Р Е Ш Е Н И Е
№417
гр.
Хасково, 05.06.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
участието на секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №1186 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано
е по жалба на Д.А.Г. ***,
подадена чрез адв. К.Я., срещу Решение №1012-26-498-1/29.11.2022г. на директора
на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Д.А.Г. срещу
Разпореждане №О-26-999-00-**********/07.11.2022г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково.
В
жалбата се твърди, че издателят на оспорения акт извършил неправилна преценка,
тъй като не съобразил, че решението на ЛКК било обжалвано пред ТЕЛК и нямало
окончателно произнасяне по Болничен лист №************. Поради това решението
за неизплащане на обезщетение по посочения болничен лист се оказало
преждевременно взето. На следващо място, не били взети предвид възраженията за
това, че не бил извършен физически преглед от ЛКК. Комисията подходила
формално, като не извършила повторен преглед, за да установи дали лицето било с
описаното в БЛ заболяване. Освен това, не било взето предвид от решаващия
орган, че на 12.07.2021г. била приета поправка в чл.13, ал.1 от Наредбата за
медицинската експертиза, съгласно която в продължителността на временната
неработоспособност – до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но
не повече от 40 дни, не се включвали дните за временна неработоспособност
поради карантина. Разпореждането и потвърждаващото го решение не били
съобразени със сега действащия закон и поставяли жалбоподателя в неравностойно
положение в сравнение с лицата, които сега ползвали отпуск поради временна
неработоспособност след карантина. Отпускът от 08.03.2021г. до 21.03.2021г.
касаел диагноза COVID-19, което било видно от Амбулаторен лист
978/08.03.2021г., който бил издаден по-късно, поради естеството на диагнозата и
задължителната карантина.
По
изложените съображения се претендира отмяна на оспорения акт и присъждане на
разноски по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на
оспорващия.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представителоспорва жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид становищата на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От
данните по административната преписка се установява, че на 23.03.2021г. от ДКЦ
1 – Хасково е бил издаден Болничен лист за временна неработоспособност № ***********
за отпуск в размер на 14 дни на Д.А.Г. – от 22.03.2021г. до 04.04.2021г.
(л.47).
Болничният
лист е бил оспорен от директора на ТП на НОИ – Хасково пред ЛКК с жалба
изх.№1012-26-181 от 20.04.2021г. (л.45). Последната е била изпратена от РЗИ –
Хасково до управителя на „ДКЦ 1 – Хасково“ с писмо изх.№97-00-242#1/28.04.2021г. (л.41) с молба да се
уведоми директора на ТП на НОИ – Хасково за решението на ортопедична ЛКК.
Предвид
жалбата, с Разпореждане № Д-26-000-00-01463420 от 22.04.2021г. (л.44) на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Хасково, образуваното производство по изплащане на обезщетението по БЛ № ***********
е било спряно до постановяване на решение на орган на медицинската експертиза.
На
26.09.2022г. ортопедична Лекарска консултативна комисия при „Медицински център
Хасково“ ЕООД е издала Решение №1462/26.09.2022г., с което отменила Болничен
лист за временна неработоспособност № ***********.
С
писмо вх. №1012-26-181-12 от 11.10.2022г. (л.29) директорът на ТП на НОИ –
Хасково е бил уведомен за решението на ЛКК.
Във
връзка с писмо изх. №1012-26-181/13 от 12.10.2022г. (л.28 - адресирано до ТЕЛК
чрез РЗИ), директорът на ТП на НОИ – Хасково е бил уведомен от директора на РЗИ
– Хасково с писмо вх.№1012-26-181-14/14.10.2022г. (л.27), че в РМКЕ към РЗИ –
Хасково нямало постъпило обжалване на Решение №1462/26.09.2022г. Посочената
информация е била потвърдена с писмо вх.№1012-26-181-16/25.10.2022г. (л.25),
изпратено до директора на ТП на НОИ – Хасково във връзка с писмо изх. №1012-16-181-15/24.10.2022г.
С
Разпореждане №О-26-999-00-**********/07.11.2022г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково, на основание
чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от държавното обществено осигуряване, на Д.А.Г. е било отказано изплащане на
парично обезщетение/помощ за нетрудова злополука по БЛ № ***********. Отказът е
мотивиран с отмяната на болничния лист с Решение №1462/26.09.2022г. на
ортопедична ЛКК.
Разпореждането
е било оспорено от Д.А.Г. пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който с
процесното Решение №1012-26-498-1/29.11.2022г. е отхвърлил жалбата. В мотивите
на решението се посочва, че от доказателствата по административната преписка била
видна отмяната на БЛ №************ с Решение на ортопедична ЛКК
№1462/26.09.2022г. Поради това нямало валидно основание за изплащане на
обезщетение за временна неработоспособност. Решението на ЛКК имало задължителна
обвързваща сила за ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ — Хасково, оттам и възниквало и задължението му при отмяна на
болничния лист да издаде разпореждане за отказ от обезщетяване за временна
неработоспособност поради злополука за периода, за който болничният лист бил
отменен. След като не бил налице валиден документ за отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност, то законосъобразно било отказано
отпускането на такова обезщетение. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане
се явявало постановено при правилно приложение на закона.
В
хода на съдебното производство, от страна на директора на РЗИ – Хасково по
делото се представи Експертно решение №68 от засед.№21 от 15.02.2023г. на ТЕЛК
към МБАЛ – Хасково, първи състав. Видно от същото БЛ №***********, издаден на
23.03.2021г. от „ДКЦ 1“ ЕООД, ЛКК Ортопедична за периода 22.03.2021г. –
04.04.2021г. за 14 дни, е потвърден. Посочено е, че наличното заболяване
„Дисторзио на гривнена става“ е обуславяло периода на временна
неработоспособност.
При
тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата,
като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Предмет
на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по
реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен
орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Оспореното
решение е издадено при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и
правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано. Оспорваният акт е в
писмена форма, подписан е от издателя си и не се установява да се отклонява от
изискванията към съдържанието, предвидени в чл.59, ал.2 от АПК.
С
оглед установените факти по делото настоящият състав на съда приема, че в хода
на административното производство по издаване на обжалваното решение са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели в последствие и
до неправилно приложение на материалния закон. Това е така, тъй като не се са
били изпълнени изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК. Този извод следва от
факта, че оспореното решение е било издадено, след като административният орган
е приел, че Решение №1462/26.09.2022г. на ЛКК е влязло в сила. Това заключение
обаче е направено без да са били налице актуални данни за подадена срещу
решението на ЛКК жалба, съответно без да е било изяснено обстоятелството дали Д.А.Г.
е оспорил този акт и ако е така, кога това е било сторено. От данните по
административната преписка става ясно, че с писма
вх.№№1012-26-181-14/14.10.2022г. и вх.№1012-26-181-16/25.10.2022г., директорът
на ТП на НОИ – Хасково е бил уведомен от РЗИ – Хасково, че не е било налице
обжалване на решението на ЛКК. Тази информация е постъпила в ТП на НОИ – Хасково
повече от месец преди издаване на оспореното решение, което е с дата
29.11.2022г. Видно от Експертно решение №68 от засед.№21 от 15.02.2023г. на
ТЕЛК към МБАЛ – Хасково, преди датата на издаване на оспорения акт – на
10.11.2022г., е била подадена жалба вх.№1086/10.11.2022г. против Решение
№1462/26.09.2022г.на ортопедична ЛКК. Без съмнение жалбата е била подадена след
постъпването на информацията от РЗИ в ТП на НОИ, но преди издаване на процесния
акт. Следователно, ако решаващият административен орган се беше съобразил с
предписаното в чл.35 и чл.36 от АПК, то крайният му извод щеше да е различен от
постановения. Вместо да предприеме действия по изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая чрез събиране на актуални данни или доказателства,
органът се е задоволил с установеното от фактическа страна още преди издаване
на обжалваното пред него Разпореждане №О-26-999-00-**********/07.11.2022г.
Избраният
процесуален подход от ответника е довел и до издаване на оспореното решение в
противоречие с материалния закон.
Съгласно
чл.40, ал.1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право
на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради
временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване, паричните обезщетения за временна
неработоспособност се изплащат при ползване на отпуск въз основа на болничен
лист, който се издава при условията и по реда на Наредбата на медицинската
експертиза и се обжалва по реда на чл.112 от Закона за здравето.
Според
чл.6, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза (редакция ДВ, бр.84 от
2019г., в сила от 1.01.2020г.), временна неработоспособност е налице в
случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи
поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина;
санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване;
карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане
на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на
болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в
същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и
раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в
заведението.
В
чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване е предвидено, че ако се установи, че лицето няма право
на парично обезщетение или на парична помощ, длъжностното лице, на което е
възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава
разпореждане за отказ в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните
от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията по образец
съгласно приложения № 9 – 11 или на заявленията-декларации по образец съгласно приложения
№ 15 – 18.
В
случая основание за прилагане на последната от цитираните хипотези по отношение
на жалбоподателя не е налице. Както се установи в хода на съдебното
производство, Решение №1462/26.09.2022г. на ортопедична ЛКК, с което е отменен
Болничен лист № ***********, не е окончателен акт на медицинската експертиза.
Същият е бил оспорен пред ТЕЛК към МБАЛ – Хасково, който с Експертно решение
№68 от засед.№21 от 15.02.2023г. е потвърдил БЛ №***********, като решението е
влязло в сила на 13.04.2023г., видно от направеното в него отбелязване от
страната на РЗИ – Хасково.
Разпореждане
№О-26-999-00-**********/07.11.2022г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково и Решение
№1012-26-498-1/29.11.2022г. на директора на ТП на НОИ – Хасково са били
издадени в периода между издаване на решенията на ЛКК и ТЕЛК. В тази насока
следва да се посочи, че от фактическа и правна страна първият по време акт може
да се приеме за правилен, тъй като решението на ортопедична ЛКК е било
обжалвано на дата 10.11.2022г., т. е. след издаване на разпореждането. Този
извод обаче не може да се направи по отношение решението на решаващия
административен орган. Към датата на издаване на този акт, оспорването срещу
решението на ЛКК вече е било направено, а директорът на ТП на НОИ – Хасково е
разполагал с данните, установени в хода на производството по издаване на
разпореждането, като не е извършил необходимите процесуални действия за
установяване на действителните факти и обстоятелства по случая. Именно поради това
е достигнал до неправилен правен извод за относимост на посочените в решението
му материалноправни разпоредби по отношение на Д.А.Г..
Съгласно
чл.103, ал.2 от Закона за здравето, експертизата на временната
неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни
комисии, териториални експертни лекарски комисии и от НЕЛК, като органите на ТП
на НОИ са обвързани от тези решения. Същите обаче служат като фактическо
основание за отказ за изплащане на обезщетение, само ако са влезли в сила. В
случая влезлият в сила акт на медицинската експертиза е този на ТЕЛК към МБАЛ –
Хасково. Именно с този акт е следвало да бъде обвързано и решението на
ответника, а не с Решение №1462/26.09.2022г. на ЛКК.
По
изложените съображения Решение №1012-26-498-1/29.11.2022г. и Разпореждане
№О-26-999-00-**********/07.11.2022г., следва да бъдат отменени, като въпреки
допуснатите само в хода на обжалването по административен ред процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, преписката следва да се
върне на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
– Хасково.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че при новото произнасяне
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково,
съответно директорът на ТП на НОИ – Хасково е добре да се запознаят и имат
предвид новата редакция на разпоредбата на чл. 13, ал.1 от Наредбата за
медицинската експертиза / ДВ, бр.59 от 2021г., в сила от 17.08.2021г./, тъй
като поводът за отпочване на процедурата по оспорване на БЛ № *********** от
страна на ТП на НОИ – Хасково е бил именно посоченият текст от наредбата, но
при старата му редакция. Съотнесена разпоредбата на чл. 13, ал.1 Наредбата за
медицинската експертиза в сегашната и редакция към доказателствата по делото,
отново обосновава извода, че не е налице пречка за изплащане на жалбоподателя Г.
на исканото обезщетение.
При
този изход на спора жалбоподателят има право на разноски по делото. Такива се
следват в общ размер на 510 лева, от които 10 лева държавна такса и 500 лева
адвокатско възнаграждение, дължими от ответника.
Водим
от горното на основание чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО и на
основание и чл.143, ал.1от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№1012-26-498-1/29.11.2022г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото
с него Разпореждане №О-26-999-00-**********/07.11.2022г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, на Д.А.Г. е било
отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за нетрудова злополука по БЛ № ***********.
ВРЪЩА преписката
на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Хасково, за произнасяне по правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност на Д.А.Г. във връзка с БЛ №***********, издаден на
23.03.2021г. от „ДКЦ 1“ ЕООД за периода от 22.03.2021г. до 04.04.2021г. - за 14
дни, при съобразяване с мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА ТП
на НОИ – Хасково да заплати на Д.А.Г. ***, ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 510 (петстотин и десет) лева.
На
основание чл.119 във връзка с чл.117, ал.1, т.2, буква„е“ от КСО, съдебното
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: