Р Е Ш Е Н И Е
№ 295
гр.Плевен, 05.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №399 по описа на Административен съд-Плевен за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба от „Ники-М 2011“ ЕООД
гр.Плевен с ***със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, с ЕИК ***, с
управител Н.Ж.Н., против Заповед №10392/15.03.2019 г. на началник отдел
"Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности"
към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е
наложена принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект- магазин
за месо, находящ се в гр.Плевен, ул „Катя попова“ №24, ет.1, ап.1 и забрана за
достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни от влизане в сила на заповедта,
на осн. чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност, нецелесъобразност и немотивираност на заповедта. Сочи, че
заповедта е издадена още преди съставянето на акт за нарушение, изразяващо се в
закупуване на определено количество месо и издаване за покупката на касова
бележка на стойност, различна от заплатената. Твърди, че в заповедта е
посочено, че запечатването следва да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила
на заповедта, но не е посочена точна дата на запечатване на обекта, което сочи
на липса на задължителни реквизити по
чл.59, ал.2, т.5 от АПК, а именно-начина и срока на изпълнение. Сочи, че
ПАМ от типа на процесната се налагат с
цел да се предотврати извършването на
друго противоправно поведение от страна
на нарушителя, но във всички случаи този извод следва да е мотивиран и
фактически обоснована от конкретните фактически данни. Защото заповедта за ПАМ
съставлява индивидуален административен акт и като такъв следва да съдържа
правни и фактически основания за издаването си. Твърди, че в оспорената заповед
не се сдържат мотиви, които да
кореспондират с установените факти и
обстоятелства, не са изложени конкретни съображения относно необходимостта от
налагане на ПАМ, както и относно срока на същата. Твърди, че при налагането на
ПАМ не е взета предвид и характера на
дейността на дружеството, пренебрежително малкия размер на нарушението, факта, че това е първо нарушение
и не е спазен принципът на съразмерност, установен в чл.6 от АПК.Твърди, че
изложените мотиви относно охраната на
държавния бюджет, нарушаването на фискалния интерес, спазването на финансова и
бюджетна дисциплина и т.н. съставляват общи и абстрактни формулировки и не
изпълняват ролята на конкретни мотиви.Сочи, че актът противоречи на
закона-определен е срок на ПАМ в размер на 14 дни за нарушение, което не се
установява от констатациите на контролния орган, като не са изложени мотиви и
относно необходимостта за действие на
мярката в такъв срок, респ.изложените такива също са твърде общи и бланкетни. Сочи
още, че издаването на оспорената заповед, преди да е издадено НП, лишава
жалбоподателя от предвидената в закона възможност за преустановяване на ПАМ при
заплащане на наложената глоба-чл.187, ал.4 от ЗДДС, което е самостоятелно
основание за отмяна на заповедта. В заключение моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от управителя си Н.Н. (УАС
на л.30), който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли
съда да я отмени. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на
заповедта в писмена защита.
Ответникът- началник отдел "Оперативни
дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, в съдебно заседание
се представлява от юрисконсулт М. с пълномощно на л.41 от делото, която оспорва
жалбата, моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че при издаване на заповедта от
административно-наказващия орган не са допуснати нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа установените
задължителни реквизити. В конкретния случай са налице материално-правните
предпоставки, съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 за издаване на ПАМ, а именно - установеното
нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и се изразява в
неиздаването на фискална касова бележка, което намира фактически основания за
издаване на конкретната ПАМ. Заповедта е мотивирана именно с наличието на
нарушението на реда за отчитане на продажбите в търговския обект. Относно срока
предвиден в ПАМ за административно-наказващия орган е налице една правна
възможност, а именно след като извърши преценка на всички факти и
обстоятелства, да определи срока на действие на мярката в рамките на
законоустановения такъв, който е един месец, с оглед на което
административно-наказващият орган действа при оперативна самостоятелност. В
случая в заповедта за ПАМ са изложени мотивите относно продължителността на
срока, като административно-наказващият орган е и посочил целите, които иска да
бъдат постигнати именно с налагането на тази мярка в този срок - 14-дневен.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал.
