№ 26
гр. София , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601156 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане на 14.08.2020г., с вх. № 903718, от адв.Л. Н., упълномощен
защитник на осъдения Ж. Д. Д. за възобновяване на НОХД № 576/2019г. на РС-Благоевград,
потвърдено с решение по ВНОХД № 243/19г. на ОС-Благоевград.
В искането се сочи, че съдът не бил допуснал и назначил комплексна експертиза,
която да установи три обстоятелства - отговаря ли тази напитка на стандарта за
високоалкохолна напитка; в случай, че отговаря - на каква именно напитка; каква е цената
на съдържащата се в бутилките течност спрямо пазарните аналози. Поддържа, че с такава
експертиза е било възможно да се установи, че алкохолната напитка от иззетите бутилки не
отговаря на никакви стандарти, най-малко на уиски „Джони Уокър“ - черен етикет, в което
декларираното съдържание на алкохол е доказано 40 %. С оглед на това счита, че съдът
неправилно е квалифицирал деянието, тъй като доверителят му Д. е станал обект на измама.
Същият не е знаел, че получава именно такава марка уиски. Съдът го лишил от
възможността да докаже, че е неоснователно обвинен, тъй като видът и марката на
алкохолната напитка са елемент от обвинението, респ. присъдата. Второинстанционният съд
бил отказал да приеме като доказателства по делото две бутилки уиски, заедно с
документите за плащането им - фактура и касова бележка, с което щяло да се опровергае
приетото от първоинстанционния съд, че осъденият Д. е знаел, че няма такава цена, и от
това да се прави извод относно умисъла му. По този начин съдът го лишил от възможността
1
да се защити срещу абсурдната теза на първоинстанционния съд. Поддържа, че съдът
неправилно бил кредитирал показанията на св.С., които не били подкрепени от други
доказателства, а показанията на свидетелите, служители на МВР - Г. Г., Б. М., А. К., В. Д. и
И. И., не били обсъдени, независимо от факта, че между тях има съществени противоречия.
Сочи, че е било прекратено образувано в Окръжна прокуратура досъдебно производство за
престъпление по чл. 244, ал.1 от НК относно недействителните бандероли, с които са били
облепени бутилките поради липса на доказателства за умисъл у извършителя. В решението
си Окръжният съд не бил коментирал експертизата във връзка с тези бандероли, като
голословно се бил произнесъл, че „той ясно е съзнавал какъв алкохол е поръчал“.
Безкритично било възприето твърдението на прокурора, „че наличието на фалшиви
бандероли е приравнено на липсата на такива“. И двете съдебни инстанции не се били
произнесат относно обективно възникналото противоречие, че Д. е обвинен и признат за
виновен за това, че е държал акцизна стока без бандерол, а в същото време не може да му
бъде търсена наказателна отговорност за неистинските бандероли, с които били облепени
бутилките, поради липса на умисъл. Оспорва да е осъществено държането на тази стока, тъй
като в момента, в който тя е била прехвърлена в багажника на автомобила му, са се явили
служителите на МВР и са я иззели. Този въпрос също бил останал извън вниманието на
съда. Счита, че изводите на съда относно вината на Д. не е подкрепен от доказателствата по
делото, вкл. и от показанията на посочените по-горе служители на МВР, поради което и
обвинението не е доказано по несъмнен начин - нарушение на чл.303 от НПК /сочи
Постановление на Пленума на Върховния съд № 6 от 1977г. и останалата практика на
Върховния и на Върховния касационен съд и становището на акад. Ст. Павлов (вж. Павлов,
Ст., Наказателен процес на Народна република България, С. Наука и изкуство, 1979 г., стр.
392-396)/.
Моли на основание чл.422, ал. 1, точка 5 във вр. с чл.348, ал.1, точки 1 и 2 от НПК да
бъде възобновено производството по делото и на основание чл.425, ал.1, точка 2 от НПК да
бъдат отменени присъдата и решението.
В съдебно заседание пред САС защитата на осъдения - адв.Н., поддържа искането
с основанията, които са релевирани в него. В допълнение сочи, че са допуснати
процесуалните нарушения при осъществяване огледа на местопроизшествие. Счита, че
процесуалното действие, което е трябвало да бъде извършено, е претърсване и изземване от
автомобила на осъдения, поради което не било ясно на какво основание са били иззети
веществените доказателства. Счита, че разследването на досъдебното производство е
извършено от некомпетентен орган - следовател в Областната следствена служба в
гр.Благоевград, което е в нарушение на чл.194, ал.3, във връзка ал.1, т.4 от НПК. Поддържа,
че мотивите на инстанционните съдилища не отговаряли на изискванията за закона, както и
некоректно възпроизвеждали данни от доказателствения материал, което следва да се
приравни на липса на мотиви. В пледоарията си защитата излага обстоятелства, касаещи
СПО и оспорва достоверността на показанията на разпитаните като свидетели полицейски
служители, участвали в нея.
2
В съдебно заседание пред САС прокурорът, представляващ САП, взема становище,
че искането е неоснователно, тъй като няма основания съдът да упражни правомощията си
по чл.425 от НПК.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличието на релевираните основания за възобновяване, намери
следното:
Искането на осъдения Ж. Д. и неговия защитник за възобновяване на
производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл.420, ал.2 от НПК
и в срока по чл.421, ал.3 от НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по
чл.419 от НПК съдебен акт.
Разгледано по същество същото е основателно.
С присъда № 3984 от 25.04.2019г. по НОХД № 576/2019г. Районен съд-Благоевград е
признал подсъдимия Ж. Д. Д. за виновен в това, че на 19.08.2017г. около 09,30 часа в
собствения си лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с рег.№ *******, паркиран на
паркинга на магазин „Кауфланд“, находящ се на бул.“Димитър Солунски“ в гр.Благоевград,
е държал акцизни стоки без бандерол - спиртни напитки, както следва: - 25 бутилки
алкохолен продукт, поставен в стъклени бутилки с вместимост от 0,700 мл. с надпис „
Johnnie Walker - Black Label Blended Scotch Whisky Aged II vedrs - 40%volq 70cle “,
определени като етилов алкохол, с действително алкохолно съдържание по обем 33,3 % v/v,
с код по комбинирана номенклатура 2208, със средна пазарна стойност на бутилка от 44,50
лв /четиридесет и четири лева и петдесет стотинки/ или всичко на обща стойност 1 112,50
лв. /хиляда сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/, с дължим акциз 64,10 лв. /шестдесет
и четири лева и десет стотинки/, като всички стоки са акцизни стоки без бандерол, когато
такъв се изисква по закон съгласно Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за
виното и спиртните напитки / с конкретно посочени норми от тези закони/, когато случаят е
немаловажен, поради което и на основание чл.234, ал.1, пр.2 от НК, вр.чл.58а, ал.1 от НК
му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, наказание „глоба“ в
размер на 1 112,50 лева, както и наказание „лишаване от право да упражнява професия или
дейност, свързани с държане, разпространение и търговия на акцизни стоки“ за срок от две
години.
С решение № 847 от 20.02.2020г. по ВНОХД № 243/2019г. Окръжен съд –
Благоевград е изменил присъдата на PC- Благоевград в санкционната й част, като е отменил
наложеното на подсъдимия Д. наказание по чл.37, т.7 от НК „лишаване от право да
упражнява професия или дейност, свързани с държане, разпространение и търговия на
акцизни стоки“ и я е потвърдил в останалата й маст.
3
При осъществената извънредна съдебна проверка САС констатира, че е налице
посочено от защитата на осъденото лице съществено процесуално нарушение, което попада
в обхвата на предвидените по чл.348, ал.3, т.1 от НПК, изразяващо се в следното:
Първоинстанционното производство пред РС-Благоевград е протекло по предвидения
в чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от
подсъдимия Ж. Д.. Пред съда той е признал изцяло фактите по възведеното му обвинение,
така както тези факти са очертани в обвинителния акт, и се е съгласил за тях да не се
събират допълнителни доказателства. Съдът от своя страна, констатирайки обоснованост на
направеното от подсъдимия признание от валидно събраните на досъдебното производство
доказателства, е приложил съкратената процедура на съдебно следствие в избраната от
подсъдимия форма.
При така признатите от подсъдимия факти, които са приети за подкрепени от
доказателствения материал, събран по делото, първата инстанция е разполагала с
единствената възможност да приеме за установена именно онази фактическа обстановка,
която е отразена и описана в обвинителния акт. Приетата за установена фактология
първостепенният съд е квалифицирал като престъпление по чл.234, ал.1 от НК, за което е
признал подсъдимия Ж. Д. за виновен и го е осъдил с присъдата си.
По жалба на защитника на подс.Д. – адв.Н., присъдата е била предмет на въззивен
контрол пред Окръжен съд –Благоевград. Вторият съд е постановил да бъде проведено
въззивно съдебно следствие, след като служебно е констатирал, че „…обективната истина
по делото не е изяснена обективно, всестранно и пълно…“ /съд.заседание от 23.10.2019г.,
л.23-24 от възз.д./. В хода на въззивното следствие като свидетели по делото са разпитани Г.
Г., Б. М., А. К., В. Д. и И. И. – служители на Дирекция “Вътрешна сигурност“ – МВР. С
определение от същото заседание окръжният съд е уважил искането на защитата за
допускане на нова съдебно-оценителна експертиза, която да даде отговор на въпроса за
пазарната стойност на инкриминирания алкохол съобразно установеното алкохолно
съдържание, както и за размера на дължимия акциз, отново с мотив „…за изясняване на
делото от обективна страна…“.
При така осъществените производства пред двете инстанции по същество,
настоящият състав намери, че е допуснато съществено процесуално нарушение от
второинстанционния съд, налагащо възобновяване на производството по ВНОХД 243/19г. и
отмяна на постановеното по това дело решение. Въззивният съд е надхвърлил
правомощията си на контролна инстанция по отношение на съдебен акт /присъда/,
постановен при диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК и не се е съобразил с
императивните изисквания, залегнали в Тълкуватено решение № 1/2009г. по т.д. №1/2008г.
на ОСНК на ВКС. В т.8.2 на това решение е посочено следното: „Цялостното признаване от
подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя
ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното
4
решение. Въззивният състав проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е
осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство -
налични предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено
волеизявление по чл.371, т.2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка);
спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно
следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл.373, ал.2 и 3
НПК. При установено изпълнение на лимитираните в Глава двадесет и седма от НПК
правни предписания, въззивният съд не разполага обаче с процесуална възможност да реши
делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и
да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти.“. Събирането на
доказателства от въззивния съд, при това с мотив „за пълно и всестранно изясняване на
обективната истина“, е в недопустимо противоречие с целта и смисъла на особената
процедура на съкратеното съдебно следствие. В посоченото тълкувателно решение на
върховната инстанция изрично е разписано, че в тази процесуална ситуация допустимата
защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения
по обвинителния акт. Релевираните от защитата възражения и направени доказателствени
искания, както и служебно осъщественото от въззивната инстанция съдебно следствие, в
хода на което са събрани множество гласни доказателства и е приобщена експертиза, не се
включват в очертаните от тълкувателната практика предели на тази защита – да се
установяват и противопроставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства,
свързани с приложимия материален закон, както и такива, касаещи предпоставките и
съдържанието на наказателната отговорност.
Както пред инстанционните съдилища, така и в искането за възобновяване на
производството, адв.Н. поддържа доводи, които касаят съставомерността /субективната
страна/ на престъплението, за което е обвинен Ж. Д.. В тази връзка следва да се отбележи, че
в правомощията на настоящата извънредна инстанция не е предвидено основанието
„необоснованост“ на съдебния акт, а единствено преценка за допуснати съществени
нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Констатираното нарушение на
процедурата на съкратеното съдебно следствие, което е от такъв характер, че засяга
законосъобразното осъществяване на доказателствената дейност на съда в това
производство, е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като е довело до
ограничаване процесуалните права на страните. При положение, че въззивната инстанция
застъпва становището, че обективната истина по делото не е изяснена обективно,
всестранно и пълно, в правомощията й е било единствено да върне делото на първия съд за
допуснато от него нарушение на чл.372, ал.4 от НПК, изразяващо се в неправилност на
извода й, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства.
Констатираното нарушение е такова по чл.348, ал.3, т.1 от НПК и налага уважаване
искането на защитника на Ж. Д. за възобновяване на производството по ВНОХД 243/2019г.
на ОС-Благоевград. Това е така, тъй като доводите, с които се обосновава необоснованост на
5
съдебните актове, имплицитно съдържат и такива за нарушения в доказателствената дейност
на втората инстанция. Това налага отмяна именно на решението на БлОС по реда на
извънредния контрол и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд,
който да прецени доколко допустими, респ. основателни са доказателствените претенции на
защитата в контекста на диференцираната процедура. Становището на САС е, че при
новото разглеждане на делото следва внимателно да бъдат обсъдени възраженията на
защитата, касаещи субективната съставомерност на престъплението по чл.234, ал.1 от НК.
Без това да има задължителна сила или дори да служи като указание, по съществото на
спора настоящия състав счита, че е недостатъчна доказателствената обезпеченост на извода
на съдилищата за знание у подс.Д., че държи акцизни стоки без бандерол. Особено
показателни и будещи съмнение относно обосноваността на внесения обвинителен акт са
мотивите на постановлението от 04.02.2019г., с което наблюдаващият прокурор е прекратил
наказателното производство в частта относно обвинението на Ж. Д. за престъпление по
чл.244, ал.1 от НК, касаещо същите бутилки. На стр.4 от прокурорския акт е посочено
следното: “…Т.е. липсва доказаност обвиняемият, както да е знаел предварително, че
бутилките, изпратени му от свидетеля С., ще бъдат облепени с неистински бандероли, така
и да е възприел лично, физически белезите на бандеролите, които да е могъл да осъзнае и да
оформи убеждение, че са неистински.“. В обстоятелствената част на внесения обвинителен
акт за престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 от НК във връзка със субективната страна на
деянието единствено е посочено, че Д. е искал да купи евтин алкохол. Дали съзнанието, че
купува евтин алкохол, може да се приравни на знанието, че държи акцизна стока без
бандерол, е отговор на фактически въпрос, който следва да намери място в актовете на
инстанциите по същество при съблюдаване на забраната, предвидена в чл.303, ал.1 от НПК,
че присъдата не може да почива на предположения.
В пледоарията си пред настоящия състав на САС адв.Н. поддържа доводи за
допуснати на досъдебното производство нарушения при събиране на доказателствата, както
и за превратно тълкуване на приобщената доказателствена съвкупност. Доказателствената
обезпеченост на признанието на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно императива на чл.372, ал.3 от НПК предполага извод на
инстанционните съдилища, че действията по разследването са извършени при условията и
по реда, предвидени в НПК. Констатираното от САС особено съществено нарушение на
процедурата по въззивен контрол на присъда, постановена при съкратено съдебно
следствие, и отмяна на решението на Окръжния съд, неминуемо предполага отговор от
новия състав на така поддържаното възражение, доколкото в същината си то се отнася до
законосъобразното провеждане на диференцираната процедура, респ. необходимост от
разглеждане на делото по общия ред.
При този изход на делото и отмяната на въззивното решение на изложените по-горе
основания, САС не намира за необходимо да излага съображения във връзка с възражението
на защитата, че мотивите на съдебните актове на районния и окръжния съд не отговарят на
6
изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, както и че разследването на досъдебното производство
е извършено от некомпетентен орган. По тези въпроси следва да се произнесе съдебният
състав при осъществяване на правомощията си като въззивна инстанция за проверка на
присъда, постановена при условията и по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.424, ал.1, вр.чл.425, ал.1, т.1 от НПК, САС,
НО, 7 състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД 243/2019г. на ОС-Благоевград.
ОТМЕНЯ изцяло решение № 847 от 20.02.2020г. по ВНОХД № 243/2019г. на
Окръжен съд – Благоевград.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7