Р Е Ш Е Н И Е
№ 960
гр. Пловдив, 10 юни 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ,
Първо отделение, XVIII състав в съдебно заседание на двадесет и шести май две
хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев
АД № 5 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Р.Д.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, чрез адв. М.О.,***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1030-001555 от
28.10.2019г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
която на основание чл. 171, т.2, б.“в“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – временно спиране от движение на МПС до сключването на
ЗГО.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
издадена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални
нарушения. Твърди, че в съставения му АУАН е посочено извършено нарушение на
чл.638, ал.1 от КЗ, а не чл.483 ал.1 т.2 от КЗ, която е посочена за нарушена в
заповедта за налагане на ПАМ, и в този смисъл според жалбоподателя при
съставяне на АУАН и при издаването на процесната ЗПАМ са допуснати процесуални
нарушения, както и нарушения на материалния закон, довели до нарушаването на
правото на защита на жалбоподателя. В жалбата е изложено още, че тъй като АУАН
е средство за констатиране на извършеното административно нарушение, то с
посочването в АУАН на разпоредбата на чл.638 ал.1 от КЗ, жалбоподателя е имал
възможност да упражни правото си на защита
с възражението по АУАН именно по този законов текст. Прави се
възражение, че едва в ЗПАМ се сочи, че същата се издава за нарушение на чл.483
ал.1 т.2 от КЗ, което противоречи на сочената за нарушена разпоредба в АУАН.
Иска се отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата – Началник група към
ОДМВР Пловдив Сектор „Пътна полиция“,редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Жалбата е депозирана в срок, видно от
датата на връчване на ЗПАМ на 12.12.2019г. (лист 8 по
делото) и входирането на жалбата чрез административния
орган на 17.12.2019г., от страна притежаваща правен интерес от оспорването,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, е неоснователна
поради следните съображения:
От
събраните по делото писмени доказателства се установи следното:
Съставен е Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №АА216917 от 28.10.2019г. (лист 9 по делото),
от който се установява, че Р.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, със СУМПС №
*********, кат. В АМ (воден на отчет в ОДМВР Смолян) на 28.10.2019г. около
14:30 часа в гр.Пловдив на бул.“Копривщица“ управлява лек автомобил Мазда 6 с рег.№ ***– лична собственост, който няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за територията на Република България. В АУАН е посочено, че
лицето виновно е нарушило чл.638 ал.1 от КЗ, както и че като доказателство е
иззето СРМПС № 72436270060.
АУАН е подписан от Р.М., който е направил
възражение, че „застрахователната полица е електронна – полицата не е платена
за месеца сеп. плащано“ (НЕЧЕТЛИВО!!!).
Въз основа на установеното административно
нарушение, подробно описано по-горе, Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор
„ПП“ е издал оспорената заповед, с която на Р.Д.М., на основание чл. 171, т.2,
б.“в“ от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171 т. 2 б.“в“ – временно спиране от движение на моторно превозно средство
до сключването на ЗГО.
В хода на съдебното производство, по
отношение на компетентността на административния орган, издател на оспорения
акт, е представена Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 12) на Директора на
ОД на МВР-Пловдив, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
(също представена по делото на лист 14) на Министъра на вътрешните работи, с
която на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП началниците на групи в сектор „Пътна
полиция“ в ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки,
включително по чл.171, т.2 от ЗДвП. Представена е и Заповед № 8121К-5154 от
02.06.2017г. (лист 15) за преназначаване на Матей Василев Матов на длъжност
началник на група в сектор „Пътна
полиция“.
От приетата по делото Справка за нарушител
(лист10-11) съдът установи, че на жалбоподателя са издадени множество
наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
На първо място следва да се отбележи, че
предвидените в чл.171 от ЗДвП правни последици не представляват административни
наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е
отежняващ индивидуален административен акт и се
регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото оправомощителна Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на
Директора на ОДМВР Пловдив, както и от Заповед № 8121К-5154 от 02.06.2017г. за
преназначаване на Матей Василев Матов на длъжност началник на група в
сектор „Пътна полиция“.
Процесната заповед е издадена
в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Изрично е
посочено в заповедта, че се издава на основание АУАН №АА216917 от 28.10.2019г.
и е описано конкретното противоправно поведение,
послужило като основание за издаването й.
Административният орган изчерпателно е
описал допуснатото от жалбоподателя нарушение на чл.483 ал.1 т.2 от КЗ, а
именно: лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на територията
на Република България, не е сключило договор за застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите и няма
валидна за територията на Република България застраховка.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Както бе посочено, оспорената заповед е
издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който
пък е съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити
по съдържанието му. АУАН е оформен по надлежния ред, който е редовно съставен
официален документ и съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има обвързваща съда
доказателствена сила - до доказване на противното с надлежни доказателствени
средства. В тази връзка и с оглед възраженията на жалбоподателя, че в
съставения му АУАН е посочено извършено нарушение на чл.638, ал.1 от КЗ, а не
чл.483 ал.1 т.2 от КЗ, която е посочена за нарушена в заповедта за налагане на
ПАМ, следва да се отбележи, че предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. В
действителност в случая в АУАН като нарушена е посочена, санкционната
разпоредба на КЗ – чл.638 ал.1, която урежда отговорността за несключена задължителна
застраховка, но доколкото съставеният АУАН има констатираща и сезираща функция,
с него започва административнонаказателното
производство и въпрос на законосъобразност на последващия
акт – наказателното постановление, е точното описание на нарушението и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Производството по
налагането на административно наказание е специално по реда на ЗАНН, докато
прилагането на ПАМ не съставлява административно-наказателна санкция и не се
подчинява на режима на ЗАНН. Ето защо, неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че при съставяне на АУАН и при издаването на процесната ЗПАМ са
допуснати процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, довели
до нарушаването на правото на защита на жалбоподателя и по-конкретно в
настоящото производство.
Съгласно чл.483 ал.1 т.2 от КЗ, договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава
при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за
територията на Република България застраховка. А съгласно чл.171 т.2 б.“в“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага следните принудителна
административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство
на собственик, който няма задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, до сключването й. Съгласно т.7 на пар.1 от ДР на КЗ
"Трета държава" е държава, която не е държава членка по
смисъла на т. 6, съгласно която пък "Държава членка" е държава –
членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство. Видно от посочения в ЗПАМ
регистрационен номер на процесния автомобил може да
се направи извод, че същия не е регистриран на територията на Република
България, но от друга страна по делото няма данни дали процесния
автомобил е от трета държава или от държава членка. Доколкото обаче
жалбоподателят изобщо не възразява, че МПС-то е от трета държава, то следва да
се приеме, че правилно ответния орган е посочил, нарушената разпоредба на
чл.483 ал.1 т.2 от КЗ.
По делото няма данни, а и жалбоподателят не
представи сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите или застраховка валидна за територията на Република България.
Още повече, че макар и нечетливо в АУАН, в графата възражение, Р.М. е посочил
„…полицата не е платена“. Що се отнася до собствеността на лек автомобил Мазда 6 с рег.№ SY58VHX, по делото няма приложени
доказателства в тази насока, но тъй като жалбоподателят не отрича това
обстоятелство, съдът приема, че е негова собственост. Следователно
жалбоподателят действително е управлявал собствено МПС без задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което
правилно му е наложена принудителната мярка по чл.171 т.2 б.“в“ от ЗДвП.
При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма
право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен
да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той
действа при условията на обвързана компетентност.
След като
Р.М. като собственик на МПС няма задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, то административният
орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171 т.2 б.„в“ от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията
на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на
обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за
налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2 б.“в“ от ЗДвП,
посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се
налага принудителна административна мярка по чл.171 т.2 б.“в“ от ЗДвП.
Административният орган е издал процесната
ЗПАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните и́ последици по
необходимост предполагат именно ограничаване на управлението на МПС до решаване
на въпроса за отговорността и в този смисъл тези последици са не в резултат на
волята на административния орган, за да му бъде вменено задължение да съобразява
съразмерността на мярката.
За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно административнонаказателното производство, наложената
принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. От друга страна
мярката има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на
деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на
специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на нарушението, се прилага мярката. При
произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или до сключването на
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ
следва да се счита автоматично за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното
действие. Също така с прилагането на ПАМ се изпълнява целта на чл.171 от ЗДвП,
а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че правилно административният орган е наложил на Р.Д.М. оспорената
принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на
чл.171 т.2 б.„в“ от ЗДвП, а подадената жалба, като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от гореизложеното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-1030-001555 от 28.10.2019г. на Началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/