3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Административен съд-Плевен, като прецени
събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 13.03.2019 год. в 10,00 часа е извършена
проверка на търговски обект-магазин за месо, находящ се в гр.Плевен, ул ***, стопанисван от „Ники-М 2011“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ***, с ЕИК ***. Общата търговска площ на обекта е
25 кв.м.. Проверката е извършена във връзка с РИПО№ О-04000419006438-ОРП-001/7.03.2019
год. относно спазване на данъчното законодателство. Установено е при
проверката, че в магазина се предлагат за продажба охладени меса и колбаси. В
обекта е налично 1 бр. фискално устройство с рег. №3609136/5.01.2015 год., за
което е представено свидетелство за регистрация и договор за сервизно
обслужване, което е било откраднато. В хода на проверката, при скрито
наблюдение, преди легитимация, е извършена контролна покупка на 1,810 кг. свинско
месо от бут х 7,80 лева за 1 кг. на обща стойност 14,00 лева, заплатени в брой
с една банкнота от 20,00 лева в 09:54 часа. Плащането е прието от управителя на
жалбоподателя, който осъществявал продажби в момента на проверката в обекта. За извършеното плащане
не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта ФУ с
рег.№3609136/5.01.2015год.. Тези обстоятелства били потвърдени и от
разпечатката на КЛЕН, от която било установено, че за извършената продажба е
разпечатана фискална касова бележка №0019960 на стойност 0,40 лева. При
извършената проверка са засечени и парични средства в касата на проверявания
обект и е установено следното: разчетена касова наличност от ФУ 74,39 лева,
фактическа наличност 188,65 лева, въведена сума в касата 66,00 лева, изведени
пари от касата 0,00 лева. Установеното наличие на касова разлика между
наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ е в размер на
+114,26 лева. При проверката е установено
нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год., както и нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год.
За установените факти и обстоятелства при
проверката е съставен Протокол за извършена проверка серия АА
№0373221/13.03.2019 год. на основание чл.110, ал.4 вр. чл.50, ал.1 от ДОПК. Съставен
е приложеният на л.23-25 от делото Опис на паричните средства в касата, към
който са приложени фискални бонове и отчети от ФУ.
Същите факти са отразени в АУАН №F478404/21.03.2019 год., съставен срещу
жалбоподателя за нарушение чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
год. на министъра на финансите. Актът е съставен в присъствието на управителя
на дружеството и му е връчен.
Въз основа на тези фактически констатации
е издадена и оспорената Заповед №10392/15.03.2019 г. на началник отдел
"Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни
дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка:
запечатване на търговски обект- магазин за месо, находящ се в гр.Плевен, ул
„Катя попова“ №24, ет.1, ап.1 и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни от влизане в сила на заповедта, на осн. чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС.
Заповедта е връчена на управителя на
дружеството на 21.03.2019 год., видно от разписката на гърба на л.19 от делото,
а жалбата против нея е подадена на
3.04.2019 год. и е заведена с вх.№4949 в деловодството на административния
орган.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице,
което има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва
обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения срок по чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149,
ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената
на л.28 от делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. изпълнителният директор
на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в
териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.
Именно Началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП-Велико Търново е
издал оспорената в настоящото производство заповед.
Оспореният административен акт е издаден в
установената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при
проверката от контролните органи нарушение, което именно е мотивирало
фактически прилагането на процесната ПАМ. Освен неиздаването на фискална касова
бележка за извършената в търговския обект продажба, проверяващите органи са
констатирали и описали наличие на касова разлика между наличните парични
средства в касата и тези, отчетени във ФУ, което органът е извел като допълнителен
фактически мотив за прилагане на ПАМ. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във
вр. с чл. 25,
ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, законодателят е предвидил
налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените
в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б.
"а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. " В нормата на чл. чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 год. е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) за
всяко плащане. Самата Наредба №Н-18/2006 год. регламентира реда и начина за
издаване на фискални касови бележки за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение
на 25, ал.1,
т.1 от Наредба №Н-18/2006 год. като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3
във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, в случая ответният административен орган, в
условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на
ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е
осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Самият акт на
ответника е мотивиран в достатъчна степен, както вече беше посочено, освен чрез
подробно описание на констатираното нарушение на реда и начина за документиране
на продажбите в търговския обект, така и допълнително чрез посочване и на
другите констатирани при проверката обстоятелства-наличие на констатирана
разлика между фактическата касова наличност и отчетената чрез ФУ. Изложени са и допълнителни мотиви относно
факта, че с констатираното нарушение се засягат обществените отношения,
свързани с отчетността, с факта на правилно определяне на реализираните доходи
с оглед възможността за нанасяне пряка щета на държавния бюджет. Това прави акта мотивиран, поради което
възражението за липса на мотиви е неоснователно.
Заповедта е мотивиран и от гледна точка
конкретната продължителност на наложената мярка. В разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец.
След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният
орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е под средния
срок, определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на
продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е
позовал на вида и обема на упражняваната
в съответния обект дейност. Органът
е посочил и целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на
мярката, а именно-защита интереса на държавния бюджет за законосъобразно
регистриране и отчитане на продажбите чрез ФУ в проверения търговски обект,
правилно отчитане на реализираните обороти и стриктно спазване на изискванията
за съхранение на документи от/във връзка с фискалното устройство в обекта,
както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното
противоправно поведение в трайна практика. Тези мотиви в достатъчна степен
обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се
споделят от настоящия съдебен състав.
Не съставлява нарушение на формата и факта,
че не е посочена конкретна дата на запечатване на търговския обект. Посочената
такава в заповедта е определяема, а именно -14 дни след влизане в сила на
оспорената заповед. Именно защото органът не е допуснал предварително
изпълнение на заповедта , както и поради факта, че няма как да се определи с
точност конкретната дата на влизане в сила на заповедта поради правото за
оспорване на същата, което в случая е упражнено, е фактически невъзможно да се
посочи конкретна дата на запечатване на търговския обект.
В производството пред административния орган
не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Не съставлява изискване на
закона заповедта за ПАМ да се издава едва след като е издаден акт за
установяване на констатираното административно нарушение, обосновало
прилагането на мярката. Фактите, изпълващи хипотезата на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба №Н-18/2006 год. във връзка с чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, са описани в съставения при проверката в търговския
обект протокол №0373221/13.03.2019 год., който е описан в оспорената заповед.
Неоснователни са и възраженията за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
след като към момента на нейното издаване, за установеното административно
нарушение не е издадено наказателно постановление. Съгласно чл. 187, ал.4 ЗДДС, "Принудителната административна мярка се прекратява от органа,
който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде
доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло.",
като тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ, а не нейната
законосъобразност.
Оспорената заповед съответства и на
материалния закон.
Чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона
за данък върху добавената стойност
предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,.
В конкретната хипотеза се установява, че
търговецът не е изпълнил вмененото му от чл. 25 от Наредбата задължение да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Неизпълнението на задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските
обекти е основание за прилагане на принудителна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и при това административният орган действа в
условията на обвързана компетентност.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до
обекта.
В разглеждания случай за извършената
контролна покупка в размер на заплатената за нея сума не е бил издаден фискален
касов бон, което съставлява неизпълнение на задължението за регистриране на
продажбата, респективно неспазване на реда и начина за издаване на документ за
нея. Като е наложил ПАМ запечатване на обекта и е забранил достъпа до него,
административният орган е приложил материалния закон правилно.
Оспореният административен акт е издаден в
съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Чл. 22 ЗАНН
изрично предвижда, че за предотвратяване на административни нарушения могат да
се прилагат принудителни административни мерки. Определеният срок за прилагане
на мярката е под средния размер, съответства на тежестта на извършеното
нарушение и не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел.
На тези основания жалбата против заповедта
следва да бъде отхвърлена.
По делото е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на
ответника. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, както и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на ТД на НАП –Велико Търново следва да се
присъди сумата от 100,00 лева, съставляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд-Плевен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ники-М 2011“ ЕООД гр.Плевен с ***със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, с ЕИК ***, с управител Н.Ж.Н.,
против Заповед №10392/15.03.2019 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка:
запечатване на търговски обект- магазин за месо, находящ се в гр.Плевен, ул
„Катя попова“ №24, ет.1, ап.1 и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни от влизане в сила на заповедта, на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА на
„Ники-М 2011“ ЕООД гр.Плевен с ***със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ***, с ЕИК ***, с управител Н.Ж.Н. да заплати на ТД на НАП – Велико
Търново юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: