЗМВР/отм./, А. на М. се представлява от Ректора, като същият е легитимен да предявява пред съда искове с правно основание чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./, без за това да е необходимо изричното му оправомощаване от Министъра на вътрешните работи, тъй като правата му да предяви такъв иск се определят по силата на закона. Допълнителни аргументи в тази посока следва да се изложат и поради това, че при предявяването на иска Ректора на А. на М. черпи права не само от изричната разпоредба на закона/чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./, но и от сключения между страните договор. Процесуалната правоспособност да предяви иск за да защитава своите права и материални интереси, е предоставена на носителят на материалното право, който е и страна по възникналите по силата на сключения договор облигационни отношения.

За правилното решение по настоящото дело, следва да се изходи от приложимия материален закон – специалната норма на чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./, както и от поетите задължение на страните по сключения договор, тъй като между тях безспорно са възникнали облигационни отношения. В разпоредбата на чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./ ясно и недвусмислено се сочи, че отстранените от служба след завършване на обучението им, включително и тези напуснали по собствено желание, преди изтичането на срок от 10 години, са длъжни да възстановят разходите за издръжка, обучение, униформеното облекло, квалификация и/или преквалификация за периода на обучението, пропорционално на времето на неизпълнение. С подписания Договор № 1331/09.06.1999г., сключен на 28.05.1999г. между Ректора на Висшия институт за подготовка на офицери и за научноизследователска дейност на М. и курсанта Яко Ж. Я., страните са поели насрещни задължения- ВИПОНД-М. са се задължили да обучават курсанта Я., като редовен студент по специалността „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред”, за получаване на висше образование, степен „бакалавър”, а Я. се е задължил, след успешно завършване, да постъпи и остане на служба в системата на Министерството на вътрешните работи за срок не по-малък от 10 години. Със Заповед К-1825/01.06.2005г. на Министъра на вътрешните работи, Я. е напуснал системата на М., от длъжността- „разузнавач”, първа степен която е изпълнявал към този момент в РЗБОП при РДВР – Благоевград, като служебните правоотношения на държавния служител в М. на Я. Ж. Я., са прекратени по негово собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта– 06.06.2005г. Именно от неизпълнението на задължението определено с изрична правна норма/чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./ и от подписания между страните по делото договор – да работи в системата на М. за срок не по- малък от 10 години, за Я. е възникнало задължението да възстанови разходите за обучението си, пропорционално на времето на неизпълнение. Налице са следователно от фактическа страна всички обективни предпоставки предвидени в закона, за ангажирането на отговорността на Я. Ж. Я., за възстановяване на разходите за издръжка, обучение и униформено облекло- 1.обучение в А. на М., по специалността „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред”, редовна форма; 2. постъпване на работа след завършване на длъжността- „разузнавач”, първа степен която е изпълнявал в РЗБОП при РДВР – Благоевград по силата на трудов договор, преди прекратяването му; 3. прекратяване на правоотношението между страните по делото по собствено желание на Я. и 4. продължителност на работата на Я. в системата на М., за периода от постъпването – месец 01.11.2002г. до датата на прекратяване на правоотношението по собствено желание- 06.06.2005г., за срок по- малък от 10 години.

Без правно значение за решението по делото е обстоятелството, че договора между страните, на който исковата претенция е основана, е сключен една година след издаването на Заповед № 1591/30.07.1998г., с която Я. е бил зачислен като курсант в А. на М. и е започнал обучението си. Възражението на жалбоподателят Я. с въззивната му жалба по делото в тази посока, настоящия състав на ОС Благоевград намира за неоснователно. Сключването на договор въз основа на разпоредбата на чл. 146 ал.1 от ЗМВР/отм./, с която постъпилият за обучение поема задължението да работи, след завършването си, в системата на М. за период не по- малък от 10 години, е въведено от закона като задължителен елемент от фактическия състав, за да може обучаващия се, да е запознат с това свое задължение още в началото на своето обучение. Сключването на договора има правно значение и за възникването на облигационно отношение между А. на М. конкретното лице постъпило за обучение, доколкото същото да бъде обвързано от поетите задължения по договора и да се ангажира лично с неговото изпълнение. Момента на сключването на договора обаче не е правопораждащия юридически факт за настъпването на неблагоприятните последици на закона предвидени в разпоредбата на чл. 146 ал. 2 от ЗМВР/отм./ за отстранения от обучение или напуснали по собствено желание, както и за отказалите се след дипломиране, да работят в системата на М. преди изтичането на установения от закона и от договора срок. Меродавен за настъпването на неблагоприятните последици за възстановяване на част от средствата изразходвани за обучение е напускането на обучаващия се от А. или прекратяването на трудовото правоотношение с поделението на М., в което успешно дипломиралият се, вече е започнал работа. Ето защо сключването на договор по реда на чл. 146 ал.1 от ЗМВР/отм./, между обучаващия се Я. и Ректора на А. със закъснение, не може да дерогира част от срока на обучение в учебното заведение или да послужи като основание за частичното намаляване на дължимото възстановяване на средствата изразходвани за това обучение, пропорционално на неизпълнението на задължението.

С Определение № 369 от 31.03.2009г. по Г.д. № 5195/2008г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ, са дадени указания на съдилищата във връзка с редица въпроси по приложението на нормата на чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./ Така безспорно изплащаните стипендии са разход направен от А. на М. през време на обучението на Я., следва да се считат за „разходи за издръжка” на курсанта, тъй като същите съставляват изразходвани парични средства, с цел финансовото подпомагане на курсантите в периода на обучението му. Под „разходи за обучение”, следва да се приемат всички средства, изразходвани от учебното заведение по повод обучението на студентите и осъществяването на целия учебен процес, извън тези дадени за издръжка като стипендии или под друга парична форма. Именно тези разходи, съставляващи получени средства за издръжка, средногодишен доход, съобразно нормативите за хуманитарни науки и вещевото имущество, са предмет и на исковата претенция по настоящото дело, като в тежест на ищцовата страна съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, беше доказването им както по основание, така и по размер.

Вземането на А. на М. от Я. Ж. Я. е станало изискуемо, тъй като е настъпил правопораждащият юридически факт за възникването на задължението за заплащане на суми за възстановяване на средствата изразходвани за това обучение, пропорционално на неизпълнението на задължението. Установи се по делото по безспорен начин, че Я. е напуснал работата си в РЗБОП при РДВР – Благоевград, на длъжност- „разузнавач”, първа степен която е изпълнявал към този момент, като това е станало на 06.06.2005г. – преди да е изтекъл период от 10 години, за който Я. се е бил задължил да работи в системата на М.. Именно поради неизпълнение на така поетото задължение по договора от Я. и в съответствие с изрично предвиденото в нормата на чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./, за Я. е възникнало задължението да възстанови част от средствата изразходвани за неговото обучение в А. на М., пропорционално на неизпълнената част от задължението, съставляващи разходи за издръжка, обучение, униформено облекло и друго вещево имущество. Въз основа на приложението на специалната законова норма на чл. 146 от ЗМВР/отм./ и при наличието на валидно сключен между страните договор, налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника Я. по предявения срещу него иск, като същият е основателен и следва да бъде уважен.

Предявеният иск според въззивната инстанция е доказан и по своя размер. Представените още с исковата молба Справка за направените разходи за обучение на Я. Ж. Я. за периода от м. Х.1998г. до м.Х.2002г., Справка извлечение от разплащателните ведомости за получената издръжка от Я. по месеци и години, както и справката за полученото вещево имущество от курсанта за същия период, подписани от Специалиста от Сектор „Управление на собствеността”, които не са оспорени от ответника по делото, бяха изцяло подкрепени от заключението на експерта по допуснатата и назначена от съда съдебно икономическа експертиза, като въззивната инстанция счита че те съставляват годни доказателства в полза на счетоводството в което са изготвени. Въз осова на тях се установява размера на сумата дължима за възстановяване част от средствата изразходвани за обучението на Я. в А. на М., пропорционално на неизпълнената част от задължението, съставляващи разходи за издръжка, обучение, униформено облекло и друго вещево имущество. Установи се според заключението на експерта икономист, че общия размер на задължението възлиза на 6 375.54лв.

Липсата в процесния период на нормативно определена методика за изчисляване и определяне на точния размер на средствата за обучение за всеки един курсант поотделно, не води на извода за недоказаност на исковата претенция по размер/Определение № 369 от 31.03.2009г. по Г.д. № 5195/2008г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ/. В експертното заключение по делото експерта категорично е посочил, че заповеди за обявяване на действителните разходи за обучение и издръжка на всеки един курсант поотделно няма, тъй като липсва нормативен акт който да задължава Ректора на А. на М. да изготвя такава. Въз основа на ПМС се определят диференцирани нормативи за издръжката и обучението на един студент по професионални направления, за всяка конкретна учебна година, като въз основа на възприетия „метод на норматива” се определят средно годишните разходи за издръжката и обучението на един курсант и другите студенти по професионални направления. Въззивният съд счита, че на база средните разходи за издръжката на един курсант от А. на М. за процесния период, следва да се счита определена и установена по размер издръжката необходима за обучението и на въззиваемия Я.. С цитираното по-горе определение на ВКС на РБ, се дават указания на съдилищата, че съобразно чл. 130 от ГПК, ако исковата претенция е установена по основание, но няма достатъчно данни за размера му, съдът следва да определи този размер по своя преценка, ако същият не бъде доказан чрез назначаване на съдебно икономическа експертиза. Настоящият състав на ОС Благоевград счита, че използваната методика от А. на М., при изчисляването на дължимата сума за възстановяване от ответника Янков е законосъобразна, поради липса на законово задължение, да бъде установяван действителния размер на дължимата издръжка за обучение на всеки един курсант поотделно. Същата следва да се счита за установена и доказана и въз основа на заключението на експерта по изготвената и възприета от съда съдебно икономическа експертиза, като предявения иск следва да бъде уважен за сумата - 6 375.54лв., а над размера уважен от съда предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В този смисъл е и дадения отговор на въпроса под „разходите за обучение”, би ли могло размера на разходите за обучение да се определя на база средногодишните семестриални такси за обучение на студенти в хуманитарните специалности при платена форма на обучение, предвидени за държавните висши и полувисши учебни заведения, на който е даден отговор с Определение № 369 от 31.03.2009г. по Г.д. № 5195/2008г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ.

Възражението за частична неоснователност на предявения иск по размер, в частта на претендираните с исковата молба сума досежно ползването от Я. вещево имущество, въззивният съд счита за неоснователно. Наистина по делото е представена и приета като писмено доказателство от първоинстанционния съд ведомост, от която е видно че Я. Ж. Я. е върнал част от вещевото имущество предоставено му за ползване от А. на М.. Разпоредбата на чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./ е ясна и категорична, че на възстановяване пропорционално на времето на неизпълнение подлежи и сума, съставляваща униформеното облекло и другото вещево имущество, предоставено на курсанта през време на обучението му, без да се държи сметка дали същото е било върнато след завършване на обучението. Следователно независимо от връщането на част от полученото през време на обучението от Янков вещево имущество, същото следва да бъде включено в базата за изчисляване на дължимата за възстановяване сума съобразно нормата на чл. 146 ал.2 от ЗМВР /отм./

С въззивната жалба по делото е направено оплакване за погасяване на предявения иск по давност, което е наведено като възражение по реда на чл. 131 от ГПК още пред първоинстанционния съд. Съобразно разпоредбата на чл. 114 ал.1 от ЗЗД, погасителните давностни срокове започват да текат в деня, в който вземането е станало изискуемо/в настоящия случай това е датата на напускане на работа в системата на М., с влязла в сила заповед- считано от 06.06.2005г./, а не от датата на заплащане на всяка една стипендия за издръжка. Макар задължението за възстановяване на част от средствата изразходване за обучение, съразмерно на непрослуженото време, да имат за своето основание напускането на системата на М. и неизпълнението на поето облигационно задължение за работа в системата на М. за срок не по- малък от 10 години, то същото е основано на специална санкция, установена с изрична законова разпоредба – чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./ и произтича от нормата на закона. Неоснователни са доводите наведени с въззивната жалба, че същото съставлява обезщетение за причинени вреди или пък неустойка във връзка с неизпълнение на задължение по договор, за да бъде приложила специалната разпоредба на чл. 111 б. „б” от ЗЗД. Липсват правни основания и за това че се касае за вземане за суми, съставляващи периодични плащания, поради което следва да бъде изключено и приложението на чл. 111 б.”в” от ЗЗД. Приложима в настоящия случай е нормата на чл. 110 от ЗЗД, като вземането следва да се счита за погасено по давност след изтичане на предвиден в закона срок от 5 години от датата, когато същото е станало изискуемо. Тъй като иска е предявен пред съда на 05.03.2010г., то същият е предявен преди изтичане на общия давностен срок и вземането не е погасено по давност.

Без съществено значение за настоящия казус е обстоятелството дали Я. е бил надлежно поканен да възстанови по реда на чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./, част от сумата изразходвана за неговото обучение, съразмерно на непрослуженото време в системата на М., която е предмет на настоящото дело. Това е така, тъй като пред съда не е предявен иск за мораторни лихви за закъснение и не се налага да бъде изследван въпроса от който момент длъжника е бил поканен доброволно да заплати дължимото. Претендира се с исковата молба законната лихва върху главницата от 6 415.29лв., считано от датата на завеждане на иска пред съда, а категорична е доктрината и съдебната практика, че самата искова молба има характера на покана до длъжника за плащане и от този момент той изпада в забава.

Съдът в рамките на правомощията си съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК, въз основа на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, както и на основание изложените правни доводи счете, че обжалваното решение на първоинстанционния съд, в частта му в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./, е незаконосъобразно, тъй като първоинстационния съд неправилно е приложил материалния закон във връзка с възражението за погасителна давност. В тази част обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено. Предявеният иск с правно основание чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./ е основателен и доказан по размер, като същият следва да бъде уважен за сумата – 6 375.54лв., съобразно заключението на експерта по изслушаната съдебно икономическа експертиза, а в останалата част над уваженото от съда, до размера претендиран с исковата молба, отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде изменено решението на съда и в частта му за разноските, а в останалата част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Следва да бъде осъден – Я. Ж. Я. да заплати на А. на М., сумата – 424.61лв., за сторените разноски пред първата съдебна инстанция и сумата – 128.31лв. пред въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 246/05.08.2011г., постановено по Г.д. №218/2010г. по описа на РС П. В ЧАСТТА МУ в която е отхвърлена исковата претенция за възстановяване на сумата– 6 415.29лв., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, поради погасяването му по давност, както и В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Я. Ж. Я., ЕГН *, от Г. П. Благоевградска област, У.”Б.” № 30, вх. Б, . 5, ап. 30, да заплати на Академия на М. Г. С., жк. „Младост– 4”, Б.”А.” № 1, сумата от 6 375.54лв./шест хиляди триста седемдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи частично възстановени разноски на основание чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./, направени от А. на М. разходи за издръжка, обучение и униформено облекло, пропорционално на времето на неизпълнение на Договор № 1331/09.06.1999г., сключен на 28.05.1999г. между Ректора на Висшия институт за подготовка на офицери и за научноизследователска дейност на М., и курсанта Яко Ж. Я., поради неизпълнението на задължението на Я., след успешно завършване, да постъпи и остане на служба в системата на Министерството на вътрешните работи за срок не по-малък от 10 години, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на дължимото.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./, над размера уважен от съда, до размера претендиран с исковата молба по делото, като НЕОСНАВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Я. Ж. Я., ЕГН *, от Г. П. Благоевградска област, У.”Б.” № 30, вх. Б, . 5, ап. 30, да заплати на Академия на М. Г. С., жк. „Младост– 4”, Б.”А.” № 1, сумата – 424.61лв./четиристотин двадесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/, за сторените разноски пред първата съдебна инстанция и сумата – 128.31лв./сто двадесет и осем лева и тридесет и една стотинки/ пред въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 246/05.08.2011г., постановено по Г.д. №218/2010г. по описа на РС П. в останалата му част като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :