Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 12.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на пети ноември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 15697 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 232791/03.10.2019г.
изменено с Определение №
20214499/02.10.2020г. по гр.д. № 43896 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 172-ри състав Агенция „П.И.”
Булстат ********, с адрес: гр.София, бул. „********е осъдена да заплати на З..Д.Б.И.”АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***
на основание на чл. 213 от КЗ (в
сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 8047,50лв, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба-03.07.2018г. до изплащането й, представляващи регресно вземане за изплатено
по застраховка „Автокаско” обезщетение за вреди, причинени на 06.04.2015г. на
пътно платно на автомагистрала Тракия”, 46км. в посока София; сумата от 1397,18лв., представляващи обезщетение
за забава за плащането на главницата за периода до 15.06.2018г..; сумата от 1207,79лв. разноски по делото, като
неоснователен е отхвърлен обратен евентуален иск на Агенция „П.И.” Булстат ********, с адрес: гр.София, бул. „********срещу
„А.”ЕАД, ЕИК********* със седалище и
адрес на управление:*** за заплащане на основание на чл. 79 вр. с чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД сумата от
8047,50лв, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-03.07.2018г. до изплащането й,
представляващи вземане за изплатено обезщетение за вреди по лек автомобил
„Фолксваген Пасат”, рег. № *******, причинени на 06.04.2015г. на пътно платно
на автомагистрала Тракия”, 46км. в посока София; сумата от 1397,18лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на
главницата за периода от 31.09.2018г. до
15.06.2018г., като Агенция „П.И.”
Булстат ********, е осъдено да заплати на „А.”ЕАД,
ЕИК********* съдебни разноски от 100лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5171116/21.10.2019г. от ответника по главните искове и ищец по обратните искове - Агенция „П.И.” Булстат ******** в
частта, в която главните исковете са
уважени и в частта, в която са
отхвърлени обратните му евентуални искове. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочило е, че приетият протокол за ПТП не съдържал
задължителните реквизити по чл. 179 от ЗДвП, записванията по него били
опровергани от събраните гласни доказателства за начина на настъпване на
вредите, както и от уведомлението за щета в частта за вредите, бил съставен
30минути след настъпването на ПТП, органи на КАТ не възприели механизма на
настъпването на ПТП и на вредите, не
описвал размер на препятствието, не били направени снимки. Не било установено
дали препятствието е било предвидимо, не било установено противоправно
поведение. Водачът на автомобила се
движел с несъобразена скорост и дистанция с движещия се пред него автомобил,
което не му позволило да избегне препятствието. Заключението по
съдебно-автотехническата експертиза възпроизвело протокола за ПТП и не следвало
да се кредитира, възможно било вредата да е настъпила по други причини.
Застрахователят не бил изяснил механизъм на ПТП, полицата не съдържала
задължителни реквизити . Не било доказано че вредите са настъпил
застрахователен риск, че не е налице изключен такъв – че водач не е бил од
въздействие на алкохол или упойващи средства, че не е отказал алкохолна проба,
че не е извършил умишлени действия, не било установено проведена процедура по
раздел VІ от ОУ. Неправилно не били уважени обратните му евентуални искове. С
приетия по делото договор за обществена поръчка бил възложил на
Автомагистрали”АД предприемане на всички необходими действия за опазване на
пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия за
движение, като започне незабавни действия
след поява на необходимост от това, поддържа републикански пътища на
договорено ниво. Задълженията на изпълнителя по договора включвали надзор по
смисъла на чл. 50 от ЗЗД за състоянието на пътя в процесния участък,
бездействието му довело до настъпването на ПТП и съгласно чл. 28 от договора
следвало да понесе отговорността за обезщетяване на вредите. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещните
страни.
Въззиваемият-ищец по главните искове – „З..Д.Б.И.”АД,
ЕИК ******** е оспорило жалбата. Изложило е съображения, че
решението било правилно. Посочило е, че приетите протокол за ПТП, заключение по
техническа експертиза, гласни доказателства установяват механизма на ПТП и
причинно-следствената връзка между поведението на лицата, на които ответникът
възложил работа по поддръжка на пътя и настъпването на вредите, техния размер.
Претендирал е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски
на насрещната страна.
Въззиваемият – ответник по обратните евентуални искове и трето лице помагач
на страната на ответника по главните искове – А.”ЕАД,
ЕИК********* е оспорил жалбата в частта по обратните евентуални искове, посочил
е че жалбата е основателна в частта по главните искове. Изложило е съображения,
че по делото не се установило настъпването на вредите по механизъм, посочен в
исковата молба. Представеният протокол за ПТП бил непълен, неточен и противоречив,
опроверган от събраните гласни доказателства. С договора от 28.11.2014г. му
било възложено да поддържа участъка на магистрала „Тракия” км. 46, но
конкретните работи съгласно чл. 5 от договора следвало да му се възложат по
отделно задание – месечно, годишно, допълнително и извънредно. Такова задание
не му било дадено за процесния участък
поради което и правилно районният съд отхвърлил евентуалните обратни искове.
Нямал задължение да осигури екип, който да следи за възникване на непредвидени обстоятелства,
каквото съгласно т. 14 от раздел І от договора било откъсването на парче асфалт
от настилката, поради което и не можело да се приеме, че е бил длъжен незабавно
да отстрани същото. Задължението му било да осигури екип за реакция на вече установени
непредвидени обстоятелства и само по конкретно възлагане да предприеме
необходимите действия. Нямал задължение да осъществява цялостен надзор върху
автомагистралата, това задължение било останало за Агенция „П.И.”. Претендирало
е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2018928/03.07.2018г. на – „З..Д.Б.И.”АД,
ЕИК ******** срещу Агенция „П.И.”
Булстат ********, с която е поискал съдът да осъди ответника на основание на чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г.,
отм) и чл. 86 от ЗЗД да му
заплати сумата от 8047,50лв, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба-03.07.2018г. до изплащането й, представляващи регресно вземане за
изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за вреди и ликвидационни
разноски от 15лв, причинени на 06.04.2015г. по застрахован при ищеца автомобил
„Фолксваген пасат”, рег. № *****по застраховка „Автокаско” полица № А1314008217010162028/16.05.2014г. от парчета асфалт, отлепени от пътно платно на автомагистрала „Тракия”,
км. 46 в посока гр.София; сумата от 1397,18лв.,
представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от
31.09.2016г. до 15.06.2018г., както и
разноски по делото. Навело е твърдения, че към 06.04.2015г. бил обвързан от валидно
правоотношение по застраховка „Каско” за автомобил „Фолксваген пасат”, рег. № *****,
същият попаднал в участък на пътно платно на магистрала Тракия, на който имало
отлепени парчета асфалт и претърпял вреди
определил обезщетението на сумата от 8032,50лв., които платил на
застраховани, направил ликвидационни разноски от 15лв., поканил ответника да му
заплати сумата , но ответникът не го направил.
Ответникът- Агенция „П.И.” Булстат ********, в предоставения му срок е оспорил
исковете. Заявил е, че представеният протокол за ПТП не съдържал задължителните
реквизити по чл. 179 от ЗДвП, записванията по него не установявали начина на настъпване на
вредите, бил съставен 30 минути след настъпването на ПТП, органи на КАТ не
възприели механизма на настъпването на ПТП
и на вредите, не описвал размер на препятствието, не били направени
снимки. Не било установено дали препятствието е било предвидимо, не било
установено противоправно поведение, както и че водач бил спазил правилата за
скорост и дистанция. Застрахователят не
бил изяснил механизъм на ПТП, полицата нямала задължителни реквизити. Не било
доказано, че вредите са настъпил застрахователен риск, че не е налице изключен
такъв – че водач не е бил под въздействие на алкохол или упойващи средства, че
не е отказал алкохолна проба, че не е извършил умишлени действия, не било
установено проведена процедура по раздел VІ от ОУ. Увреденият бил допринесъл за
настъпването на вредите. Поискал е да се конституира на негова страна трето
лице –помагач – А.”ЕАД и е предявил евентуални обратни искове с правно
основание чл. 79 вр. с чл. 82 и чл. 86
от ЗЗД срещу него за заплащане на сумите, за които били предявени исковете
по чл. 213 от КЗ (отм) и чл. 86 от ЗЗД. Посочил е, че с договор за обществена поръчка
от 28.11.2014г. бил възложил на „А.”ЕАД предприемане на всички необходими
действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на
безопасни условия за движение, като започне незабавни действия след поява на необходимост от това, поддържа
републикански пътища на договорено ниво. Задълженията на изпълнителя по
договора включвали надзор по смисъла на чл. 50 от ЗЗД за състоянието на пътя в
процесния участък, бездействието му довело до настъпването на евентуалното ПТП
и съгласно чл. 28 от договора следвало да понесе отговорността за обезщетяване
на вредите. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията
за разноски на насрещните страни.
Ответникът по обратните евентуални искове и трето лице помагач на страната
на ответника по главните искове – А.”ЕАД, ЕИК*********
е оспорило исковете. Посочило е, че процесните вреди не са настъпили по
механизъм, посочен от застрахователя, не било установено автомобил да е бил в
изправно техническо състояние, размер на иск бил прекомерен. Протокол за ПТП не
съдържал възприятия на органи на КАТ за механизъм на настъпването на вреди и не
обвързвал съда, настъпването на ПТП било по вина на водача на автомобила, която
не спазил разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, имало съпричиняване. Дори да се
приемело, че главните искове са основателни не били такива евентуалните обратни
искове. Дейностите, които следвало да изпълнява по договора за обществена
поръчка не били предварително определени, а се възлагали с допълнителни
задания. Почистването на парчета асфалт от пътното платно на магистралата в
процесния участък следвало да му се възложи изрично от възложителя, а това не
било направено. Претендирало е разноски.
По делото са приети
застрахователна полица по застраховка „Каско ”
№ 1400821701162028/16.05.2014г., носеща подпис за страните по нея, Общи
условия , преписка по щета № 15010001004366/2015г., съгласно които „З.Б.И.”АД на
16.05.2014г. е сключило с Димитър Филипов Андонов договор за застраховка „Каско-клауза Р-201” за
период от 17.05.2014г. до 16.05.2015г. за територия на Република България за
МПС „Фолксваген Пасат”, рег. № СА***** при застрахователна сума от 15300лв. и
застрахователна премия от 785лв.,
платена при сключването на договора, по искане на застрахования е образувана щета
№ 15010001004366/2015г. за обезщетяване на вреди по това МПС по предна емблема, елементи от предна решетка,
кора под двигател, изтекло масло, резервоар, датчик, мигач, настъпили на
06.04.2015г. на автомагистрала „Тракия”, км. 46 в посока София от отскочили при
преминаване от предния автомобил парчета асфалт от настилката на пътното платно,
които попаднали под автомобила и ударили елементи от него, на 08.04.2014г. и на
29.04.2015г. , на 22.05.2015г. ищецът е огледал автомобил и е констатирал
уврежданията по него - по кора под двигател, маслен картер, кожух, кора под
предна броня, радиатор, подкалник, кора под дясна част на купе, датчик, рамка,
греда, подкалник, предпазен щит, модул маслена помпа., приел е че разходите за
отстраняване на вредите са 8032,50лв., и
на 06.07.2016г. наредил сумата по сметката на застрахования, на 31.08.2016г. е
съставил покана до ответника за плащане на 8057,50лв. в която са включени ликвидационните разноски по щетата. Съгласно
Общите условия всяка от клаузите по застраховка „Каско” е включвала
обезщетяване на вреди от ПТП –
сблъскване или удар с друго ПС или
подвижни и неподвижни предмети, освен клауза „Бюджетно каско” и „Кражба и
грабеж“. В полицата е посочено, че по
тази полица не се покрива кражба и грабеж на цяло МПС за чужбина, а за България
се покрива този риск след поставяне на сигнално-охранителна техника.
По делото е приет протокол за ПТП
№ 1437006/06.04.2015г., съставен в в 17,20ч. от органи на КАТ, посетили
местопроизшествие, съгласно който около 16,50ч. е настъпило ПТП на Автомагистрала
Тракия”, км 46 в посока към гр. София, при което водач на автомобил МПС
„Фолксваген Пасат”, рег. № СА*****-Д.А.се ударил в парчета асфалт, отлепени от
пътното платно при което получил видими щети по предна броня, подкартерна кора,
картер и др.
Разпитан по делото св. Д.А.е
заявил, че през 2015г. при управление на
Фолксваген Пасат” на връщане от гр. Пазарджик към гр. София преди отбивката за Ихтиман претърпял инцидент
– управлявал автомобила в дясната лента, пред него имало друг автомобил и от
пътя при движението на движещия се пред него автомобил отхвръкнало парче асфалт
и ударило колата му отдолу, свидетелят спрял в аварийна лента и не могъл да продължи,
видял парчето асфалт цялото окъпано в масло.
Заявил е, че видял как парчето
при някакво завихряне от движещия се пред него автомобил отхвръкнало, то можело
и да влети през челното стъкло на неговия автомобил, но попаднало под него.
Посочил е, че се движел със скорост около 100км./ч. След като спрял видял, че имало
изтекло масло, при прегледа при застрахователя установили, че има разбит корпус
на скоростна кутия, както и допълнителни щети отдолу, не ги помнел вече. Не
помнел в този участък да имало ограничение за движението по автомагистралата, времето
било ясно, сухо, асфалт бил сух.
С приетото и неоспорено от
страните заключение по съдебно-авто-техническата експертиза, което съдът
кредитира като задълбочено и неопровергано от другите събрани по делото
доказателства, вещото лице е посочило, че процесните вреди могат да настъпят от
ПТП с механизъм по приетия по делото протокол за ПТП, автомобилът бил регистриран за първи път на
25.01.2007г., стойността на ремонта на уврежданията на автомобила по средни пазарни цени към дата на ПТП е 15 100,87лв., обичайните
ликвидационни разноски по такава щета били
15лв. Нямало данни за физическите характеристики на препятствието на пътя,
ако било с по-голям размер вредите можели да се получат и при по-ниска скорост
на движението.
По делото е приет неоспорен от страните
договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-10/28.11.2014г., носещ
подпис за страните по него, съгласно който Агенция „П.И.” е възложила на „А.”ЕАД
поддържане – превантивно, текущо зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации на Автомагистрала „Тракия“, ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ
Пловдив и ОПУ Стара Загора за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 5 от договора
дейностите по се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни
и извънредни задания. Извънредното задание съгласно т.8 и т.14, раздел І от
договора е писмено възлагане на работи, необходими за осигуряване проходимост
на пътя и безопасно движение при възникване на непредвидени обстоятелства –
такива от извънреден характер, възникнали след сключването на договора и които
не е било възможно да се предвидят. Допълнителното задание съгласно т. 5 от Раздел
І от договора е писмено изявление на възложителя за работи, които не са
включени в месечното задание, необходимостта от което е възникнала след
съставянето на месечното задание и е за работи, необходими с оглед правилната
експлоатация на пътя и безопасност на движението. Съгласно чл. 5, буква „в” от
договора изпълнението на извънредното задание се възлага от възложителя
писмено, изпълнението следва да започне незабавно , а до 3 дни от възникването
на непредвиденото обстоятелство същото се оформя като извънредно задание и се
връчва на изпълнителя. Съгласно чл. 9, ал. 4 от договора възложителят
осъществява цялостен контрол върху качество на изпълнение на работите. Съгласно
чл. 12 от договора изпълнителят в рамките на правата си по договора е длъжен да
предприема действия по опазване на пътя с оглед безопасност на движението, да
изпълнява допълнителни разпореждания на възложителя, да започва работа веднага
след възникване на необходимост от същото , поддържа в готовност аварийни екипи,
които при необходимост да осигуряват безопасност при движението.Съгласно чл. 28
от договора при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение
на задълженията на изпълнителя по договора и на нормативни изисквания за
същото, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за
причинени вреди.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението :
По главните искове:
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2015г.,
договорът за застраховка е сключен през 2014г.,
съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2006г., отм).
Предявените главни искове са с
правно основание чл. 213 от КЗ (2006г.,
отм) вр. с чл. 86 от ЗЗД .
При този иск в тежест на ищеца е
да установи деликтна отговорност на ответника по отношение на
увредения-застрахован по смисъла на чл. 49 и чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. с чл. чл.
30 и чл. 49, ал.1, т. 4 от Закона за
пътищата- неизпълнение на задължението й по закон, да поддържа републикански
пътища, в следствие на който деликт -
причиняване на З..събитие, са настъпили вреди,
последвало е плащане на З..обезщетение от застрахователя по валидно З..правоотношение
в размер на пазарната им стойност към настъпване на събитието, за които
предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване..
Съгласно разпоредбата на чл. 213,
ал. 1 от КЗ(2006г. , отм) с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу причинителят на
вредата до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 и
чл. 49, ал.1, т. 4 от Закона за пътищата
Агенция П.И.
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища, като от бюджета на агенцията се
финансират разходи за изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища.
Републикански път съгласно чл. 3, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ са автомагистралите, скоростните пътища и
пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански
пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа.
Правото на застрахователя да иска
от третото лице, причинило вредата, след плащането на застрахователното
обезщетение, е регресно право, а встъпването в правата на застрахования срещу
третото лице е суброгационно право, поради което съдът приема, че в случая се
касае за особен самостоятелен регресен иск на застрахователя, произтичащ по
силата на закона, като основанието му е
плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за
застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 213 от КЗ(2006г.,отм),
като именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на
застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не
би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска от
всички възможни възражения, които може да направи третото лице на
застрахования.
За да възникне право по чл. 213
от КЗ(2006г., отм) на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо
кумулативно наличие на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по
отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, чл. 49 и сл.
от ЗЗД, поради причиняване на З..събитие, както и плащане на З..обезщетение
от застрахователя в размер на пазарната им стойност към настъпване на
събитието, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Съдът приема, че в конкретния
случай от събраните по делото писмени доказателства, заключение по експертиза и
гласни доказателства, които съдът кредитира като логични, последователни, резултат
от лични впечатления на свидетеля, неопровергани от другите доказателства, по
делото са установени онези предпоставки,
които обуславят наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника
– деликт, извършен от лица, на които
ответник е възложил поддръжка и обезопасяване на Автомагистрала Тракия”, км. 46
в посока към гр. София, представляващ неизпълнение на задължението да поддържа
пътя в изправно състояние, в следствие на който деликт , представляващ и З..събитие, на 06.04.2015г. застраховано при ищеца лице
по имуществена застраховка, е претърпяло имуществени вреди, за обезщетяването
на които ищец е заплатил обезщетение и е направил ликвидационни разноски в
размер на процесните суми, ищец е поканил ответника да ги заплати, но това не е
направено и така ответник е изпаднал в забава на плащането на главницата за
процесния период, размер на вземанията са в размер на сумите, за които искове
са уважени от СРС. Въззивната инстанция е ограничена в проверката си за част от
тези обстоятелства. Това е така, защото оплакванията във въззивната жалба са
рамката, в която съдът може да провери правилността на изводите на районния съд.
Въззивникът не е въвел като предмет на въззивното производство оплаквания, свързани с пазарната стойност на
вредите, с плащането на обезщетението, с размер на ликвидационни разноски, с изпадането
в забава и с размер на обезщетение за забава, поради което и доколкото в случая
не е нарушена императивна материално-правна норма от районния съд, то за тези
обстоятелства въззивния съд не разполага с правомощие да изведе изводи за
фактите, различни от тези, възприети от районния съд.
Съдът приема , че по делото е установено,
че на 06.04.2015г. на автомагистрала Тракия, км. 46 в посока към гр. София застрахования
при ищеца автомобил „Фолксваген Пасат” рег. № СА ***** е бил ударен от отделено
от пътно платно парче асфалт, което е причинило вреди на автомобила по кора под
двигател, маслен картер, кожух, кора под предна броня, радиатор, подкалник,
кора под дясна част на купе, датчик, рамка, греда, подкалник, предпазен щит,
модул маслена помпа. Тези обстоятелства се установяват от приетия по делото
протокол за ПТП и събрани гласни доказателства, които са резултат от личните
впечатления на свидетеля, последователни и логични, неопровергани от другите
доказателства по делото и които съдът кредитира, включително и като подкрепени
от заключението по прието заключение по съдебно-автотехническата експертиза.
Протоколът за ПТП е съставен само 30 минути след настъпването на ПТП, носи
подпис за органи на КАТ, посетили местопроизшествие, като в частта за
състоянието на пътя, наличието на парче откъснат асфалт и вредите по предна
броня, кора и картер този протокол закрепва
личните впечатления на органите на КАТ, тоест в тази част протокола за ПТП е
официален удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена
сила. В случая, протокола за ПТП сочи, че на пътен участък има парчета асфалт, че
вредите по автомобила съществуват, тези констатации са подкрепени от събраните
по делото гласни доказателства и съдът приема за установени тези обстоятелства.
Записванията по протокола за ПТП, по уведомлението за щета, събраните гласни
доказателства са еднозначни за тези обстоятелства и твърденията на въззивника,
че взаимно си противоречат са неоснователни.
По делото ответниците не са ангажирали
доказателства , че водач на автомобил е провел противоправно поведение,
допринесло за настъпването на вредите, а в тяхна тежест е било да го направят, поради което
и възражението за съпричиняване е неоснователно.
Не е било в доказателствена
тежест на ищеца да установи по делото, че е не е налице изключен застрахователен
риск и оплакванията на въззивника в този
смисъл са неоснователни.
При така възприето съдът приема,
че по делото е установено, че причината за настъпването на вредите е
неизпълнение на задължението на ответника да поддържа в безопасно състояние платно
на участъка от Автомагистрала Тракия”, км 46 в посока към гр. София.
Съдът приема за установено по делото, че така
настъпилото ПТП е обхванато от покритите застрахователни рискове по сключения
от ищеца с Д.А.валиден договор за застраховка „Автокаско“ на 16.05.2014г.
Приетата полица носи подпис на страните по нея, съдържа задължителните
реквизити на застрахователния договор по КЗ, поради което и съдът приема за
установено че към 06.04.2015г. е обвързвал страните и за ищеца е възникнало валидно задължения към
застрахования собственик на автомобила Фолксваген Пасат” рег. № СА ***** да му
изплати З..обезщетение за претърпените от него вреди при процесното ПТП.
Действително, с полицата е посочена, че тя е по застраховка „ Каско” – клауза Р
-201, без да се сочи с думи конкретното покритие. Полицата обаче сочи изрично
само, че е изключен риск кражба и грабеж, не сочи други изключения.
Доколкото полицата е сключена при Общи
условия, съгласно които всички клаузи, освен „Бюджетно каско” и „Кражба и
грабеж”, покриват вреди от удар с
подвижни и неподвижни предмети на пътя, като съобрази и извънсъдебното
поведение на страните по договора – искане от застрахования за плащане на
обезщетение и удовлетворяване на това искане от застрахователя, то съдът
приема, че процесната полица е обхващала
този риск.
С оглед гореизложеното и по
съображения изложени по-горе за пределите на проверката на въззивния съд, съдът
приема, че по делото е установено валидно възникнали вземания на ищеца към
ответника за заплащане на процесните суми, поради което и решението на районния
съд по главните искове следва да бъде потвърдено.
По евентуалните обратни искове:
Предявените евентуални обратни
искове са по чл. 79 вр. с чл. 82 и чл.
86 от ЗЗД - иск за обезщетение на имуществени вреди, причинени от
неизпълнение на задължения по договор за изработка.
При така предявените искове в
тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за изработка, по който ответникът е следвало да
изпълни конкретна работа, че
неизпълнението на същата е причинило на ищеца имуществени вреди, размер на същите, както и че ответникът е изпаднал в забава на плащане на
обезщетението за тях.
В тежест на ответника по
така депозирания отговор е да докаже, че
е изпълнил точно възложената му по договора работа, че възлагането на
конкретните работи по договора е било с отделно писмено задание.
Съдът приема за установено по
делото от приетия по делото неоспорен от страните договор за възлагане на обществена
поръчка, че на 28.11.2014г. Агенция „П.И.” е възложила на „А.”ЕАД и то е приело
за срок от 6 месеца да поддържа Автомагистрала „Тракия” в района на ОПУ София,
ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ Стара Загора, като извършва превантивно,
текущо зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации. По делото
не се спори, че в териториалния обхват на договора попада отсечката на автомагистрала Тракия, км. 46 в
посока към гр. София, че 06.04.2015г. попада във времевия обхват на договора.
Тези обстоятелства се установяват и от приетия по делото договор от
28.11.2014г. за възлагане на обществена поръчка. Съдът приема за установено по
делото, че всяка работа по договора се възлага от възложителя на изпълнителя с
писмено задание, което е месечно, допълнително или извънредно. Последното е за
работи, които са необходими за осигуряване проходимост на пътя и безопасно движение
при възникване на обстоятелства от
извънреден характер, възникнали след сключването на договора и които не е било
възможно да се предвидят, като изпълнение на същото е следвало да се извърши
незабавно. Този извод следва при тълкуване на договора при условията на чл. 20
от ЗЗД при съобразяване на изричните разпоредби на чл.5 от договора.
Неоснователни са доводите на въззивника, че изпълнителят е бил натоварен с
надзор върху състоянието на магистралата и че е следвало да предприема
незабавни действия по отстраняване опасности на пътно платно без за същото да е
необходимо изявление на възложителя. Разпоредбите на чл. 5 от договора
ограничават правомощията на изпълнителя до изпълнение на конкретно поставени
задачи, включително и при възникване на непредвидени обстоятелства – дори и в
тази хипотеза се изисква възлагане от възложителя на работи по отстраняване
на неизправности на пътя, създаващи
опасност за движението по него. Изключението по чл. 5, буква „в” от
договора не отменя необходимостта от
възлагане от възложителя на конкретни работи при извънредни обстоятелства, а
само отлага във времето връчването на писменото задание за същото. Договорът не
съдържа възлагане от възложителя на изпълнителя на надзор за изправността на
пътното платно на изпълнителя. Съгласно чл. 12 от договора изпълнителят в
рамките на правата си по договора е длъжен да предприема действия по опазване
на пътя с оглед безопасност на движението, да изпълнява допълнителни
разпореждания на възложителя, да започва работа веднага след възникване на
необходимостт от същото , да поддържа в готовност аварийни екипи, които при
необходимост да осигуряват безопасност при движението. Тези правомощия
изпълнителят има само в рамките на дадените му по договора права, като
тълкувайки разпоредбата на чл. 12 от договора включително и с оглед на чл. 12 и
на чл. 9 от договора се налага извод, че изпълнителят може да предприема
действия по опазване на пътя с оглед безопасност на движението само в
изпълнение на конкретно разпореждане на възложителя.
При така възприето и като
съобрази че по делото не е установено възложителят да е възложил на изпълнителя
със задание или поне с устно разпореждане работи по поддръжка на автомагистрала
Тракия, км. 46 в посока към гр. София към 06.04.2015г., че тези работи са били
свързани с наличието на откъснати парчета асфалт по пътното платно, то съдът приема,
че отговорността на изпълнителя към възложителя за обезщетяване на вреди от
неизпълнение на това задължение не може да се ангажира.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че решението на районния съд в частта, с която е отхвърлил евентуалните обратни искове е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски във въззивното производство:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия-ищец по
главните искове сумата от 100лв. възнаграждение за юрисконсулт в производство
пред СГС и на въззиваемия ответник по
обратните искове сумата от 100лв. възнаграждение за юрисконсулт за производство
пред СГС, определени съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. със
Закона за правната помощ и с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, при съобразяване на сложността на
делото, която в случая не обосновава по-висок размер на възнаграждението.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
232791/03.10.2019г. изменено с Определение
№ 20214499/02.10.2020г. по гр.д. № 43896 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 172-ри
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА
Агенция „П.И.” Булстат ********, с
адрес: гр.София, бул. „********да заплати на З..Д.Б.И.”АД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление:*** на
основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева),
представляващи възнаграждение за юрисконсулт в производството пред СГС.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.” Булстат ********, с
адрес: гр.София, бул. „********да заплати на А.”ЕАД, ЕИК********* със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева), представляващи възнаграждение за юрисконсулт в
производството пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на въззивника-ответник по главните исковете и ответник по обратния иск
А.”ЕАД, ЕИК*********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.