РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав в публично съдебно заседание на втори
април две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИРИНА С.СТОЕВА
при участието на секретаря Албена
Арсова и в присъствието на прокурора Елена
Кювлиева, като разгледа докладваното от председателя ВНОХД № 1013/2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по
повод постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв. И. от САК
срещу присъда от 30.10.2018г. по описа на СРС, НО, 103 с-в по НОХД № 730/2013г.,
с която подсъдимият И.М. е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК. Със същата присъда на основание чл.54
от НК съдът е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
чието изтърпяване е отложил за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК.
С първоинстанционната присъда подсъдимият М. е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 40.00 лв. и 1047.00 лв. по сметка на СРС.
В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Изразява се становище, че въззивният съд следва да я отмени. Навеждат се доводи за
липсата на доказателства в степента, предвидена в чл.303, ал.2 от НПК.
В проведеното по
реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на 18.03.2021г. въззивният съд е приел, че за правилното
решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели вещи лица, но е
налице необходимост от събирането на нови писмени доказателства, а именно –
актуална справка за съдимост на подсъдимия, справка от ГДИН за периодите, в
които същият е изтърпявал наказания „лишаване от свобода“ и „пробация“,
периодите, в които е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, както и относно правното основание за това; справка за регистрирания собственик на
комуникатор с номер **********, актуална за периода от 20.09.2012г. до
02.11.2012г. Със същото определение съдът е изискал от 07 РУ-СДВР наличните
фотоалбуми към протокола оглед на местопроизшествие от 20.09.2021г., както и
фотоалбум към протоколи за разпознаване.
В откритото съдебно заседание по делото подсъдимият М. не се явява. Производството и пред въззивния съд
протече при условията на чл.269,
ал.3 от НПК. След щателно издирване на подсъдимия и обективната
невъзможност същия да бъде открит, правото му на защита беше обезпечено чрез
надлежното му представляване от страна на служебно назначения адв. И..
В хода по
същество защитата на подсъдимия – адв. И. – поддържа подадената жалба. Твърди,
че по делото не са налице категорични доказателства, от които да се установи
виновността на подзащитния му М.. Намира показанията на свидетелите за
объркани, противоречиви и се твърди, че въз основа на тях не може да се докаже
лична съпричастност на подсъдимия към така повдигнатото му обвинение. В
заключение моли съдът да отмени така постановената присъда на СРС и да признае
подсъдимия за невиновен.
Представителят
на СГП моли съдът да потвърди изцяло първоинстанционната присъда, като счита,
че са налице достатъчно доказателства, водещи до несъмнения извод за съпричастността
на подсъдимия към инкриминираното деяние. Посочва, че съставът на СРС е
извършил задълбочен анализ на доказателствата по делото, въз основа на който е
постановил и осъдителната присъда спрямо подс. М.. По отношение на наложеното наказание прокурорът намира същото
за правилно определено.
Софийски градски
съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в законния срок, от
надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустима, но по същество е неоснователна.
При изпълнение
на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, районният съд е осигурил възможност
на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е изградил
вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Районният съдия е обсъдил
доказателствата, посочил е причините, поради които кредитира едни
доказателствени източници за сметка на други и е изпълнил задълженията си по
чл. 305, ал. 3 от НПК. Възприетите от първата инстанция фактически
отношения, значими за правилното изясняване на предмета на делото, са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки.
При самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото,
която е следната:
Подсъдимият И.С.М. е български гражданин, роден на ***
г. в гр. Видин, със средно образование, разведен, работи, осъждан, е постоянен
адрес ***, живущ ***, с ЕГН: **********.
Свидетелят В.М.както иМ.А.Г.обитавали жилище в гр.
София - апартамент № 23, находящ се в ж.к. "*********, което им било
отдадено под наем от свидетеля Д.Д. чрез леля му В.П., като всеки от тях
ползвал отделна стая. Стаята на свидетеляМ.се заключвала с отделен ключ, достъп
до който имал само той.
В началото на месец септември 2012 г. подс. И.М.
разбрал, че се отдава под наем стая в жилището в ж.к. "Младост" и се
свързал със собственика на жилището - свидетелят Д.Д., като на 05.09.02012 г. сключили
договор за наем на стая в същото, като оформянето на договора с подпис станало
в присъствието на лелята на свидетеля Д.. Подсъдимият И.М. се представил пред
свидетеля Д. и леля му с именатаЦ.А.М., които имена продиктувал и именно те били
вписани в договора. Подс. М. не представил документ за самоличност, като казал,
че личната му карта била открадната, след което се настанил в жилището в гр.
София, апартамент № 23, находящ се в ж.к. "*********, за което му бил
даден отделен ключ за входната врата.
Ден преди инкриминираното деяние в апартамента се
нанесъл и св. М. Ч.
На 20.09.2012 г. подсъдимият И.М. бил в жилището, като
сутринта около 09.10 ч. пиел кафе в кухнята и след като изчакал да излезе и
свидетеля М. Ч., който бил останал последен, се насочил към стаята на св. В.М.,
която била заключена и от която ключ имал само М... Подсъдимият М. с друг ключ (неустановено по делото техническо
средство) успял до отключи същата и от нея взел следните вещи, собственост на св.
М.., а именно - 1 /един/ брой настолен компютър, 1 /един/ брой LCD монитор марка "Asus", 1 /един/ брой
мишка за компютър, 1 /един/ брой клавиатура "Logitech",
2 /два/ броя тонколони, 1 /един/ брой
флашпамет "Emtech", 1/един/ брой електронен апарат за измерване на кръвно
налягане, 1 /един/ брой фотоапарат марка "Canon",
1 /един/ брой парфюм на Каролина Херера
"212 sexy", 1
/един/ брой дезодорант "Адидас", 1/един/ брой лятно яке без марка, 1
/един/ брой зимно яке марка "Смог", 1 /един/ брой суичър, сиво и
бяло, 1 /един/ брой суичър, син, 1 /един/ брой сак за дрехи "Jolo Sport", 7 /седем/
броя плюшени играчки, 1 /един/ брой книга "Малкия принц" и 1 /един/
брой сребърно колие с изкуствени камъни.
След като събрал всички вещи в чанти, подс. И.М. се
насочил към стаята, обитавана от св. М. Ч., от която взел следните вещи на Ч. -
1 /един/ брой преносим компютър марка "Toshiba", модел "Satelite L 300-1F9", очила, които били оставени на леглото, 2 /два/ броя
ключове и 1 /един/ брой ключодържател с емблемата на "Ферари", които
отново прибрал, след което подсъдимият влязъл в стаята ползвана от св.М.А.Г.от
която взел - 1/един/ брой телевизор "Сони Тринитрон" 24 инча, с
кинескоп, 1 /един/ брой ДВД марка "Буш", 1 /един/ брой кърпа и 1
/един/ брой парфюм "Адидас". След това подс. И.М. взел от жилището и
микровълновата печка марка "Conegliano", собственост на св. Д.Д.. Същата преди това била обект
на коментар в разговор между подсъдимия и св. Д. по повод искане на свидетеля подсъдимият
да извърши ремонтни дейности. В хода на този разговор подс. М. се представил за
техник на битова техника. Така с описаните вещи подсъдимият напуснал жилището.
По - късно същият ден - на 20.09.2012 г., тъй като
свидетелят В.М.работел във фирма „Ейч Пи“ и следял компютъра си марка „Asus“ от работа си, установил че
същият бил изключен и се усъмнил, че нещо става, в резултат на което в обедната
си почивка, около 13.15 ч. се прибрал в квартирата в ж.к. „Младост“ в гр.
София, където 5 минути преди това се бил прибрал и свидетелят М. Ч. от лекции. В жилището св.М.установил, че
му липсва компютърът, към който имало клавиатура и мишка, а след това
установил, че му липсва и фотоапарат, различни подаръци, които бил приготвил,
апарат за измерване на кръвно налягане, дрехи, един парфюм, който имал, а св. Ч.
установил липсата на преносимия си компютър марка "Toshiba"
/Тошиба/, модел "Satelite
L 300-1F9", сив на цвят, очилата с
надпис "Leoptics" /Леоптикс/, които били в сива на цвят лаМ.ена кутийка и връзка, с два
ключа, които били на ключодържател с емблемата на "Ферари". Тъй като
двамата свидетели се усъмнили първоначално за изчезналите им вещи вМ.А.Г.се
свързали с него, а след това опитали да осъществят връзка и с подс. И.М., който
се бил представил с друго име, но се оказало, че В.П. не е била взела
координатите на същия, а по - късно се установило, че и на М.Г. липсват вещи -
телевизор "Сони Тринитрон" 24 инча, ДВД марка "Буш",
кърпата и парфюм "Адидас".
След като установили липсата на посочените вещи, свидетелитеМ.и
Ч. се обадили на св. Д. и му казали за случилото се, а веднага след това
сигнализирали за липсата на вещите и в полицията, като от пристигналите
впоследствие полицейски служители от 07 РУ - СДВР бил извършен оглед в
жилището, за което бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие от
20.09.2012г., а същият ден по - късно св.М.подал и заявление за кражбата, до
Началника на 07 РУ - СДВР.
Известно време след отнемане не вещите подсъдимият се
обадил на мобилен телефон 0*******, който бил посочен в обява във вестник
"Позвънете", публикувана от свидетеля Ян.А.., а именно, че същият
търси да закупи преносим компютър и след като се разбрали със св. А.., двамата
се срещнали пред блока, в който живеел А... След това двамата се качили в
жилището на св. А.., където същият пробвал лаптопа марка „Тошиба“, който подс. М.
бил отнел от владението на св. Ч., при което било установено, че на същия бързо
пада батерията, но се спазарили и подсъдимият продал на св. А.. лаптопа марка "Toshiba", модел "Satelite L 300-1F9", заедно с адаптера към
него, за сумата от 180.00лв.След като св. Я.А.. поправил закупения от
подсъдимия лаптоп, го продал заедно с адаптера на К.Е.от с. Влахово, обл.
Смолян чрез наложен платеж чрез куриерска фирма "Еконт експрес“, съгласно
спедиционна бележка № ********* от 01.11.2012 г. и лаптопа бил доставен на Е.
чрез фирма „Еконт експрес“ на 02.11.2012 г.
Междувременно на 01.11.2012 г. подс. И.М. бил задържан
от органите на МВР и след като св. А.. бил извикан в 07 РУ - СДВР, където
разбрал, че лаптопът бил откраднат, се обадил на К.Е.и се разбрали същият да
предаде компютъра в РУП - Смолян. В тази връзка, с протокол за доброволно предаване
от 02.11.2012 г. Е. чрез протокол за доброволно предаване предал в РУП - Смолян - лаптоп марка "Toshiba Satelite D 300-1N8", описан като модел и сериен номер, адаптер за лаптопа и разписка от
Еконт № *********.
С протокол за доброволно предаване от същата дата -
02.11.2012 г. подс. И.М. предал в 07 РУП - СДВР част от отнетите вещи, тъй като
другите бил продал, а именно - парфюм "Adidas", прозрачна стъклена бутилка е пулверизатор и черна
капачка, метален калъф за очила, сив на цвят, очила с рамка, черни на цвят, с две
бели ивици е надпис "Leoptics", син текстилен суичер с бял кант, по дължината на
ръкава с надпис "Nike", черно текстилно яке с качулка, тип "канадка" с надпис на "Arctic Expedition" на
десен ръка и емблема с надпис "Т 99V.OZ Expedition"
и надпис вляво на гърдите "Smog", както и бележка с
изследвания на името на В.М., с отразен в нея ЕГН **********, за които вещи
подсъдимият посочил в протокола, че ги е взел от съквартирантите, с които
живеел в гр. София, ж.к. "*********.
С постановление на СРП от 14.01.2013 г. предадените вещи били върнати на
свидетелитеМ.и Ч., както и на М.Г..
На следващия ден след задържането на подс. И.М. в 07
РУ - СДВР било извършено разпознаване на същия, при което свидетелите Д.Д. и В.М.,
както и М.Г., въз основа на посочените преди това от тях външни белези на
подсъдимия, разпознали подс. И.М. като лицето, което живеело в квартирата в бл.********ж.к.
„Младост“ в гр. София, представило се с малко име „Ц.“, а св. Я.А.. разпознал
подс. М., като мъжът който му продал лаптопа марка „Тошиба“, за които процесуално-следствени
действия били съставени протоколи за разпознаване на лица и предмети от
02.11.2012 г.
Съгласно заключението на изготвената оценителна
експертиза е видно, че стойността на вещите отнети от св. В.М.е както следва:
стойността на 1 /един/ брой настолен компютър е 380.00 лв., стойността на 1
/един/ броя LCD монитор
марка "Asus" е
76.00 лв, стойността на 1 /един/ брой мишка е 2,40 лв, стойността на 1 /един/
брой клавиатура „Logitech" е 3,60 лв., стойността на 2 /два/ броя тонколони е 4, 80 лв.,
стойността на 1 /един/ брой флашпамет "Emtech" е 2,80 лв, стойността на 1 /един/ брой електронен
апарат за измерване на кръвно налягане е 63.00 лв„ стойността на 1 /един/ брой
фотоапарат "Canon" е 80лв. стойността на парфюм на Каролина Херера "212 sexy" е 40.00 лв, стойността
на 1 /един/ брой дезодорант "Адидас" е 2,40 лв., стойността на 1
/един/ брой лятно яке, без марка е 10.00 лв, стойността на 1 /един/ брой зимно
яке "Смог" е 72.00 лв., стойността на 1 /един/ брой суичър, сиво и
бяло е 32.00 лв, стойността на 1 /един/ брой сиучър, син е 28.00 лв., стойността
на 1 /един/ брой сак за дрехи "Jolo Sport" е 16.00 лв, стойността на 7 /седем/ броя плюшени
играчки е общо 49.00 лв., стойността на 1 /един/ брой книга "Малкия
принц" е 6,00лв. и стойността на 1 /един/ сребърно колие с изкуствени
камъни е 130.00 лв, е обща стойност на посочените вещи 998.00 /деветстотин
деветдесет и осем/ лева, стойността на вещите отнети от М. Ч. е - на преносим
компютър марка "Toshiba", модел "Satelite L 300- 1F9" е 490.00 лв, стойността на 1 /един/ брой очила е 60.00
лв„ стойността на 2 /два/ броя ключове е общо 6.00 лв, а на ключодържател е
емблемата на "Ферари" е 2.00 лв, с обща стойност на посочените вещи
558.00 /петстотин петдесет и осем/ лева, стойността на вещите отнети от М.Г. е
- на 1 /един/ брой телевизор "Сони Тринитрон 24" е 84.00 лв.,
стойността на 1 /един/ брой ДВД марка "Буш" е 45.00 лв., стойността
на 1 /един/ брой кърпа за лице е 1,50 лв. и стойността на 1 /един/ брой парфюм
"Адидас" е 4,50 лв., с обща стойност на посочените вещи 135.00 /сто
тридесет и пет/ лева, а стойността на веща отнета от Д.Д. - 1 /един/ брой
микровълнова печка марка "Conegliano" е 120.00 лв., като всички вещи са на обща стойност
1811.00 /хиляда осемстотин и единадесет/ лева.
Установената фактическа обстановка въззивният съд
приема след собствен анализ на
доказателствения материал, събран в хода на наказателното производство (вкл.
въззивно съдебно следствие), включващ: гласни
доказателствени средства: свидетелските показания на Д. Д. (л.140-141 от СП),
както и приобщените на осн. чл.281, ал.4 от НПК (л.28-29 от ДП); на В.М.(л.172-173
от СП), както и приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.37-38 от ДП), на
М. Ч. (л.198-199 от СП), както и приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК
(л.54-55 от ДП), на Я.А.. (л.219-220 от СП), както и приобщените по реда на
чл.281, ал.4 от НПК (л.43-44 от ДП);
писмени
доказателствени средства: протокол за
оглед на местопроизшествие (л.22-23 от ДП) и фотоалбум към него (л.52-56от въззивното СП); протоколи за разпознаване (л.64-67
от ДП); писмени доказателства: ръководство
за лаптоп „Тошиба“ (л.56 от ДП); разписка от Еконт (л.57 от ДП); протоколи за
доброволно предаване (л.62, л.70 от ДП),
справка за съдимост на подсъдимия (л. и л.65-68 от въззивното СП) гаранционна карта (л.86 - 87 от ДП),
копие от договори за наем (л.88-89 от ДП) и други, приобщени по реда на чл.283
от НПК, както и от способите за доказване: заключението от изготвената
съдебно-оценителна експертиза (л.72-74 от ДП).
Въззивният съд обсъди конкретните
оплаквания за липса на категорични обвинителни доказателства и противоречиви
свидетелски показания във въззивната жалба и след собствен анализ на събраните
доказателства намира, че първоинстанционната присъда е постановена на основата
на добросъвестна оценка на доказателствената стойност на приобщените по
надлежния процесуален ред гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, след извършена обективна преценка за тяхната процесуална годност и
достоверност.
Действително, по делото няма пряк
очевидец на отнемането
на чуждите вещи от страна на подсъдимия М., но са налице достатъчно косвени доказателства за това, че
именно подс. М. е отнел инкриминираните вещи, като тези доказателства са
свързани помежду си по начин, който не оставя никакво съмнение за авторството
на деянието. В
наказателния процес косвените доказателства могат да послужат като единствена
основа за изграждане на осъдителна присъда, когато направеният въз основа на
тях извод е единствено възможният, всяка улика е свързана с основния факт и е
от такова естество, че обсъдена във връзка с всички останали, формира едно хармонично цяло и позволява да
се разкрие обективната истина за обстоятелствата, при които е извършено
престъплението. По делото не са налице
доказателства, които да внасят каквото и да било съмнение, че някой друг, освен
подс. М. е имал достъп до инкриминирания апартамент, както и че е отнел
различни по естеството си вещи, принадлежащи на различни лица. Този извод
почива освен на взаимодопълващите се свидетелски показания на Д., М., Ч. и А..,
така и на изготвените протоколи за разпознаване, протокол за оглед на
местопроизшествие, както и на протоколите за доброволно предаване, видно от
съдържанието на един от които именно подсъдимият М. доброволно е предал на
разследващите органи част от отнетите по-рано вещи. Връзката на подсъдимия с част от
инкриминираните вещи намира логично обяснение само и единствено с фактите, на
които се основава обвинителната теза за негова съпричастност към
противозаконното им отнемане.
В процесния случай изтъкнатите
косвени доказателства са достатъчни, за да формират категоричния извод, че подс. М. посредством
специално техническо средство (подправен или подбран ключ) е отнел чужди
движими вещи от владението на различни лица. Така
извършената доказателствена оценка е довела до законосъобразен извод за
това, че показанията на свидетелите Д., М.., Ч. и А.. съдържат еднопосочна и взаимно допълваща се фактическа
информация, като изграждат
верига от косвени доказателства в логическа връзка помежду си. Преценени
в съвкупност с писмените доказателства и доказателствени средства
по несъмнен и категоричен начин обосновават участието на подсъдимия в престъплението, в което е
обвинен.
На следващо място, фактите
относно отнемането на вещи от апартамента в отсъствието на собствениците и
изчерпателната им индивидуализация се изясняват несъмнено от показанията на свидетелите М.., Ч. и Д.. Показанията на тримата свидетели
кореспондират както със заявеното от св. А.., така и с разписката от „Еконт“,
протоколите за доброволно предаване (единият
подписан от К. Е., а другият – от подс. М.), както и с изискваната справка от
сайта „Дата.бг“, където подсъдимият се е опитал да продаде част от инкриминираните
вещи.
В настоящия случай съдът приема за категорично
установено и наличието на сключен договор за наем между подсъдимия и св. Д. от
05.09.2012г. именно за апартамент, находящ се в ж.к*********, от който
впоследствие – на 20.09.2012г. са били отнети редица вещи, подробно описани в
обвинителния акт. Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и
безпротиворечива и относно споделянето на наетия апартамент от различни лица,
обособени в различни стаи – свидетелите М.., Г. и Ч., към които впоследствие се
присъединил и подсъдимият М.. Установено
е по несъмнен начин, че той е следвало да обитава преходната стая в
апартамента заедно с Г.. Еднопосочни са и свидетелските показания досежно
самоличността на последния съквартирант – подс. М., който както към момента на
подписване на договора за наем, така и към момента на запознанство с останалите
наематели, се представил с чужди имена (Ц. А.М. - Ц.), т.е. с имена, които са
съществено различни от действителните му лични данни. Това обстоятелство намира
доказателства опора и в приложения договор за сключен договор за наем между св.
Д. и подсъдимия.
Въззивният съд се солидализира с направения
доказателствен анализ от страна на контролирания съд на показанията на двамата
наематели – свидетелите Ч. и М.., от владението на които са отнети различни
вещи. Показанията им са логически съответни както
помежду си, така и с останалите доказателства, като разгледани самостоятелно,
не създават съмнение за тяхната достоверност. Съдържащите се в тях разкази са
фактологично последователни, без непонятни неясноти или логически
несъответствия. В показанията си пострадалиятМ.е дал правдива доказателствена информация относно
фактологията на събитията от момента на настаняване на подсъдимия в апартамента като нов наемател и
представянето му с неистински имена, относно разпределението на различните
наематели в отделните стаи, както и относно момента, причината и начина на
узнаване на противоправното отнемане на негови собствени вещи, както и на такива, собственост
на неговите съквартиранти (Г. и Ч.). Доказателствата са непротиворечиви, че всички
съквартиранти, в т.ч. и подсъдимият са разполагали с ключ за входната врата на
обитаваното жилище. От изнесената от
св.М.информация обаче се установява, че само и единствено неговата стая е била достъпна
с допълнителен ключ, достъп до който е имал единствено той.
В пълно
съответствие с така изложените обстоятелства са показанията на свидетеля Ч. Разказът на последния в
съдебно заседание потвърждава изнесените от св.М.обстоятелства
около релевантните по делото факти: относно наемането на апартамента от няколко
лица; момента на узнаване за извършеното посегателство над вещите му; относно
използваната от подсъдимия М. самоличност). Отделно от това неговите показания
са източник на доказателства относно авторството на
извършените противоправни отнемания на част от инкриминираните
вещи, тъй като
съдържат информация, че на инкриминирана дата -
20.09.2012г., е възприел подсъдимият М. да изнася от апартамента един настолен компютър.
Важни за изясняване на обективната
истина по делото са и показанията на св. Д., посредством които се установяват
както датата и мястото на инкриминираното деяние, така и обстоятелството, че
подс. М. е използвал чуждо име. Заявеното от св. Д. относно наличието и на
други наематели освен подсъдимия в жилището кореспондира както със
свидетелските показания наМ.и Ч., така и с приложените писмени договори за
наем.
Показанията на св.А.. (първоначален
приобретател на отнет при кражбата лаптоп), които обосновано са кредитирани от
първия съд, не произтичат от очевидец на събитието, но установяват косвени и
контролни доказателства, които също допринасят за правилното изясняване на
делото. В съдържателен план показанията
му са източник на доказателства за обстоятелства досежно предприети
разпоредителни действия от страна на подс. М. по продажба на отнетия от чуждо
владение лаптоп, начина на осъществяване на контакт между двамата и
постигнатите договорки. От показанията на св. А.. се установява и фактът, че
малко след установяването на своя фактическа власт е препродал компютъра на
трето лице – К. Е., което му твърдение се подкрепя както от спедиционната
бележка от „Еконт“, така и от изготвения протокол за доброволно предаване.
При преценка на достоверността на показанията на така посочените свидетели, основаващи се на непосредствените им наблюдения върху случилото
се, въззивният съд, подобно на първоинстанционния, намира същите за правдиви, конкретни и
непротиворечиви и кореспондиращи с ангажирания по делото доказателствен материал, с оглед
на което ги приема с
доверие. Обосновано районният съд е изградил част от фактическите си изводи, позовавайки се
на показанията на свидетелите, дадени от тях пред орган на досъдебното производство, доколкото последните са дадени по-скоро след развилите се събития, за
който се отнасят, поради което и съвсем нормално в тях обективната
действителност е намерила по-пълно и по-правдиво изражение. Отделно от това, от значение е и последвалото от свидетелите
изявление пред съда, че именно прочетените обстоятелства, обективирани в
протоколите за проведените им разпити в хода на досъдебното производство
отговарят на истината.
Преди
всичко следва да се отбележи, че възприемането на определени свидетелски показания като
достоверни, е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд. Кредитирането
на депозираните
свидетелки показания е извършено от районния съд след прецизен анализ в
съдържателен план на заявеното от различните свидетели. Това решение на СРС
е обосновано освен с преценката за вътрешна логичност и последователност, така
и с конкретни изводи досежно подкрепеност на заявеното от други обективни
доказателства. Позицията на
защитата във въззивната жалба не отчита обстоятелството, че в наказателния
процес всички факти от предмета на доказване могат да бъдат установявани
посредством всякакви предвидени в НПК способи, като доказателствата нямат
предварително установена за съда сила. Трайна е съдебната практика, че
осъдителна присъда може да почива на свидетелки показания, стига те да намират
опора в други доказателствени източници и да не съдържат непреодолими празноти
и различия. Въззивният съд съобрази, че достоверността на
показанията на свидетелите М.., Ч., Д. и А.. среща сериозна подкрепа в
несъмнено установени обективни факти, които не зависят нито от волята на
подсъдимия, нито от тази на свидетелите – съществуването на писмени
доказателства (спедиционна бележка, договор за наем на апартамент, справка от
сайта „Дата.бг“, протоколи за доброволно предаване). Те кореспондират и на
веществените доказателства (вещи от предмета на престъплението) – част от които,
предадени на разследващите органи от самия подсъдим. Показанията
на свидетелите Д.,
М.., Ч. и А.. намират подкрепа в протоколите за
разпознаване на лица и предмети. Посочените процесуално-следствени действия са
осъществени
по реда и правилата на процесуалния закон, с оглед на което и правилно протоколите от тях са
били ценени от районния съд като годни писмени доказателствени средства.
Всичките гореизложени
доказателства са свързани с основния факт, като преценени поотделно и в своята
съвкупност водят до единствено възможния извод за извършване на инкриминирането
деяние от страна на подс. М., който краен извод не поражда никакви съмнения,
нито се опровергава от някое от доказателствата по делото. Поради това, анализираните от първостепенния съд
свидетелски показания и писмени доказателства и доказателствени средства,
представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят
формиране на еднозначни изводи по фактите и виновността на подсъдимия.
Поради горните аргументи,
настоящият състав намира доводите на защитника на подсъдимия за липса на
доказателства, сочещи категорично подсъдимия М. за извършител на деянието, за
несъстоятелни. Действително, между така
събраните гласни доказателствени средства от досъдебната и съдебната фаза на
процеса се наблюдават известни незначителни несъответствия, но същите намират
логично обяснение в изминалия продължителен период от време между датата на
възприемане на събитията, за които свидетелите дават показания до периода на
провеждането на съдебно следствие, както и в данните за отражението на времето
върху индивидуалните способности на свидетелите да възприемат и пресъздават
факти и обстоятелства, от значение за делото. Тези несъответствия са преодолени от първия
съд посредством приобщаване на показанията на свидетелите, депозирани в хода на
досъдебното производство към доказателствената съвкупност по надлежния
процесуален ред. С оглед изложеното по-горе въззивният съд счита, че те
представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, която ценена в
съвкупност с писмените доказателства и доказателствени средства, позволява формиране на еднозначни изводи по фактите.
Правилно районният съд е кредитирал и
заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза. Въззивният
съд споделя изводите, че тя обективно и
компетентно е отговорила на поставените задачи.
В
заключение въззивният съд след осъществена цялостна проверка на
първоинстанционната присъда счита, че възприетите от контролираната инстанция
фактически констатации за авторството на деянието и начина на извършването му
не са произволни, лишени от доказателствена основа или направени при превратно
тълкуване на доказателствата.
При така установената фактическа
обстановка районният съд напълно обосновано от правна страна е приел, че подсъдимият И.М. с действията си е
осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т.4,
вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Непосредствен
обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормални условия
за упражняване правото на собственост (включващо и правомощията владение или
държане) върху движими вещи.
От обективна
страна подсъдимият М. на
20.09.2012г. в гр. София, от апартамент 23, находящ се в ж.к „*********4 е отнел чужди движими вещи, подробно
индивидуализирани във възприетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка на обща стойност 1811.00 лева, от владението на различни лица
(В.М., М. Ч., М.Г.), без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои. Също така, безспорно описаните в обвинителния акт вещи са чужди
движими вещи по заложеното от законодателя определение в чл. 110 от ЗС, за
отнемането на които подсъдимият М. не е получил съгласие или разрешение за
вземането им. Изпълнителното деяние на
престъплението "кражба" се характеризира с действия, които първо са
насочени към отнемане на вещта от владението на нейния собственик и второ – с такива, с които деецът установява свое
владение върху вещта.
Безспорно установено по делото е и
обстоятелството, че подсъдимият е имал свободен достъп до обитавания от
останалите наематели (свидетелите М.., Ч. и Г.) апартамент поради собственото
си качество на наемател, притежаващ ключ за жилището. Но за да си осигури
достъп до стаята на св.М.(до която достъп е имал единствено той), подс. М. е
използвал подбран или подправен ключ. Този начин на проникване в една от стаите на апартамента е несъмнено установен от показанията на св. М.., от които се установява, че той
е бил единственото лице, притежаващо ключ за обитаваната от него стая. С оглед на тези обстоятелства налице е и квалифициращото обстоятелство с оглед начина на извършването на кражбата, а именно - използването на техническо средство.
От субективна страна районният съд правилно
е приел, че деянието е извършено при пряк умисъл и с намерението на подсъдимия М.
да присвои инкриминираните вещи. Подсъдимият е знаел, че предприема действия по
отнемане на чужди вещи, посредством използването на специално техническо
средство; съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона и е имал
намерение да присвои вещите, като е осъзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него
и е искал настъпването на същите - да присвои предмета на престъплението.
Съдът намира, че
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и в частта относно индивидуализация
на наказанието при условията на чл. 54 НК.
За
престъплението по чл. 195, ал. 1, т.4 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до десет години.
Правилно
контролираният съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно
минало на дееца към момента на извършване на деянието, а като отегчаващи –
немалката обща стойност на отнетите вещи, както и наличието на последващи
деянието осъждания. Макар подсъдимият М. да е с чисто съдебно минало към
деня на деянието, няма как да не бъде отчетен фактът на още четири други
осъждания на същия, макар и след инкриминираното деяние, но за престъпления извършени в
рамките на същия времеви период - 2011-2012г., при това все за престъпления против
собствеността – извод за завишена степен на обществена опасност на подсъдимия. В случая тези осъждания не оказват
влияние върху правната квалификация на деянието и въобще към релевантния правен
статус на подсъдимия към инкриминирания период. От друга страна обаче, няма
пречка да бъдат отчетени от съда като лоши характеристични данни за личността
на подсъдимия. Като отегчаващо отговорността обстоятелство настоящият съдебен състав отчете и фактът, че с
деянието си подс. М. е накърнил правото
на собственост на няколко
лица.
На следващо
място въззивният съд намира, че, действително, от началото на наказателното
производство спрямо подс. М. е изминал сравнително дълъг период от време, но
това обстоятелство самостоятелно не налага индивидуализация на наказанието при
условията на чл. 55 НК. Разумният срок според ЕСПЧ и ВКС е една от гаранциите,
осигуряващи правото на справедлив съдебен процес и адекватен и своевременен
достъп до правосъдие. При неговото отчитане се взема предвид поведението на
страните (до каква степен те самите са станали причина със собственото си
поведение за забавяне на делото), както и фактическата и правна сложност на
разглежданото дело. По настоящото дело са проведени над 15 открити
първоинстанционни съдебни заседания, като голяма част от тях са били отлагани поради
неявяването на подсъдимия. Въззивният съд счита, че СРС ритмично е провеждал
своите заседания, полагайки старателни процесуални усилия за обезпечаване на
правото на защита на подсъдимия, както и за
разкриване на обективната истина и гарантирането на принципа на
състезателност в наказателния процес. В случаите, когато не са били извършвани
никакви действия по събиране и проверка на доказателства, то това се е дължало
на неявяването на подсъдимия М. или свидетели - обстоятелство, за което
първоинстанционният съд не може да бъде държан отговорен. В процесния случай значителна
част от забавянето на наказателното производство се дължи на виновно поведение
на подсъдимия М.. Досъдебното производство е било осъществено в ускорени
темпове, доколкото за деяние, извършено на 20.09.2012г. е бил внесен
обвинителен акт на 16.01.2013г. Действията на СРС също са били провеждани
ритмично. За първото съдебно заседание, насрочено за 26.09.2013г., подсъдимият е
бил призован редовно, но не се е явил, без да посочи уважителна причина за
това. Редовната процедура по призоваването на подсъдимия в съдебното
производство дава основание за извод, че той е знаел за воденото срещу него
наказателно производство, както и в какво процесуално качество е бил търсен.
Основание за такъв извод дава и фактът, че в досъдебното производство е било
обезпечено личното участие на подсъдимия, вкл. и на негов защитник, както в
действията, с които същият е привлечен в процесуалното качество на обвиняем,
така и при предявяване на разследването. При последващи призовавания в
съдебното производство подсъдимият не е бил установен на посочения от него
адрес, като са събрани и данни за това, че е напуснал пределите на РБ. Това
обстоятелство е наложило провеждането на продължителни издирвателни
мероприятия, които са се оказали безрезултатни, вкл. и в производството пред
въззивния съд. По изложените съображения съдът намира, че не може да се вмени във вина на държавните
органи общата продължителност на наказателното производство. Извод в тази
насока се извежда от обстоятелството, че компетентните държавни органи са
положили старателни процесуални усилия по организирането на производството
така, че то да отговаря на изискването на чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане
на делото в разумен срок. С оглед всичко гореизложено съдът в настоящия му
състав намира, че продължителният период от време от началото на наказателното
производство до окончателното постановяване на краен съдебен акт не може да се
тълкува като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото би се явило
незаслужено поощряване на подсъдимия за собственото му недобросъвестно процесуално
поведение.
Ето защо
настоящият съдебен състав се солидаризира с преценката на контролирания съд, че
наказанието следва да се индивидуализира съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК. Никое от констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не е изключително по характера си, нито в
количествено отношение те са многобройни по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.55
от НК.
Настоящият
състав се съгласява, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото подсъдимият е неосъждан към момента на извършване на
престъплението, определеното от съда наказание е в рамките до изискуемия
3-годишен срок на наказанието "лишаване от свобода" и най-вече за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително той да изтърпи наказанието ефективно. Въззивният съд счете, че
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години в необходимата степен
би осъществило адекватно и достатъчно възпитателно-поправително действие върху
подсъдимия, поради което прие, че действително не се налага откъсването му от обичайната социална среда. Отделно от това, пределите на проверката са
очертани и от принципа „reformatio in peus“ при
липсата на постъпил протест.
Предвид крайния изход на делото и с оглед
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно направените по делото
разноски, както и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист са
възложени в тежест на подсъдимия М..
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва изцяло да се потвърди. Присъдата е
постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда от 30.10.2018г. по НОХД № 730/2018 г. по описа на СРС, НО, 103-ти
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.