№ 56
гр. Бургас, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Благой Г. Потеров
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600155 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на адвокат К.К. от АК-Бургас в качеството му на
упълномощен защитник на осъденото лице ЯН. С. П. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 1276/2020г. по описа на Окръжен
съд – Бургас и отмяна на постановеното по него решение № 16 от
15.04.2021г., с което е изменена присъда № 260005 от 16.11.2020г.,
постановена по НОХД № 48 /2020г. по описа на Районен съд – Средец, с
искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд, алтернативно – да бъде изменена присъдата на РС Средец с
приложение на института по чл. 55 от НК.
В искането е посочено, че решението на ОС – Бургас и присъдата на РС
Средец са постановени в противоречие на материалния закон и, че е
наложено явно несправедливо наказание – основания за възобновяване на
наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т. 3 от
НПК.
В писмено допълнение към искането за възобновяване, се излагат доводи,
че съдилищата и в двете съдебни инстанции не са направили задълбочен и
цялостен анализ на доказателствата по делото, приели са на доверие
1
заключението на една „измислена“, според защитата оценъчна експертиза и с
това са нарушили материалния закон. Настоява се,че наложеното наказание е
явно несправедливо и се иска отмяна на въззивното решение и на присъдата
на първонстанционния съд, алтернативно - да бъде изменена присъдата и да
бъде приложен института на чл. 55 от НК.
В съдебно заседание осъденото лице - искател ЯН. С. П. се явява лично и с
упълномощения защитник адвокат К.К. от АК – Бургас. Поддържа
наведените в искането за възобновяване на делото доводи за допуснати от
въззивната инстанция нарушения на материалния закон и моли същото да
бъде уважено.
Прокурорът от Апелативна прокуратура –Бургас изразява мотивирано
становище за неоснователност на искането за възобновяване и предлага
същото да бъде оставено без уважение.
Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като съобрази
доводите на страните, в пределите на правомощията си прие следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално
допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК
– атакувано е ВНОХД № 1276/20 на БОС, и постановеното от този съд
решение № 16/15.04.2021г в частта му, касаеща искателя ЯН. С. П., с което е
изменена присъда № 260005 от 16.11.2020г по НОХД № 48/20г на РС Средец
с която е отменена същата присъда в частта с която ЯН. С. П. ЕГН
********** е признат за виновен по чл. 196 ал. 1 т.2 във вр с чл. 195 ал. 1 т. 3
и т 5 НК, като е оправдан по обвинението по чл. 20 ал. 2 от НК и по чл. 29 ал.
1 б. „б“ НК, както и е отменена присъдата в частта по отношение на
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието по чл. 57 ал. 1 т 2 б. „а“
от ЗИНЗС
Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от
НПК. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК от процесуално
легитимирана страна – защитник. Разгледано по същество, в контекста на
очертаната аргументация, искането на осъденото лице е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Съображенията за това са следните:
І. Относно оплакванията за необоснованост на правните изводи следва да
се посочи,че същите стоят извън обхвата на касационните основания по
смисъла на чл. 348 от НПК.
В този смисъл тези оплаквания настоящият съд намира за неоснователни.
2
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред.Следва
да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на
решаващите съдебни инстанции, като в извънредното производство по чл.422,
ал.1, т.5 от НПК, съдът се произнася в рамките на установените от
инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови
такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение
на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само
правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у
решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са
предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото.
Бургаският окръжен съд, като инстанция по същество не е допуснал
нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното
убеждение на съдебния състав по основните факти от предмета на доказване в
настоящия наказателен процес.Декларираните в искането доводи за
превратна интерпретация на приобщената по делото доказателствена
съвкупност са голословни. Апелативният съд на свой ред прецени, че
въззивната инстанция е реализирала необходимата процесуална дейност,
свързана с разкриване на обективната истина и стриктно е изпълнила
императивните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл.305, ал.3 от
НПК при анализа и оценката на доказателствата.
Всички възражения в искането са правени и пред въззивната инстанция,
която им е дала мотивиран и правилен отговор.
II. Бургаският апелативен съд намира, че релевираното отменително
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не е налице.
В контекста на изложеното по-горе и при съобразяване на приетата по
делото фактическа обстановка неоснователно е заявеното в искането
оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Апелативният
съд намира, че са налице релевантните обстоятелства относно обективната и
субективната страна на престъплението по чл. 196 ал. 1 т 2 във вр с чл.195 ал.
1 т 3 и т. 5 от НК, за което е осъден Я.П.. Както бе посочено въззивният съд
не е допуснал съществени процесуални нарушения в дейността си по
събиране и оценка на доказателствата, които да са довели до опорочаване на
постановения от него съдебен акт.
Въззивният съд е направил нов собствен анализ на доказателствената
3
съвкупност, като въз основа на изясняване на релевантни към предмета на
доказване факти е мотивирал материалноправните си изводи по правната
квалификация на деянието, изменяйки частично тези на първоинстанционния
съд относно липсата на съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, липсата
на основания за правната квалификация „опасен рецидив“ по смисъла на чл.
29, б. „б“ от НК и неправилното приложение на конкретни разпоредби от
специалния ЗИНЗС относно изтърпяване на наложеното на осъденото лице П.
наказание лишаване от свобода.
Касационната инстанция, каквато се явява настоящият съд има възможност
да провери само спазването на процесуалните правила, гарантиращи
правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция
при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване.
В тази насока, следва да се посочи, че не е налице превратна оценка на
събраните доказателства, игнориране на доказателства или неоснователно
кредитиране на едни доказателства за сметка на други от страна както на
въззивния, така и на първоинстанционния съд. Проверяваното решение в
пълнота отговаря на изискванията на чл. 339 от НПК, като въззивният съд е
извършил цялостна проверка на постановената присъда съгласно
разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК и е дал аргументиран отговор на
възраженията на осъденото лице. В настоящото производство проверката за
правилното прилагане на материалния закон се свежда само до проверка на
съответствието на фактическите констатации с направените
материалноправни изводи, а нарушения в тази насока не са установени.
Аргументите за липса на виновно поведение на осъденото лице са
неоснователни. Изводите за обективна и субективна съставомерност на
деянието по посочения престъпен състав на чл 196 ал. 1 т 2 от НК вр чл.195,
ал. 1, т. 3 и т 5 вр. чл. 194, ал. 1, от НК са обосновани и законосъобразни, като
постановените по делото съдебни актове са мотивирани в достатъчна степен.
III. При условията на алтернативност е направено и възражение на
осъденото лице и на неговия защитник по отношение на наложеното
наказание, в частност неприлагането на разпоредбата по чл.55 от НК,
представляващо според защитника касационното основание по чл. 348 ал. 1, т
3 от НПК.
Посоченото възражение е неоснователно, наложеното наказание не само не
е явно несправедливо, същото е наложено до размера на предвидения в
4
закона минимум от три години. Първоинстанционният съд е
индивидуализирал наказанието при един много съществен превес на
смекчаващи вината обстоятелства, като е отчел в завишена степен тежкото
семейно положение на осъденото лице П., както и стойността на отнетите
вещи. Ниският размер на стойността на предмета на престъплението сам по
себе си не може да служи като единствен критерий за обществената опасност
на деянието, която в случая е висока и е изводима от характера, времето и
начина на извършване на инкриминираното по делото престъпление, както и
неговата разпространеност в този регион на страната. В противовес на това,
до голяма степен е недооценена степента на обществена опасност на дееца,
неговата криминална проявеност и обремененото му съдебно минало извън
осъжданията, обосноваващи наличието на опасен рецидив. Касае се за лице с
висока степен на обществена опасност, с трайно установено престъпно
поведение и навици, което е продължило престъпната си дейност независимо
от изтърпяваните до настоящия момент наказания лишаване от свобода, като
изцяло е неглижирало своите семейни и родителски задължения.
Правилно въззивният съд не е споделил доводите на защитата и на
осъденото лице в тази насока, като е приел,че смегчаващите вината
обстоятелства не са нито многобройни в тяхната съвкупност, нито някое от
тях има качеството на изключително. Въззивният съд правилно е приел, че
оценката на смегчаващите вината обстоятелства, осъществена от
първоинстанционния съд е дала основание за определяне на наказанието в
границите на предвидения специален минимум за процесното престъпление.
По изложените съображения настоящият съд намира, че искането на
осъденото лице ЯН. С. П. за възобновяване на делото е неоснователно и като
такова следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице ЯН. С. П. ЕГН
********** за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №
1276/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд и за отмяна на постановеното
от същия съд Решение № 16 от 15.04.2021г,с което е признат за виновен по
чл. 196 ал. 1 т.2 във вр с чл. 195 ал. 1 т. 3 и т 5 НК, като е оправдан по
5
обвинението по чл. 20 ал. 2 от НК и по чл. 29 ал. 1 б. „б“ НК, както и е
отменена присъдата в частта по отношение на първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието по чл. 57 ал. 1 т 2 б. „а“ от ЗИНЗС, а в останалата
част е потвърдена присъда № 260005 от 16.11.2020г по НОХД № 48/2020г на
РС Средец.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6